Защо привличам само неподходящи?

Това,че е хубава няма лошо.Но защо си е създала славата и на лесно даваща,а не на хубава жена с принципи.И да оставя впечатлението ,че този на който е обърнала внимание само да говори с него е специален.Да не говорим за повече.
Значи тя първо създава впечатление,че ще му се даде ,а после се отмята и той си тръгва.Да пробва обратното.Който я пожелае въпреки ,че ходи ,като буреносен облак може и да видял нещо повече в нея.

В темата има и полезни, и добронамерени постове, обаче повечето звучат, все едно са хванали Господ за шлифера и са нещо кой знае какво повече от авторката  А възможно е да са просто непретенциозни в емоционалния си живот.
Проблемът й нито е нов, нито е само неин, и не се дължи на липса на лични качества или на някакви супер уникални недостатъци. Хора такива самотни бол - понеже се зачекна темата за чужденците - дори повече по света, отколкото у нас. Причините са лични, културни, обществени. Сред моите приятели и познати също ги има доста: и тези хора не са по-лоши от мен, Пешо, Ганка. Просто така се е стекъл животът. Че са високообразовани - са, но съм сигурна, че самотници има и сред ниските социални слоеве.

Ся, конкретно на нея какво да й кажа - зодиакалните тънкости не демонстрират кой знае каква ерудиция, горе-долу сочат ниво Коелю и "50 нюанса". А и не бих казала, че са особено важни за половия подбор
Като чужденците не й пасват съвсем, да търси сред българите в чужбина. Има прилични хора сред тях. Както и мнозина, които копнеят за повод да се върнат (това го пиша и от личен опит). Абе, светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
Но по-същественото - никъде не чух Венецианката да споменава нещо за любов, та било то и мимолетна или нещастна. . Дълги връзки и съвместни съжителства на 30 може и да не е имала, обаче любови да е нямала - това вече звучи доста обезпокоително. Ако подхожда към връзките като към бизнес, не че не става, обаче щастие няма да получи, ще получи други неща. Трябва да е наясно с това от самото начало.

Според мен авторката измества акцента на важност и от там ѝ е проблема /до някъде/След историята  с курсовата трепет, мисля, че заглавието е добре  да се преосмисли и поправи от - защо привличам неподходящи,  на - защо ме привличат  мухляри.

...само да не е от тия, дето ходят по духовни курсове, там са безнадеждни случаи...

Господи, до какви заключения сте стигнали, чак ми иде да се надсмея сама над себе си хахаха за тези изводи, които съм провокирала у вас
Нищо де, всеки си има право на мнение и собствен прочит на темата... Относно зодиите - обременена съм, астрологията е едно от хобитата ми, правила съм и правя консултации и тн. 
А иначе  - била съм влюбена, да. Но все в неподходящи. Има известна повтаряемост  - все са много независими избраните от мен, все не искат сериозна връзка, все си изкарваме много добре заедно, но не сме официално заедно, и все всичко се разпада като след няколко месеца разбера, че освен мен има и други...
Последните две години почнах да се срещам и да излизам с по-стойностни мъже, но пак е имало пречки  - лятото се запознах с едно момче, прекрасно, тичали сме из нощна София като деца...общи теми за разговор, химия и тн...докато не се изпусна да ми каже, че взимал кокаин, пуши си трева ей така от време на време, искал гъби да пробва и...без да го питам си изля душата нашия...аз чаках една седмица и му теглих шута като просто не отидох на поредната ни среща. ами няма как да излизам с някой, който взима наркотици, при положение, че аз не взимам. Това разбира се не прави човека лош, но за мен е проблем, в който не искам да се забърквам.
Имала съм и платонически любови, ехее колко такива, но като по-малка
Не споделям мнението, че трябва да докарам определено поведение, за да ме харесат мъжете..защото колко дълго бих могла да издържа в роля, в която не съм аз самата? И човекът отсреща мен ли ще хареса или маската, която съм сложила, за да клъвне?
Имала съм приятелка, която живя 3 години в роля с едно момче, че и гласът и беше различен като говориха по телефона, и само чакаше брак, брак и брак от него, да ама не - разделиха се брутално, след като той срещна друга жена, за която се ожени за по-малко от година и имат и детенце. А моята приятелка с ролята на супер мила и добра, и винаги готова на всичко само и само да е с този човек, остана сама. Е, сега е във връзка, в която не е удовлетворена, но е примирена, даже и дете си направи, ей така, вече и било време, и тя е на 30. Не е човекът на живота и, но тя вече е претръпнала.
А пък аз не съм претръпнала. Късно започнах да въртя любов и съм съхранила емоцията, тръпката, вярата, че ще бъда с някой само по любов и само и единствено по тази причина.

