- Публикувана: 20 дек. 2015, 16:00 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2016, 01:52 ч.
С колко пари живеете на месец
ОК, ти си доволна от образованието си и всичко останало, обаче те е страх да родиш второ дете по финансови причини 
В същото време искаш от своето дете да върви по твоите стъпки и да бъде конкурентноспособно.... къде? За работа в голяма фирма, в България или в чужбина? Голяма каша...
В същото време искаш от своето дете да върви по твоите стъпки и да бъде конкурентноспособно.... къде? За работа в голяма фирма, в България или в чужбина? Голяма каша...
В момента плащам за това образование, отделно се пренасочвам да работя за себе си пак. Доволна съм от образованието, защото наистина стига да искаш има какво да се научи /уча психология в НБУ сега и е на ниво/
Ако работя като самоосигуряващо се лице/т.е за себе си-да превеждам документи и да пиша проекти/ съм ок с финансите, но с времето......обаче явно това е начина и пълно щастие няма. Първото дете избутахме така, детето беше на 2,5 месеца като пътувах в чужбина, майчинство в пълната му форма съм нямала- от болницата /предродилна/ водих скайп разговори по работа, вечерта съм ставала да кърмя и да превеждам, вервайте ми лудост е това. Теглих му в един момент м...та и започнах да работя за фирма и имах време за детето и за себе си......обачеее заплащането е значително по-малко и сега пак на обратно.
За мъжът ми също- работи за фирма- не лоши пари, ама.......отделно тренира деца/треньор по волейбол е/ и работи по проекти, ама времето, което остава за нас е като поеме такива ангажименти е , колкото да не си забравим физиономиите.......
Ако работя като самоосигуряващо се лице/т.е за себе си-да превеждам документи и да пиша проекти/ съм ок с финансите, но с времето......обаче явно това е начина и пълно щастие няма. Първото дете избутахме така, детето беше на 2,5 месеца като пътувах в чужбина, майчинство в пълната му форма съм нямала- от болницата /предродилна/ водих скайп разговори по работа, вечерта съм ставала да кърмя и да превеждам, вервайте ми лудост е това. Теглих му в един момент м...та и започнах да работя за фирма и имах време за детето и за себе си......обачеее заплащането е значително по-малко и сега пак на обратно.
За мъжът ми също- работи за фирма- не лоши пари, ама.......отделно тренира деца/треньор по волейбол е/ и работи по проекти, ама времето, което остава за нас е като поеме такива ангажименти е , колкото да не си забравим физиономиите.......
В един момент се оказва, че невинаги образованието е най-важното, а това как ще се реализираш. Тоест - добре е да го имаш, както и да знаеш езици, но може накрая да си на най-обикновена работа в някоя фирма. Никое образование не гарантира шеметна кариера или успешен бизнес. Самият ти трябва да го направиш това.
Да коментирам ли , че сега и той учи втора магистратура.........изобщо е какво да кажа 
....не, че не искаме още едно дете и не че няма да можем да го обслужим финансово, ама на цената на никакво време,да викаме гледачки, и се чудим какво да правим.....то и в нашите глави е объркано , ако беше лесно и разбираемо щях ли да си блъскам главата 
....не, че не искаме още едно дете и не че няма да можем да го обслужим финансово, ама на цената на никакво време,да викаме гледачки, и се чудим какво да правим.....то и в нашите глави е объркано , ако беше лесно и разбираемо щях ли да си блъскам главата
Всъщност е лесно. Страхът е голямата работа, както и майчините желания всичко да е по-по-най. Нещата се напасват и нито е толкова страшно физически, нито финансово да поемеш две деца в предучилищна възраст. Всъщност еле пък в предучилищна възраст, при такса за държавна детска градина от 60 лева, което ти осигурява и отглеждането на детето, и храната му през деня.
За следването в чужбина да кажа нещо. На повечето ми частни ученици родителите са хора със сравнително добри възможности и са сякаш извадени от един калъп, никой дори не допуска мисълта, че неговото дете може да е със скромни възможности. Е, наливаха сериозни суми, та да може отрочето къде със собствени сили, къде с помощ учителска да покрие офертата на избрания чужбински уни. Не баш Бръшлянената лига, но все пак университети с име. Отидоха децата, учиха кое 5, кое 7, кое 10 години, завършиха(надявам се).......................... Работят някои от тях нещо си, какво точно те си знаят. Не са малко и тия, дето не работят. Все учат, все доучват, станаха по на 30 г , още се шушкат и оправдават безработицата си с "учене". Същото и със съучениците на сина ми от английската. Повечето отидоха в чужбина, завършиха, само един работи в една фирмичка в Лондон, останалите " учат". Нещо си....Не искам да обиждам никого, но престижното работно място след диплома от чужбина е мит и по-скоро изключение, отколкото правило. Родителите тук се гърбят, че живота в Лондон, Копенхаген или Амстердам е значително по-скъп, отколкото в София. Това видях от моя опит.
П.П. А, да, като чете човек мамата, ще помисли, че всичкото свят е от гении. Ама не е, всички са със скромни възможности или откровено тъпи, а умните са голямо изключение.
П.П. А, да, като чете човек мамата, ще помисли, че всичкото свят е от гении. Ама не е, всички са със скромни възможности или откровено тъпи, а умните са голямо изключение.
