Публикувана: 1 ян. 2016, 15:34 ч.
Последно мнение: 12 юни 2025, 10:48 ч.

Шеста тема на чакащите

588 328
5 451
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо някои хора не получават писма от техния местен офис на РДСП?
Какво означава да получите предложение за дете?
Какво означава да бъдеш вписан в регистъра за осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо някои хора не получават писма от техния местен офис на РДСП?
  
  При осиновяване регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), която е направила първоначалното вписване, уведомява осиновителите за изпращането на документи в посочените регионални дирекции в разрешението за осиновяване. Следователно получаването на писма от други регионални дирекции е възможно, но само вашият местен офис на РДСП е длъжен да ви пише, докато останалите писма са по желание.
- Какво означава да получите предложение за дете?
  
  Получаването на предложение за дете означава, че социалните служби са идентифицирали подходящо дете, което отговаря на критериите, заявени от осиновителите. Това предложение е първата стъпка към осиновяването на детето и обикновено води до среща с детето, където се установява взаимно съгласие и връзка между детето и бъдещите осиновители.
- Какво означава да бъдеш вписан в регистъра за осиновяване?
  
  Битието вписан в регистъра за осиновяване означава, че сте изразили желание и готовност да осиновите дете. Това ви позволява да бъдете включени в процеса на осиновяване и да получавате предложения за деца, които отговарят на вашите критерии за осиновители.
- Какво представлява процесът на осиновяване и какво е дело в контекста на осиновяването?
- Какво е значението на предложение за дете от приемно семейство или дом?

# 3 825 7 юли 2021, 22:36 ч.

Мнения: 43

Съгласна съм с Mama Ru.
Аз да се оплача,а може би не е за оплакване,но на мен не ми харесва.
Социалните вече са звъняли на почти всички роднини,обиколили са съседите,а аз още дори не съм се запознала с тях.Някои от хората не знаеха,просто защото не сме близки.От една страна ми харесва,че вече работят по въпроса,но от друга мисля,че е прекалено.Как аз имам правото да реша кой да знае,че детето ми е осиновено и кой не?Нали уж има някаква тайна.
Разбирам да разпитат роднини(по-близките) и съседи,но роднини от сорта да речем на 3 братовчеди,с които не се познаваме дори,или пък магазинериге в кварталния магазин...струва ми се прекалено.Моята първа среща с тях е чак в петък,а всички познати,непознати вече знаят.
Бях останала с впечатление,че разпитват само поръчителете и близките роднини.Гадно е когато хора с които не си ималконтакт никога през живота си изведнъж да започнат да те издирват за да те разпитват,защощо им били звъняли.
Каролина и аз мисля,че заради произхода чакате толкова,поне до колкото разбирам от разговора,който водих,когато дадох документите.
Успех на всички и скоррошна среща със вашите слънца

# 3 826 7 юли 2021, 22:53 ч.

Мнения: 17 972

Ужас. Как така ще разпитват знайни и незнайни хора за вас?
Едната поръчителка ми беше комшийка и радиоточката на квартала, та тя разнесе новината, ама аз поне си я знаех каква е бъбрива. Но социалните? И откъде пък знаят далечните роднини? Те направо да се престарали.

# 3 827 8 юли 2021, 02:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: Mama Ru в ср, 07 юли 2021, 19:07

Ако детето е при биологичните си родители, но се чувства самотно, пренебрегнато, необичайно, неразбрано, то също ще има тъжни очи.
Според мен осиновените деца не са рохки яйца и не бива да се отнасяме с тях като с такива. Детето, осиновено или биологично има нужда да бъде обичано такова каквото е, подкрепено, насърчено, поучавано, да му бъдат поставяни ясни граници. Иначе изпадаме в една крайност да угаждаме за всичко и да не смее да откажем или да се скараме, защото е осиновено.

Това е и моето мнение. Затова и се старая да подхождам към децата ни така, както смятам, че бих го правила и ако бяха наши биологични. Което не значи, че не греша постоянно.

