За и против тръгването на училище от 6 години

  • 59 823
  • 485
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 007
Пък според мен типичният 6 годишен първокласник е именно на 6 години и 9-11 месеца.  
Според мен това е типичният 7-годишен първокласник, роден в края на годината Simple Smile
Мисля, че повечето 6-годишни първокласници са навършилите 6 г. в началото на годината - при тях родителите най-много се колебаят и често вземат решение за тръгване на училище по-рано. При тях реално детето навършва 7 г. в самия първи клас, макар и в следващата календарна година, и от един момент нататък е 7-годишен първокласник Simple Smile Затова е и колебанието - на колко години да завърши първи клас - на 7 или на 8.

Последна редакция: пн, 13 юни 2016, 15:41 от Химикал

# 211
  • Мнения: 24 467
Пък според мен типичният 6 годишен първокласник е именно на 6 години и 9-11 месеца. 
Според мен това е типичният 7-годишен първокласник, роден в края на годината Simple Smile
Мисля, че повечето 6-годишни първокласници са навършилите 6 г. в началото на годината - при тях родителите най-много се колебаят и често вземат решение за тръгване на училище по-рано. При тях реално детето навършва 7 г. в самия първи клас, макар и в следващата календарна година, и от един момент нататък е 7-годишен първокласник Simple Smile Затова е и колебанието - на колко години да завърши първи клас - на 7 или на 8.

Точно така. Най- честите случаи са на деца, родени през първото полугодие на следващата календарна година, които в І клас, ІІ срок, или лятото за втори клас навършват 7 години. При тях, именно, разликата, ако изобщо е доловима, е спорно доколко се дължи на няколкото месеца по- късно раждане.
Имам само едни познати, чието дете навършваше 6 г. през второто полугодие на календарната година, когато тръгна в І клас. Не знам как се развива сега, в V клас е вече. Не съм говорила с родителите му по този въпрос. Всички останали са деца, при които от предходния "набор" ги делят от няколко дни до 5-6 месеца.

Моят аргумент в полза на тръгването на 7 г. на училище е не толкова до училищна готовност (допускам, че има разлика между деца на една и съща възраст), колкото до разбирането, че всяка година, прекарана в детската градина, е ценна и не бива да се пропуска. Теоретично, много деца могат да започнат да учат висше образование и след десети клас, а защо не и по-рано - ако са достатъчно добри в своята област, спокойно могат да прескочат 1-2 училищни години, но добра идея ли е това? Повечето хора не си го и помислят. Така гледам и на прескачането на градинската година. За съжаление, поради липса на подходящи кадри вероятно, много градини се занимават с неща, които се правят в първи клас. При това положение теорията ми за безценното 4-годишно обучение в градината издиша. Но ако детето ходи на хубава детска градина, с подходящи учители и програми, съветът ми е да не бързате с училището. На 7 г. детето тръгва на училище с една година по-информирано и по-образовано (нямам предвид четене и писане).

Тук трябва да вметна, че всички деца, които познавам, тръгнали на училище с "предходния набор", са тръгнали така още в ДГ и, съответно, са си изкарали чинно четирите групи или двете задължителни подготве в ІІІ и ІV. Те наистина често няма какво да правят още една година в ДГ. Въпреки това в ІV група се прави отново преценка и някои пък "повтарят" групата, за да си "тръгнат с набора". Имахме такова момиченце в градината на малкия, което остана да изкара още веднъж групата.
Аз писах защо ние сме тръгнали по- рано на градина, но ще кажа пак, накратко - детето ми се чувстваше ужасно на 2,5 години в ясленска група, т.к. говореше, имаше хигиенни навици и беше самостоятелно. Там нямаше с кого да си говори и да играе. Самата директорка ни препоръча да го преместим в горната група и така и направихме. Ами детето буквално цъфна при учителките и "по- големите" /съвсем умишлени са кавичките тук/ деца - те и говореха вече, и играеха, и занимания имаха. Нямаше нито една причина да продължим да го изтезаваме при по- малките деца. Директорката си беше жена с опит и ни сподели, че далеч не й се случва това за първи път. Така синът ми си откара пълни четири години ДГ, където се чувстваше добре, /има дори приятели от този период още/ с изключение на гадния задължителен обеден сън, който до края трудно понасяше. Не поиска изобщо да повтаря ІV група, а и ни посъветваха да не го правим с него, а детето да си продължи по линията на развитие, което бе поело.
Както казах, това далеч не е единственият такъв случай. За моето дете, специално, това бе по- добрият вариант. И до сега си остава такъв. Законът не случайно предвижда подобни опции.

