Любители на котки – Тема 100

Набързо и отделно искам да споделя моето мнение относто кастрирането на женски котки без да са имали шанса да станат майки:
1. Много мразя някой да се прави на Господ и да решава съдби.
2. Тези, които не са позволили котката им да има малки не знаят какви щастливи мигове са изпуснали. Поставям се на мястото на татковците, докато чакат сестрата в родилното да излезе да им честити или чуят проплакването на бебето (първите звуци на новия живот).
3. Породистите можели, непородистите не можели... Боже, каква дискриминация!   Чак се учудвам, че който мисли така е любител на котките като цяло.
4. Това, за което никой не говори, е промяната на характера на женската след като става майка. Плахите и страхливи писани, като станат майки, забравят за всичките си страхове! Нападат когото и да било, само и само да защитят дечицата си. Виждала съм котка да напада Хъски, Йорки, огромна жена като мечка и др. Забравят игрите, докато стават отговорни. Търсят приятелска подкрепа. Не знам тука колко от вас са майки, но дори и моят характер се промени от както станах майка. Това е нещо, през което всяко женско същество трябва да мине, за да се оформи като личност. Лишавайки от поколение писаните си, ги лишавате от нещо важно в живота им, от личностна гледна точка.
5. Който обича котки, може да гледа и 1 и 5 вкъщи. Щом можете да давате по 20 лв на кг за маркови гранули за една единствена котка, значи можете да си позволите и 5 котки вкъщи с домашна храна. Който не може да гледа 5 да не си взима женска котка.
Според мен, който наистина си обича котката, би трябвало да й позволи да стане майка поне веднъж в живота си. Това е най-голямата дарба на една котка - майчинството й. По-добра майка от друг животински вид аз не съм виждала. Котката сам сама си отглежда дечицата, без нечия мъжка помощ (както е при нас "дефектните" човешки създания). Аз се уча от котките нон-стоп.
6. За кастрацията съм, след като котката е минала житейския опит наречен "майчинство" или по медицински причини.
7. Кастрираните котки са големи егоисти - и това сигурно не ви е правило необходимото впечатление.
8. Кастрираните котки продължават да имат самочувствие за флиртуване с мъжки. Мъжките продължават да вървят след женските, което показва, че 50% от поведението при разгонване е на психологична гледна точка. Както казва ветеринарката ни "аз да не им режа главите?".

Това е моето мнение, по преки наблюдения в рамките на 5 години и 6 изгледани котила. Аз не деля породиста - непородиста. Всяка котка е индивидуален характер. Има и хубави и грозни котки (ако приемем, че красотата на котката е заложена в окраската й, а не в дължина на косъма или ушите), но повечето са красиви създания - Божа работа!  

По-голяма глупост скоро не бях чела   Разбира се, че всеки трябва да позволи на женската си котка да стане майка. Те с нетърпение чакат момента, в който ще се разгонят и после ще родят сладки котенца. Представям си и татковцити как се радват  
Момичета и Джак, котките са ви невероятни.  Много   на показаните Бела,Томас,Кити, Грейси, Късметчето и всички останали пухчовци.

Нели, и на Христофор Колумб така му реагирали. 

И аз така, по-голяма глупост не бях чела. В превод означава: захранвайте природата с котенца, вместо онези нещастничета на улицата , или поне малка част от тях да успеят да намерят дом и осиновители. А какво правим с женските котенца на нашата котка, нали и те като майка си имат правото да станат майки? А с техните женски котенца? И изведнъж се озоваваме с едно стопанство от сто котки, за период от година и половина, и тенденцията за още година и половина да станат хиляда. Или досаждаме на познатите си, като им натрапваме котенца. При това, аз не познавам любител на котки, който да не се е снабдил с такава, само да е имал възможността за това.
А какво  ще каже Amy-ika за твърдението на лекарите, че котка, кастрирана след настъпване на разгонване, носи висок риск за развитие на рак на млечните жлези?  Но не, ние трябва на всяка цена да си заплодим котката. Щото, видиш ли, колко сладко е да гледаш малки котенца.  Като че ли ние не знаем. Само че мослим за последствията.
Аз например, имам голямо желание за поне още две котки освен моите две. Но живея на квартира, и не мисля, че на хазяите ми ще им е окей да им завъдя менажерия. Освен това, гледането на котки не е само хранене, то включва и лечение понякога, което всички знаем какви пари струва.
Заключение: мисловната дейност е препоръчително да се извършва в главата, а не със задника. Иначе се получават нелепици.  

