Шеста тема на чакащите

Ние също не чакахме втората среща, за да вземем решението. Срещата ни беше в петък, "голямото пазаруване" - през уикенда, а още в понеделник се обадихме да кажем, че ще отидем за втора среща, но същевременно и ще подадем документите. Ние също имахме подкрепата на майка ми. Знам, че и на татко... някъде там... над нас... Той най-много го чакаше... не го дочака. Свекърва ми и свекъра не съм ги питала. На връщане минахме през тях и реакцията им... такава просто липсваше. Сега му се радват, но аз не забравям онази вечер. Обаче това грам не пречи на щастието ни.
Убедена съм, че няма човек, който да е взел това решение без никакви притеснения и съмнения. Страховете и тревогите съпътстват всяко родителство, а нашето има и допълнителни такива. Обаче пък е прекрасно.



perunika, обичта ще дойде и при теб. Твоята ситуация е малко по-различна, но ще дойде и този ден. Повечето от нас нямат биологични деца и нещата се случват някак по-лесно, сякаш, но формула няма.

Моя мъж едва го накрах да напазаруваме съвсем основни неща, защото до последно го беше страх да не се обърка нещо. Моята майка също реагира леко странно като чу за произхода, не ни спря, ама зададе един много тъп въпрос... Но за мен тя си е най-прекрасната майка, а сега е и великолепна баба. Не знам дали съм ви казвала, аз самата съм едно много щастливо осиновено дете, та моята майка, би трябвало най-добре от всеки друг от семейството, да знае как да реагира, ама на, свекърва ми беше много по- " на място" Та, Анонимна, може и твоите свекъри да са били в шок, просто човек не знае как ще реагира в такава ситуация.
Майка ми ми е разказвала за нашата първа среща, как влезла и ме видяла, аз съм лежала в кошрката и слънцето светло над мен и при нея си е било любов от пръв поглед и връзката ни е много силна и до ден днешен. Имах трудни тийн години, но никога не съм имала драми по този въпрос и никога не съм искала да търся биологичните си родители, макар че майка ми ми е казвала, че те с баща ми няма да се разсърдят, а ще ми помогнат, ако имам желание. Не съм имала такова желание. Надявам се един ден и моя син да може да разкаже така за мен и ще се постарая с всички сили за него.

Благодаря отново на всички най-вече за трезвите споделяния и впечатления. Не може да си представите колко полезно за мен е всяко ваше споделяне. Тези важни размишления нямаше да ги чуя никъде.  И благодаря за пожеланията! Дано успея да взема правилното решение! Имам една приятелка, с която споделих (знаят доста тесен кръг от хора) и освен, че 20 пъти ме пита дали е "ромче", целуна по челото дъщеря си и само където не се прекръсти, че не дай си Боже да ти се случи да нямаш деца, а пък камо ли да вземеш "ромче". Има големи образи на този свят. И предполагам че тепърва човек ще се среща с такива екземпляри по пътя, особено когато детето порасне.

Честита Баба Марта!
Да сте здрави, румени, засмени!
Всяко детенце да намери своето семейство!

И мен една ме питаше как изглежда детето. Отговорих й, че е зелено, с две антенки на главата. Нямаше повече въпроси. Най-добрата ми приятелка реагира най-негативно на новината, че сме се намерили с детето ми. Беше ми много болно, не й звънях почти два месеца. Сега ела да видиш - тя най-много обича детето, а и то - нея. Говорихме си после за реакцията й и за моите чувства тогава. Тя казва, че е била уплашена от цялата ситуация и просто е реагирала първосигнално. А, че прости хора си има, това е безспорно. На твоята позната може и да не й се случи, но живота обича да предлага невероятни изненади.

Много се смях, Цвети! Много!

Честита Баба Марта и от мен! Бъдете здрави и усмихнати!


Хубаво си и отговорила, cveti_75! В повечето случаи подобен отговор затваря за дълго устите на несъобразителните.


AnaHorn, такива най-много ги обичам!


Speed Queen,
И защо сте длъжни да обяснявате какъв е произходът на детето? Едната ми племенница е толкова мургава, че спокойно може да мине за ромче. Един път във влака се бяха държали доста грозно с нея и баба и, явно мислейки, че са от този етнос. А си е наша и няма други така мургави в родата. Обаче е прекрасна, екзотично красива. И ми е слабост! Шшшт!

И аз да разкажа за нашата първа среща с Боби.

Да започнем с 2.5 часа шофиране. И 4-5 дни подготовка сериозна:) Сигурно съм отслабнал мислейки.

Среща със социален работник. Някаква жена ни говори някакви неща. Някаква папка държи. Нищо не разбирам. Казвам да, да от време на време.

Чувам снимка. Ставам. Поглеждам. Стомаха ми се стяга здраво.

Той ли е?

Опитвам се да измисля нещо да питам. Поглеждам за помощ около мен.

Отзоваваме се в дома. Хладна тъмна каменна стая (както я помня - може просто да ми е било студено), директорка, зам. директорка, социална. Аз се правя на силен, даже на интересен хвърлящ трескави погледи към вратата. Очакваме го.

Внасят го. Чух, че бил облечен много добре. Аз не помня. Нали съм мъж. Ужасно стреснат. Не Ужасен.

Сега след време разбирам, че не той, а аз съм бил ужасен.

Протягам ръце, хващам го нескопосано и го слагам на краката си.

