Дюканка стани и килата свали - 280

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=224569;sa=showPosts;start=135 – 10 str
По стара традиция на успешно приключилите втора, споделям малко лично ноу-хау...  
 колкото по-малко мислиш за режима, толкова по-лесно върви. Приемаш в началото рамките му и спираш да се въртиш като шугав и да си измисляш повод да интерпретираш и питаш за храни, дето не си ги прочел. Ако действително стъпиш в коловоза, той сам те пази от дерайлиране - колкото и абсурдно да звучи. Нужно е демек, само да включиш на втора и да игнорираш, че си на специален режим или специфично мероприятие. Хранене, като всяко хранене - това, че е в определен списък, не те прави по-специален или наказан, нито бива да преобръща живота ти на челна стойка. С такъв модел поведенческо мислене, приех по-леко нещата и не се катурнах нито веднъж в безкрайно дългата при мен втора.

- разнообразието е възлов гарант за успеха. Печеното пиле без кожа е страхотно нещо, но на 3-тата седмица може да ти се повдига от него и да залитнеш без да искаш. Редувах непрекъснато: понеделник - телешко, вторник - пиле, сряда - мусака, кюфте, бургер от пуешка или пилешка домашно мляна кайма, четвъртък - сърца, воденички, дробчета, петък - риба, събота - цяло печено пиле, неделя - конско или заешко. Освен, че не ми писна, но и при подобно редуване в такт, забелязах, че не се изтощавам и не затормозявам темпото на спад. Нито веднъж не съм имала покачване - нито леко, нито средно тежко - само плавно надолу, независимо от капризите на лунни и прочие цикли.

- колкото и както да съм била заета - ГОТВЕХ!. Гледах на готвенето като на награда и отварянето на темите с режимни рецепти взе да става в един момент празнична тръпка. Мислех го като предизвикателство, на което да се наложа - мога ли да го издокарам вкусно (в което не вярвах по презумпция), да го изкилиферча красиво, да се изфукам после с някоя снимка  . Баш като в кулинарно шоу се вживих, но съм си чревоугодник от дете. Готвенето поддържа илюзията, че се храниш нормално и нищо в рутинния ти график не се е драстично променило. Наблягам много на драстиката и нагласата, че живота не е по-различен от преди, понеже при по-чувствителни (да се чете склонни към заинатяване) като моя характери, мисълта, че си принуден да правиш кардинални промени, може да срине психика и мотивация.

- за осем месеца съм допуснала само два дни, в които да нямам режимен десерт в хладилника. Този момент преценявам като ключов при сладокусния тип натури като мен. Пребеля ли очи за сладко, рискувам като лунатик в несвяст да стигна до магазина, да смотам за норматив един шоколад от 250 гр. и да се прибера ни лук яла, ни мирисала.  С дюкански десерт в хладилника не ми се е налагало да се правя на сомнамбул - по-близо ми е от магазина. Нещо повече - колкото задълбавах в темите с рецепти, толкова по-ясна ми стана рамката и принципът на режимното им приготвяне. Точно както и при нормалното готвене - като знаеш яхниения принцип, можеш да готвиш всичко друго. Научих се да желирам, което съм смятала за салто мортале в кулинарията; взех да си доизмислям рецепти на базата на всичко, което ми кристализира като знание и опит. Възнамерявам даже да си патентовам Мус "Натали Мока"  като най-реалистичния и аристократичен мус на света  .

- водата се обърна на боза, с малко въображение. Аз - камилата   , която пиех по един литър на 10 дни и шишето ми се заблатяваше накрая, сега не мога да сколасам да купувам достатъчно. Мисля за вода, пия за вода. Не мисля за вода, не пия вода. Светна ми тази проста зависимост и започнах да мисля за вода. Минат 15 минути - вода; говоря по телефона - боже, водата; сядам пред компютъра - чакай да пия вода; филмът започва - ай, време за вода; филмът свърши - аларма за вода; чакам на котлона и бъркам - дай да долея вода и на мен, отивам да пишкам - после вода. Не бъркам водата с чай от мента или мащерка, независимо, че го пия гол като плюфка, без добавки тоест. Нито с айран. Водата си е вода. Само след втората седмица като видях как ми се избистри тена на лицето, как се озари кожата и взеха да избледняват фото петната от слънце - да видиш тогава - ВОДА! На петия месец взех да си мисля, че съм сънувала, че имам целулит. Къде е? Къде са ми портокаловите кори като преметна крак? Опъна се онази ми ти кожа, че като наизвадих минижупите    Дърпам си стола пред огледалото и си връзвам краката на фльонга - холивудска картинка, на Шарън Стоун да ѝ се сцепи полата по шева от завист. Вода.