Аблация на сърцето - 7

На 32 години съм, с 2 деца, второто е на 4 месеца, първото - на 2 год. и 11 месеца.
Обиколила съм няколко ендокринолога (3-ма, ако не се лъжа), нямам Хашимото, имам 2 възела в жлезата от пооне 10 години, които не растат.
Самата тя е със запазена струткура и размери, уж била здрава, но ТСХ много играе. Лекарите вдигат рамена, не знаели откъде идва ТСХ, когато се качи до 3-3.5.
Било нормално ТСХ да играе и до 3 и нещо не би следвало да дава симптоматика.
Имам последна степен ендометриоза, възможно е всичко това да се случва от високите нива на естрогена.
През цялата втора бременност бях на терпия с Л-тироксин, на доза 50, 50, 25. Тази доза излезе, че е най-подходяща за мен. Само 50 ми идваше леко висока и ТСХ падаше до 0 и нещо, с 50, 25 поддържах ТСХ около 1.6-2.2, та 50, 50, 25 беше оптималната за мен.

След раждането постепенно спрях хормона и ТСХ беше 1.6 последно без Л-тироксин. Мислех, че ще мога да карам без Л-тироксин, но явно съм се лъгала.

Още от първата бременност, получавам страхотна екстрасистолна аритмия. Като казвам страхотна, имам предвид до 15000 прескачания за 24 часа, които винаги започват с отваряне на очи, независимо от това в колко часа се събудя. Може да стана от сън в 3 през нощта, може да стана в 7, в 8, в 10 часа, може да стана след следобеден сън - винаги, задължително се почват екстрасистолите на всеки 3-ти удар, по 22 средно на минута. Този кошмар ме държи около 1-2 часа, след което за около още час прескачанията се разреждат до 10-тина бройки на минута, след което спират и се появяват спорадично през целия ден, но примерно по 1 на 3-4 минути. Същият кошмар с прескачания на всеки 3-ти удар (много рядко съм стигала и до прескачания на всеки 2-ри удар) се повтаря и по 1-2 часа вечер преди лягане, като понякога прави заспиването направо мисия невъзможна. 
Обиколила бях много кардиолози, всички приписваха екстрасистолите на нервно неразположение!!!
Накрая дори и аз повярвах и започнах да се тъпча за валериани, валидоли... Облекчение нулево!
Който е изпитвал екстрасистоли, знае за какво говоря. А още повече че моите бяха целодневни!

В този филм живея вече 2 години.
Започна се през първата бременност, но изчезна от самосебе си, и 14 месеца след раждането се завърна с все сила. Оттогава досега, вече 2 години, рядко съм имала дни без прескачания.
Обаче тези хубави дни са били резултат на добра дозировка Л-тироксин.

Започнах втората бременност с ТСХ 3, изследвах го в 5-та седмица и беше 3.
Веднага отидох при моята ендокриноложка и след това при Начев. И двамата казаха едно и също: започваш Л-тироксин и се молиш да не се влошат съвсем прескачанията, нервно-вегетативни са!
Започнах 50 гами Л-тироксин по съвет на Начев, моята лекарка беше за доза 25, и още на втората сутрин нямах нито 1 прескачане! Всичко изчезна като с магическа пръчка!
ЛЛ, както и ендокринолозите казаха, че било съвпадение.
Продължих на доза 50, но ТСХ много падна и коригирах дозата до 50, 25, 50. Веднага ме започнаха пак прескачанията... Влачих се така още 2 месеца, след това изкарах един вирус, не бях пила Л-тироксин около 4 дни, защото бях много болна с повръщане. В това време продължавах да имам ежедневни тежки екстрасистоли, многобройни.
Възобнових приема на Л-тироксин, доза от 50, след вируса и отново на 2-рия ден всякакви прескачания изчезнаха напълно. Минах постепенно на доза 50, 50, 25 и така издържах цели 6 месеца почти без прескачания, понякога се появяваха по 5-6 на ден. И така до края на август, два месеца след раждането, когато намалих постепенно Л-тироксина на 25, и се почна отново кошмарът. Вече 2 месеца пак съм в тоя филм.
Реших да започна отново Л-тироксин доза 50, с надеждата, че ще спрат прескачанията. Намаляха драстично, слава Богу, от хиляди и целодневни миналия месец, намаляга до максимум 50 за целия ден. Обаче не минаха напълно, което очаквах.
Още повече че след като ми дойде МЦ този месец, пак се започнаха по-тежки кризи. Не е старият ужас от хиляди, но сигруно навъртам 100-200 бройки за деня, като най-големият ад е сутрин след събуждане, разбира се. От две нощи усещам прескачанията и докато спя. Днес съм доста зле също.
Повече не искам да си играя с дозите. Сега съм на доза 50, не знам ТСХ колко е. Вече месец съм на тази доза. Съдейки обаче по прескачанията, би трябвало да съм си в хипофункция. Явно при мен това е симптомът.
Не искам пак да правя онзи рестарт, който направих неволно след вируса по време на бременността, и благодарение на който прескачанията спряха, защото не мисля, че е добре да си играя така с дозите. Очаквах сега като почнах на доза 50 всичко да спре, но уви... И все пак съм доста по-добре!
Ще изследвам ТСХ скоро, ако е паднало много, ще намаля дозата от 50 на 50, 50, 25, но изпитвам направо ужас, само като си помисля тогава колко много прескачания ще ме връхлетят отново.

