Шеста тема на чакащите

Не е честно да критикувате.

Момичета, приемете че:
- повечето деца в регистрите са от ромски произход;
- много от тях не са напълно здрави;
- част от тях са с братя и сестри;
- са от непроследявани бременности;
- БМ са пушили, пили, а някои вероятно и са се дрогирали, не са се хранили пълноценно и здравословно, не са приемали добавки;
- част от децата са преждевременно родени, с всички рискове от това;
- не всичко е видимо, някои неща се проявяват с времето;
- няма да получите 100% пълна и точна информация за произхода на детето и  фамилните обременености;
- любовта идва с времето.

Така е осиновяването не е за всеки и децата не са стока.Когато тръгнахме по пътя на осиновяванто и аз бях с претенции до момента в който осъзнах,че аз неискам просто да имам дете, а искам да съм родител и за мен не е толкова важно дали това дете ,ще е ромче, негърче или българче.Важното беше да го има.И съм благодарна на тази невидима сила която ме нкара да осъзная това,защото сега нямаше да имам най прекрасната дъщеря която е от ромски прозход , с мургава кожа, черна коса и тъмни очи.Която си има да кажем здравословен проблем или по точно естетически ,но тя е най прекрасното и чаровно дете.Умна, любознателна, спортистка и танцьорка.Решихми да осиновим второ дете.Претенции никакви само за възраста.Е познайте, имаме си втора дъщеря която е светла със сини очи и с така желания от много осиновители бъгарски произход.След всичко през което сме минали мога да кажа само,че не гена е определящ, а това в каква среда расте детето и какъв пример му даваме ние неговите родители.Осиновява се със сърце.Не се осиновява само за да има някакво дете , а се осиновява за да си родител и да даряваш обич и да обичаш безрезервно. Всеки сам си решава каво иска. След като има критерии и претенции нека да не мърморим ,че нещата се случват бавно и че системата е много тромава.

Именно, galian_75, много добре казано! Точно това имах предвид и аз. И да не виним системата, претенциите на кандидат осиновителите са големи!

Човек трябва пред себе си първо да приеме, че няма как всичко в живота ни да бъде идеално. Това важи с пълна сила и най-вече за децата ни. Аз харесвам цветни хора и не ми е било проблем какъв ще бъде цветът на кожата на моето дете. То пък се оказа страхотно. Когато я видях за първи път ми беше трудно да определя какъв точно е цветът й /казаха ми, че произхода е неизвестен, но майката е с ромски черти/. Все си мисля, че повече от година не беше виждала слънце и не беше извеждана на чист въздух. Първото, което забелязах в нея бяха търсещите очички. Дори за момент не съм се колебала дали тя ще е моето дете. И никога след това не съм съжалила, че сме се избрали да бъдем дете и родител. Кожата й определено се  промени. Доби здрав вид. В детската градина има деца, които са много по-тъмни от нея, но и да не беше светла пак нямаше да чувствам нещо различно към нея, освен чиста, дълбока ЛЮБОВ! Сега е на четири години. Знае буквите, скоро прочете сама две думички, смята до 10, пее народни песни в детска фолклорна група, в детската градина винаги я избират за общите тържества да представя своята група. Госпожата й по танци казва, че е много музикална. От есента иска да ходи на народни танци и даже сама отиде да пита господина, който ги води дали ще я вземат, защото е още малка. До голяма степен това, в което се превърна се дължи на средата, в която живее, на моята постоянна подкрепа, на вярата ми в силите й, на това, че я подкрепям във всичко и винаги ще бъде така. Но и тя е много старателна, упорита, любознателна, обича да се състезава и да печели. Не я притеснява, че трябва да се съревновава с по-големи деца, независимо, че те имат повече опит. С две думи: уцелих шестица от тотото на живота. Всеки ден благодаря на Бог, че тогава, при първата ни среща не реших да я откажа. А гаранции няма никой за нищо.

