Аз искам брак и семейство, а той.....

  • 39 795
  • 1 097
  •   1
Отговори
# 870
  • Мнения: X
М, и като си седи само вкъщи това дете, и общува с един и същи кръг от хора, как по-конкретно го изгражда този имунитет? То имунитет се гради при излагане на зарази, и на 5 да го пуснеш на градина, ако всички деца тръгват на 5, пак всички ще боледуват, не е до +- една година. За телепатичната връзка не мога да доложа, възможно е явно  Laughing
Ох, обичам да ми обясняват за имунитета на децата хора, които нямат деца и не работят с деца. Много са компетентни. Дали ти идва на ум, че организмът на 2-годишно дете реагира по един начин на заразите и по съвсем друг на 5-годишно?

# 871
  • София
  • Мнения: 34 888
Мамасита, моля ти се, ти си потвърждение на думите ми... Познаваме се, не сме от вчера в този форум. Да твърдиш, че черното е бяло...

# 872
  • Мнения: 2 450
М, и като си седи само вкъщи това дете, и общува с един и същи кръг от хора, как по-конкретно го изгражда този имунитет? То имунитет се гради при излагане на зарази, и на 5 да го пуснеш на градина, ако всички деца тръгват на 5, пак всички ще боледуват, не е до +- една година. За телепатичната връзка не мога да доложа, възможно е явно  Laughing
Ох, обичам да ми обясняват за имунитета на децата хора, които нямат деца и не работят с деца. Много са компетентни. Дали ти идва на ум, че организмът на 2-годишно дете реагира по един начин на заразите и по съвсем друг на 5-годишно?

Интересно ми стана как за една година магически се придобива имунитет просто, не твърдя че съм 100% права по този казус. До пет айде, ще се съглася, че ти е по-силен организма, но пак ако си седиш само вкъщи, няма да си изложен на бацили , и пак ще си боледуваш. Аз съм реален експеримент- мен са ме държали до 7 години у нас, пуснали са ме в първи клас сред деца, и хоп-болница след болница. Сестра ми  и брат ми ходиха на градина и бяха значително по-здрави след първоначалното преболедуване. По-добре малки боледувания като малка, отколкото големи като по-голяма. Толкоз поне знам за имунитета  Peace

# 873
  • Мнения: 37 261
По-добре малки боледувания като малка, отколкото големи като по-голяма.

няма такава зависимост

# 874
  • Мнения: 30 802
Мамасита, моля ти се, ти си потвърждение на думите ми... Познаваме се, не сме от вчера в този форум. Да твърдиш, че черното е бяло...

Моят случай е по-скоро извънреден.

Между 2 и 3 има бум на растежа. Просто са по-големи и по-силни и настинката не ги катурва толкова лесно.

# 875
  • Мнения: 2 450
Мамасита, моля ти се, ти си потвърждение на думите ми... Познаваме се, не сме от вчера в този форум. Да твърдиш, че черното е бяло...

Моят случай е по-скоро извънреден.

Между 2 и 3 има бум на растежа. Просто са по-големи и по-силни и настинката не ги катурва толкова лесно.


Може, не съм ги заглеждала чак толкова приятелските деца,  не споря.  Peace

# 876
  • София
  • Мнения: 24 839

За избора, може да се спори, но да речем, ок, по-голям е на бройка, на качество съмнително.
За повечето време, може и да е вярно, но то като не знаеш какво ти трябва, може да търсиш и оглеждаш художници/поети/интелектуалци, а всъщност да имаш нужда от работещ ръчен труд, който да може да ти забие 1 пирон, пък поезията пак си я чети.
Третото не ти пречи и на 30 да го правиш, просто си по-наясно със себе си и по-лесно ще я разпознаеш тази сродна душа.

Защо да е съмнително?
Какъвто характер си на 20, такъв си доживот. Никой не се променя.
И защо реши, че на 25г. не знаеш какъв човек, а не какъв майстор, ти трябва?
На 30, като ти зацъка хронометъра, дали ще имаш време да разпознаеш сродната си душа? newsm78

# 877
  • Мнения: 2 450

За избора, може да се спори, но да речем, ок, по-голям е на бройка, на качество съмнително.
За повечето време, може и да е вярно, но то като не знаеш какво ти трябва, може да търсиш и оглеждаш художници/поети/интелектуалци, а всъщност да имаш нужда от работещ ръчен труд, който да може да ти забие 1 пирон, пък поезията пак си я чети.
Третото не ти пречи и на 30 да го правиш, просто си по-наясно със себе си и по-лесно ще я разпознаеш тази сродна душа.

