Аз искам брак и семейство, а той.....

  • 39 785
  • 1 097
  •   1
Отговори
# 810
  • Мнения: 30 802
Момичетата наистина са си друго нещо. Ако не се бях разделила с първия си мъж, може би щях да си остана само със синчето, щото много чепат се случи, наистина до 5г. много повече внимание и сили изискваше.

Ако бях родила такова чудо на 32...абе щеше да скапе и най-развитата кариера. Представи си детенце, което само с присъствието си ти вдига пулса с 20 удара, защото не знаеш дали ще се опита да се утрепе или ще ревне с пълен глас в следващите 30 секунди.

Сега вече, както става с момченцата, е голям стабиляга, но определено се радвам, че отметнах трудните му години.

# 811
  • София
  • Мнения: 19 543
И при мен е така с момчето и момичето  Peace
Може би като виждам колко енергия и спокойствие ми трябва за големия и като се опитам да екстраполирам 10 години напред и ме хваща страх ...

# 812
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Аз също родих на 23, преди 19 години. Вие говорите от днешна гледна точка - да изчакам, докато...Ами тогава вече никой не знаеше докога ще трябва да чака. От 89 до 95 бяха минали 6 години, в които всеки постоянно ни уверяваше, че вече сме стигнали дъното и сега се оттласкваме.Това го чувах 93та, 94 пак и т.н. Никой не каза, че 97 щяло да има криза. Тези неща, които сега се имат за даденост (да не разчиташ на дохода на бащата, на дома на фамилията и на бабината градина), тогава не бяха такова ежедневие.
 Но и сега, като гледам какво се случва по света, според мен няма гаранции, че бъдещето ще е само по-добро и по-добро. Е, в едно по-лошо бъдеще е по-лесно без деца.... Но никога няма всички светофари да се зелени.
 И сравнявате детето на селянката с детето на гражданката - ами много е вероятно селското дете да израсте по-здраво и закалено от гражданчето.
Аз като цяло имам по-различно виждане по тия въпроси - че природата отдавна е показала пристрастието си към младите майки пред мъдрите, че вероятно гените на нашите цигански връстнички ще пребъдат през вековете, докато нашите ... не знам. Та съм с мисълта, че може би начинът, по който мислим, природно е неправилен.
Ами, логично е....този начин на "мислене" идва отвъд океана, а там, както знаем, хич не се вълнуват ще имаш ли деца, колко ще бъдат, кога ще ги раждаш....Важно е да бъхтиш, всеки ден, всяка седмица, ако може и денонощно, защото работата е всичко.Тя трябва да ти е цел номер едно.За работата трябва да си готов на всякакви жертви.Имаш ли дилема, решението й трябва да бъде съобразено най-вече с "Дали ще попречи на "великата " ми работа?!" и т.н.
А с цялото промиване на мозъци, чрез всевъзможни средства, неминуемо е младите хора да "прихванат западната" мода да се работи до откат.
"Работа, работа и ПАК работа!" е девизът на новото поколение.
Което за жалост ги обрича на много липси, ама ....както казах, ще имат време на старини да съжаляват и да се окайват.


Не, за добро или зло никак не е мода или промиване на мозъка. Никой не дава храна на готово и от това по - голяма истина няма.
За да живееш, трябва да работиш, това е простата истина.
Аз съм фен на девиза:
"Работя, за да живея добре."
Обратното "Живея, за да работя!" е само гърч.И не си струва.
Т.е., аз не съм против работата като такава, а против вманиачаването в работата.
Едно е да работиш, за да имаш средства и да живееш добре, съвсем друго е да работиш заради самата работа, да си зарежеш детето на 5 месеца по ясли/гледачки, щото "великата работа" ще се затрие без теб...или подобни ексцесии.
За мен е прекалено, неоправдано, а и напълно безсмислено.
Работа винаги ще има, никой не е успял да я свърши досега, за толкова милиони години, та да се опитваш да надскочиш себе си заради "великата работа" е доста ......няма да го напиша, че пак ще се намери някоя да се обиди.    Laughing

Последна редакция: чт, 26 ное 2015, 11:51 от Анонимен

# 813
  • Мнения: 30 802
Младите си мислят, че работата е като билет за кораб- изпуснеш ли, после не може да се качиш пак.

Но всъщност е като влакчетата на метрото- през 5 мин. има ново. Особено в повечето професии, свързани с "икономиката на знанието" възможностите се появяват непрекъснато. Няма нужда дори да знаеш по-старите технологии и похвати, може да научиш новите неща за месеци.

Иначе с първото дете бях стъпила на пистата журналист и репортер- това си е зарибителна, блазнеща егото работа, с много часове, понякога и с прилично заплащане. Само че и без да бях родила, новите технологии, нетът и промените в света и сектора щяха да ми скапят "кариерата". Така че човек трябва да е гъвкав, днес си звезда в някоя гореща област, утре си майстор на файтони в ерата на автомобила...