И на мен много драматично ми дойде, но уважавам мнението на всички. За себе си и кот съм взела своето решение, научила съм се, че не мога да реша проблемите на всички, вкл. котаци.

Егати глупостта Котките мечтаели за момента, в който станат майки, а татковците сигурно притеснено пушат пред котешкото родилно. Ни моааа

Би ли споделила къде са котенцата от тези котила, какво стана с тях?



Dream, пак ме разсмя  !

Предишната ми котка роди 3 пъти по 3 женски. Представям си колко котки трябваше да имам за 15г.
А сегашната очевидно ще трябва да я водя на психолог.

Да кажеш после къде, защото и моят Лъки трябва да иде - все пак сме го лишили от съкровената му мечта да създаде поколение и да рови нервно с лапи пред котешко-гинекологичния кабинет...

Не, бе, вие не разбрахте сега, те като родят котките и вече не се разболяват, само ядът и ... раждат . Това е конспирация на ветеринарите, промили са ни мозъците , за да не останат без работа 

amy_nka, нарушаваме Божиите ъъъ закони(?) още в момента, в който си взимаме домашна котка.
Нима животните са създадени да живеят между 4 стени? Нима не трябва да са свободни в природата?

А като ги заплождаме с избран от нас екземпляр, не отнемаме ли правото им на избор сами да решат кой да е бащата (майката) на децата им? Или трябва да ги пуснем на улицата и каквото Божията ръка реши?
А какво правим с "децата"? Котките се отказват от тях след няколко месеца отглеждане. Да, след няколко месеца майчинските чувства се изпаряват. Пуф! Няма ги. Не ги изпращат на котешко училище, не им търсят жених... просто се отказват от тях. И искат нови попълнения. Та какво да правим ние? Да ги гледаме? Колко 20-30 котки от 1 майка за 10 години? А ако нямаме къде да дадем малките котки и всяка ни ражда други малки???
Да ги хвърляме на улицата?
Да ги раздаваме на познати и непознати? Любителите ще вземат, но в един момент ще се пренаситят....

Или просто Касита да става по-заможна и да разчитаме, че ще кастрира повече изхвърлени котки? 

Аз, когато взимах моята котка, я взех от човек, който имаше минимум 20 котки в едната стая. Гарантирам ти, че моята 1 бройка(с егоцентрична стопанка, която е "за" кастрирането) получава много повече грижи, игри, щастие, качествена храна от 20 некастрирани, нещастливи, мизерни (буквално) но пък КОТКИ-РОДИТЕЛИ на онзи широкоскроен господин.

И като я гледам Кити... абе не страда много, че няма бебета.... Повече страда, ако съм ѝ взела любимата играчка....

Касита, с това ли се занимаваш, мила?  Моите адмирации!  Безкрайно уважавам нората с кауза. А от хората с кауза, най-много уважавам тези, които помагат на животинките

Мисля, че го е споменавала в темата. Моля да ме извини, ако съм се объркала нещо. 

И аз съм против кастрацията на животни. Всеки си взема решение и си носи отговорност. Аз имам двама мъжки хубавци и в началото като споделих тук, че не искам да ги кастрирам, доста зле се прие. Но сега виждам, че и на сайтовете на някои клиники пише, че за мъжките котараци дори ветеринарите препоръчват само в определени случаи кастрация - ако маркират, притесняват комшии и така нататък. Така че мисля, че не е добре да се изпада в крайности и да бъдем агресивни, ако някой не споделя мнението ни.
Иначе темата е много полезна и всички в нея много обичат котките, така че няма смисъл да се нападаме.  
Аз за пръв път от как взех котаците ще отсъствам от къщи за 24 часа, защото ми се налага да пътувам за един ден и мисля да ги оставя двамата сами. Наскоро се коментира това, но на моите няма как да им оставя храна за един ден, защото са много лакоми и ще изядат всичко веднага. И се чудя как да процедирам. Дали да помоля една комшийка да дойде веднъж да им даде храна, не за друго, а да не се стресират, че са сами за толкова време. Иначе другият вариант е да ги понахраня малко повече през целия ден преди да тръгна и после чак като се върна. И двамата дойдоха у дома стресирани, защото са били на улицата и си мисля, ако ги оставя за толкова време сами, дали няма да се уплашат, че съм ги изоставила?