Здравейте момичета, бях писала преди много време. Вписана съм в регистъра на 06Дек2016. За първи път днес беше първата среща с дете. Посочила съм, че нямам претенции към произход, но предпочитам български. Момчето е съкровище, разбира се, на 12 месеца. Чета, че или е любов от пръв поглед, или - не. И така, аз не усетих нищо. Не знам дали е от вълнението и емоцията за срещата, или онова важно чувство. Споделям, защото само тук човек може да намери подкрепа в такива моменти, нямам на кого да споделя, самотен осиновител съм. А емоциите са много. Преди това е получил отказ от други смейства защото имал ясно изразен ромски произход. Аз по-скоро се шокирах като го видях, не ме притеснява ромския поглед.. Нямала съм такова усещане за любов от пръв поглед. То е ясно, че решението го взимам аз, но просто исках да споделя впечатленията си с вас и да чуя мненията на вече осиновилите. По-скоро исках да си тръгна, а не да остана там. Не знам, странно, но факт.
- Публикувана: 1 ян. 2016, 15:34 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 21:30 ч.
Шеста тема на чакащите
Спокойно,не при всички е любов от пръв поглед!И при мен нямаше пеперуди-толкова практично гледах детето,когато я видях за първи път/знам,звучи гадно,но си беше точно така/!Виждах едно здраво,добре ходещо,социално и усмихнато дребосъче-това ми беше достатъчно!
Сега е красива госпожица,любовта дойде с времето,но е много,много силна!
Задължително втора среща и след като се поуталожат емоциите,решението ще дойде само!
Сега е красива госпожица,любовта дойде с времето,но е много,много силна!
Задължително втора среща и след като се поуталожат емоциите,решението ще дойде само!
Здравей Ана , аз бях в твоето положение през 2013 г . Отказах първото предложено детенце / никога няма да го забравя / заради т.н.видими ромски черти . Беше много трудно за мен, но така усетих нещата тогава .Осинових второто предложено ми детенце в края на 2013 г. Ако не приемаш детето с открито сърце не го осиновявай .Със сигурност ще имаш втори шанс.Така е по-добре , повярвай ми .
AnaHorn, аз също не изпитах нищо подобно на "любов от пръв поглед". Разплаках се, когато поех детето в ръце, защото ме заболя, че е оставено. Или поне това мислех в онзи момент. Може би не намирам точните думи, но далеч не бях готова на момента да отговоря. Може да се каже, че и аз, като anjelika_lety гледах по-скоро практично, отколкото емоционално. А той беше мъничък. Не можеше да седи още... Бях толкова стресната и не знаех какво се случва, защо нямам "пеперуди", защо не "разбрах дали това е нашето дете" и какво ли още не, че слушах социалните с половин ухо. И исках да си тръгнем.
Заминахме настрани. Почти не говорихме за това. Оставихме нещата да се уталожат. А на другия ден вече пазарувахме за детето. С такава страст, сякаш сме обсъдили и премислили, сякаш вече сме отговорили.
На следващите срещи лека-полека започнахме да свикваме с детето. Сега не мога да си представя какво бихме правили, ако бяхме отказали. Не е имало повод, но заради моето объркване в началото, дори и това ми мина през ума.
Не споменавам чертите, защото споделяш, че това не е проблем за теб.
След срещата започна ли да си представяш живота ви заедно, замисли ли се какво ще му купиш, къде ще сложиш креватчето му... Това според мен са ясни белези, че допускаш ти да си неговата майка.
Каквото и да решиш, трябва да вярваш, че това е правилното решение! Желая ти успех!
Заминахме настрани. Почти не говорихме за това. Оставихме нещата да се уталожат. А на другия ден вече пазарувахме за детето. С такава страст, сякаш сме обсъдили и премислили, сякаш вече сме отговорили.
На следващите срещи лека-полека започнахме да свикваме с детето. Сега не мога да си представя какво бихме правили, ако бяхме отказали. Не е имало повод, но заради моето объркване в началото, дори и това ми мина през ума.
Не споменавам чертите, защото споделяш, че това не е проблем за теб.
След срещата започна ли да си представяш живота ви заедно, замисли ли се какво ще му купиш, къде ще сложиш креватчето му... Това според мен са ясни белези, че допускаш ти да си неговата майка.
Каквото и да решиш, трябва да вярваш, че това е правилното решение! Желая ти успех!
Момичета, безкрайно ви благодаря за споделените мнения. Както винаги сте страхотни и отзивчиви. Ще направя втора среща. Но не си го представям вкъщи, още всичко ми е стегнато. И ще се чувствам виновна ако го отхвърля, а чувството за вината е най-лошият съветник. Ще пиша пак. Мисля си, че е хубаво да си искрен и към самото дете, да си с отворено сърце. Въпреки всички курсове за осиновители и разговори със социалните, не предполагах колко труден е този момент на първата среща и последващото взимане на решение. Благодаря на всички още веднъж! Хубаво е, че ви има!
