Публикувана: 21 ноем. 2015, 08:06 ч.
Последно мнение: 7 юли 2019, 10:49 ч.

Бихте ли се върнали в България?

205 213
2 696
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Бихте ли се върнали да живеете в България и защо?
Какви са основните причини за завръщане или невръщане в България?
Какви са предимствата и недостатъците на живота в България според участниците във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Бихте ли се върнали да живеете в България и защо?
  
  Отговорите на участниците във форума показват разнообразие от мнения и мотиви за връщане или невръщане в България. Някои от участниците биха се върнали поради любовта си към природата, активния начин на живот, семейството и ценностите на българската култура. Други изразяват недоволство от социалната среда, ниските заплати, престъпността и обществените ценности. Освен това има и участници, които изразяват желание за пътувания и опознаване на различни култури, като се чувстват като граждани на света.
- Какви са основните причини за завръщане или невръщане в България?
  
  Основните причини за завръщане в Българiя включват любовта към природата, семейството и българската култура, както и желанието за активен начин на живот. От друга страна, някои участници изразяват недоволство от социалната среда, ниските заплати, престъпността и обществени ценности. Някои хора се чувстват като граждани на света и изразяват желание за пътувания и опознаване на различни култури. Участниците във форума посочват различни причини за завръщане в Българiя, като лични и семейни причини, възможности за кариера, носталгия, важността на семейните връзки, чувството за активно участие в обществото и предпочитанията към живот в по-позната среда.
- Какви са предимствата и недостатъците на живота в България според участниците във форума?
  
  Предимствата на живота в България, според участниците във форума, включват красивата природа, активния начин на живот, силното чувство за семейство и общност и запазването на традиционните български ценности. Недостатъците включват социална среда, ниски заплати, високи нива на престъпност и обществени ценности. Някои участници също изразяват желание да пътуват и да изследват различни култури, като се възприемат като граждани на света.
- Какви са плюсовете и минусите на живота в чужбина в сравнение с живота в България?
- Какви са предизвикателствата при интегрирането в нова среда и социална среда?

# 1 935 10 апр. 2019, 22:39 ч.

Linz
Мнения: 11 630

И аз изпитвам носталгия, но тя е свързана с времето, а не с мястото. Хората, които придаваха "душа" на мястото, повечето вече ги няма. Харесва ми да опознавам нови места и хора, а не да събирам парченца спомени. Дори ако някой ден се върна в България, предпочитам да не е в родната ми София.

# 1 936 10 апр. 2019, 23:00 ч.

München, Deutschland
Мнения: 6 852

В началото ми липсваха неща от България, но и това ми беше първото отделяне от нашите, така че и това изигра роля. Мислех, че е въпросният "корен", по-скоро беше обаче свикването с удобства, да не се грижиш за нищо, да знаеш, че винаги има на кого да се опреш и че той е на една ръка разстояние. Има някакъв първоначален стрес и шок да се научиш да се грижиш сам за себе си, да се издържаш сам, да се занимаваш с документи, институции и закони на език, който все пак не ти е роден, колкото и да го говориш. Сега вече ясно си давам сметка, че е било второто, а не коренът.

Днес, почти 9 години и около 1/3 от живота ми по-късно, не си и помислям да се върна за постоянно. Понякога ми липсват родителите, но тъй като служебно пътувам сравнително често до България в момента, се виждаме. Но изключително се радвам, че не ми се налага да живея и аз там.

Възможностите, които ми даде Германия, в България няма да ги има не след 2, не след 20, а след 120 години.
Работя с българска фирма в момента, нивото на кадрите, по мое лично мнение, е плачевно, ама плачевно и само мога да се радвам, че не станах част от това статукво (поне по обективни постижения, за субективните е въпрос на мнение).

# 1 937 11 апр. 2019, 00:39 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Уважавам мнението ви за корена, но се замислих, че аз не ги чувствам нещата по този начин. В дома си съм създала една малка България и понякога дори забравям, че навън е друга култура. Имам си книгите, иконите, българските яденета и традиции, които спазвам. Във всяко място откривам красотата на природата и не съм от хората, които гръмко твърдят, че българската природа е най- хубава, защото е хубава, но има още много прекрасни места по земята. Следя новините от България, като понякога казвам неща на приятелка, която си е там и тя се изненадва, че аз знам, а тя не. Пиша на български. Чета на български. Слушам и говоря.

Като се прибера лятото за 5 седмици и се виждам с хората, които значат нещо за мен. Ако живеех в София, едва ли повечето от тях щях да виждам повече от веднъж в годината. Дори с някои роднини не се бяхме виждали с години, а живеех все още там. Сега организирам срещи, за да се наговорим.
Единственото, което ме кара понякога да съжалявам, че не съм там е, когато има някакви културни събития (Например много искам да видя представлението за Емил Димитров.) или някакви по-специални поводи за събирания.