# 212
  • Мнения: 5 259
Юна...не детето ми аз съм тази дето е тръгнала на 6 преди маса години.
Аз също съм тръгнала на 6 и то малко след като съм ги навършила. Завърших гимназия преди да навърша 18 и то езикова гимназия с подготвителен клас. Никога не съм намирала кусури и винаги съм се справяла добре, но сигурно е можело и по-добре, ако бях една година по-голяма.
Дъщеря ми пък тръгна на 5г и 11 месеца. Казвам това, защото в дискусията не подкрепям своя си избор.

Ти обаче отдавна ми правиш впечатление на човек, който има още какво да учи от българския правопис и не си добра реклама за ранното тръгване на училище  Laughing

# 213
  • Мнения: 5 259
Децата отдавна нямат общо с безумните стандарти. Като седенето на едно място.
Тук не разбрах изобщо какво имаш предвид. В училище се стои мирно на чина, колкото и да е неприятно това за децата. Защо смяташ, че за едно 6-годишно дете е най-добре да стои мирно на чин по-цял ден, вместо да прави каквото и да било друго?
На мен това ми беше грешката. Виждах, че дъщеря ми се справя много добре с материала и реших, че ако има пред себе си по-големи предизвикателства, ще се движи напред, вместо да стои на едно място. Голяма измама. Ходенето на учиище и изискването да стои по цял ден на чин я смаза и почти уби цялата любознателност, с която преди това беше научила толкова неща. И наистина мисля, че ако беше по-голяма, травмата нямаше да е толкова силна. А загубеното време в седене на чин изобщо не искам да го коментирам. То е травма и за мозъка и за психиката.

# 214
  • Мнения: X
Аз пък да кажа, че е абсурдно да се дават примери от преди 20 години.
Тогава е било различно, имало е цели класове с 6- годишни.
Работила съм в училище, в което имаше ромчета  Mr. Green - като отвориш дневника и се хващаш за главата, поне 3-4 набора има. Те си пращат децата в първи клас, когато им скимне- на 5 , на 6. Wink

# 215
  • София
  • Мнения: 20 169
Юна, най-добре познаваш детето си, не бих се опитала да те убеждавам, че не е така.. Че иначе бих се превърнала във форумките, които си позволяват с лека ръка да коментират непознати деца и родителски решения от дистанция. Но си мисля, че "убиването" на тази любознателност не е непременно свързано с възрастта. Понякога доста фактори могат да доведат до това... И сега учителите  в темата ще скочат, но някои  от колегите им също "допринасят" за това.  Неслучайно си повтаряме  клишираното уж твърдение, че най-важна  е началната учителка. Ами всъщност хич не е клише това. Както един учител може да събуди в детето интерес и любов към училището, да стимулира любознателността му, така друг може трайно да го отврати...Та мисълта ми е, че нещата малко или много  са комплексни.  Далеч не опират само до възраст. Въобще не е  все едно дали шестгодишното ( и за 1 година по-големия му съученик същото важи) ще е при учител от първия тип или от втория.. Не е все едно и вкъщи какво става. Желанието за учене, любознателността, позитивната нагласа към училището се губят често и по родителска вина, при твърде голям натиск за допълнителна работа  у дома (не визирам конкретно никого), но  познавам хора, напънали първокласниците с ред допълнителни помагала, сборници, разпечатани задачи от състезания..

Последна редакция: пн, 13 юни 2016, 21:39 от пенсионирана русалка

# 216
  • Мнения: 5 259
Аз не казвам, че само възрастта е фактор. Дъщеря ми завърши трети клас и все така не издържа да седи по цял ден на чин. Сигурно и на 7 да беше тръгнала, пак нямаше да издържа.
Но и донякъде в тяхното училище проблемът е специфичен - с разпределението да учебния ден. Цял ден са и имат по 9 учебни часа + още два за сапомодготовка. В първи клас тя просто не издържа физически и следобедите отиваше да спи заедно с децата от предучилищния клас. Ако не беше това спане, щеше съвсем да лудне от преумора. А за нея само необходимостта да стои 9 часа на чин вече е адска преумора, без да говорим за изискването да внимава и работи в часовете.

С други думи казвам, че не само възрастта е фактор, но тя не е съвсем без значение. Учителките наистина се измъчиха с нея, но тя се измъчи още повече с тях.

Колкото до амбициозността, изобщо не съм от амбициозните и най-редовно я пращах без домашни на училище, защото през делничните дни е на училище от 8 до 18:30 и не исках и в събота и неделя да не може да се почине. Т.е. държах да има и свободно всеме, все пак не е в каторга. За допълнителни помагала и сборници изобщо и дума не може да става. Само през лятната ваканция съм я занимавала с някакво учене и упражняване и то много кратко.