Няма значение, дали имаш претенции или нямаш - важното е да не съдиш чуждите.
 Всеки знае защо и до къде му стигат силите.
 Много по-тъжно ми се струва да осиновиш дете и после да се откажеш от него, защото вече имаш свое.

Това пък кой го прави?!

Вече нямаш право да се отказваш.

Ако родиш твое биологично дете, дали пък, ако не е това, за което си мечтал би го оставил? Всичко е в начина на приемане на децата. Всяко дете е отделна огромна вселена. А какво ще откриете в нея, зависи до голяма степен от самите вас.

Хора избора е индивидуален и съществува .Който желае да осинови дете от циганската раса може да го направи , който иска от китайската също може да го направи  и в това няма нищо лошо !Има достатъчно деца от ромски произход подавайте документи  и действайте , за мен и семейството ми не берете грижа  .Дали съм висока или ниска метър и 50 с голям задник не е от значение , може да се окажа и модел знаете ли:) и това , че съм махнала етноса не означава че търся  идеалното дете .Естествено такова ще е за мен   , но това е друга тема .

Бебу, права си. Преценката всеки си я прави сам какво може да приеме, с какво може да се справи. И не, децата не са идеални. И ние не сме. Просто имай предвид, че относно здравето няма нищо сигурно. И момичета, много от нашите деца се справят трудно в училище, дори и да са осиновени като бебета и да са здрави. Така, че си е и до късмет.
Пожелавам ви здрави, умни и добри деца.

Дай Боже!

Не веднъж съм споделяла тук, че нашето дете беше прекарало сифилис като новородено. Когато ни я предложиха беше вече излекувана. И майка ми която е медицински кадър не се притесни от този факт в биографията на малката. Дори напротив. Поощри ни да я вземем. Това е най-сладкото, очарователно момиченце на света. Безумно щастливи сме. Ние сме били вторите на които е предлагага. Предполагаме, че факта за прекараната болест в родилното ги е разколебал и слава богу. Доволна съм, че е станало така. Ако бяха се информирали за болестта адекватно може би са щели да си променят решението и ние нямаше да я срещнем. За сведение ние нямахме големи претенции за произход и раса. Бяхме писали, че ще приемем и дете от др. раса стига да има такова. Имахме едно единствено условие - да е физически здраво към момента на предложението, защото това е много по-сериозен проблем от всичко останало. Системата категорично работи. Получихме три предрожения за една година от вписването ни в регистъра и при това две от тях по едно и също време. Точно една година от вписването до срещата с детето ни. Социалните работници във РДСП бяха отзивчиви и любезни. Никъде не сме срещали проблеми. Истината както вече веднъж писах е проста. Основния процент деца са от малцинствените групи просто защото, ако една майка  е що-годе образована и има прилично социално положение не би изоставила детето си. Или поне шанса затова е малък. Тези жени нямат соц. реализация, нито среда за развитие. Това са хора от маргинализираните общности /т.е. роми/. Така, че да живееш с нереалистични надежди за дете не от тези малцинства е меко казано наивно. Но в крайна сметка всеки има право на избор дали да бъде в тази роля.  

Ина има много неща ,които ако ти бяха споделили нямаше да се случат нещата или пък бихте го приели .Важното е , че сте се открили и вас това не ви притеснява и социалните са намерили дом на детето .Един социален работник не е лекар а и не всеки лекар казва всичко .Лекува се мило това е най-важното а другото за вас вече не е от значение или пък е ако ти се появят антителата и заразят околно дете  ако не сте го хванали на време .Следете го инфекциониста си знае задълженията  и тези деца е нужно да имат дом и колкото и компетентен да е доктора това не е от значение в случея защото лично аз го обсъдих с 4ма макар и аз да съм медицинско лице и си взех решението за мен .Всеки може да поеме риск , обаче какъв сам си претценя,Радвам се , че сте се открили това е чудесно .

Ох, не исках да го пиша, обаче толкова коментари вече написани неграмотно, а претенциите високи..ц, ц, ц.