- Публикувана: 23 дек. 2015, 15:23 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2016, 12:10 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 54
Попитах пак ,пишем си в клюкарника.Фейса де.Аз давах съвети да не се меси на младите ,щото съм умна и с опит и от тук.Това е шега ,иронизирам се.
Та по този повод ми каза.Че не е добре и да не се месиш. Ситуацията е битова ,,казано е по такъв начин,виновна е,че не е посъветвала,дали е чувала че и не намесата е вредна и причинява щети и пропуснати ползи.Цитиран е термина. И съжалявам,че споделих ,защото наистина не се знае кой чете и не беше редно. Но ме впечатли доста ,пък и се усетих виновна дето давам акъли.Нещата не са свързани ,принципно на месеци преди това си говорихме,мрънкаше нещо и бях нахална да кажа,че е никаква ,бабичка ,те са семейство и си решават нещата.
Тя няма компютър има много хубав телефон и стига само до фейсбук ,но снахата със сигурност има. Спирам.
Та по този повод ми каза.Че не е добре и да не се месиш. Ситуацията е битова ,,казано е по такъв начин,виновна е,че не е посъветвала,дали е чувала че и не намесата е вредна и причинява щети и пропуснати ползи.Цитиран е термина. И съжалявам,че споделих ,защото наистина не се знае кой чете и не беше редно. Но ме впечатли доста ,пък и се усетих виновна дето давам акъли.Нещата не са свързани ,принципно на месеци преди това си говорихме,мрънкаше нещо и бях нахална да кажа,че е никаква ,бабичка ,те са семейство и си решават нещата.
Тя няма компютър има много хубав телефон и стига само до фейсбук ,но снахата със сигурност има. Спирам.
Толкова бързо ги изписвате тези теми, че ако не съм ежедневно тук, изпускам актуалното 
Съгласна съм с Хърмаяни, за добрите и лошите, глупаво е да се заклеймява. Не мисля, че и моята С е лоша, не съм лоша и аз, просто сме два различни свята:) Тя гледа интересите на сина си, семейството му и внука, под един ъгъл, аз на мм, моето семейство и моето дете- под друг. Не винаги е с лошото, често даже се меси за добро, просто се разминаваме.
Писах назад, че преживя инцидент вчера и не е добре, оставихме всичко и дойдохме да сме покрай нея, да помагаме. Едни пусти дрехи за гладене, не та не, да не се умарям аз, дрън дрън, накрая си каза, че сестра й ще ги изглади, демек ще е по-добре от мен. Това казах на мм, че няма нищо по-лошо от непоискана помощ, но не знам сега как да се държа и докъде да настоявам за домакинството. Тя е от тези жени, които сами искат да си свършат всичко и сега и психически ще я подтисне невъзможността да го прави.
Съгласна съм с Хърмаяни, за добрите и лошите, глупаво е да се заклеймява. Не мисля, че и моята С е лоша, не съм лоша и аз, просто сме два различни свята:) Тя гледа интересите на сина си, семейството му и внука, под един ъгъл, аз на мм, моето семейство и моето дете- под друг. Не винаги е с лошото, често даже се меси за добро, просто се разминаваме.
Писах назад, че преживя инцидент вчера и не е добре, оставихме всичко и дойдохме да сме покрай нея, да помагаме. Едни пусти дрехи за гладене, не та не, да не се умарям аз, дрън дрън, накрая си каза, че сестра й ще ги изглади, демек ще е по-добре от мен. Това казах на мм, че няма нищо по-лошо от непоискана помощ, но не знам сега как да се държа и докъде да настоявам за домакинството. Тя е от тези жени, които сами искат да си свършат всичко и сега и психически ще я подтисне невъзможността да го прави.
На мен пък винаги ми става жал като прочета Боряна.Напомня ми на баба,горката все се стараеше и все кривите дърва на нея стоварваха.Кучи живот си имала Боре,дано колкото ти остава още да живееш да е с много добро и щастие.
Иначе весела ви Коледа момичета и много здраве за семейството!
Иначе весела ви Коледа момичета и много здраве за семейството!
Какво ти пука не мога да разбера ? Жената не иска да те товари, ти си измисляш проблеми, ей така, от скука...
Аз имам много да си връщам на моята скъпа свекърва!
Чакам да ми дойде момента. А той ще дойде. Вървя тихичко и бавно напред.
Тихото,скромно същество, стараещо се да угоди на всички, отстъпващо и плачещо тихо в банята - умря след първия аборт.
