Шеста тема на чакащите

Не мисля, но приемам Вашата гледна точка.

В родовете ни няма нито едното от имената, които дадохме на децата си. Колкото и назад да "гледам". Имената са съвременни, просто не са от ТОП 3-5 на най-често използваните. Последното нещо, което би ме накарало да сменя името на детето, е да го кръстя на някого.
Още от самото начало и ММ беше наясно, че децата ни няма да се кръщават на никого.

Предполагам, че ако не бяхме сменили името на първото дете, нямаше да променим и това на второто. Но така се случи. За да се чувства той добре в средата си и да няма въпроси в бъдеще. Наистина последното, което ни е водило, е наш каприз или пък нечия роднинска намеса. Просто след като ситуацията го налагаше, избрахме харесвано от нас и близко до другото име. За малката основната причина беше желанието ни да постъпим аналогично - след като сме дали име на баткото, да дадем и на нея. Роднините в нашия случай бяха поставяни пред свършен факт и не са имали възможност да дават непоискани съвети. Още по-малко пък за имената на децата.

При нас беше лесно, защото бяха твърде малки. Ако бяха по-големи, вероятно щеше са има повече затруднения, но в нашата ситуация пак щеше да е такъв избора.

Да, на 7 вече е почти невъзможно. Тогава се търсят други варианти. Но тези случаи са редки.

Не знам дали за дете на 7-8 би било по-трудно, особено, ако е имало труден живот в институция или е преживяло насилие в семейството си. Детето започва нов живот, осъзнато е достатъчно и смяната на името е една логическа стъпка - скъсване с миналото и нищо, което да напомня за него. В този случай въпросът може да се дискутира с детето и да му се предложи да си избере то име.
Част от чужденците, които осиновяват българчета сменят името, други запазват българското име, колкото и странно да е за едни американци Веселин или Венелин например.

Не вярвам някой да иска дъщеря му да се казва Юмгюлсун или Несийбе.
Сменяме одма.

Ние си бяхме избрали името, но не го казах на никой, докато не дойде при нас синът ни. Приемната майка ме попита, когато й се обадих да кажа, че е минало делото. Казах й и тя отведнага се съгласи и започна. Даже хареса името и нейният внук така се казвал.
Всичко е субективно и строго индивидуално. Да са ни живи и здрави децата, както и да се казват!

Смяната на името е много важна тема, тъй като това е свързано с идентичността на детето. Дали е добре или не, за всеки е различно. Определено е въпрос на гледна точка и решение на родителите, а при по-големите деца би могло да е и решение на детето.
На втория ни курс за кандидат-осиновители проведоха една много ценна игра, свързана с името на детето. Преди нея две от семействата бяха на мнение, че ще сменят името на детето си, без да са наясно със себе си защо ще го направят и въобще не се бяха замислили, че това би се отразило по някакъв начин на детето - без значение дали ще е отрицателен или положителен.

Аз не исках да сменим името на детето ни, защото не исках да му отнемам единственото нещо (освен, живота), което му е дала биологичната майка. В същото време в началото съм се чудила дали, когато порастне няма да ни "обвини", че не ние сме му дали името, въпреки че сме имали това право и възможност.

Силния натиск на свекърва ми не бе да го кръстим на някой конкретно, а просто да му сменим името, защото му било дадено от ..... Мнение и съвет за името не сме искали, но не им попречи да го изразят и то по толкова драматичен начин. Наложи се да водим много емоционални разговори, защото исках да се уверя, че това няма да е причина да не бъде приет от бабите си, така както приемат другите си внуци.
Въпреки, че в крайна сметка се изяснихме, по мое мнение в началото ѝ беше трудно да го приеме именно заради това, че му запазихме неговото име. Постепенно обаче нещата се промениха и след нас, с нея прекарва най-много време и говорят с огромна обич един за друг. Явно е трябвало да извървим този път.

Подчертавам, че това е моя опит и виждане, без да го налагам, а само споделям.

Аз да попитам - някой запазил ли е имена като Айше, Инджихан, Гюнар, Гюнайдън, Исмет... В нашия район това са децата за осиновяване. Бг име няма.
В нашето приемно семейство отглеждат дете от моя град. Вече е на две. Като ги питам как е Айшето, се обиждат - тя не е Айше, тя е Ани.

Аз не. Името на моя син беше с нормално българско звучене. Затова и не го смених. Ако беше Исмет, Ричард или Развигор, обаче, щях да го сменя и не мисля, че някога щях да имам угризения за "скъсаната връзка с миналото му".

Предвид религията ни и средата, в която ще живее детето ни, подобно име със сигурност ще сменим.

Ако обаче осиновителите са с произход, за който това са типични имена, въпроса не е резонен.