В един момент се оказва, че невинаги образованието е най-важното, а това как ще се реализираш. Тоест - добре е да го имаш, както и да знаеш езици, но може накрая да си на най-обикновена работа в някоя фирма. Никое образование не гарантира шеметна кариера или успешен бизнес. Самият ти трябва да го направиш това.
За следването в чужбина да кажа нещо. На повечето ми частни ученици родителите са хора със сравнително добри възможности и са сякаш извадени от един калъп, никой дори не допуска мисълта, че неговото дете може да е със скромни възможности. Е, наливаха сериозни суми, та да може отрочето къде със собствени сили, къде с помощ учителска да покрие офертата на избрания чужбински уни. Не баш Бръшлянената лига, но все пак университети с име. Отидоха децата, учиха кое 5, кое 7, кое 10 години, завършиха(надявам се).......................... Работят някои от тях нещо си, какво точно те си знаят. Не са малко и тия, дето не работят. Все учат, все доучват, станаха по на 30 г , още се шушкат и оправдават безработицата си с "учене". Същото и със съучениците на сина ми от английската. Повечето отидоха в чужбина, завършиха, само един работи в една фирмичка в Лондон, останалите " учат". Нещо си....Не искам да обиждам никого, но престижното работно място след диплома от чужбина е мит и по-скоро изключение, отколкото правило. Родителите тук се гърбят, че живота в Лондон, Копенхаген или Амстердам е значително по-скъп, отколкото в София. Това видях от моя опит.
П.П. А, да, като чете човек мамата, ще помисли, че всичкото свят е от гении. Ама не е, всички са със скромни възможности или откровено тъпи, а умните са голямо изключение.
П.П. А, да, като чете човек мамата, ще помисли, че всичкото свят е от гении. Ама не е, всички са със скромни възможности или откровено тъпи, а умните са голямо изключение.
Че то всички сме учили по нещо и накрая си бачкаме скромничко. Малко от пишещите тук могат да се похвалят с онова животно, наречено кариера.Аз не зная какъв е този мерак, децата да се тикат да учат, да учат, да учат и накрая да имат огромно образование и смешни доходи. Трябва да има баланс. Като виждам, че синът ми е всичко друго, но не и академично надарен, то ще намеря начин да го превърна в добър фаянсаджия, да речем, да си изкарва хляба, може и хляб да са научи да меси и пече- занаят да има.
Ами учете си и си гледайте вече наличното дете, аз не схващам защо сте се закахърили толкова за нероден Петко?
А и щом учите още, сигурно второ може да си родите и след 10 години.
А и щом учите още, сигурно второ може да си родите и след 10 години.
Трудно, първото го планирахме и правихме 5-6 години, стана след ин витро, демек с репродуктивни проблеми сме, сега аз вървя към диагноза изчерпан резерв......това е и дилемата.
Ученето не е такъв проблем и двамата сме дистанционно, просто гълта доста финанси и то.
За следването в чужбина да кажа нещо. На повечето ми частни ученици родителите са хора със сравнително добри възможности и са сякаш извадени от един калъп, никой дори не допуска мисълта, че неговото дете може да е със скромни възможности. Е, наливаха сериозни суми, та да може отрочето къде със собствени сили, къде с помощ учителска да покрие офертата на избрания чужбински уни. Не баш Бръшлянената лига, но все пак университети с име. Отидоха децата, учиха кое 5, кое 7, кое 10 години, завършиха(надявам се).......................... Работят някои от тях нещо си, какво точно те си знаят. Не са малко и тия, дето не работят. Все учат, все доучват, станаха по на 30 г , още се шушкат и оправдават безработицата си с "учене". Същото и със съучениците на сина ми от английската. Повечето отидоха в чужбина, завършиха, само един работи в една фирмичка в Лондон, останалите " учат". Нещо си....Не искам да обиждам никого, но престижното работно място след диплома от чужбина е мит и по-скоро изключение, отколкото правило. Родителите тук се гърбят, че живота в Лондон, Копенхаген или Амстердам е значително по-скъп, отколкото в София. Това видях от моя опит.
П.П. А, да, като чете човек мамата, ще помисли, че всичкото свят е от гении. Ама не е, всички са със скромни възможности или откровено тъпи, а умните са голямо изключение.
П.П. А, да, като чете човек мамата, ще помисли, че всичкото свят е от гении. Ама не е, всички са със скромни възможности или откровено тъпи, а умните са голямо изключение.
Разбира се, умните са винаги изключения.
И да, родителската преценка в повечето случаи е невярна и моите наблюдения са същите.
Че то всички сме учили по нещо и накрая си бачкаме скромничко. Малко от пишещите тук могат да се похвалят с онова животно, наречено кариера..Та бг мамите са елитът на нацията, недей така.
В един момент се оказва, че невинаги образованието е най-важното, а това как ще се реализираш.
_Dana_ , това е така, но без да имаш определено образование от точно определен университет, няма да можеш даже да влезеш през вратата за да започнеш да се реализираш. Говоря за професии не за самонаети лица.
За децата ми нямам страхотни амбиции, да се изучат и да имат погледа какво искат да правят, че и това не е лесно.
Отидоха децата, учиха кое 5, кое 7, кое 10 години, завършиха(надявам се).......................... Работят някои от тях нещо си, какво точно те си знаят. Не са малко и тия, дето не работят. Все учат, все доучват, станаха по на 30 г , още се шушкат и оправдават безработицата си с "учене".
Ън грешка е станала, кои им плаща на тези "деца" да се учат толкова?