Любов или пари?

Авторката не е ли от доста време с въпросния мъж? Левитацията е типична за първите 6 месеца - 1 година на влюбването. Ако някой ми каже, че да речем след 5 годишна връзка още се носи из въздуха, просто няма да му повярвам, сори.

А бе тя вярно, че от доста време е с него,  но когато връзката стигне до етап брак и деца нещата изглеждат по различно.  Би трябвало да има може би не чак пеперуди в стомаха, но все пак някакво по- особено вълнение поне,  но  в никакъв случай  не и да започнеш да пресмяташ приходи и разходи твои и на евентуалния ти партньор за години напред. 

Така е, от няколко години сме заедно. Мен ме държа дори по-дълго влюбването, защото в началото съвсем рядко имахме възможност да се виждаме. Но съзнанието ми определено вече не е замъглено, няма как да е


Под нищо не ни свързва имам предвид деца, жилище, разни други материални неща. Просто всеки е свободен утре да си тръгне и няма нищо за делене, местене и т.н.
И не съм казвала, че ще го оставя ако остане без работа. Казах, че ако е такъв, който не работи и не търси работа нямаше да съм с него.

Ок, следващия път като чуя думата деца свалям гащичките без да мисля.

[/quote]
Така е, от няколко
[/quote]
Под нищо не ни свързва имам предвид деца, жилище, разни други материални неща. Просто всеки е свободен утре да си тръгне и няма нищо за делене, местене и т.н.
И не съм казвала, че ще го оставя ако остане без работа. Казах, че ако е такъв, който не работи и не търси работа нямаше да съм с него.

Ок, следващия път като чуя думата деца свалям гащичките без да мисля.
[/quote]
Нещо не схващам какво имаш предвид,  но то така или иначе не става много ясно и от темата,  така че....сваляй щом искаш

Ако не знаеш и не ти идва отвътре дали този мъж да бъде баща на децата ти, ни размислите, ни Форума ще ти помогне. И парите в случая нямат никакво значение.

Идва ми отвътре. Може да се каже, че сърцето ми казва едно, а разума друго.

Днес е подходящ ден да преосмислиш и наредиш приоритетите си. Семейството трябва да е в сърцето ти, съпруг/а , деца- това идва от и в сърцето ти.  Нищо не е в състояние да промени това, даже и разумът да казва друго. Но....всеки е различен и приоритетите му също. След като ти се налага толкова много да мислиш,  значи не е това което ти трябва.

Аз разбирам авторката.Явно не при всички е така, но аз също си задавам тези въпроси. Идвам от заможно семейство и винаги съм имала приличен стандарт на живот. За мен постигането на материален успех е важно. Затова се погрижих сама да си го осигуря. Завърших добър университет, намерих работа в просперираща индустрия.Бачкала съм яко,за да стигна оттук и дълго време смятах,че мъжът ми няма нужда да е заможен, нали аз съм. Докато не се появи детето... С приятеля ми сме 8 години заедно и винаги съм вземала двойно на него. Държим парите си заедно и съм задоволявала всичките му капризи -той има доста широки пръсти,аз съм по-спестовна. И това не е било проблем за мен. Смятала съм,че любовта е по-важна от парите. Докато не излязох по майчинство и стандартът ни не спадна рязко.В същото време ми откриха и заболяване. Имаше момент, в който бях много зависима от него материално и почнах да си задавам въпроси - ако се наложи той да се грижи и да ни издържа,ще може ли? За съжаление, отговорът е не. Той е човек на изкуството и е напълно отдаден на това. При него не стои мисълта да се лиши от нещо или да смени сферата,за да може да се погрижи за нас. Уважавам този избот, но почва да ми тежи. След първата година с детето се върнах на работа и сега пак сме добре финансово, но мен си ми остана едно съмнение да ме гложди. За себе си осъзнах,че любовта и пеперудите са до време,след това идва реалността, а в нея много неща са с пари. Към днешна дата разликата в нашите възможности тежи и на двама ни -от една страна,на него му е кофти като мъж,че аз взимам повече, чувства се малоценен. От друга - аз чуствам,че не мога да разчитам на него докрай,ако се наложи. Тежи ми,че семейството разчита толкова на мене и не мога да се отпусна. Ето например,исках да сменя работата си,но той не ме подкрепи. Просто и двамата имаме нужда от парите.Това е стаено напрежение във връзката ни,която може да я саботира. Наскоро четох,че успешните връзки са между хора от еднаква черга и че,ако някой взима повече, то трябва да е мъжът. Вярвам го и все пак мисля,че за важните избори като този на партньора,трябва да се следва сърцето:) А след това трябва разумът да се примири с този избор.

А аз не мога да разбера друго: борим се години за равенство с мъжете, но във вижданията си все още искаме те да са печелившата монета във връзката, защото на нас почва да ни...тежи. Жени, угодия няма!   

Не във вижданията, във физическото. Просто се уморяваме по-бързо и лесно.

Финансите не правят семейство. С бившия ми съпруг се наложи да се разведа точно когато бяхме най-успешни във финансово отношение. Много добре бях наясно, че вероятно ще ми спадне стандарта, на който съм свикнала, както и че ще имам доста труден период сама с децата. Имах избор - можех да си остана омъжена за него - той не искаше развод, просто да си живеем по-различно от моята представа за семейство. Щеше да ми е в пъти по-лесно, защото като женени той щеше да има постоянно ангажименти с децата, да осигурява доста неща както дотогава и т.н. Е, не се примирих въпреки всичко, не избрах "по-лесното". За мен семейството е преди всичко в отношенията между хората - наистина не е в парите или в тяхната липса.

Абсолютно. Но това е в природата на хората, все да търсят лекото и мекото. Женската работа е : "искаме еднакво отношение и права, но ако можем да се възползваме от привилегийте на патриархата и равенството, цена няма да имаме."

Жената е тази, която забременява и ражда, не мъжът. Тя е тази, която кърми бебетата, не мъжът. Това е свързано както с негативи за здравето на жената, така и с намаляването на доходите ѝ по време на втората година на майчинството. Да разчиташ, че в този период мъжът ще поеме финансовата тежест не е стремеж да се използват привилегиите на патриархата, а елементарно партньорство.

Безспорно. Не става въпрос за това, изобщо. Става въпрос за "прави ми евала, че съм жена, родила съм деца, отваряй ми врати, кавалерствай, давай ми пари, ама си и трай същевременно и ми играй по гайдата". За това иде реч. От другата страна е" Прави ми евала, че съм мъж, аз изкарвам парите, аз управлявам света, ако не съм аз жива си умряла, мъжът командва, не жената, трай си и ми играй по гайдата." Та ето за това иде реч и то от жени, които изобщо нр гледат деца, както и от мъже, които изобщо не изкарват пари. Всеки гледа да изкяри по "тънката лайсна" и да вземе от миналото и настоящето, но само позитивите. Да се скрие зад обобщеният образ на "жената" и "мъжът". Разбира се, това е обобщение, по средата има купища нюанси, но като цяло обобщено до мъж и жена, на мен така ми изглеждат нещата. Да не говорим пък колко неблагодарно е всъщност майчинството и създаването на живот. И за жените, и за мъжете раждането и отглеждането е "какво толкова прави жената, родила две деца, всеки може да роди, изкарай пари и тогава ми говори". Това е много често чувано и от мъже, и от жени.

Е най-доброто е да си родиш деца и да изкарваш пари, спор няма.