На нашия курс като коментирахме имената и евентуалната им смяна, обучаващите - психолог, социален работник и медицинска сестра, работила в ДМСГ - те бяха на мнение, че да турските имена ще бъдат сменени, ако българските могат да се модернизират, например Стоянка или Станка - Таня, Татяна, Станислава или да се запази галеното - т.е да е едно и също за старото и новото име - Йордан - Даниел.
Дъщеря ми наскоро попита помня ли как е било първото й име. Казах й го. Отговори, че се радва, ме съм го сменила, защото Лъчезара е много по-хубаво. Освен това първото й име го свързвах с много кофти комшийка беше традиционно, но остаряло. Вие бихте ли остави име като Пенка, Гинка, Иванка, Стоянка, Йорданка? Аз - не. Тези имена категорично не ми харесват. И макар от името на дъщеря ми да може да се образува ново със същото галено, новото име също не е "моето" име. Не съм й дала живота, от БМ е получила доста кофти наследство, но поне името й можех да й дам. Така и направих. За сина ми се чудех, но име с поне 4 варианта за изписване не бих причинила на детето си, колкото и да е модерно. Аз съм с подобно име и цял живот ме е дразнило как някои хора не правят разлика между Е/ Я, въпреки, че и ударението е различно.

Аз пък да попитам, как мислите, турците като осиновят дете от български произход и с българско име дали не го сменят?

Не познавам такива семейства, но мисля че биха го сменили. Както писах и в първия ми пост по въпроса, относно имената и религиите.
Имам познато семейство от български произход, които си кръстиха биологичното дете с турско име. За мен беше доста странно и дори неестествено, но това си е тяхното дете и избора си е техен. Така, че случаи всякакви и избори различни.

Те и турците вече слагат по-европейски звучащи имена - Айлин, Алина, Денис, Аляра... Така че и те сменят.

Има имена и имена. Както турски и ромски, така и български. И да, в българска етническа среда Айшегюл, примерно, няма да се чувства добре. Както и сред етнически турци Славяна няма да е на място. На Ганка и Тотко цял живот ще им е проблем името. Затова и подчертах, че понякога се налага смяна. И когато се налага, защото е неуместно, без значение от причината за тази неуместност, обикновено е в интерес на детето да се промени. Не бих запазила ни Пенка, ни Айше.
Лично мнение, разбира се.
Въпреки, че съм против кръщаването на деца на някого, не бих укорила и смяна с подобен мотив. Всеки си знае.
А ако някой, независимо кой, не приема детето ми, защото е осиновено или заради името му... Прав му път!

Нашите деца са изоставени в родилния дом. Предполагам, че майките са им дали имената, все пак. Смятам, че след като бъдещето на тези деца остава в нашите ръце след осиновяването, имаме право да помислим как да им спестим обясненията "какво е пък това име". Надявам се, че като пораснат, ще ни разберат.

Колкото до

Има много хубави съвременно звучащи имена, които избират младите родители от турски произход
Ясмин например е много красиво име. Или Невин.
Кан също (Хан на бг). А много от имената им са еврейски и си имат християнски аналози - Якуб - Яков/Джейкъб, Дауд- Давид, Ибрахим/Аврам, а на английски Ейбрахим.

Осиновителите не сме само детегледачи. Ние не им предаваме комбинация от нашите гени, нямам контрол как протича бременността (дали биологичната майка прави най-доброто за детето), не кърмим, често пъти пропускаме първото зъбче, първата стъпка, първата дума... Защо да нямаме право поне името да им дадем? Да имат нещо избрано и контролирано от нас. Нали ние също сме ги чакали с нетърпение и любов, вълнували сме се не по-малко от биологични родители, обичаме не по-малко, тревожим се не по-малко, искаме най-доброто за децата си не по-малко, страдаме не по-малко... Детето започва нов живот, ново начало. Така и така се сменят второ и трето име, сменя се ЕГН, сменя се месторождение и когато един ден детето ни попита защо се казва така ние какво ще отговорим - "Ами приехме името, с което дойде при нас" или "Дадохме ти най-хубавото и подходящо име според нас". Дъщеря ми беше на 3 години и 4 месеца в деня на делото. Смених й трите имена и не съжалявам за решението си. Тя също винаги е харесвала новото си име и то е много по-хубаво от първото, колкото и традиционно, библейско и т.н да е. Но не е моето име, не е съвременно, не ми е благозвучно и да, дадено е от БМ. Ако иска един ден да си го смени - така да бъде. Но не мисля, че би искала да има и това от БМ. Тя вече има един куп проблеми, които усложняват живота й благодарение на БМ. Чакат я още удари като порасне, не е за форум, твърде лично е, но тя благодарение на БМ ще преживее още негативни сътресения. И още нещо - някои деца все още се изоставят под натиск и има макар и малка вероятност да бъдат търсени. А името е нещо, което вдъхва доверие у детето, че непознатият, който го изрича не е непознат. Като ще късат с миналото, нека го скъсат напълно. Защо да им оставяме "пъпната връв", която да ги свързва с това болезнено минало?
За сина ми единственият ми и много силен мотив беше различните варианти на изписване и изговаряне на името. Бях се зарекла много отдавна, че:
- Децата ми ще имат благозвучни имена, които са наложени в именната ни система, но не са супер популярни/ банални
- Имената на децата ми няма да имат варианти на изписване/ изговаряне като Диана/ Дияна/ Деана/ Деяна, Невена/ Невяна и т.н.
Това е моята гледна точка. Всеки си има своя и вероятно мотивите на всеки да смени или не името за неговото дете ще са най-правилен, защото ако перифразираме една приказка "мама /-и татко знае/-ят най-добре."