Е, по любов, де..Никой не ти е казал да е по сметка.
Аз вече ти видях проблемът.
Голям си дървен философ.
/ който се влюбва в идиоти/
Точно, кратко и ясно.
Надявам се да не ми се разсърдиш.

Да се играе роля винаги е тъпо в дългосрочен план.

Струват ти се неподходящи, защото не са идеални от твоята гледна точка.  Един ще взема наркотици, друг ще е дебел, все нещо не им е наред...  Не прекаляваш ли с претенциите? Сигурно и ти имаш недостатъци, но едва ли ги съзнаваш.
Всъщност имаш избор  - хващаш някой "неподходящ" да убиваш времето с него, докато срещнеш доближаващия се до идеала ти, или си го чакаш сама.

Да бе, то взимането на наркотици със сигурност е равно на няколко кила отгоре като недостатък Аз по-скоро бих била притеснена, ако имам много общи теми за разговор и ми съвпадат възгледите за света с тези на наркоман, достатъчно за да го залюбя, и бих почнала сериозно да преоценявам.  Също така някак си не си се представям да ходя с момченца и да тичам из София на тридесет години, то не че и на 18  бих, ама сега пък ептен.  Т.е. сериозна връзка може да имаш когато спреш да се държиш като пубертет, аз поне така ги виждам нещата. 

E, не всички са лелки още на 18 Пък много от тях имат връзки - и сериозни, и несериозни.
Иначе за взимането на тежки наркотици съм напълно съгласна, че не може да се приравни към дребните телесни недостатъци...

Ба, по-добре да съм лелка, отколкото да се мотая с хлапета, дето акъла им е само къде да се напият/напушат и каква играчка да си купят. Да имаш самоуважение и идея какво искаш от живота не е толкова трудно, даже и на 18.

Имам една приятелка като авторката - и тя все не може да срещне "подходящия"; неприятната истина е, че егото ѝ е огромно, а претенциите ѝ - още по-големи; на мъжете гледа, както се избира автомобил - какви характеристики имат и какво могат да ѝ предложат. Любовите ѝ са все невъзможни - такива ситуации избира, че да не може да стигне до връзка и да се разочарова (женени, в друга държава и т.н). Това за чужденците, че били по-еди-какви си от българите, съм го слушала също много пъти. За съжаление, най-вероятно сама и ще си остане.

Самосаботирането на връзките, особено ако е хронично, е много по-дълбок проблем от това да имаш претенции
Всъщност какво толкова лошо има в претенциите и търсенето на "подходящия"?
"По-добре сама, отколкото зле придружена" е било валидно мото през целия ми живот, и както съм имала дълги периоди сама и трагични връзки, така съм имала и "нормални"; както имам и семейство, и дете. Всяко нещо с времето си. И за никое няма причина да се съжалява
То па щото да си всеяден е много убаво... или от 15-годишна да си все с "гадже" и да не ти стиска да се огледаш и да видиш света около себе си, па и за самоусъвършенстване да помислиш, защо не.

Именно. Точно затова предложих на младата дама да потърси компетентна психологическа помощ - например ТЕС е много добър метод при подобни проблеми.  

Няма смисъл да ти пука за неща, които не можеш да промениш.



Каквото и да ти има, ти си си ти, бъди себе си. Това е, просто е. От там нататък, каквото стане.



Че трябва да спреш да мислиш толкова в дълбочина и да се занимаваш с различни неща, нови неща.