Затова и си мисля, че хората, чието отношение към детето им ме разстрои толкова, биха се държали така и ако бяха негови биологични родители. И то пак щеше да е с тъжни очи. Но знам ли...
Това, което ме разклати, беше идеята, че някой си обяснява ужасното им отношение и липсата на елементарна грижа (става дума наистина за първостепенни нужди, които не се осигуряват от родителите) именно с факта, че детето е осиновено. Което е отвратително.

Скрит текст:

Точно като думите "ялова" и "хранениче"... Отвратителни думи, които и до днес чувам от по-възрастни хора... Те съдържат в себе си толкова отрова, че ми се гади, като ги чуя, пък било и не по отношение на мен и/или децата ни.

Има хора, които просто нямат капацитет да обичат "чуждо дете". Близо до мен имам две такива жени. Поне са откровени и споделят (за което ги уважавам)... кой знае още колко има... И двете бяха категорични, че не биха могли... Едната окончателно остана без деца... Другата върви натам, почти безвъзвратно... Но не могат. И си го осъзнават. Още няколко, майки на биологични деца, също дискретно си споделят, че едва ли биха могли, но при тях е друго... не им се е налогало да го мислят истински, да е опция... често единствена.
Не съдя никого, просто разсъждавам по хорските нагласи и способности.

Пак да кажа, че и произхода се чете различно от различните дирекции и служители.
Синът ни се водеше с произхода на майката. Дъщеря ни - с неизвестен, поради липса на (официални) данни за бащата.

Безумното поведение на социалните, споделено от AngelBlue, дори не знам как да коментирам. Ако се беше случило на мен/нас, щях да ги вдигна на балон. Нямаше да ги оставя и щях да търся обяснение, ако трябва и на най-високо ниво. Това е напълно неоправдано и мисля, че никъде не е заложено в нормативните документи.

Скрит текст:

Леля ми... сестра на татко... да, не сме всеки ден заедно, но все пак се познаваме и чуваме поне по поводи... след смъртта на татко се чуваме лично, а не през него като преди... разбра за сина ни в деня, след като се прибрахме у дома. Това само като пример. За това, че кандидатстваме, знаеха само хората, които са ни най-близки и на които НИЕ бяхме преценили да споделим. И не защото се крием... всички, които имат значение... и много, които нямат... знаят, че децата ни са осиновени. Не съм правила никакви опити да крия, защото няма как да скрия 9 месеца бременност и още над 8 от живота на детето ни и изведнъж да се появя с почти деветмесечен юнак на ръце. Не съм и помисляла, че има какво и защо да крия. Но не манифестирах решението и очакването ни. Най-малкото, за да си спестя хиляди въпроси.

Та, тьотките от Дирекцията или там каквото звено е, трябва да ви дадат обяснение защо и с какво право провеждат това допитване в такъв обхват.
И наистина... Откъде имат координати на хора извън най-близкото ви обкръжение?

# 3 828 8 юли 2021, 13:44 ч.

Мнения: 2 579

Много странна работа с тези социални...Наистина откъде имат контактите на роднините ви, AngelBlue и в кой град е това? Не е ли редно вие сами да прецените на кой да споделите за решението си да осиновите? И как ще се избегне това да научи детето, че е осиновено от някоя услужлива съседка?
Колкото до грубото отношение от страна на майки към децата им - аз се потрисам и от такова на биологични майки. Вчера една си бичеше лаф с приятелка на детската площадка и точно разправяше как се притеснявала за 2-годишното си дете, че не било "взаимодействало" с други деца, а през това време дори не го поглежда. Мъничето дойде и ме хвана за крака, като се гушна в мен. Много милно ми стана...
Към биологичната майка на детето ни наистина не питая лоши чувства. Mama Ru прекрасно го е обяснила.

# 3 829 8 юли 2021, 13:47 ч.

Мнения: 921

За мен също е интересно как социалните са се сдобили с координати на роднини, братовчеди и т.н. И, да, няма нищо лошо да проучват, но мисля, че в случая има и някакъв друг фактор. Като цяло, социалните /поне в София/ са доста ангажирани и с много други въпроси извън осиновяванията, доколкото ми е известно, и е странно да проявяват такова разхищение на време и усилия за проучване на кандидат осиновители.

