С какво ви дразнят свекървите- 54

Google76, с всеки следващ пост обрисуваната картинка изглежда по-зле. Правилно сте решили да се отделите. Даже според мен не е трябвало още първия път да отстъпвате, предполагам, че ако беше попрочела малко повече теми тук за сходни ситуации, нямаше да се съгласиш ама нейсе. Станалото станало. Изнасяйте се по-скоро и не се връзвайте повече на изреченията й, които според мен ще започнат с двойна сила, когато научи, че се махате.  Досега май не съм чула за младо семейство, което се е съгласило да живее с нечии родители и нещата да са се получили ок. Всеки да си знае дома, както казва моя баща и пак според неговите думи - денем може да се мешаме ама вечер всеки в къщичката си и заключва вратата. Сподели как се е развила ситуацията в крайна сметка, че ми е интересно. Имам лошото усещане, че предстоят грозни сцени, когато я уведомите.

Google, много гадно емоционално изнудване от страна на майка ти. Моята също ми свиреше по тънки струни дълги години, играеше го жертва на живота си, а аз се чувствах зле, че на нея и е гадно. Докато не осъзнах, че тя е имала и има избор да не и е гадно, но не прави нищо. А като се появи и детето ми, съвсем ми падна пердето и я отсвирих, да си живее с нейните драми, виждаме се служебно и това е.
Аз също като другите мисля, че сега воплите и ще ескалират, но ако държиш на човека до теб и на собственото си спокойствие, не поддавай.
Моята майка наскоро се опита да ми вкара репликата, как заради нас не знам си какво търпяла, но набързо и свих сармите, да не ми ги говори тия. Израснала съм с постоянно насаждано чувство за вина и направо издивявам като усетя такова. Желая ти твърдост.

Гугъл, кофти ситуация. Тя ти е майка и сигурно ти е трудно, но наистина най-добре е да се отделите. Дори и да сте в прекрасни отношения, две домакинства в едно жилище не са добра идея. Човек в дома си трябва да усеща пълна свобода и спокойствие, да може ако иска да се разхожда по гащи, да си пие кафето мързеливо на дивана уикенда, да може да се награби с половинката си по всяко време на деня, в която и да е част от дома. Вкъщи човек трябва да може да се отпусне изцяло, това обаче на практика е невъзможно ако родителите ти спят в съседната стая.

Така че дори и най-хармоничните отношения между млади и стари, не трябва да са причина да се решавате да делите един апартамент, просто всяко семейство трябва да си има своето място, своят дом, своят уют, своята подредба. Обясни на майка ти, че това, че се изнасяте не значи, че я обичаш по-малко, или че не цениш всичко, което е направила за теб през годините. Кажи й е, че е възпитала отговорен и зрял човек, и че като такъв е време да заживееш с половинката си самостоятелно. Кажи й, че само така би била истински щастлива, а след като тя е дала толкова от себе си за да те отгледа, най-вероятно би искала да бъдеш истински щастлива. Вие ще се събирате, ще си гостувате, ще се виждате, така че тя не трябва да се чувства самотна. Любовта родител-дете и обратното е безрезервна  и вечна, това че детето вече е зрял човек и иска да изгради свое семейство, не промения чувствата и отношението към родителите.

Пожелавам ти успех и по възможност не отлагайте много. Макар и дребен битовизъм, това е нещо, което се трупа ежедневно, и може да създаде излишно напрежение между теб и мъжа ти. Защото на теб тя ти е майка и ти винаги си живяла там, а пак се изнервяш. Представи си за него, за когото този дом е нов, какво е усещането. Така че за да запазите хармонични отношения помежду си с половинката, както и с майка си, най-добре скоро да се устроите сами двамата.  Успех!

Честно казано, нямам си идея защо не се е опитала да си намери друг мъж. Винаги съм се чудела. Аз не съм пречила по никакъв начин, не съм била някое глезено дете, което да тропа с крак, че не ще да дели мама с някой друг. Бях доста саможива. Освен това не е било да не може да мръдне от къщи заради работа и дете, защото живяхме с баба и дядо, а те ме гледаха, когато е на работа.

В интерес на истината, винаги съм си мислила, че веднъж родиш ли и имаш ли лошия късмет да останеш сам родител, това е краят. Все пак съм расла с нейния пример пред очи. Чак, откакто бащата на най-добрия ми приятел почина и 2 години по-късно майка му си намери нов мъж, ми мина през ума, че всъщност има живот и след децата.

Че е емоционално изнудване, такова е. Това ми е ясно вече и затова искам да се изнеса въпреки, че ми е мъчно.

Марена, да точно - постоянно се насажда чувство за вина. Как тя е търпяла не знам си какво и заради теб се е лишила от не знам си какви неща, затова ти си длъжна да си на линия и ако не си, значи не ти пука и тн.