Да ви се представя - наричат ме снаха-чудовище разбила едно сплотено семейств(това на свекървата), за да създаде собствено.
Чакам да ми дойде момента. А той ще дойде. Вървя тихичко и бавно напред.
Тихото,скромно същество, стараещо се да угоди на всички, отстъпващо и плачещо тихо в банята - умря след първия аборт.
Да ви се представя - наричат ме снаха-чудовище разбила едно сплотено семейств(това на свекървата), за да създаде собствено.
Аз имам много да си връщам на моята скъпа свекърва!
Чакам да ми дойде момента. А той ще дойде. Вървя тихичко и бавно напред.
Тихото,скромно същество, стараещо се да угоди на всички, отстъпващо и плачещо тихо в банята - умря след първия аборт.
Да ви се представя - наричат ме снаха-чудовище разбила едно сплотено семейств(това на свекървата), за да създаде собствено.
Чакам да ми дойде момента. А той ще дойде. Вървя тихичко и бавно напред.
Тихото,скромно същество, стараещо се да угоди на всички, отстъпващо и плачещо тихо в банята - умря след първия аборт.
Да ви се представя - наричат ме снаха-чудовище разбила едно сплотено семейств(това на свекървата), за да създаде собствено.
Честито Рождество Христово на снахи, свекърви и целите семейства!
Винаги съм искала сплотено весело семейство, което по такива празници се събира заедно и с удоволствие.
Е, дано моите деца един ден обичат да се връщат у дома с техните семейства
Вчера се чух по телефона с най-любимата ми дружка. Тя винаги на Бъдни вечер е при свекърите си и ходи с голямо желание. Бабата я обича като свое дете и са с много хармонични отношения. Радвам се, че има и такива хора!
Винаги съм искала сплотено весело семейство, което по такива празници се събира заедно и с удоволствие.
Е, дано моите деца един ден обичат да се връщат у дома с техните семейства
Вчера се чух по телефона с най-любимата ми дружка. Тя винаги на Бъдни вечер е при свекърите си и ходи с голямо желание. Бабата я обича като свое дете и са с много хармонични отношения. Радвам се, че има и такива хора!
Добра, пожелавам ти го! Знам, че ти не ми вярваш и ме смяташ за една тук, а друга в действителността, което е твое право. Но сега искам да ти кажа, че аз също събирам синовете, снахата и внучетата на Бъдни вечер. / И не само./
Въпреки жестокият удар на съдбата, който ме сполетя, превъзмогнах болката и не наруших традицията. Колкото и тривиално да звучи, споделеният празник, общата трапеза сплотяват, стоплят душите, стоплят и отношенията, когато всички са с отворени сърца за това.
Въпреки жестокият удар на съдбата, който ме сполетя, превъзмогнах болката и не наруших традицията. Колкото и тривиално да звучи, споделеният празник, общата трапеза сплотяват, стоплят душите, стоплят и отношенията, когато всички са с отворени сърца за това.
Мен ме дразни майка ми, но ще се оплача тук.
Да започна така - живеем в четиристаен апартамент с майка ми. Апартаментът е от тези с многото помещения - две спални, хол, голяма кухня, два балкона, мокро помещение, килер, баня, отделно тоалетна и тн. Просторен е, сравнително ремонтиран.
Преди 1.5 години реших, че най-накрая искам да заживея с приятеля ми при него, под наем в същия квартал, той се беше преместил там вече. Тамън се наканихме и пригодихме, майка ми го удари на рев и трагедии как имаме голям апартамент у нас пък сме щели да я оставим сама, пък да няма с кого дума да обели, пък била сам самичка на света, зарязана.
И моя приятел понеже е добричък и приспособим се нави да дойде той у нас, а не аз при него и да си ремонтираме моята стая да става за двама души, да си заживеем заедно с нея да не я зарязваме сама. Направихме си основен ремонт на старата ми детска стая, накупихме си мебели, всичко уж добре.
И изведнъж големия празен апартамент се оказа адски тесен. Ние двамата живеем в една стаичка 2 на 2, в която някак (неизвестно за мен дори как) сбутахме двойно легло, гардероб, две рафтови етажерки, бюро и нощно шкафче. Вътре има под точно, колкото да се каже, че съществува такова понятие. И сме сбутани аз и той + всичките ни вещи в това тесничко помещенийце. Огромния иначе апартамент се пази като за музей. Нищо наше не може и за 5 минути да се озове в някоя от съседните стаи без после да има или скандал, или да бъде преместено демонстративно. Чувствам пристъпи на клаустрофобия вече, затворени сме като в кутийка. Не ми се влиза в подробности точно колко мои вещи изхвърлих само и само да успеем някак да се сбутаме без накрая половината ни неща да се озоват на купчини някъде из стаята. Бях пренесла част от нашите книги в хола, подредени из шкафовете там, драма и трагедия, не им било мястото там. За да освободя поне мъничко пространство, бях прибрала част от по-неналежащите ни притежания в кутии и се опитах да ги сложа под маса (за да не се пречкат) пак в същия хол. Пак й се разваля "естетиката".