Понякога седя на някоя улица и наблюдавам хората в София и установявам, че звучат чуждо, а не както аз съм свикнала. Някои порядки не са моите порядки. Въобще все едно е някакъв друг град. На края на 5-те седмици почват да се наместват нещата, но се усещам как хората мислят и вършат нещата по начин, който е започнал да ми става непознат. Проблемите и радостите от междучовешките отношения ги има, както там, така и тук. Даването на помощ или липсата на такава е също тук и там.

За мен това с корена е било много осезаемо в миналото, когато хората по 20-30 години не са се прибирали в родината си. Месеци са чакали за някаква вест от семейството или родината. Не знам...моята малка България си е тук. И най-вече такава, която ми дава спокойствие и чувство за сигурност.

# 1 938 11 апр. 2019, 20:36 ч.

Мнения: 1 494

Inspired-by-life, много поетично казано!
На мене пък ми липсват впечатленията от общуването с хора, различни от българите, да почувствам и разбера как живеят в другите страни, какво можем ние да им дадем и какво да вземем от тях, богатството на палитрата в различието!
Имах впечатление от една държава, която посещавах, често и то беше много положително!
Именно животът и душевността, традиците в чужбина ме интересуват, да се потопя в тях, в чуждия език и култура, но не просто на екскурзия. Тогава времето е кратко и срещаш само това, което е предназначено за туристите. Иска ми се да стана част от цялостния живот там, в някоя друга страна. И това би ме обогатило неимоверно много.
Това ми е желанието!
Мъжът ми обаче е учил и живял в 2 държави. Засега не иска да се мести от България.

# 1 939 11 апр. 2019, 22:22 ч.

SF
Мнения: 25 478

Inspired-by-life, много ми беше приятно да прочета това, което си написала, въпреки че аз не чувствам нещата по този начин. Различни сме, но затова е толкова интересно. Впечатлих се.

Но към тази част от цитата съм скептична:

Цитат на: Inspired-by-life в ср, 10 апр 2019, 21:53

Достатъчно е да видя съседите си сутрин и всеки ведро да те поздрави....

Българите съвсем не са толкова ведри. Напротив - ходят сърдити, надути, понякога важничат абсолютно излишно и неадекватно. Има усмихнати и приятни хора, но обикновено ги смятат за нахилени луди, които навлизат вежливо в личното пространство - място отредено за Персона Изключителноважна.
Ела си, но ще срещнеш (за съжаление) сърдити недоволни съседи, които ще бъдат вежливи само тогава, когато искат да надникнат в непрозрачната ти чанта за пазар, да ти се оплачат от чистачката, която взима толкова скъпо, а не чисти, от оня с колелото, който обелил стената на петия етаж, от оная на първия етаж, която не си отваря вратата... Недоволни баби и сърдити старчета, които сеят фасове навред, но се възмущават от хигиената.
Дано не съм права!

# 1 940 11 апр. 2019, 22:34 ч.

Мнения: 33 584

Есмеее, при нас съседите въобще не са начумерени...напротив, усмихнати сме, поздравяваме се, събираме се да обсъдим неща за кооперацията, скоро всички дружно решихме и боядисахме партера! Един от комшиите държи заведението под нас, по обяд като вляза там веднага се провиква За теб какво да е комши? За мен се прави първо и най голямата порция, естествено незабележимо от другите клиенти! Ей това ме кефи в България, тук си сред свои, не ме е срам да се кача и да поискам от комшийката яйце, брашно! Както и тя от мен! При колегите е същото,всички сме еднакви, не ме гледат като чужденката, не са с различни празници от моите....ей това никога няма да мога да оставя и да замина в друга държава!

# 1 941 11 апр. 2019, 22:38 ч.

SF
Мнения: 25 478

Аз предпочитам да сме малко по-затворени помежду си. Звъненето по вратата за щяло и нещяло "дай цигара, дай оцет, с какво си боядисваш косата, гледам те оня ден носиш една голяма торта - от къде я купи, колко струва, къде я беше понесла..." Ух!

# 1 942 11 апр. 2019, 22:41 ч.

Мнения: 33 584

Цитат на: Esmee в чт, 11 апр 2019, 22:38

В никакъв случай никой не нарушава личното ми пространство, нито ме пита от къде съм купила тортата, или с какво си боядисвам косата....дори никоя комшийка не е влизала у нас, с изключение на една,....но явно имам късмет живея в кооперация с ведри хора, което ми харесва! Party

Когато цветята ни са в междуетажното пространство често се случва някой да полее и моите....защото аз често ги забравям.... hahaha

Но явно си е и до човека....аз съм позитивен човек, не дребнав, над нещата съм....така успявам да намеря хубавото във всичко и да се чувствам в хармония със себе си!

