Домакини 53/ Да посрещнем празниците светли, с питки с късмети чудесни

рисували са се веднъж с маскировъчни бички   като видях снимките

Не ми се навлиза в подробности, не знам даже защо ви занимавам с това. Нито си играе с децата, нито нищо напоследък - станал е един чичак, не е за вярване  И с приятелите си не излиза, със сестра ми и нейното семейство се отдалечихме пак заради него...Основният проблем според мен е, че качи адски много килограми, ама адски много. Лейдибърд и Хортензия са го виждали, знаят за какво говоря. Съответно се обездвижи много, едвам мърда. И като се измори на работа (не е тежък физически труд, но го виждам че се връща доста уморен), и като се прибере вкъщи, единственото, което има сили да направи, е да седне на стола си. И това е. И наблюдава от там какво се случва с децата, с мен, с къщата, с всичко. Като на театър. Мен естествено това ме довършва - след десетки часове насаме с децата, най - малкото имам нужда от нормален разговор с нормален човек, който не е дете. За помощ дори и не говорим, аз виждам, че е смазан. В домакинството няма и да го пусна да помага - а е хванал нещо да направи, а после гОрко съм съжалявала. Ама поне да занимава с децата, докато аз свърша нещо на ползУ роду. Е да, ама не.
И изобщо не знам докъде ще я докараме, наистина. Обичаме се много, той обожава децата и особено Дея (Ма ко,  ), и като цяло ако ги няма тия битовизми минаваме за добро и сплотено семейство. Но наистина ми идва в повече и се надявам да отмине като някакъв лош период. И тия пусти килограми не знам какво ще ги правим. Той естествено също не се харесва такъв, и на него му пречат килограмите, но нищо не предприема. Не иска на дебелариум, не иска на лекар, не иска диети, не иска фитнес! Ей тъй на - седим и чакаме нещо да се случи. Въртим се в омагьосан кръг - той дебелее, защото се обездвижва, а се обездвижва, защото дебелее. И не слиза от тъпите си коли без извинение, разстояние от 100(!) метра не иска да го извърви пеш. И те така. Спирам до тук, че много стана. ЧаУ!

Има причина за тях, килограми не се качват от нищото, особено толкова много. Най-добре е лекар, при това ендокринолог. Изследвания за инсулинова резистентност (мъжете също страдат от нея, например мм) и т.н. Добрият ендокринолог знае какви трябва да са. При мъжете също се изследват хормони. Може и депресия също да има, пак свързана с хормоните и т.н. После диета, няма как. Но това означава да готвиш за всички така, само за децата по-разнообразно. Вие двамата обаче се храните здравословно, ти не защото имаш нужда, а за да го подкрепиш. Изключваш всякакви бързи въглехидрати тоест захар и бяло брашно. На обяд може филийка черен/пълносърнест хляб или топка ориз, или няколко парченца картоф. На вечеря без такива неща. Нищо сладко, газирано, алкохол (поне в началото без алкохол, после може по една малка ракийка, но не всяка вечер). Ако искаш, ще ти напиша какво ми е дала моята лекарка.  Ще видиш, че нещата с килограмите ще потръгнат. А като потръгнат, и другите неща ще започнат малко по малко да се нареждат. И най-добрите семейства си имат своите малки тайни. 

Както ми описваш твоя мъж - много силно ми прилича на ИР! Тооооочно същото стана с мен - за няма и месец качих 10 кг, буквално се надух. От килограмите, а и от хормоните (хич не е за подценяване този факт!) нито ми се излизаше, нито ми се правеше нещо. Но за щастие сама си "ударих два шамара" и отидох на лекар. Нещата се нормализираха доста бързо - бяха ме предупредили, че може да отнеме години, а се оправих за няма и 6 месеца. Колкото по-скоро иде на лекар, толкова по-скоро ще се оправи в дългосрочен план. При ИР коварното е точно това - качват се много килограми бързо, обездвижваш се заради тях, а от това качваш още. Още по-обезкуражаващото е, че в повечето случаи без хапчета няма да стане, особено като говорим за човек над 30-35. Т.нар. "дебелариуми" са... бошлаф работа според мен. Истината е в ендокринолога, ама ДОБЪР ендокринолог! Ако пък не иска да ходи на лекар - едно ОГТТ отнема 4 часа и струва около 80-100 лева. Не е непосилна сума, особено като става въпрос за ЗДРАВЕ (защото тук въпроса не е естетически). Опитай се да го наплашиш с диабет, защото за съжаление това е логичното следствие от нелекувана ИР. И хапчета ЦЯЛ ЖИВОТ! При мен това подейства - не си представях още 30-40 години всеки божи ден да пия хапчета сутрин, обед и вечер. Не може и мъжа ти да не иска да излезе да порита топка с Ванко, да се гони с Дея... Говори му. Намилай. Мрънкай. Карай се, ако това ще има ефект. Отидете двамата, ако това ще помогне. Обясни му, че ако ИР мине в диабет първо ще е на хапчета няколко години, след което хапчетата няма да действат и ще трябва да си инжектира инсулин три пъти дневно... а след време и по-често. И ще продължи да качва. И няма да му стига въздуха. И ще се обездвижи съвсем. От това ще започнат и други проблеми... Млад мъж е, не може да се остави така. Ако не вземе мерки навреме, после може и да не е обратимо. Не знам какво да те посъветвам... Ако ще има ефект, пробвай да "удариш по кокалчетата" с реплики от сорта на "ти такъв пример ли ще дадеш на децата"... Гушкам те силно, знам, че понякога е мисия невъзможна да убедиш такъв човек - майка ми е ТОЧНО такава. Като ѝ говоря ме слуша, слуша и накрая ми ревне - "няма да се оправя никога, ми дано не се залежа, че да не трябва да ме гледате" 

Майка е в операция... стискайте палци. Дори не успяхме да се чуем сутринта