Аз искам брак и семейство, а той.....

На мен пък ми е интересно с що за мъже сте, след като не им приемате насериозно желанията за деца. Понеже аз смених два модела мъже, мога отгворно да заявя, че наистина има такива, които не могат да "вдъхновят" жената да роди дете. Та оттам идват повечето драми, че ТЯ трябва да е сигурна.

Ако си с правилния човек, няма го това тестване дали е "сигурен".

Също така ако нямаш навика да излизаш с "лоши момчета", тогава също има повече доверие, повече общи цели и по-малко чудене "няма ли да е фатална грешка, ако родя".

Ако си с неправилния мъж, и 10 години да чакаш, пак може да е грешка да родиш, дори да си "готова".

Е, затова говорим, де. Да си честна и открита. А не да се чудиш после защо те е заменил с друга, която е готова да му роди, т.е. на една вълна са с него. Уведомяваш го и ако той е съгласен, значи е твоят човек. Няма право после да те обвинява, че заради теб не се е сдобил с потомство.   Съжалявам, че си случила на такава майка. Недоумявам как някои хора упрекват децата си за собствения си избор.

И тук идва въпросът: кое е това нещо, което ще те накара да си сигурна и да искаш деца.

Защото иначе тази информация нищо не значи, винаги може да се измъкнеш с "не съм 110% сигурна". Което може всичко да значи. Така може с години да не си сигурна, но и нищо да не правиш по въпроса, за да станеш сигурна или пък да решиш- твърдо не.

Не бих обвинила мъж, ако иска по-ясен отговор.

Даваш ли си сметка, че говориш за нещо различно?
Ти си зачената случайно, майка ти не е искала дете, не е като САМА, СЪЗНАТЕЛНО да е решила да те роди млада, само защото баща ти е искал дете.

Аз доколкото схванах, в темата става дума за жени, които по принцип ИСКАТ деца, но не ги искат на 25, а след 30 годишна възраст.И правят всичко възможно да не допуснат бременност преди 30.
Ако случайно се "случи" бременността, повечето най-вероятно ще родят децата.

Изключително много жени, при това зрели, че и "презрели", знаят за рисковете от секциото, но в родилните домове секциото е на конвейр.
Та, силно се съмнявам, че много 24-25 годишни жени трезво мислят в посока:"Интересувам се, знам, чета статистики, че след 30 години мога да имам проблеми със зачеването и раждането на дете, но пък ще рискувам, един път се живее."
Болшинството удобно пропускат първата част и се фокусират само върху " ........още ми се хойка и да си поживея сега, пък после-потоп, както дойде."

А, що? Аз приех много сериозно желанието за дете на мъжа ми.

Виж, съжалявам, че си расла с такова отношение и вменени вини.
Това вече обяснява причините да не искаш да родиш- внушено ти е, че детето е бреме, а не обич и щастие.
Което е жалко и силно се надявам да разбереш, че майка ти е била жалко и смачкано същество, което и без да те роди, пак не би постигнало нищо.
Ти, явно си съвсем друг човек, не позволявай спомена от детството ти да те лиши от чудото да дадеш живот и да обичаш безрезервно.

Ами не съм мислела, че ще е чак фатална грешка ако родя очевидно, но не съм мислела й че искам нарочно да го направя.  Не всичко е черно и бяло, както ти се иска явно. Има си ужасно много повече от 50 нюанса сиво във всяка ситуация  

Мисля че го обясних вече около 300 пъти кои са нещата, то не е толкова сложно да се пресметне:
18-24 учиш, после имаш 4 години професионално развитие и съответно поетапно вдигане на заплатата, станаха 28 и на 29-30 вече си имала достатъчно време да се задържиш на някакво ниво, така че майчинството ти да е достатъчно за издръжката и кредита и квототамситрябва, дори и недайсибоже нещо да се случи със съответния мъж. Това откъм финансовата страна. Откъм психологическата,  вече си достатъчно улегнал характер, походила си по екскурзии, поживяла си в чужбина, опитала си повечето неща, които ти е било интересно да опиташ, така че спокойно може да се отдадеш няколко години на майчинство. Обаче не, всички трябва да таргетираме да родим на 26 искаме, не искаме, щото на кралицата на вселената така й е по-удобно

Ама, Краси, те тия мъже са си били ОК с жените си без деца 20 години, нали. Зарязали са ги като са излезли репродуктивните проблеми и са си намерили разплодни кобили за целите си.

Всъщност и след 30 се зачева доста лесно. Проблемите са други: имат ли смисъл тия допълнителни години на "живеене" (в които си мариновала яйцеклетките си в алкохол, увеличавайки риска за ДНК дефекти); дали тялото след 30 толкова лесно влиза пак в норми от самосебе си или една бременност може да те изкара от строя; дали ще износиш бебето толкова лесно. Нали знаете- малките камъчета, дето обръщат голямата кола.

Друга максима: хубаво е нещата да се правят бързо и ритмично, иначе се трупа хаос и се случват неочаквани обрати. Интересно ми е в така бурните кариери дали нещата не се случват по проект и график или е позволено да се случват "когато сме готови и сигурни"...

Е и каква е разликата дали случайно ще го заченеш и ще се примириш да го родиш или съзнателно ще го заченеш , въпреки че не искаш? И в двата случая решението е взето заради външни фактори, а не заради вътрешно убеждение.

График си има, просто не е твоя график. Представи си за момент, че е възможно да има интелигентни и отговорни възрастни жени, които са взели решения и са планирали собствения си живот на база на съществуващите възможни рискове, и този решения се различават от твоите и все пак са си правилни за тях. Трудничко е, знам. 

Ох, faiona, ама си оптимистка.

Мдам, сериозен дефект на характера ми си е това 

Всъщност, учиш 19-23, почваш работа и за 4 години не си увеличаваш заплатата поетапно, а скокообразно, като се буташ, нахалстваш или сменяш работни места. Работа и бременност са съвместими, макар да не е много приятно. Така че още на 27 може вече да си се сдобила с първо дете, до 28 да го гледаш, а след това да се върнеш на платената си работа, да поработиш още малко, после още едно дете и така. Второто вече може и след повече години, системата вече веднъж е работила, а това спестява доста проблеми.

Нещата стават много по-лесни, ако мъжът е качествен и му имаш доверие, вместо параноично недоверие. Но това вече си е личен въпрос.

И другото е- дали ще случиш на бум на сектора или на кофти период. Аз имах работа, която е хипер-интересна и занимателна, предразполага към кариера, обаче нетът и новите технологии доста я измениха и сега вече нямам намерение да се занимавам с това.

Колкото до психология и готовност...де да знам, бих казала, че прекалено много чакане ще те направи по-неготова и нетърпелива към детето. Ще се сдобиеш с прекрасни навици на свободен човек, а после изведнъж ще се окажеш с toddler, което е същество, несъвместимо с хубави дрехи, пътувания и ресторанти.

А трудно ли е да си представиш, че аз всъщност може да съм интелигентна и планираща жена, а не просто лелка? И че може да си имам освен две деца и магистратура, нещичко в сиви-то, пък и някакви финанси?

Няма жена, която да зачене под натиск, освен ако не живее с психопат и не е принудителна бременност. Ако го е решила, значи го иска достатъчно.

Аз по-скоро питах, като си на работа, някой чака ли те да се вдъхновиш и да си 110% сигурна, че искаш да свършиш нещо, или натиска за срокове.