# 1 943 11 апр. 2019, 23:14 ч.

ENGLAND
Мнения: 4 167

О, съседите в България са мечта. В момента те гледат майка ми, на легло е, без заплащане, без да сме ги молели. Не иска да ги замени с празния апартамент на сестра ми или пък да дойде при мен. За разлика от тукашните, когато виех като откачена от ишиас съседката до нас дойде да види да не сме се избили и след това пълен непокиз. Да не говоря, че от всички съседи тук познавам 3-4, повечето не съм виждала за 14-те години, които живея тук. Досега нито една съседка не ме е канила да прекрача прага и дори, с изключение на съседката индийка, но и те се преместиха, че не издържаха на белите англичани.
Inspired-by-life, много хубаво казано. Не можем да изкореним корените, само дето едни си го признаваме, а другите не, не знам защо.

# 1 944 11 апр. 2019, 23:59 ч.

Bristol
Мнения: 9 462

Цитат на: mimi.7299 в чт, 11 апр 2019, 22:41

Като каза, че някой е полял цветята, изтръпнах 😂 🤣 Бяхме веднъж ваканция 3 седмици, съседът наглеждаше домашното ни зайче и между другото и къщата. По принцип му казваме да не се притеснява, само заека да наглежда, но той като съвестен англичанин държи и тревата да подстригва. Късо за моя вкус я подстригва, но си мълча, все пак се старае човека. Обаче точно тези три седмици беше решил, че и цветята в къщи трябва да полива 😜 Не знам по колко вода им беше слагал, но те горките толкова вода не бяха виждали. Направо се бяха удавили. Жив и здрав да ми е съседа, но цветята не давам никой да ми ги полива 😂 🤣 😜 Не че и аз не ги забравям, но моите така са свикнали и такива видове са, които не трябва да се поливат повече от веднъж на 2-3 седмици 😁

# 1 945 12 апр. 2019, 00:15 ч.

München, Deutschland
Мнения: 6 852

Една от големите радости ми е, че не си познавам съседите и не се налага да си говорим. Освен тези срещу нас, които са млади хора, пичове, не си лягат с кокошките и въпреки че имат доста малко дете, нямат против да си надуеш музика, филм или каквото там, и се извиняват ако случайно детето им пищи в коридора. С тях си разменяме яйца, тирбушони последно, други разни сладкарски съставки - който от каквото има нужда... Не са българи, понеже се изтъкна като предимство на България по-рано...

Иначе това да не ме пита никой "как си, комшо", ми е безценно.

Изобщо, много от българските порядки са ми понятни и познати, след толкова години живот в Бг все пак но неприятни. Особено когато служебно ме попитат дали "не можем да направим нещо", това ми е любимо...

# 1 946 12 апр. 2019, 06:31 ч.

Мнения: 2 266

Цитат на: Doret в чт, 11 апр 2019, 23:14

Различна култура.Това е.И аз не познавам всичките си съседи,само тези,които са до нас.Но така ми е ОК.Никой не ми звъни на вратата и не ми се натрапва.По-добре така,отколкото при нас,където всеки се вре ,където не му е работа.

# 1 947 12 апр. 2019, 06:54 ч.

Мнения: 1 494

В България съм. Също не познавам всички съседи във входа, в който живея повече от 10 години. Напоследък има нови семейства.
Нито пък си приказвам на разни теми, нито ходя да искам брашно, яйца или нещо друго. Поздравявам ги и толкова.

# 1 948 12 апр. 2019, 10:29 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Съседите си само ги поздравявам. Може и да се заприказваме, но съвсем делово- контакти не поддържаме. Така е било и в България, и в Австрия. Но иначе културата на общуване е много различна. Австриеца не се интересува от живота и битието на другите, извън семейството. Любезни са, но не са сърдечни. В разговорите си са повърхностни, без излишна емоционалност. При тях напълно отсъстват клюки и интриги. Работя в голям колектив, основно австриици, повечето жени... никога не съм чула да се обсъжда някой в негово отсъствие. Намирам, че такава работна среда е много по-добра, отколкото при нас. За себе си съм чувала толкова невероятни клюки, че съм се чудила колко развинтено въобръжение трябва да имаш за да съчиняваш такива небивалици и толкова ли си нямаш личен живот, че се занимаваш с този на другите.
Зет ми е германец и много обича да ходи в България, сега са в София даже. Дъщеря ми разказва колко се впечатлява от всичко, Особено го очароват старите пред срутване сгради, които не се реновират. Пита защо на първия етаж домовете на хората приличат на затвори. Коментира по улиците кой може да е опасен. Изумява се как собствениците на кучета не почистват екстрементите им... Това, което за българина е ежедневие, за западноевропееца е приключение.