ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 10

Послушай съвета им. Една лапароскопия намалява значително яйчниковия резерв, така че ще събереш много по-малко яйцеклетки след като се оперираш. Ако все пак си решила да се подложиш на лапаро, направи първо стимулация, замрази ембрионите и направи трансфера след изчистване на кистите. Не се подвеждай по мнението на българските лекари!

+1

В моя случай, доктора прави така. Ще съберем ембриони и чак тогава лапаро преди трансфер!

По какъв начин би повлияла ендометриозата на успешен трансфер?
Аз имам коремна операция с отстранен яйчник,после и лапароскопия и сега съм в стимулация с ендометриозна киста на единствения си яйчник.
Имам достатъчно фоликули и засега нещата се развиват добре.
Още една операция щеше да влоши значително състоянието ми и най вероятно никакви яйцеклетки нямаше да мога произведа.

Признавам си, че все още не съм достатъчно добре информирана по отношение на ЕМ и всичко което касае репродуктивните проблеми. Не случайно и съм щастлива, че открих тази тема и задавам въпроси, за да си изясня доста неща, които все още не са ми съвсем на място.

Затова мога да си позволя да споделя само от личен опит. Бях изненадана от решението на доктора да събираме първо ембриони и после лапаро, но в последствие разбрах, че причините за неговия избор са, защото:

1. Съм с намален яйчников резерв и се боря истински от дълго време да направя качествени яйцеклетки
2. Годините не са ми малко и с тези екстри по проблемен и болезнен цикъл и хормонални нарушения само нещата стават още по сложни
3. Никога не съм виждала положителен тест за бременност

Според мен доктора смята, че е невъзможно да забременея с ЕМ дори и при трансфер на добро качество ембрион. Вероятно подозира, че огнищата не са на благоприятни места, за да се забременее с тях и да се постигне имплантация.
Според мен подозира и че след лапаро може и изобщо да не извадим качествени и достатъчно яйцеклетки и затова иска да се презастрахова, да направим поредица от стимулации и когато сме сигурни, че имаме достатъчно тогава да чисти каквото има да чисти с лапаро, защото дори и да стане фал ще имаме достатъчно ембриони за трансфер.

Аз съм имала само две,три ендометриозни огнища на коремната стена където ми е стария оперативен шев.Тях са ги изгорили при лапарото и тръбите ми са прекъснати.
Интересен ми е механизмът на действие на ендометриозата върху имплантацията на ембриона.Никъде не можах да намеря информация по този въпрос.

И на мен ми е интересна тази тема и се надявам от момичетата, които са по-запознати с темата да се включат и внесат разяснение.

Преди години имаше много изписано по темата. Може да се разровиш назад. ЕМ създава токсична среда за ембрионите. Повишава НК и Т клетките. От друга страна наличието на действаща ендометриоза създава възпалителен процес в обдомена.
Но въпреки всичко има много жени успели да забременеят, които дори нямат представа, че имат ЕМ и киста. Затова и много лекари предприемат ин - витро с наличие на киста под 4 см. След постигане на бременност ендометриозата не създава негативно действие и няма влияние върху плода.

Здравейте моята история с ендометриозата е от 2014г.Накратко 11м.обикаляне по лекари Пв и Пк.Лекуваха ме за грешна диагноза заден параметрит и възпаление на тръбите.Въртяне уролог-гинеколог.И прехвърляне на топката.А аз през цялото време с ужасни болки.При уриниране и постоянно.Чак декември имах вярна диагноза.От там лапароскопия 3 та подред.След това золадекс 6м.След това 5 месеца ме оставиха да опитам нормално да забременея нищо не стана.От там 2016 от февруари до август 3 опита инвитро.Със стимулации.На първия опит болките горе долу се търпяха,но на втори и най вече на трети.Вкъщи не можех да стоя седнала.Умирам от болки.Болките минаха и назад към дебелото черво.Направиха ми 4 лапароскопия навсякъде съм имала огнища.А и най важното.Освен ендометриоза имам и аденомиоза.Болките са от самата матка.Няма оправия.Съмняваха се,че е ректовагинална ендометриоза но не се потвърди.Но вече на последните две лапароскопии два пъти ми разглеждат матката и била много зле.Цялата е аденомиозна.Въобще не трябваше да правя инвитро с мои яйцеклетки.Трябвало е направо донорски.Моите са с много лошо качество.При първи опит инвитро.От 10 яйцеклетки 2 ми върнаха.Втори опит от 5 стана един ембрион.И при третия опит от 5 нищо не ми върнаха.Всички умряха.Просто изтеглих късата клечка в живота.2г.и 8м.Само лекари,лекари и лекари.Болки,рев и пак болки и накрая в изходна позиция.Аденомиозата има една теория че се лекува с бременност,а същевременно от нея и ендометриозата не можеш да забременееш.И така кръга е омагьосан.И аз реших да я махам.Това моето не е живот.4 операции,9 пълни упойки,страшни болки,постоянни.Нито за секс ставам,нито седнала мога да стоя,нито на фитнес мога да отида.Само от нас до София до някоя болница.И така.Написах всичко това на един дъх.Надявам се,че няма да има друг като мен.Искренно се надявам.А съм само на 33години.Първата операция ми беше малко преди да стана на 30 от миомен възел и оттогава няма спиране.Надявам се,че и на моята улица ще изгрее слънце,а пък дори и да трябва да осиновят дете.Ще ви следя с интерес.

samanta_anta - силно момиче си ти!  Не знам каво да кажа, но искам да вярвам, че и на твоята улица ще изгрее слънце, независимо от това през какво си минала се надявам да постигнеш своята мечта и да имате свое дете, дори и то да е осиновено. Силно ти стискам палци и ще се моля за теб.