# 3 830 8 юли 2021, 14:53 ч.

Мнения: 6 166

Цитат на: Анонимен в ср, 07 юли 2021, 16:28

Просто наскоро разбрах, че става дума за осиновено дете. И не, това не обяснява тъжните му очи... На моменти ми минава през ума... "Дали няма някой ден да ме обвини, че съм строга, защото...". И ми стана много мъчно, когато се оказа, че обяснението за тъжните очи (образно казано... в смисъл, че е нещастно и подтиснато... и не получава добро отношение у дома) на детето се търси във факта, че е осиновено.

Аз нещо не разбирам къде точно е проблема. Би ли изяснила някои факти?

Тези, от които си научила историята знаят, че е осиновено дете или само така предполагат. Щото да ти кажа - имаме една съседка в блока. Голямото й дете е цветнокожо и грам не прилича на съседката. Емм, да ама не е осиновено. Друг пример - преди години имахме едно семейство араби във входа - половината си мислеха поне една година, че са роми. И се държаха с тях така. Така че, какво си мисля и какво е истина може да са много различни неща.

Трето, какво точно му липсва на това дете вкъщи? Не са му купили айфон като на другите, или нещо друго? И, тук малко ми е малко съмнително... Как тези, които са ти казали какво има или няма в частния дом на детето знаят за това. Виждали са с очите си или някакси са предположили.

Четвърто, тези лелки мелки там - направили ли са си труда са питат детето защо е тъжно? Да не би да е било в период на адаптация в някоя градина и да е тъжно за мама. Някой направил ли си е труда да пита какво му е на детето или дружно са плеснали с ръце, намерили си обяснение и си отишли за кафе или при някое любимче дете, което не е неудобно тъжно..

И последно, стана ми интересно, по какво се съди, че една майка не си обича детето?

Последна редакция: чт, 08 юли 2021, 15:04 от Елфичка

# 3 831 8 юли 2021, 15:19 ч.

Мнения: X

Не, Елфичка, не бих изяснила.
Казах достатъчно и повярвай, не бих твърдяла нищо от това, което споделих, ако не бях видяла с очите си за какво става дума. И не, не е предположение.
От позицията на опита си смятам, че мога да направя разлика между дете, тъжащо за мама и дете, на което му липсва ласката на мама... въобще.
И мисля, че ясно обясних, че става дума за първостепенни нужди като храна и чисти дрехи, а не за айфон. Съжалявам, ако съм създала усещането, че айфонът за мен е първостепенна нужда.

Ровенето в историята е ненужно и безсмислено. Поне за странични хора като вас. Споделих емоция, без да обвързвам никого с нея. Не мисля, че съм дала повод да ме нападате и оборвате, сякаш съм изкарала някого с данни и факти и твърдя някакви безумия. Да, за жалост има неглижирани деца. Да, за жалост има тормозени деца. И пак за жалост, повечето от тях са с биологичните си родители.
Лелките (мелки) не знам откъде се взеха в историята.
И аз заставам като Матросов на амбразурата да защитавам всеки осиновител. Защото за радост 99.9% от тези, които познавам, са прекрасни родители. Но има и 0.01... за съжаление.

Странно е, че когато се изнасят недоказани твърдения за своеволия на социални, учители и пр. всички застават твърдо против тези служители. Но когато се каже, че някой няма нужния родителски капацитет, всички скокват да го защитават... А пробойни има навсякъде.

П.П. И къде прочете, че "майката не си обича детето"? Хайде да не ми слагате думи в устата, моля. Казах, че трябва да ги обичаме въпреки всичко, което може да ни поднесе живота. Ако това значи, че някой някого не обича... ОК... въпрос на гледна точка. Но никъде не съм го твърдяла.

# 3 832 8 юли 2021, 15:24 ч.

Мнения: 921

Мисля, че проблемът дойде от недоразказаната история. Аз лично, реших, да не взимам отношение, точно защото изобщо не разбрах за какво става дума - тъжни очи, неглижирано дете - да, ужасно, наистина, обаче никакви факти.

