То не иде реч кариерата да ти е на първо място, а да я има, за да може децата ти да се чувстват добре и обгрижени на всяко ниво. Като започнат хората да казват как единственото важно за детето е да си играеш с него целодневно и ми звучи сякаш децата им никога не порастват. Докато са бебета на 1-2 годинки вниманието е достатъчно да ги прави щастливи, но после идва детската градина, първи клас и изведнъж се оказва, че детето го е срам да ходи с кърпени дрехи на по 100 години, иска да си играе с другите деца и да може да си позволи да ходи на екскурзии с тях, да кара колело, абе... какво ли обяснявам аз.
Как да ти върви кариерното израстване, без да му пречат деца/ та.
Затова жените с висше образование масово се дърпат да родят по- рано от 35.
Всъщност, си напипал проблема- тия 2 години майчинство, които държавата плаща де факто на 100% през първата година и на минимум през втората, им се свиди да " подарят" на децата си.
И се почват приказки, как не искали да растат в мизерия, едва ли не, та затова по- добре да не ги раждат или да ги хвърлят на детегледачка.
И това не е точно така. Аз например съм с висше образование и съм родила малко преди да навърша 30, освен това съм била в къщи два месеца преди раждането и година и седем месеца след раждането.
Освен това нямам кариера, но имам що годе добре платена работа с нормално работно време.
Така че не би трябвало да се обобщава.
