Аз искам брак и семейство, а той.....

  • 39 816
  • 1 097
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 47 352
...Професия нямах. В онези години никой не те искаше на работа без...

Всеки си решава. Ако бях на твое място не бих родила, при положение, че не мога да изкарам 1 лв., за да нахраня детето си. Детето е отговорност, не каприз, който щом искам да секундата, значи сега трябва да стане.
Изключвам само случаи, в които възрастта е напреднала и тогава са се срещнали или го налага здравословното състояние.
Каква би била разликата, ако през тези години го бяхте ударили яко на купони, учене, работа? И беше родила не на 23, а на 26? Примерно.

# 736
  • Мнения: 10 674
И кому е нужен целият този героизъм - учене, работа и дете на 22  newsm78
Не, че не може - ама, защо? Голям постижение - направо да се поклоним до земята на тези майки-героини  Laughing

# 737
  • Мнения: 47 352
И на мен това ми е чудно.
Майка ми ме е родила на 20, без да я питам, от малка ми набиваше в главата да не се връзвам с бебе на тези години.
До 25 са ми били най-безгрижните години. Случайно срещнах човека, с когото искам да прекарам живота си рано и преценявайки вариантите избрах да останем заедно. Но обвързването по любов това няма нищо общо с децата. М/у 25 и 30 г. е съвсем чудесно време за това.
Но да нямам работа, да не разполагам с 1 свой лев и да съм в началото на 20-те, планираното бебе за мен би бил просто един каприз на дете, което не е пораснало, за да знае какво е отговорност.

П.П. Говоря за себе си, моля, не се разпознавайте  Peace

# 738
  • Мнения: X
И аз съм на същото мнение като НСЧ.  bouquet

Майка ми ме е родила доста млада и винаги ми е повтаряла , обяснила и посочвала защо е хубаво да си поживея, умъдрея и избера партньор ,за който няма да ми се налага да се омъжа  Peace

Запознахме сме на 24 и на почти 29 родих ,а второ дете може и на 36/37 .
 Не съжалявам ,че си поживях между 18-29 преди да имаме дете .

# 739
  • Мнения: 30 802
От една страна е странно това виждане "ще си поживея"- а после? После ще се заробя с пюренцата и легена?

От друга...22 добре, ама да ми говориш как и 25 е малко, и 27, че и 29...

И трето- това да имаш дете млад и в трудна ситуация не значи, че детето е каприз, а издава някакъв вид вяра. Ако щете- и героизъм. Парадоксално ми е как поколението Y наистина си вярва, че ще промени света, обаче не прави особено много героични неща- само такива, които са лъскави и видими и минават за "постижение". Но всъщност в повечето случаи са лесни, безопасни и тривиални. Едно безопасно, почти безобидно поколение...

# 740
  • Мнения: X
Сирен , какви са тези ' безопасно, почти безобидно поколение/я'?

Всеки мислещ човек си прави сметката .Не виждам с какво изчакването 2-3 години за имането на дете ще допринесе за фаталитетния катаклизъм ,който се спряга тук ?

И да си поживеят ,изучат, поработят , опознаят партньора си,да видят доколко си пасват, да си осигурят някакъ санитарен минимум удобства и чак тогава да заплануват деца.
 Защото те изискват доста ресурс . Peace

# 741
  • София
  • Мнения: 24 839
Не виждам много любов тука, но вие си знаете. Едно време бяхме по-старомодни, влюбим се, пък искаме точно тоя човек, и той ни иска точно нас, не го заменяме като нищо, щото ни се иска някой да ни роди дете, или на когото да родим. Въобще някак си децата естествено идваха като му дойде времето, а не като някаква ябълка на раздора...
Вярно е, само че имаше и друго- ако любимият трябва да отиде в друг град или село, тръгваме без през ум да ни мине, че  ще останем без кариера.
И другото- детето идваше след като се съберем, а не години след това, защото ни бяха учили, че децата не пречат и не са бреме.
Нормално беше да завършиш висшето си образование вечерно или задочно, пък и редовно, с помощта на ясли и детски градини.
Работата си беше работа, а не кариера, изискваща да не раждаш до 35.

# 742
  • Мнения: 30 802
Сирен , какви са тези ' безопасно, почти безобидно поколение/я'?


Такова, което си отлага целите и се уфлянква заради комфорт, дори прекомерен комфорт. Безопасно, защото лесно се продава заради комфорта.

# 743
  • Мнения: X
Сирен , какви са тези ' безопасно, почти безобидно поколение/я'?


Такова, което си отлага целите и се уфлянква заради комфорт, дори прекомерен комфорт. Безопасно, защото лесно се продава заради комфорта.
Много извинявай за преките думи , но това са глуповетини.

Не можеш да ме убедиш , че имането на дете без дом , без пари за майчинство, без план 'Б' с професия/учене за независимо издържане ако те остави мъжа ти и без пряко  желание за дете и от двамата ще е благотворно за дете родено в такава среда.

Или моделът на всички вкупом в мамината къща, на татковата заплата и на бабината градина е така добър ,че няма нужда да се разчупва? 


# 744
  • Мнения: 30 802
В крайна сметка никой не знае кое ще е благотворно за детето. Може да си мислиш, че правиш най-супер-доброто и пак да го повредиш.