Има и един феномен: че младите булки раждат повече момчета. Дори самото износване изисква повече младост и енергия. Колкото повече напредва възрастта, делът на момичетата расте. Просто мъжките ембриони не се захващат, щото са по-кекави.

Последна редакция: чт, 26 ное 2015, 11:32 от The Siren of Titan

# 814
  • Мнения: 2 450
Цитат
Има и един феномен: че младите булки раждат повече момчета. Дори самото износване изисква повече младост и енергия. Колкото повече напредва възрастта, делът на момичетата расте. Просто мъжките ембриони не се захващат, щото са по-кекави.

Идеално значи, винаги съм гласувала за момиченце.  Sunglasses

# 815
  • София
  • Мнения: 24 839

Има и един феномен: че младите булки раждат повече момчета. Дори самото износване изисква повече младост и енергия. Колкото повече напредва възрастта, делът на момичетата расте. Просто мъжките ембриони не се захващат, щото са по-кекави.
Моето наблюдение, включващо ме с пълна сила, е обратното.

# 816
  • Мнения: 6 122
Скрит текст:
Скрит текст:
Аз също родих на 23, преди 19 години. Вие говорите от днешна гледна точка - да изчакам, докато...Ами тогава вече никой не знаеше докога ще трябва да чака. От 89 до 95 бяха минали 6 години, в които всеки постоянно ни уверяваше, че вече сме стигнали дъното и сега се оттласкваме.Това го чувах 93та, 94 пак и т.н. Никой не каза, че 97 щяло да има криза. Тези неща, които сега се имат за даденост (да не разчиташ на дохода на бащата, на дома на фамилията и на бабината градина), тогава не бяха такова ежедневие.
 Но и сега, като гледам какво се случва по света, според мен няма гаранции, че бъдещето ще е само по-добро и по-добро. Е, в едно по-лошо бъдеще е по-лесно без деца.... Но никога няма всички светофари да се зелени.
 И сравнявате детето на селянката с детето на гражданката - ами много е вероятно селското дете да израсте по-здраво и закалено от гражданчето.
Аз като цяло имам по-различно виждане по тия въпроси - че природата отдавна е показала пристрастието си към младите майки пред мъдрите, че вероятно гените на нашите цигански връстнички ще пребъдат през вековете, докато нашите ... не знам. Та съм с мисълта, че може би начинът, по който мислим, природно е неправилен.
Ами, логично е....този начин на "мислене" идва отвъд океана, а там, както знаем, хич не се вълнуват ще имаш ли деца, колко ще бъдат, кога ще ги раждаш....Важно е да бъхтиш, всеки ден, всяка седмица, ако може и денонощно, защото работата е всичко.Тя трябва да ти е цел номер едно.За работата трябва да си готов на всякакви жертви.Имаш ли дилема, решението й трябва да бъде съобразено най-вече с "Дали ще попречи на "великата " ми работа?!" и т.н.
А с цялото промиване на мозъци, чрез всевъзможни средства, неминуемо е младите хора да "прихванат западната" мода да се работи до откат.
"Работа, работа и ПАК работа!" е девизът на новото поколение.
Което за жалост ги обрича на много липси, ама ....както казах, ще имат време на старини да съжаляват и да се окайват.


Не, за добро или зло никак не е мода или промиване на мозъка. Никой не дава храна на готово и от това по - голяма истина няма.
За да живееш, трябва да работиш, това е простата истина.
Аз съм фен на девиза:
"Работя, за да живея добре."
Обратното "Живея, за да работя!" е само гърч.И не си струва.
Т.е., аз не съм против работата като такава, а против вманиачаването в работата.
Едно е да работиш, за да имаш средства и да живееш добре, съвсем друго е да работиш заради самата работа, да си зарежеш детето на 5 месеца по ясли/гледачки, щото "великата работа" ще се затрие без теб...или подобни ексцесии.
За мен е прекалено, неоправдано, а и напълно безсмислено.
Работа винаги ще има, никой не е успял да я свърши досега, за толкова милиони години, та да се опитваш да надскочиш себе си заради "великата работа" е доста ......няма да го напиша, че пак ще се намери някоя да се обиди.    Laughing


Напълно съгласна с абсолютно всяка дума. Особено с последното, чак имам чувството, че аз съм го писала. Като прибавим, че съм и фен на спокойствието и стрес не понасам, пак казвам, се съгласявам изцяло с теб.

