Любов или пари?

Анонимна, за да взима човекът средната заплата, явно все пак има достатъчно качества. Кажи горе долу колко е, има значение все пак.
Струва ми се, че живееш в някакъв измислен свят, в който ще се появи принцът с големото имане и ще те отнесе с белия кон   

Това кой го е написал?

Първо, щом сте на работни заплати, не може да говорим, че и двамата сте кой знае какви паралии. Може неговият сектор да преживее бум и утре да взима двойно; може дамата да закъса с доходите.

Второ, смешен ми е тоя план, че ще родите точно 1 дете и ще учи точно където сте решили. Как ще знаеш след 20 години кои специалности ще вървят, колко ще струват, къде ще иска да учи самото дете...или отсега планираш частна градина, уникални партита за рождени дни (500-1000 лева, иначе не е гъзарийка) и всякакви екстри, дето гледам, че се харчат за свръхценните единствени деца.

Трето, не знам на колко сте годинки, но истинските разходи са жилище, инвестиции- не серуми за бръчки и суши. Не знам всъщност на кое викате хубав ресторант и пътуване- шеф Виктор и Аспен или Хепи и Велинград. Та така, всичко е относително, вкл. и стандартът на живот. Като проимаш бебе, ако е чак толкова златно и единствено, може да се вманиачиш и с години да прекъснеш излизания и ресторанти. А и с козметиката може да се осъзнаеш, че не ти е необходима, а само запълва други психически липси.

Странно на колко сте години, на 22?

Иначе аз съм гледала винаги дали мъжът има данни и интелект да работи по-умно и да изкарва повече. И ако не стига- има си начин деликатно да се насърчи така, че да захване по-добри неща.

Авторката, и аз мисля, че вече не го обичаш..Не би си задавала тези въпроси..

На мен иначе ми харесва, че се опитваш да си наясно със себе си - какво би те дразнило и тн..
Не бих те нарекла меркантилна, нормално да се опитваш да запазиш стандарта си.

Проблемът е, че няма как да си сигурна в нищо.
Така че, каквото и решение да вземеш - пак няма как да си сигурна.

И ако го обичаш истински - дори и да фалира после, пак може заедно да се справите.
Или пък с любов да му помогнеш да се издигне и да сте още по-добре.

А едно дете се гледа най-вече с любов, не с пари или частни училища.

Любов, разбира се. Обаче аз любов при теб не виждам. Така че въпросът ти трябва да е: Пари или не при липсата на любов?

Лоши обстоятелства винаги ще има, колкото и да се опитваш да гледаш в кристалната топка. Казано е "и в добро, и в зло". Ти ако отсега предпоставяш, че не можеш да имаш доверие на този човек да те издържа даже първите години с детето, пиши го бегал...

Аз, пък, разбирам авторката много добре 
Също държа с партньора ми да сме със сходни доходи - не мога да си представя той да печели двойно по-малко - просто нямам желание да нося основното финансово бреме на семейството и то през повечето време.

ех, как експертите в СО вкупом решиха, че тя не го обича 
всички вие ли, уважаеми дами, се омъжихте и без грам колебание и някоя тревожна мисъл, родихте деца от вашите мъже?


а защо плащащият да избира? така ли е в едно семейство? да, у дома мм изкарва повече от мен, но заедно избираме както моята, така и неговата кола

Авторката, мисли със своята глава за своя живот и своето семейство. Темите в СО не винаги са най-добрият съветник. 

Отворила си тема за пари.Това те притеснява,нали? Кажи долу-горе колко взимаш ти и колко взима мъжа ти,че да видим правилни ли са опасенията ти.

Аз пък държа мъжът да има в пъти на моя потенциал. Не мисля, че искам много- това е, за да може нещата да се случват по-лесно, и не защото нямам потенциал, а защото не е хубаво да се разчита двамата партньори да работят на максимум, за да подсигурят стандарта. Доста по-добре е да има излишен капацитет, отколкото да сте на 100% и едно малко сътресение да изкара нещата извън строя.

В интерес на истината, аз ужасно много се притесних финансово, като забременях с първото. Тогава аз работех, взимах двойно, че и тройно повече от ММ. Бях свикнала на живот - иху-аху, таксита, дискотеки, дрешки. Почти веднага като забременях, ми се наложи да прекъсна работа, защото имаше нощни смени. Това стана май-юни. Септември вече изпаднах в истерия и получих контракции. Ох, леле. Оцеляхме. Сега пък сме на обратно - той взима 3 пъти повече от мен.

Не искам да говоря с числа, темата съвсем ще поеме в друга посока. Представете си го така - живеете на един стандарт, но ясно осъзнавате, че най-вероятно той ще се снижи значително. Няма да тънете в мизерия, но разликата ще е осезаема все пак.

The Siren of Titan, не е точно такъв планът, не е ясно колко деца ще имаме, но от едно се почва, нали така. И без значение какво ще учи разходите всякак ще са значителни. Жилището също ме тревожи, даже за момента това ми е основният проблем.
А, и аз не съм на заплата, казах, че работя за себе си. Не се имам за паралия, не съм тънала в супер лукс, но съм обикаляла доста по света и съм свикнала да използвам определени продукти.
На около 30 години сме и двамата.

Обичам го и наистина се надявам, че можем да се справим някак заедно. Наистина всичко може да се случи, но аз си падам малко песимист-реалист и някак не предвиждам и не разчитам на някакви щастливи случайности и възможности, гледам това, което е в момента.
А за детето съм съгласна, че любовта е най-важна, но без пари не става, факт е.

Аз не търся съвет, колкото искам да чуя различни мнения. Разсъждавам много върху това тези дни и това просто ми помага да видя и други гледни точки. Така или иначе едва ли ще се разделим, не си представям живота без него. Искам го, обичам го, най-сетне имаме реална възможност да заживеем заедно.

Може би просто трябва да се опитам да го побутна, да го стимурилам да си намери по-добра работа. Досега не съм му се месила защото го карахме повече като гаджета.

Абе изглежда, че когато си по-млад (авторката), не ти е много ясно, че живота не е круизен кораб - стабилен и движещ се без отклонения, а като малка лодка, която я лашкат вълните постоянно и хепи енда изобщо не е гарантиран.

Така че или се мяташ и плуваш или си седиш на брега и мислиш ли мислиш...

Аз като се сетя пък за второто колко ги мислих нещата. Май и тема пусках тук. Кога и къде да почна работа, кога да забременея, накрая почнах работа, то пък не мога да забременея. Забременях, то пък фирмата фалира.
Господ си прави най-големите шегички точно с тия, дето най-много планират!

И все пак без цифри - няма да стане, Анонимна, думай заплатите!