Последната ендокриноложка ми каза: "Да, понякога хипофункцията дава екстрасистоли!"
Една кардиоложка ми засече екстраистолите на ехограф и директноме пита: "Имате ли проблем с щитовидната жлеза? Пийте си хормона, за да сведете тези екстрасистоли до минимум!"

Имам пролапс на митрална клапа, но е много лек, 0-ва към 1-ва степен. Кардиоложката каза, че всичко идва от хипофункцията, но явно и сърцето ми е много чувствително на малка вариация на хормоните заради пролапса.

Дълбоко съжалявам, че спрях Л-тироксина след раждането(имах по 5-6 екстрасисотли на ден, и то изобщо не всеки ден), но кой човек иска да пие синтетика...
А и последните ми изследвания от началото на септемрви месец показха ТСХ 1.6, и това - без Л-тироксин. Тогава имах малко прескачания, започнали още когато намалих дозата на 25. Само 2 седмици по-късно всичко стана нетърпимо, явно ТСХ е тръгнало нагоре пак. От 1-ви октомври възобнових приема на Л-тироксин.

Значи на такова ТСХ, ако нямам намерение да забременявам, мога да седя и без прием на Л-тироксин. То ми стига максимум до 3-3,5. Поне това съм засичала. Но явно преди да получа тези проблеми с играещите хормони, ТСХ ми е било под 1 и не ми е причинявало екстрасистолната аритмия, която имам сега.

Вече имам усещането, че цял живот ще живея в тоя кошмар. Направо ми бърка в мозъка, не се живее пълноцеено така. Отваряш очи и хоп: аритмия...
Не мога да пия бета-блокер, защото съм с бавен пулс и според всички кардиолози до един приложението им е направо противопоказно.
Лекарства за ритъма не ми помагат, а и как ще помогнат след като проблемът е ендокринен.
Да  уточня, че нямам проблем с нервите, ако някой си мисли, че този ад може да е от нерви. Не знам какво е това ПА, никога не съм получавала. Обаче все още има лекари, които говорят, че това чудо е нервно-вегетативно... 
Не мисля да ходя на ендокринолог всеки месец за коригиране на дозата, защото не виждам смисъл. Само да кихам пари, но не парите са проблем толкова, ами фактът, че ще ми коригират дозата според ТСХ, а сърцето ми ще лумка като изоглавено... 
Вече съм решила да се водя по ритъма си, а не толкова по цифрите. Забелязала съм, че явно сърцето има нужда от Л-тироксина за добър ритъм.
Знам, че много то вас ще кажат, че не е добре такова своеволие, и аз бих искала да правя всичко под лекарски контрол, но като живея ежедневно с тази аритмия, искам просто да се избавя от нея, а и като 90% от лекарите ми казват да спирам Л-тироксина, че било случайност, че прескачанията спирали в момента, в който го започна, за какво да ходя по лекари реално...