Защо да е съмнително?
Какъвто характер си на 20, такъв си доживот. Никой не се променя.
И защо реши, че на 25г. не знаеш какъв човек, а не какъв майстор, ти трябва?
На 30, като ти зацъка хронометъра, дали ще имаш време да разпознаеш сродната си душа? newsm78


Хахаха, глупости, на 20 характера ми нямаше почти нищо общо със сегашния, оставаш си до живот същия, ако не се развиваш предполагам, да. На 20 тъкмо си почнал университета , от 2 години едва живееш нещо като самостоятелно, изобщо характера ти си е отвсякъде в процес на формиране.  На 25 по има шанс, ама според темата до тогава трябва да съм зараждала вече, тъй че  ..
А време ще имаш, а и да нямаш, какво, да се примириш с ждрольо, щото аман заман да родиш ли?
Пък и то не е казано, че на 30 ще го търсиш тепърва, въпроса беше за раждането на колко години се случва, не намирането на половинката. А и изобщо, точно това със сродната душа много ги препъва младите момичета. Щото си представят, че като го намерят тоя ИДЕАЛНИЯ, и цветя и рози , никакви проблеми, караници  и изобщо идилия. На 30 вече си наясно, че няма такъв филм , и със сродната душа ще си има напасване и конфликти.

# 878
  • Мнения: 373
И на мен ми е чудно това оценяване като на пазар.Перспективен,дъра-бъра.Това да не е кило сирене.Човек сам не отвори ли душата да приеме другия,никой не мож му помогне.В крайна сметка обичта и сплотеността са по-важни от перспективи,иманета.Ама пусто-да не се повтарям-чувството да не се прецакаш нещо е много силно застъпено.И какво се получава-тоя нямал убава професия,оня бил мързелив,третия мамин,четвъртия грубовато дебилен от балкански тип с уклон към чашка.И затова най-убаво накрая сам.Никой да не те тормози ,защото все пак никой не е ДОСТОЕН.

# 879
  • Мнения: 2 450
И на мен ми е чудно това оценяване като на пазар.Перспективен,дъра-бъра.Това да не е кило сирене.Човек сам не отвори ли душата да приеме другия,никой не мож му помогне.В крайна сметка обичта и сплотеността са по-важни от перспективи,иманета.Ама пусто-да не се повтарям-чувството да не се прецакаш нещо е много силно застъпено.И какво се получава-тоя нямал убава професия,оня бил мързелив,третия мамин,четвъртия грубовато дебилен от балкански тип с уклон към чашка.И затова най-убаво накрая сам.Никой да не те тормози ,защото все пак никой не е ДОСТОЕН.

Ох, чак искам да се срещна с жена ти да видя теб пък кой те е взел, чак такава липса на самочувствие у жена ми е трудно да си представя. И да по-добре е да си сам, отколкото с някой от гореизброените, ама то ако на всяка жена й светне това, половината мъже ще си умрат самотни.

# 880
  • София
  • Мнения: 24 839

Хахаха, глупости, на 20 характера ми нямаше почти нищо общо със сегашния, оставаш си до живот същия, ако не се развиваш предполагам, да. На 20 тъкмо си почнал университета , от 2 години едва живееш нещо като самостоятелно, изобщо характера ти си е отвсякъде в процес на формиране.  На 25 по има шанс, ама според темата до тогава трябва да съм зараждала вече, тъй че  ..
А време ще имаш, а и да нямаш, какво, да се примириш с ждрольо, щото аман заман да родиш ли?
Пък и то не е казано, че на 30 ще го търсиш тепърва, въпроса беше за раждането на колко години се случва, не намирането на половинката. А и изобщо, точно това със сродната душа много ги препъва младите момичета. Щото си представят, че като го намерят тоя ИДЕАЛНИЯ, и цветя и рози , никакви проблеми, караници  и изобщо идилия. На 30 вече си наясно, че няма такъв филм , и със сродната душа ще си има напасване и конфликти.
Съжалявам да го кажа, но ти трябва да си някакво недоразумение на природата.
Да си оформяш характера на 20г. е плашещо, а пък в университет казваш, че си била по това време? newsm78
Не беше въпроса за раждането- за намирането на стойностния човек беше.
Къде видя, да приканвам към примирение с някого?
Всъщност, безсмислено е да ти обяснявам отново какво съм писала- нормално е на 30- 30+ да защитаваш тази теза.
Сега видях поста ти към душата- доста отчаяно звучи, като че се подготвяш за самотно остаряване.