Не знам реално как си е представяла нещата. Че няма да се омъжа никога и ще живеем двете заедно до дълбоки старини ли?

Разбира се, че има живот след развода и децата.
Google76, търсете квартира и не го мислете много.
Мисля, че като се разделите ще си станете по мили. Тогава няма да има дразнене - кое къде е оставено, няма и двете страни да се съобразявате една с друга. Ще си ходите на гости, няма да сте си омръзнали всеки ден заедно.
Пък дано мама се поогледа и си намери другарче.

Аз ще отида по-далеч и ще дам съвет по възможност изнасянето да се пази в пълна тайна до последния момент, а ако може да се изнесете докато я няма, още по-добре. Мисля, че ще си спестите много грозна сцена, която поне би могла да се отложи във времето и да минете с един кофти разговор двете на четири очи, отколкото разправия и пред приятеля ти. Но ти си знаеш.

"Така че дори и най-хармоничните отношения между млади и стари, не трябва да са причина да се решавате да делите един апартамент, просто всяко семейство трябва да си има своето място, своят дом, своят уют, своята подредба. Обясни на майка ти, че това, че се изнасяте не значи, че я обичаш по-малко, или че не цениш всичко, което е направила за теб през годините. Кажи й е, че е възпитала отговорен и зрял човек, и че като такъв е време да заживееш с половинката си самостоятелно. Кажи й, че само така би била истински щастлива, а след като тя е дала толкова от себе си за да те отгледа, най-вероятно би искала да бъдеш истински щастлива. Вие ще се събирате, ще си гостувате, ще се виждате, така че тя не трябва да се чувства самотна. Любовта родител-дете и обратното е безрезервна  и вечна, това че детето вече е зрял човек и иска да изгради свое семейство, не променя чувствата и отношението към родителите. "

Много добре звучи, но не мисля, че майка ти ще разбере нещо от това, дори и да й го кажеш.

Да не и дадете ключ от новото жилище, че току виж го преподредила   
Шегата настрана, мисля, че ще си бъдете по-мили отделно.
Моделът на моите родители е толкова далеко от описания от теб, че чак не  проумявам! Вярвам ти, просто не го разбирам. Гледай да не копираш, че обикновено го правим несъзнателно 

Здравейте и от мен  .

Google76 изпадала съм в подобна ситуация. Отношенията с майка ми са много сложни. Винаги се е опитвала да ме обвинява и задържа при себе си. Имаше и продължава да има реплики като: " Е , ти на майка си няма да се обадиш" и всякакви подобни. Никога не съм била проблемно дете и не съм създавала проблеми. Родителите ми живеят в голям апартамент, подобен на този, който ти описа. Винаги беше проблем приятелят ми да дойде у нас (в моята стая), защото пречел !? Баща ми работеше в определени дни нощна смяна, тогава "вечерният ми час" беше 20,00ч (тогава бях на 20г) . Чула съм много несправедливи обвинения. (Историята ти ми е много близка)
Моят човек направи всичко по силите си, за да ме махне от там и така вече сме си няколко години.

Сега майка ми ме търси и се опитва да имаме някакви отношения, но малко след дъжд качулка ,,,

Бъди силна и действай. Изнесете се, ще видиш, че и на двете ще ви бъде по - спокойно.

Надявам се по някакъв начин, да съм ти помогнала.

П.С. Каквото имате да си кажете с майка ти си го кажете. На мен ми беше много трудно, за да не я обидя или нараня, но недоизказаните думи много тежат.

Поздрави и слънчев ден ! 

Чак да се изнесем, докато я няма, мисля, че би било прекалено. Но наистина няма да й казвам, докато търсим апартамент и докато не си платим двете вноски. После пред свършен факт ще й кажа, че се изнасяме. Не знам дали ще вдигне скандал или ще го приеме сравнително нормално. Аз все си мисля, че трябва да е наясно, че такъв момент идва. Едва ли си мисли, че ще гледам 1-2 деца в кубчето, което ми е стая + приятеля ми.

И аз си мисля, че щом спрем да се дразним ежедневно, ще си станем по-мили.

dobra, надявам се, че когато стана на нейните години (а тя не е много възрастна, малко над 50г. е) няма да се държа така. То след такъв пример, би трябвало да имам обеца на ухото.

