Случи ми се нещо странно XIII

Запис. На мен ми се е случвало да виждам духове. Веднъж се загледах в стъклото на прозореца и видях едно момиче да се смее. Тогава се изплаших, защото не виждах моето отражение... Другият път беше, когато приятелката ми имаше криза (болна е- има недоразвит мозък и нещо като алтизъм ) и се прибрах в стаято си и на прозорецът на вратата видях смеещо се момиче, изплаших се. От тогава прозорецът ми е с плакати. Няколко пъти ми се е причувало да ме викат. А днес ми се чуха стъпки по стъпалата. Отдавна не ми се беше случвало нещо подобно...

Аутизъм се казва, ако това имаш предвид. А ако идва от "алтава", не е много мило някой да бъде наричан така, освен че няма такова... състояние.

Опс обърках я аутизъм е...

Много хубава тема, такива неща са ми адски интересни, но не вярвам в нищо свръхестествено- духове, ангели- пазители, бог..
Сега си спомням една случка. Преди година, година и нещо ми се наложи, за известно време, да спа в едната спалня, до хола, като ги дели една врата. Никога не затварях вратата. И когато си легнех вече след няколко минути започвах да чувам стъпки в хола, така се чуваше, че все едно някой ходеше бавно, прави крачка точно на 4 секунди ш аха- аха някой ще влезе в стаята   и това се случваше само в определен промеждутък през вечерта, например ако си легна по- рано или по- късно не ги чувах. Няколко пъти съм ставала да видя, но нямаше никой, вратата на хола затворена, родителите ми в друга стая, изобщо не са влизали в хола.. И да правя разлика между скръцване на паркета и монотонен шум, сякаш някой ходи  
Доста откачено, само за тази случка нямам обяснение. Иначе имам доста други странни преживявания, но те всички са просто игри на мозъка.
Едит: Още една случка, някаква пълна случайност. Когато бях 3-4-годишна ходех на градина, която беше на 300- метра от нас, а от дясно на нея, на още толкова, една гимназия. Та, една сутрин майка ми ме водеше на градина. Аз погледнах училищната сграда, посочих с ръка и казах: "Аз ще уча там". Спомням си това много, много ясно, дори не знаех защо го казвам, казах го някакво рандъм, нищо не си бях мислела преди това. Знаех единствено, че е някакво у-ще, но какво точно- нямах си и напредстава. Познайте къде уча сега

Обичам да чета темата, но до момента все не "намирах" какво да споделя и аз. И сега, след публикуваното от  Mery*- се сетих и аз
Бях завършила 7-ми клас. По мое време се полагаха изпити във всяко училище, в което желаеш да продължиш образованието си и за целта се подаваха документи предварително, отново във всяко училище, за да те допуснат до обявения по-късно изпит по определени предмети. Та, влизайки в едното училище, качвайки се по стълбите попадам на площадка с чешмички и като ги видях тези чешмички, казах, че тук ще ме приемат! Сякаш тези чешмички ги бях виждала многократно и се почувствах като "у дома си", на много познато място. Е, месец по-късно бях приета и завърших въпросното училище с чешмичките

Най-вероятно е копирала друг линк по погрешка. 
Иначе, NerinaIna, благодаря ти, че спомена Дядо Влайчо. Възможно е за него да е ставало дума, хич не се бях сещала да допусна това като възможност. Хм, той май Христо Нанев имаше книга за него. Ще взема да я прегледам.
А, впрочем, Христо Нанев е много интересен. Гледайте "Въпрос на гледна точка", въртят го по News7, често гостува там и е разказвал точно за такива странни случки - живот след смъртта, необясними феномени някакви, а също и за Кики беше говорил в едно друго предаване. Пък Кики беше много интересен феномен, предполагам повечето над 30 го помнят. 