Благодаря ти Dundu Sladurska от все сърце и душа.Благодаря и на мъжа ми,че остана и е с мен през цялото това време и нито за миг не ме остави,дори когато му казах,че на него нищо му няма и ако желае няма да го спра да си намери здрава жена.А само него си имам.Утре пак ще ходя на лекар и да говорим за предстоящата операция.Дано да е последната в живота ми.Дано.

samanta_anta, много съжалявам че толкова много болка си изживяла, но не се отказвай. Търси варианти да преборваш проблемите един по един. Не са малко яйцеклетките, които вадят - защо бързат да ти отписват яйчниците? Пробвай различни видове стимулация. Пробвай и различни препарати за узряване на яйцеклетките - прегнил, дори и декапептил може (просто се ползва ЛХ пика при декапептила).

Аз трябваше доста неща да оперирам при мен: апендицит махнаха - грешна диагноза явно, някаква киста и много кръв в коремна кухина; възел от щитовидна жлеза махах, лапаро (заради ендометриоза с кисти и огнища); хистероскопия (2 полипа) и аденомиоза е имало, пункция на киста (да запазим резерва), намален резерв към изчерпване вече, Хашимото. И просто започнах едно по едно да премахвам нещата. Забременях от 4-ти опит, като малко след това излязоха генетичните изследвания на мъжът ми, че той е с някаква инверсия, т.е. той пък с генетичен проблем.

Няма да се отказвате. След като аз с камарите диагнози успях и ти ще успееш!

ПП Че пък и първият ми мъж ме заразя, че втори мъж си взех.

samanta_anta, сетих се нещо - нали и на уролог си ходила много. Дали си пускала микоплазми и уреаплазми в урина? Защото тези гадинки може и от урина да се изолират. Просто идея ти давам, защото изследванията са специфични, не се покриват от стандартната микробиология. Аз така излових гадинки и ги лекувах - преди 4-тия и успешен опит.

При мен водещото е болката,ако нямах болка със сигурност нямаше да се навивам да премахвам матката.Просто вече не се издържа.За болката няма спасение.Преди да ми поставят диагнозата ендометриоза изпих за няколко месеца 18 антибиотика плюс венозни.Тогава на мен нещо ми прещрака,че тая работа няма да мине с антибиотици просто не и действат.Обезболяващи като профенид и индометацин не действат.Болката е постоянна.През 2014 имах чувство,че все едно някой ми е бръкнал с крик в матката и го върти,върти и умирам от болки.Тъпи постоянни,особено при натиск,при сядане,при ставане,нали за да станеш от леглото пак трябва да седнеш.Като вървя.Секса е умирачка.А острата болка е пулсираща все едно ток минава,добре че е по краткотрайна.И повярвай ми с постоянна болка не се живее.И аз имам Хашимото.Пия л тироксин.Постоянно следя хормона.Отделно имам и витилиго.Нали казнат,че по принцип ендометриозата почти винаги се съпътства с друго автоимунно заболяване.Едно е да не можеш да забременееш и да нямаш болки т.е.може да си позволиш да чакаш,докато аз се гърча и страдам и вече наистина не издържам.Близо 3 години нон стоп лекари.И аз по принцип нямам сливици и изключително често боледуват от ларинготрахеит.За часове се разболявам.От както започнах инвитрото се разсипах нямам месец с минимум 2 антибиотика.От Януари до момента 3 пъти в болница влизах на венозен антибиотик.За гърлото трябва да ми се подсили имунната система,за инвитрото я смъкват.Пълна противоположност.Генетичните ми бяха ок на мен и на мъжът ми,само трябваше да бия фраксипарин на третия опит,но не стигнах до него понеже нямаше трансфер.Благодаря за съпричастността magdalena 1978.

Samanta_anta, дори ни знам какво да кажа. Толкова много си преживяла и колко болка си изпитала и продължаваш да изпитваш ... Много съжалявам. Пожелавам ти да си силна и да вземеш най-правилното решение. И все пак ... смяна на лекар, опит при някой от най-добрите репродуктивни специалисти? Не знам какво да те посъветвам, защото отстрани е лесно да се говори.

Саманта, аз също имах болки. Понякога доста силни. Като някакви кризи. Избиваше ме студена пот и имах чувството, че ще припадна.
По обясненията на опериращия лекар, явно в тези моменти кистата е пропускала, текла е и в следствие на това са се образували и многото сраствания.
Вярвам, че винаги има надежда. Медицината не спира да се развива. Успех!

Благодаря veseto и boby_pl ще ви държа в течение за всичко.