Divna_123, ситуацията ми е същата. Репликата "Е, ти на майка си няма да се обадиш." ми е позната до болка, но при мен има и далеч по-брутални подмятания, например, че едва ли не, ако тя умре сме щяли да сме доволни, заради мен щяла да се разболее от нерви, скъсявала съм й живота, късала съм й нервите, "Ти докато ме умориш няма да престанеш.". Аз също не съм (била) проблемно дете. Тази година завърших бакалавър в трудна специалност в СУ като съм човека с най-висок успех в потока. След 7ми клас влязох точно в тази гимназия, която исках въпреки, че изпитите бяха отделни и не беше лесно. Цигари не пуша. Алкохол не пия. Приятели имам малко и все кротки хора. Спортувам доста, което също за нея е глупост и не съм била в ред. Хобитата ми като малка също бяха кротки. Четях много художествена литература, пишех, гледах растения, все такива прости (домашни) неща. Не се опитвам да се изкарам светица, но като цяло си бях нормална.

Гугълче, понеже те чувствам близка от други спортни теми  , ще си позволя да потвърдя това, което и момичетата вече са ти казали и което ти сама си осъзнала, защото си умен и интелигентен човек - майка ти те изнудва емоционално, защото е проектирала живота си върху теб поради личностна несигурност, колебания и съмнения, които обаче са част от нейния характер, а не непременно от обективни обстоятелства.

С възрастта ще става още по-упорита, тъй като ще започне да се позовава на неразположения и да ги използва умело срещу теб.

Не казвам, че жената го прави умишлено - дори би отрекла, но това е нещо, което няма да се промени към добро.

Аз не бих й казала, че се изнасяме след като наемем апартамент - бих й го казвала при удобни случаи, но без емоции - че търсим, че сме видели и харесали и така. Но категорично - да, ще има тръшкане, ще вдигне кръвно, но ако сега не поставиш ясно границите, няма да можеш да го направиш и по-нататък. Кажи й ясно, че я обичаш и уважаваш, но искаш да имаш свой дом със свои правила в него.

Оставайки при нея е въпрос на време да започне да взима отношение във връзката ти с приятеля ти, а той на свой ред, колкото и да е широко скроен, да се дразни. Млади хора сте, живейте си живота!

Гугълче, то колкото по-кротка, търпелива и разбрана си, толкова по-лесна жертва си.  Била съм жертва на подобно изнудване от страна на баща си и въпреки че съм много свободолюбив дух, не е като да не съм правила ненужни компромиси. Напълно излишно, не само че не са били оценени, но всеки компромис отваряше врата за още по-високи изисквания и стремеж за обсебване на живота. Не си рискувай връзката и бъдещето заради подобно изнудване.

Гугълче,единствено дете ли си та толкова се е вкопчила в теб като удавник за сламка...и мъж няма.Да си намери някой за компания,ако и липсва човек до нея-защо ще те върти тебе...Не ти дава да дишаш самостоятелно,а от друга страна не си отстъпва и територията при все ,че ви е поканила там.Вие се бутате в една стаичка в уж големия апартамент,а тя се е разпростряла навсякъде и сакън да не преместиш нещо и да не наредиш по твой начин и вкус....Сама виждаш,че тая няма да я бъде...

Най-добре ще е тоя апартамент да се продаде и да купите 2 по-малки,да речем една гарсониера за нея и за теб нещо друго.Или пък да купиш гарсониера в района ако имате възможност,а вие да се поразширите там където сте.
Подготви я психически за промяната..."ами тука ни е тясно,имаме нужда от повече пространство,искаме да сме си сами,....ала-бала"-да няма драми.

Тя е живяла цял живот с родителите си,отглеждана като дете с дете и за нея е нормално такова съжителство.Сега иска да ти наложи тоя модел и на теб....Допускам,че тъй като тя самата не е развила или реализирала някаква независимост и самостоятелност от нейните родители в живота си, затова и желанието на детето и сега да си е отделно и да си има личен живот за нея е "изоставяне","самотност"...което е преекспонирано и невярно.

Като чета постовете на авторката, май каквото и да обяснява, драми ще има и то големи.

Гугълче, и аз като Like_Smoke те "познавам" от спортни теми и ти давам виртуална подкрепа за изнасянето 

Подобно поведение ми е познато от времето преди да се съберем с ММ, макар че в малко по-смекчен вариант  На 25 години бях и очакваше да "я питам" дали може да отида някъде за почивните дни 

Like_Smoke, Lady Brinne, благодаря ви!  Надявам се разговорът да мине добре все пак. И аз все още трябва да съобщавам с подробности къде ходим и кога излизаме... И не дай си боже да закъснеем.

Zhani, да, единствено дете съм, но не съм дълго чакана или появила се с проблеми.

Вече втори-трети ден обръщаме сайтовете с обяви и отделихме няколко подходящи апартамента, днес започнахме да звъним, но е доста трудно оправянето с брокерите и май 90% от обявите са фалшиви, има такива с крадени снимки и въобще оказа се голяма какафония от мошеници. Все пак се надявам да се оправим. На мен идеята ми е след празниците да се изнесем, дано намерим нещо прилично дотогава.