За линка - явно съм искала да дам връзка към страница с информация за Влайчо, но не помня към каква точно в гугъл излизат доста резултати като напишете "дядо Влайчо".

http://www.flagman.bg/article/96102

това пък какво е 

И аз го четох. Според някаква гадателка, 12 кръста означавало смърт, но колко е вярно е друг въпрос...

Оффф, ми прочетете коментарите под статията и ще разберете какво е. Обикновена лудост. Както впрочем повечето случили се "много странни неща". 

Бижy, да кръстовете и тази статия са наистина шантави и не заслужават внимание.

Но моля те не се подигравай с такива неща. И аз преди се подигравах на неща като прераждането и всякакви други глупости, но така се случиха нещата, че ми промениха мирогледа. Мисълта ми е: "нИдей са подиграва, за да не ти дойде до главата"

При мен често се случваха странни неща,дано не ме посмислите за луда,само мама ми вярва...Доста е дълга историята ми,ще опитам накратко да разкажа.Всичко започна един ден,когато излизайки от къщата ни забелязах,че съсед лежи на тревата с разпънати ръце и крака,вперил очи в небето.Бях около 12-13 годишна и много се изплаших,обаче минавайки до него забелязах,че очите му бяха червени и не мигаше.Направо изпаднах в шок,започнах да крещя,обаче никой не идваше.Мина един друг съсед с джип и успях да го спра.Имах телефон в себе си,ама не ми се беше налагало да търся Спешна помощ и не знаех номера,та човека звънна.Оказа се,че е починал от инсулт.След минути дойде жена му и започна да крещи нещо от рода "Стани...Нанко,моля те...",от което съвсем се изплаших.Минаваха дни,а случката ме преследваше и в съня.Ходих на баячки-единственото,което се появяваше като форма на оловото бяха много гробове-нещо като гробище,така казваха баячките.След месец забравих всичко или поне не се сещах.Обачее 2009 година баба ми започна да повръща кръв и се наложи да я вкарат в болница и да и преливат кръв.Много бях уплашена,защото аз се грижех за нея.2 дни преди да я приемат в болницата тя ми каза,че си отива и не иска никой да плаче.Казах и дори да не и минават през ума подобни мисли,ама тя...Когато отидох в болницата не ме позна.Дядо ми работеше в София и бях останала в апартамента сама.3 или 4-тата вечер от както баба беше в болницата се почувствах страшно зле-много притеснена и реших да изляза за някой друг час с приятели.Изпих чаша бира и се прибрах.Трудно заспах...Сънувах ужасен сън-баба легнала на улицата(тази за към гробището) и завита с юрган,облечена с червен костюм(с който всъщност я погребахме).Събудих се стресирана-знаех,че или баба ще се оправи този ден...Или никога няма да я видя жива.Звъннах на майка ми и и казах.В 7 вечерта отново се почувствах изтощена психически и легнах,след 2 минути дядо влезе,ама отиде до магазина и каза че няма да се бави.Тъкмо да заспя и чух вратата,бързо скочих,защото бяха минали не повече от 2-3 минути.Той плачеше...Каза,че е починала...От тогава започнах да виждам някакви очи в тъмното,не можех да спя и да се храня,започнах да взимам приспивателни,които не действаха въобще.Сънувах баба как идва в апартамента-синя и с падаща коса,ядосана...Обясни ми,че сме я били закопали жива.Друг път пък въобще не ми говореше,а минаваше с няколко десетки починали хора,без дори да ме погледне.Свързах го с това,че казах на роднините ни да не плачат за нея,защото тя така ми каза.Помислих,че е сърдита.Започнаха да пукат гардероба и телевизора,и то всеки път щом помислех за нея.Братовчед ми беше малък,обаче щом му кажех "Чуй сега,само да се сетя за баба и ще пука телевизора..." той бягаше от мен...Но това наистина се случваше,той точно от това се плашеше.Минаваха дните и все по-рядко чувах това пукане.Заминах в Гърция при майка ми за ваканцията,тогава ми казаха,че майката на 2-я ми баща има рак без повече подробности.След 3 дни я сънувах и на сутринта съобщиха,че е починала.Пфу...Почувствах се луда,но мама вярва в подобни неща и каза да не се притеснявам.Няколко месеца след това сънувах майката на моя приятелка,на следващия ден почина.В този случай обаче чух и улувица(така и казват в моя град)-птица,която предвещава смърт-нещо като сова е,не съм много сигурна.Цяла нощ все едно плачеше тази птица,така се чуваше.След като завърших училище заминах в София,смених няколко квартири и накрая попаднах в къща на възрастни хора в "Княжево".Една нощ- година след като се преместих там,отново чух тази птица,беше около полунощ.Помислих,че нещо ще се случи с някой от хазяите,обаче входа ни беше различен и нямаше как да отида при тях-заключена беше тяхната врата.Реших да изчакам сутринта.През нощта сънувах непознат за мен човек-отново лош сън.Около 6 сутринта чух хазяите и веднага се запътих към тях.Питах хазяйката дали всичко е наред,директно попитах дали дядото е добре,жив ли е,че съм сънувала лош сън,и че някой може да умре.Тя се стресна и каза,че комшията е починал тази нощ от тромб или нещо такова.Това беше последния подобен случай.Юни 2014 правихме с моя мъж опити за бебе.Още от деня на О се чувствах съвсем различно,знаех че съм бременна.Още не бях правила тест,обаче започнах да чета какво трябва и не трябва да ям.Оказа се,че алое не трябва да приемам,а аз всеки ден пиех сок.От предния ден нищо не усещах,което ме накара да чета всъщност.И почнах да плача и така цял ден.Вечерта бях сама,чаках мъжа ми.В 7 изведнъж усетих парфюм,с който дядо ми се беше пръскал преди погребението на баба-никога освен тогава не съм го помирисвала.Помислих,че баба е там и започнах да плача,страшно се разтроих иии изведнъж започна да пука телевизора.  Изплаших се,обаче питах "Бабо,ти ли си?" и той изпука...Започнах да я моля да не съм си въобразявала,че съм бременна и на бебето да му няма нищо-пак пукна.И край.На следващия ден направих кръвен тест-оказах се бременна.Вярвам,че баба ми помогна...Това са моите истории-надявам се да не съм ви изплашила или да съм объркала темата.Преди мислех,че това е наказание,но вече мисля,че всъщност така мога да предотвратя нечия смърт.Надявам се скоро да не се налага да сънувам "от моите сънища",защото има сериозно болни в семейството в момента.Благодаря на тези,които ще отделят от времето си да прочетат моите преживявания...