AnaHorn, при първата ни среща с нашето дете, не само че не изпитах "любов от пръв поглед", ами не можах да му се зарадвам така, както по принцип се радвам на всяко срещнато дете. В това няма нищо ненормално, първо защото ситуацията е стресова не само за детето, но и за кандидат-осиновителите и второ неможе ей така изведнъж да вземеш решение за цял живот. Имаше нещо в здравословното му състояние, което силно ни притесни, но след като изяснихме ситуацията решихме, че е нашето дете без да сме го обикнали. Аз не вярвам в любовта от пръв поглед, нито в мъжете нито в децата, които ни предстои да осиновим. Любовта със сина ни дойде с грижите и сега немога да си представя живота без него, трудно ми е да си представя и живот преди него.
Емоциите, които ни връхлитат след първата среща са толкова объркващи, че незнаеш на кой свят се намираш.
Липсата на пеперуди в стомаха не е знак, че не е твоето дете, но не бива да се водиш и от вина, защото тя ще ти попречи, както да го обикнеш истинки, ако решиш да го осиновиш, така и да продължиш напред към твоето дете, ако решиш да откажеш това предложение.
С моето дете започнахме да се привързваме един към друг още докато го посещавах в ЦНСТ-то, но истинската любов дойде след като си дойде у дома и заедно започнахме да преодоляваме трудностите.
Емоциите, които ни връхлитат след първата среща са толкова объркващи, че незнаеш на кой свят се намираш.
Липсата на пеперуди в стомаха не е знак, че не е твоето дете, но не бива да се водиш и от вина, защото тя ще ти попречи, както да го обикнеш истинки, ако решиш да го осиновиш, така и да продължиш напред към твоето дете, ако решиш да откажеш това предложение.
С моето дете започнахме да се привързваме един към друг още докато го посещавах в ЦНСТ-то, но истинската любов дойде след като си дойде у дома и заедно започнахме да преодоляваме трудностите.
И аз бях от тези, които не изпитаха любов от пръв поглед. Не знам какво съм очаквала. Пръвия път бях изключително притеснена и толкова стресирана и шокирана от това, което чух при информационната среща, че изобщо не бях сигурна искам ли да я видя. Дори мислех направо да откажа. Но й носех подарък и отидох да й го дам. И два часа се чудих. Хем ме беше страх, че може да нямам друг шанс, хем ме беше страх от това, което ми предлагаха. Решението взех в един миг докато слизах по стъпалата от ЦНСТ-то. Ако бях оставила да премисля близките ми щяха да ме разубедят. Втория път не очаквах нищо. Но както някой писа подходих практично. Детето покриваше и най-смелите ми мечти. Второ такова предложение нямаше да получа. Оставаше само да подновя документите - медицинско, свидетелства и подадох. Но още щом ПМ го донесе и го взех в ръце, просто разбрах че не мога да откажа. Вече имах син.
Любовта и при двете деца дойде по-късно - с грижите и проблемите, с радостите и мъките. С първото тържество, на което гледах обърканото си, изгубено момиченце и сълзите ме задушаваха, с отита на малкия на 9м, когато безпомощно го гушках, а той се гърчеше и пищеше от болки в ръцете ми, с първите крачки, с първото "мама", с покоя и щастието, когато го гушках, а той се усмихваше беззъбо и заспиваше на гърдите ми...
Любовта и при двете деца дойде по-късно - с грижите и проблемите, с радостите и мъките. С първото тържество, на което гледах обърканото си, изгубено момиченце и сълзите ме задушаваха, с отита на малкия на 9м, когато безпомощно го гушках, а той се гърчеше и пищеше от болки в ръцете ми, с първите крачки, с първото "мама", с покоя и щастието, когато го гушках, а той се усмихваше беззъбо и заспиваше на гърдите ми...
Човек взема такова решение обикновено веднъж в живота и според мен е нужно добре да премисли нещата и ако има някакви притеснения и съмнения по добре да не рискува .Макар ,че винаги има риск.Като дете не се колебаех изобщо,сега внимателно обмислям всичко и преценявам .Пожелавам ти да вземеш най -правилното решение за себе си .
И при нас нямаше пеперуди, аз бях във фаза "не знам", а мъжа ми по-скоро във фаза " не". Следващите дни аз изпаднах в дълбок шок, пропих се, 2-3 дни бях забравила да ям, пропуших и не можех да говоря за нищо. Имах сякаш буца или възел на гърлото. При нас, нашите две майки ни побутнаха леко, по-скоро ни подкрепиха, да се престрашим. Свекърва ми особено, тя си говори с мъжа ми на сам, на дълго и на широко. Ние нямахме деца и нямаме особен шанс да имаме биологични деца, а и сме на години вече. Взехме решението без втора среща. Междувременно дойде и друго предложение, но го отказахме почти веднага, без да сме виждали детето. Аз в онзи момент не можех да си представя как ще преживея втора такава среща. Любовта си дойде с грижите и с вниманието. Мъжа ми отдавна е забравил колко се колебаеше, даже сега повече той се занимава със сина ни, отколкото аз. Сякаш винаги си е бил с нас и е много хубаво. Аз скоро писах и по темата с ромските черти, можеш да видиш в предишните ми постове.
Стискам палци да вземете най-доброто решение
и ви желая късмет!
Стискам палци да вземете най-доброто решение
и ви желая късмет!