# 217
  • Мнения: X
Училище от 8 до 18:30 е нечовешко не само за 6-, но дори за 10- годишно дете.

# 218
  • Мнения: 5 259
Да, знам, че случаят е по-специфичен, но в крайна сметка навсякъде училището се свежда до седене на чин дълго време и това е много по-трудно за по-малките, отколкото за по-големите.
Естествено, всяко дете е специфично и има много такива, които могат дълго да стоят и да си рисуват, пишат и изпълняват прилежно всички изисквания на учителя, но не са малко и другите, които имат нужда от движение.
Затова по темата се включих да кажа, че знанията не са определящи за готовността за училище. Много по-важна е готовността на нервната система и нивото на самоконтрол, а то наистина има връзка с възрастта.

Това в никакъв случай не значи, че всяко дете на 6 не е готово, а по-скоро е призив към родителите сериозно да си помислят, преди да вземат това решение.

И да ви кажа, това с края на детството не е клише. Дъщеря ми точно така описва чувствата си след тръгването си на училище. Тя си е дете, още си играе в захлас, но училището ѝ отнема несправедливо много време.

# 219
  • Мнения: 53 336
И да ви кажа, това с края на детството не е клише. Дъщеря ми точно така описва чувствата си след тръгването си на училище. Тя си е дете, още си играе в захлас, но училището ѝ отнема несправедливо много време.

И защо си я записала в такова ненормално училище с 9+2 часа на ден???

# 220
  • Мнения: 5 259
Само това харесах. Иначе не знам да има частно училище на половин ден. Всички са такива.
Във втори клас отидох да помоля да ходи само за 5 от учебните часове, защото по правилник трябва да имат по толкова. Без да искам намаляване на таксата. Просто да си тръгва на обяд. Не можело, разваляла съм им концепцията за целодневно обучение.

Но не мисля, че е много по-различно от обикновено училище + занималня, както е ситуацията с повечето деца в началното училище.

# 221
  • София
  • Мнения: 20 169

Но не мисля, че е много по-различно от обикновено училище + занималня, както е ситуацията с повечето деца в началното училище.

Зависи от занималнята... Голямата ми дъщеря на такава не е ходила, прибираше се на обяд от училище.  И съответно разполагаше с достатъчно време да изживее спряганото тук като отнето детство. Малките ми деца обаче си ходеха на такава до 4 клас. Занималнята беше към Центъра за работа с деца на  общината. Писането на домашните минаваше някак между останалите дейности - децата играеха в двора при хубаво време, имаха занимания по приложно, по танци, по музика... Тоест имаше отморяващи, забавни за децата  дейности и най-вече физическа активност. Дори и последната да се изразяваше в една проста игра на криеница. И точно по такъв модел училище+занималня се обучаваше и тяхна съученичка, тръгнала на 6. Прекрасно, будно дете, справящо се във всяко едно отношение (далеч не само учебно) - както тогава, така и сега, 9 години по-късно.

Последна редакция: вт, 14 юни 2016, 00:47 от пенсионирана русалка

# 222
  • Мнения: 5 259
O, и аз не съм ходила на занималня, прибирах се на обяд, даже се научих да си готвя! Не помня да съм пишела домашни, значи ми е отнемало незначително веме. Основно си играех. Аз нямах отнето детство. Ученичеството на дъщеря ми няма нищо общо с моето.

За съжаление в днешно време родителите масово записват децата на занимални. Просто нямат друг вариант.

# 223
  • Мнения: 1 007

Колкото до амбициозността, изобщо не съм от амбициозните и най-редовно я пращах без домашни на училище, защото през делничните дни е на училище от 8 до 18:30 и не исках и в събота и неделя да не може да се почине. Т.е. държах да има и свободно всеме, все пак не е в каторга. За допълнителни помагала и сборници изобщо и дума не може да става. Само през лятната ваканция съм я занимавала с някакво учене и упражняване и то много кратко.

Аз не знам как е възможно при толкова престой в училище да се дават и домашни. Някои училища плачат за затваряне.

# 224
  • Мнения: 24 467
Аз не казвам, че само възрастта е фактор. Дъщеря ми завърши трети клас и все така не издържа да седи по цял ден на чин.

На 40 съм и не издържам по цял ден на бюро и аз.  Peace
На колко ли трябва да стана, за да мога да отговоря на изискванията на дадена професия?  newsm78
Големият ми син си караше на училище до обяд, след което си се прибираше още в І клас и си се подготвяше у нас. Става бързо и детето има много време свободно след това. Може да се опъне, да се излегне, да поиграе, да попише после, без някой да му шуми и ломоти на главата. Малкото опита в І клас занималня и за пореден път се убедих, че това стоене в училище по цял ден е ненормално за дете.  Без каквото и да било значение тук е възрастта му. Спрях го и си продължи и то самостоятелната подготовка.

Общи условия

Активация на акаунт