Мнението ми е такова за глупостите, които се пишат тук, не за неща, които наистина са странни.

На мен нищо кой знае, колко странно не ми се е случвало, освен може би един странен сън. Баща ми почина в началото на декември 2015, а аз родих (може би от стреса) месец по-рано, а именно в края на декември същата година. Както и да е, на 40-те дни на детето, които аз по принцип въобще не съм отбелязвала по някакъв начин сънувах много жив сън, все едно е чиста реалност, а именно, че ставам от леглото и виждам в хола баба ми и баща ми, и двамата починали, които просто ми се усмихваха. Толкова бях шашната, защото знаех, че са починали, а ги виждам пред мен. Почнах да си повтавям, че е сън и трябва да се събудя. Чак след като станах осъзнах, че са 40 дни от раждането на детето. Сигурно е игра на мозъка, но беше адски реалистично за мен.. пък знам ли, какво има Там и кой ни гледа

Да, вероятно това с 40-те дни не е случайно: както при раждане, така и при смърт.
Аз съм имала 2 случая относно починали хора, точно на 40-тия ден. Единият път беше само сън с мой близък роднина, но другият път беше когато бях будна, отивах да си правя кафе, но бях сънена и се отнасяше за една съседка, с която изобщо не бяхме близки.
Има нещо.