Хем ни натисна да живеем с нея да не е сама, хем да не смеем да прекрачим прага на сакралния й имот с 2 см от предопределената кутийка. Чистя (по право преподреждам) почти всеки ден, но няма опция, в която да можеш да си създадеш уют, когато всичко е наблъскано до такава степен. Искам да се почувствам сякаш имам дом, сякаш има къде да имам семейство. А не като хамстер в кутийка, който си гледаш, за да ти е сладък, че го има да ти прави компания.
Вече официално не издържам повече и започнахме да гледаме обяви за апартаменти под наем. Трябваше по-рано, ама нали сме търпеливи. Надявам се до лятото да намерим и да успеем да се преместим.
ПП. Весела Коледа пожелавам на всички!
Да започна така - живеем в четиристаен апартамент с майка ми. Апартаментът е от тези с многото помещения - две спални, хол, голяма кухня, два балкона, мокро помещение, килер, баня, отделно тоалетна и тн. Просторен е, сравнително ремонтиран.
Преди 1.5 години реших, че най-накрая искам да заживея с приятеля ми при него, под наем в същия квартал, той се беше преместил там вече. Тамън се наканихме и пригодихме, майка ми го удари на рев и трагедии как имаме голям апартамент у нас пък сме щели да я оставим сама, пък да няма с кого дума да обели, пък била сам самичка на света, зарязана.
И моя приятел понеже е добричък и приспособим се нави да дойде той у нас, а не аз при него и да си ремонтираме моята стая да става за двама души, да си заживеем заедно с нея да не я зарязваме сама. Направихме си основен ремонт на старата ми детска стая, накупихме си мебели, всичко уж добре.
И изведнъж големия празен апартамент се оказа адски тесен. Ние двамата живеем в една стаичка 2 на 2, в която някак (неизвестно за мен дори как) сбутахме двойно легло, гардероб, две рафтови етажерки, бюро и нощно шкафче. Вътре има под точно, колкото да се каже, че съществува такова понятие. И сме сбутани аз и той + всичките ни вещи в това тесничко помещенийце. Огромния иначе апартамент се пази като за музей. Нищо наше не може и за 5 минути да се озове в някоя от съседните стаи без после да има или скандал, или да бъде преместено демонстративно. Чувствам пристъпи на клаустрофобия вече, затворени сме като в кутийка. Не ми се влиза в подробности точно колко мои вещи изхвърлих само и само да успеем някак да се сбутаме без накрая половината ни неща да се озоват на купчини някъде из стаята. Бях пренесла част от нашите книги в хола, подредени из шкафовете там, драма и трагедия, не им било мястото там. За да освободя поне мъничко пространство, бях прибрала част от по-неналежащите ни притежания в кутии и се опитах да ги сложа под маса (за да не се пречкат) пак в същия хол. Пак й се разваля "естетиката".
Хем ни натисна да живеем с нея да не е сама, хем да не смеем да прекрачим прага на сакралния й имот с 2 см от предопределената кутийка. Чистя (по право преподреждам) почти всеки ден, но няма опция, в която да можеш да си създадеш уют, когато всичко е наблъскано до такава степен. Искам да се почувствам сякаш имам дом, сякаш има къде да имам семейство. А не като хамстер в кутийка, който си гледаш, за да ти е сладък, че го има да ти прави компания.
Вече официално не издържам повече и започнахме да гледаме обяви за апартаменти под наем. Трябваше по-рано, ама нали сме търпеливи. Надявам се до лятото да намерим и да успеем да се преместим.
ПП. Весела Коледа пожелавам на всички!
...започнахме да гледаме обяви за апартаменти под наем. Трябваше по-рано, ама нали сме търпеливи. Надявам се до лятото да намерим и да успеем да се преместим.
...започнахме да гледаме обяви за апартаменти под наем. Трябваше по-рано, ама нали сме търпеливи. Надявам се до лятото да намерим и да успеем да се преместим.
И аз се надявам да успеем преди лятото. То появи ли се подходяща оферта, все ще намерим време за самото местене.