# 745
  • Мнения: 6 122
Не виждам много любов тука, но вие си знаете. Едно време бяхме по-старомодни, влюбим се, пък искаме точно тоя човек, и той ни иска точно нас, не го заменяме като нищо, щото ни се иска някой да ни роди дете, или на когото да родим. Въобще някак си децата естествено идваха като му дойде времето, а не като някаква ябълка на раздора...
Вярно е, само че имаше и друго- ако любимият трябва да отиде в друг град или село, тръгваме без през ум да ни мине, че  ще останем без кариера.
И другото- детето идваше след като се съберем, а не години след това, защото ни бяха учили, че децата не пречат и не са бреме.
Нормално беше да завършиш висшето си образование вечерно или задочно, пък и редовно, с помощта на ясли и детски градини.
Работата си беше работа, а не кариера, изискваща да не раждаш до 35.

Да, ама тогава е бил социализъм, а той не оставяше без "кариера" никой. Да работиш е било задължително и то, каквото ти намери държавата. Сега не е така. Ако не си пазиш работното място, ще ти го вземат бързо, особено ако е апетитно. Ако не се квалифицираш непрекъснато, няма високи доходи. Времената са много различни от към работа, затова сравнението тогава и преди не е много уместно. Peace

# 746
  • Мнения: 6 122
Скрит текст:
Скрит текст:
Бях на 22, когато се случи всичко това, родих на 23. Сега съм на 40. Това за статистиката.  Peace ММ тъкмо беше направил 26, когато детето се появи.

Поздравления, че на тази възраст сте имали образование, професия и сте могли да издържате бебе.
Аз не намерих нито една логична причина, за да забременея тогава, сега, 18 г. по-късно все още не я намирам.

И да могат да се грижат за него, защото повечето на тази възраст или работят, или учат, или и двете.
Е нали има баби, важното е, че са го родили, кво като някой друг ще го издържа/гледа. Ако си  организиран, пък може и бебе да гледаш и да учиш, и да работиш, и дом да въртиш, и интериорен дизайн да правиш и гурме да готвиш органични храни.  
Ако знаеш колко си права.      Laughing
Омъжих се на 22, родих на 23, и двамата студенти.Имахме едни планове, но ....писах вече за плановете и игрите на съдбата.
Та, големият син бабите са го гледали всичко на всичко 3 сесии.Цялото ни следване си беше с нас в Сф, на детска градина.А малкия, роден вече след завършването, и толкова не са го гледали.
Изключая някоя и друга седмица през лятото, и то защото бабите искаха внуците при тях, не защото ние сме им ги "хвърляли" за отглеждане.
Как живеем сега, писала съм вече, няма да се повтарям.Имаме всичко, което е нужно на едно семейство и на децата.
Та, напълно възможно е и да се учи, и да се работи, и по почивки да се ходи, и деца да се гледат, и животът ти да е пълноценен и щастлив, щом си с правилния човек и искате едно и също.
Няма значение, че си САМО на 22 и заветната кариера (която лично за мен е чиста загуба на време и сили) е още в бъдещето.
А защо е загуба на време ли?
Защото животът е мноооого кратък.
Скрит текст:
Знам, знам, на 20+ изглежда вечен, но е кратък, много кратък.
Плюс това е САМО един.И е тъжно, и жалко, да го преживееш в преследване на въображаеми химери, вместо с любими хора като партньор и деца.
И в живота го чувам доста често, и тук във форума все по-често го чета :"Съжалявам, че навремето......!"
Пределно ясно ми е, че особено младите кариеристки няма да ме разберат.Не това е и целта ми.
Но съм сигурна, че след някоя и друга година, ще са на моето мнение.А една голяма част от живота им ще е вече минал....А миналото не може да се прекроява, за съжаление.



Ами за мен пък не е загуба на време и сили,напротив. Има хора и места, които никога не бих опознала, ако не беше работата,  и това са преживявания, от които не бих се отказала за нищо на света. Да живееш на различно място и да опознаеш друга кулутра отвътре, не е като да отидеш на екскурзия за десетина дена. А и  никой не е казал, че през всичкото време няма да имаш партньор до себе си, много рядко ми се е случвало даже,  просто не смятам, че е нужно още отначало да се намесват деца. И не мисля че след няколко години ще съм на друго мнение, доста добре си се познавам.

Няма да си на друго мнение. "Кариерата" сега, няма нищо общо с "кариерата при соца, или 90те".

Аз пък все по - често чувам репликата "За нищо не съжалявам. Ако можех да се върна назад, нищо не бих променил/а."

Последна редакция: пт, 20 ное 2015, 10:48 от Anna-Bell

# 747
  • Мнения: 302
Само жена без деца може да каже, че кариерата и е по-важна от това да има деца. Смеещите се детски очички на собствения ти наследник/ца изместват всичките пътувания и култури. Не трябва да бъдем ограничени, защото трябва да дадем на децата си повече от това да ги родим, но нашето усъвършенстване, ако е за тяхна семтка, е неестествено.

# 748
  • Мнения: 2 450
Аха, те децата на селянките, които цял живот са на нивата, нямат 8 клас образование и не са пътували даже до най-близкия областен град имат абсолютно същото качество на живот като на една образована (колкото и да е омразна думата в тоя форум изглежда), разполагаща с ресурси и имаща широк кръгозор жена. Права си, що ли не се хвана да копам в градинката на баба, че да не е за сметка на децата усъвършенстването ми.

# 749
  • Мнения: 302
Има една хубава думичка, с още по-хубаво значение - баланс.
Ограничаваш малко от едното, за да се отвори място за другото.
Както вече КАЗАХ - трябва да им дадем повече от това просто да ги родим. Но все пак - трябва да ги родим.

Общи условия

Активация на акаунт