Последна редакция: чт, 26 ное 2015, 23:43 от absurt

# 881
  • Мнения: 2 450
 Защо да е плашещо, характера се оформя през целия живот на база натрупването на опит и нови виждания за света. Ако на 20 съм била интровертна и склонна към идеализъм, на 29  клоня към умерена екстровертност и реализъм , примерно. Съвсем логично е в университета да ти се формира част от характера, както част се формира по време на училище и част си се дооформя по-късно.
  И според мен пък е отчаяно да се примиряваш с въпросния грубовато дебилен от балкански тип с уклон към чашка. За щастие на мен не ми се налага  Peace

# 882
  • Мнения: 30 802
И на мен ми е чудно това оценяване като на пазар.Перспективен,дъра-бъра.Това да не е кило сирене.Човек сам не отвори ли душата да приеме другия,никой не мож му помогне.В крайна сметка обичта и сплотеността са по-важни от перспективи,иманета.Ама пусто-да не се повтарям-чувството да не се прецакаш нещо е много силно застъпено.И какво се получава-тоя нямал убава професия,оня бил мързелив,третия мамин,четвъртия грубовато дебилен от балкански тип с уклон към чашка.И затова най-убаво накрая сам.Никой да не те тормози ,защото все пак никой не е ДОСТОЕН.

Има два типа брак. Единият е за "хора от сой", които искат-не искат се преценяват и вписват в сметката доста неща. Радвай се, че има такива хора, те поддържат цивилизацията. Ако вземеш неподходящ мъж/жена и го вкараш в своя свят, има много какво да губиш- обществен престиж, дори материални ценности, ако се окаже пройдоха, алчен или неразумен (важи и за мъже, и за жени). Търси се истински принц или принцеса, за да продължи да съществува царството.

Има и брак за всички останали- по мерак, по душа. Там няма високи изисквания, взимат се за компания и комфорт, основната връзка е някаква полу-сляпа обич, повечко сексуален мерак в началото. Там са приети много повече вариации в съчетаването на хора, защото няма чак такова обществено изискване.

Та така, не всички хора са в еднакви категории, съответно не всички бракове са еднакви. За някои не важи максимата "важното е да се обичат". С едното голо обичане и "душевен" (а всъщност сантиментално-емоционален) подход могат да се сътворят мног кофти бракове и драми.

# 883
  • Мнения: 6 122
Цитат
Жената носи детето, ражда го, върху нея пада по-голямата отговорност относно отглеждането в началото... Ако и сама си изкарва всичките пари... За какво и е мъж?! Да я гушка?  Laughing

Никой не е казал всичките. Ама все пак трябва да изкарваш достатъчно, за да не стане като по съседните теми, "мъжа ми се пропи, неглижира децата, не мога да живея повече така, ама не мога и да го напусна, щото ще останем без пари за храна". Пък гушкането си е хубаво нещо. Peace
Ролите в семейството все повече се изравняват - и двамата работят по равно, мъжете все по-често не изкарват осезаемо повече от жената до себе си, и двамата имат домакински задължения ( въпреки че все още това някак се вменява като "женска работа", но нека приемем,че - добре, все по-често това се разпределя)... Но жената носи 9 месеца детето, понасяйки безброй негативи от това, ражда, рискувайки собствения си живот и здраве. Ролите никога няма да бъдат равни. Затова мъжът, смятам, трябва да бъде в пъти по-амбициран в кариерата.

Разбира се. Колкото и да са равни, жената все ще води с 9 месеца родителска инвестиция, отколкото таткото. Ако реши и да кърми, работата става още по - зле. Справедливо и логично е мъжът да бъде по - амбициран и изкарващият повече пари, за да може малко от малко да компенсира това, което жената изначално и по природа влага повече. Лошото обаче е, че който държи парите, той поръчва музиката, та на жената ще и се наложи да бъде и голям дипломат за да може да направи така, че това да не й изиграе лоша шега.

# 884
  • Мнения: 6 122
С тази еманципация сега всичко вършим ние и ги галим по главичките, че са измили чиниите. Не визирам себе си, а по принцип. Просто мъжете не са мъже вече, но и жени не са...
И не стига, че само позитиви за тях, ами и те са тези, които по се дърпат от брак и деца.

Не е еманципацията виновна. Жените дето се натискат всичко сами да правят, те са виновни.

Общи условия

Активация на акаунт