Срещу ме стои едно безизразно лице със странно изнесена напред долна челюст, която ми напомня на акула (може би не случайно акулата е най-страшното животно за Боби в момента)

Имам чувство, че ще ми отхапе мръвка:) После ми стана странно, че не реагира много. Аз съм клоун, мога да разсмивам хората, но него не успявах.

Мина време. Осъзнах, че в момента на първата ни среща той е бил много по- неподготвен. Хубав тест за родители. Ако успеете в такъв момент освен своето объркване да видите и детското сте много добри:)

Аз не се справих тогава. Още се уча.

Като си тръгвахме, зам. Директорката, много блага, усмихната и бременна жена ни каза:

- Не се кумете. Всеки ден повече в дома е проблем за него.

Отидохме да обядваме, и я чухме. И подадохме документи още същия ден.

Днес след повече от 11 години Боби е всичко друго но не и акула:)

Но си иска време да разцъфне едно дете!

Честита Баба Марта!

    Преди да го видя си казвах- аз може и да не го харесам, ама то трябва да ме хареса. И започна едно издокарване- прическа, дрехи- коприна и лен, обувки до блясък, маникюр, въобще, все едно на прием отивам.
 Но  като  го видях , ми идеше да стана и да си тръгна, не зная защо.Просто изпитах желание да не участвам в това, което се случва.Ей, така, да си взема чантичката и да не се върна. Беше едно такова дете, неугледно и призрачно.Добре, че беше мъжът ми, при тях беше любов от пръв поглед. После седнахме да обядваме и да мислим/ имаше някакви диагнози, които изглеждаха притеснително/След това отидох на работа и не казах на никого.Докато мисля какво да правя, мъжът ми извикал да черпи един приятел, че има син.

Към днешна дата имам доста проблеми с детето, но няма за мен и не е имало по-скъпоценно същество на този свят.Детето е много обичано от първия ден от баби,от приятели, от всички.

И нашето дете е много обичано от първия ден. Никой не си позволи да прави каквито и да било коментари. Всички приеха новината много спокойно, някои щастливи от факта, други изненадани, имаше и завиждащи.
Ние сме най-щастливите мама и тати, просто защото имаме най-красивия син.

Успешно чакане на всички, които още не са срещнали своите деца.

Честита баба Марта!
Хубави новини при нас, живот и здраве ще имаме дъщеря!
Вписани сме ноември 2016. Изискване за дете от 6м до 1.5 год, без значение за пол и етнос и с прословутото "без ромски черти".
Първо предложение след 9 месеца за момченце на 8 месеца, но беше много тъмен и имаше в досието излекувано заболяване от майката, което също ни притесни за развитието занапред във времето.

2ро предложение декември 2017за момиченце на 11м от дом, но там ни изненадаха с диагноза, а и имахме съмнения за слуха.

Сега февруари 3то предложение за момиче на 1,5год. в приемно семейство. Правихме 2 срещи, като на втората ни позволиха да присъства наш лекар и това беше повратно за решението ни, тъй като имахме колебание за здравето и развитието. Като се качихме в колата, мъжът ми взе да предлага имена .
И аз нямах пеперуди на нито една от срещите и уж слушах и наблюдавах внимателно, а после срещите ми бяха като сън. На втората среща се зарадвах като видях малката да идва. Беше мълчалива през цялата среща, но контактна, показва ми мечета на опаковката с  Pom bear.  Накрая на вратата като си тръгваха и каза за довиждане "та-та" и ми се вдигна телесния градус .
Като ви чета, знам, че дори и нещо да ни изненада за в бъдеще, въпреки че за момента няма такива данни, ние ще се справим. Още социалните при вписван в регистъра, а и после като ходих на конслтация с комтта по осиновяване в града ни ни казаха, че деца без абсолтно нищо в здравното досие и родители в добро здраве са голяма рядкост, да не кажем че ги няма. От 10 години се мъчим за детенце, изпитахме и не една загуба посредата на бременностите, като при първата загуба плаках цял месец . На всеки му се иска перфектно дете и без никакви притеснени за здраве за в бъдеще, но за това няма гаранция и при биологично дете. На моменти и аз си мислех дали не съм лоша кандидат майка като отказвам и избирам, но не, ще бъда всеотдайна майка!  Просто всеки си преценя психическите сили и с какво би могъл да се справи.
Събрахме нужните документи (въпреки виелиците), но тъй като заради снега ще ни е рисковано пътуването, можем да ги пратим по куриер, но срещам трудност с точния вид на исковата молба до Окръжния съд в която се описват и новите имена на детето. Някой скорошен знае ли точно как да изглежда?

Честито Рени.
Относно исковата молба и двата пъти ми я даваха социалните в съответното РДСП, както и те ме насочваха към нотариус. Но и при който и да отидеш, те имат нужните бланки. Попитайте вашите социални и ги помоли да ти дадат формуляр.

Честито, Рени! Много щастие и любов ви пожелавам!

Рени, честито и от мен! Вълнението ви безспорно е голямо. Въпреки трудните моменти в миналото, вече сте намерили вашето дете. Обичайте се много!
Би ли споделила какво ви накара да смените името на детето?

Името с което е родена е със силно изразена етносна принадлежност. Това което ние ще й дадем, има кратка форма близка по звук до краткото на оригиналното й име, така че решихме, че ще е добър вариант за преход.