Аз ви благодаря за пожеланията за волейболиста,но това не е някакъв супер успех,но пък и не всички трениращи за в картотеката.Кеф си му е на детето,а на майка му два пъти.Днес от 2ч е на тренировка,закибичил е в залата от 12.30,да гледа тренировката на мъжете.Снощи се снима с трима национали,играчи на Левски в момента.Поощрявам този хъс,защото искам да възпитам такъв у него,да има и спортна злоба,да е запален по нещо,да има амбиция,цел.Абе опитвам се да поправя грешките,допуснати с кака му,че там сега ми е мъка голяма.Хубавото в случая е,че волейболът е и негова мечта,не само моя.
С училището,историята ни мъчи много.тъп учебник,нехаресвана учителка,трудно му е.Аз чета,помагам,обяснявам,и така ще бъде,докато има нужда.По БЕЛ той обяснява на мен-аз или съм забравила колко сложни неща се учат,или по мое време сме ги учили в горен курс.
По ВФС не играят хора,а баскет и волей.
Още не избухва с настроения,дано изчака сестра му да излезе,че ако и двамата са в пубертет,аз ще съм в лудницата.Но той ми е по-добричкия от двамата,по-жалостив,по-чувствителен,по-сговорчив.