# 817
  • Мнения: 302
Жената носи детето, ражда го, върху нея пада по-голямата отговорност относно отглеждането в началото... Ако и сама си изкарва всичките пари... За какво и е мъж?! Да я гушка?  Laughing

# 818
  • Мнения: 2 450
Цитат
Жената носи детето, ражда го, върху нея пада по-голямата отговорност относно отглеждането в началото... Ако и сама си изкарва всичките пари... За какво и е мъж?! Да я гушка?  Laughing

Никой не е казал всичките. Ама все пак трябва да изкарваш достатъчно, за да не стане като по съседните теми, "мъжа ми се пропи, неглижира децата, не мога да живея повече така, ама не мога и да го напусна, щото ще останем без пари за храна". Пък гушкането си е хубаво нещо. Peace

# 819
  • Мнения: 6 122
Цитат
Жената носи детето, ражда го, върху нея пада по-голямата отговорност относно отглеждането в началото... Ако и сама си изкарва всичките пари... За какво и е мъж?! Да я гушка?  Laughing

Никой не е казал всичките. Ама все пак трябва да изкарваш достатъчно, за да не стане като по съседните теми, "мъжа ми се пропи, неглижира децата, не мога да живея повече така, ама не мога и да го напусна, щото ще останем без пари за храна". Пък гушкането си е хубаво нещо. Peace

Ооо да, изкарва разбира се, няма лошо. Ама някак си так да се прави поне привидно, че уж много и трябва мъж и ако може да си поеме отговорността, че иначе Дебора е точно на място с изречението" За какво й е мъж тогава? Да я гушка?"  Stop

# 820
  • Мнения: 302
Цитат
Жената носи детето, ражда го, върху нея пада по-голямата отговорност относно отглеждането в началото... Ако и сама си изкарва всичките пари... За какво и е мъж?! Да я гушка?  Laughing

Никой не е казал всичките. Ама все пак трябва да изкарваш достатъчно, за да не стане като по съседните теми, "мъжа ми се пропи, неглижира децата, не мога да живея повече така, ама не мога и да го напусна, щото ще останем без пари за храна". Пък гушкането си е хубаво нещо. Peace
Ролите в семейството все повече се изравняват - и двамата работят по равно, мъжете все по-често не изкарват осезаемо повече от жената до себе си, и двамата имат домакински задължения ( въпреки че все още това някак се вменява като "женска работа", но нека приемем,че - добре, все по-често това се разпределя)... Но жената носи 9 месеца детето, понасяйки безброй негативи от това, ражда, рискувайки собствения си живот и здраве. Ролите никога няма да бъдат равни. Затова мъжът, смятам, трябва да бъде в пъти по-амбициран в кариерата.

# 821
  • Мнения: 30 802
Чудя се кой сценарий е по-рисков:
1. Използваш младостта си, за да хванеш максимално печеливш мъж (не мазен и гнусен бизнесмен, но да кажем- ти си на 22, той под 35, но да има вече основи и перспектива), раждаш по-скоро рано поне 1 дете и после работиш
или
2. Използваш младостта си, за да учиш и работиш, максимализирайки доходите си, така че когато средностатистическият Иван се пропие или неглижира теб и децата, да опъваш повече.

Не че няма варианти по средата, но понякога точно това презастраховане откъм доходи и професия може да те накара да направиш компромис с мъжа, който търсиш (нищо, че не печели добре- нали аз печеля...) или да губиш много време.

# 822
  • Мнения: 2 288
Чудя се кой сценарий е по-рисков:
1. Използваш младостта си, за да хванеш максимално печеливш мъж (не мазен и гнусен бизнесмен, но да кажем- ти си на 22, той под 35, но да има вече основи и перспектива), раждаш по-скоро рано поне 1 дете и после работиш
или
2. Използваш младостта си, за да учиш и работиш, максимализирайки доходите си, така че когато средностатистическият Иван се пропие или неглижира теб и децата, да опъваш повече.

Не че няма варианти по средата, но понякога точно това презастраховане откъм доходи и професия може да те накара да направиш компромис с мъжа, който търсиш (нищо, че не печели добре- нали аз печеля...) или да губиш много време.

Е, точно това въпрос на себеуважение!!! Личен избор според това, колко е високо тоягата на изискванията на жената!

# 823
  • Мнения: 30 802
И кое е по-себеуважаващо: качествен мъж или качествена кариера? Не знам защо се смята за слабо и унизително да искаш да имаш подобаващ партньор до себе си.

Една по-възрастна жена ми каза, че най-важното е човекът до теб. След като ми се наложи да сменя човека, виждам, че е права. Трябва по-внимателно да подбираш човека, а работата- не чак толкова маниакално, щото в крайна сметка не се знае след само 5 г. кое ще се води работа, кое ще се търси...

# 824
  • Мнения: 302
Работа се сменя по-безболезнено от мъж. И категорично добра работа се намира по-лесно от качествен мъж.

Общи условия

Активация на акаунт