Замислих се как ли изглежда моето дете на външни хора, когато се прибира от детска градина - вечно си е омазал блузата, вечно е мръсен все едно се е въргалял с прасенцата, вечно моли сърцераздирателно за сладолед все едно не е ял коричка хляб поне две седмици... Дано някой и за него да не рони сълзи така...

# 3 833 8 юли 2021, 15:35 ч.

Мнения: 17 972

Моята дъщеря беше на 3г и 4м като я взех. И беше тъжна. И търсеше БМ, надничаше зад всяка врата. У дома отказваше храната, а на улицата просеше или вземаше от земята. На 11 е, но е вечно мърлява и не й прави впечатление. А тогава правеше, защото не говореше и силно изоставаше както във физическото, така и в нервно-психшческото си развитие. Сигурно две години след осиновяването поне, ако не е на нейната скандираше "Ти не си ми имайка. Искам другата си майка!" А сега си представете каква картинка сме били за всички - познати и непознати.

# 3 834 8 юли 2021, 15:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: Tanya111 в чт, 08 юли 2021, 15:24

Да, ОК... Може би не бях достатъчно ясна. И ако това, което съм споделила, не е достатъчно, значи всичко, което се споделя тук, може да се постави под въпрос. Защото повечето написано е половинчато, по обясними причини.
Не е ли достатъчно, че детето е непогледнато, ходи мръсно (не след градина, а постоянно), не му се осигурява храна за през деня... и още, и още... неща, които не мога да споделя.
Както казах, всеки е свободен да вярва или не, на споделеното, макар и откъслечно. Както и да не вярва.
А аз бих била изключително доволна, ако греша... ако това, което виждам, не е истина и ако другите, които го виждат, също грешат.
За мен травмиращото беше, че се свързва неглижирането на детето с това, че то е осиновено. Един вид... "хранениче" е, затова сигурно така (не) го гледат... Всъщност, повтарям се, но неглижирани деца има доста. Не осиновени.

А иначе... след градина децата ни изглеждат по един и същ начин, очевидно. Особено с тези дъждове и влажните пясъчници и тревни площи, долниците на сина ни изглеждат като парцали за под... ама под с обществено предназначение. Но сутрин и нашите, и вашите деца отиват чисти и спретнати, нали?

Мама Ру, не ти е било лесно. Била е малка, протестирала е. Обаче сега? Сега няма да го направи, нали? И не продължава да е тъжна 7 години след осиновяването, нали? Защото и тук става дума за голям период.

# 3 835 8 юли 2021, 15:56 ч.

Мнения: X

Надявам се да сте подали сигнал за мръсното и гладно дете, а не да се травмирате по форуми. Много грозно от Ваша страна - подхвърляте някакви половинчати намеци, коментира се гладно и мръсно дете дали е осиновено, но нито дума за сезиране на институциите.

# 3 836 8 юли 2021, 15:58 ч.

Мнения: 17 972

Не, Анонимен, надявам се, че вече не е тъжна, но винаги ще носи определени белези. И хората по някакъв начин усещат, че е различна, а тя е бяло, русо българче, на не е въпрос и до произход, при нея не личи, че е осиновена поне външно.

# 3 837 8 юли 2021, 16:07 ч.

Мнения: 335

В началото имах период, в който си мислех дали ако аз бях родила детето си, щях да му се "карам" толкова и какво си мислят хората отстрани. Осъзнах, че съм строга майка и независимо дали съм го родила или осиновила, бих го възпитавала по този начин.
Според мен в днешно време по-голямата част от родителите избират по-лесния начин да отглеждат децата си, като избягват поставянето на граници и правила, само и само да не изпадат в конфликти с децата си, което води до прекалено лигави и невъзпитани деца. Опитвала съм да "отпускам края" с моето дете и резултата въобще не ми харесва, после ми става още по-трудно. Така, че спрях да се тормозя дали щях да го възпитавам така, ако го бях родила и какво ще си мислят другите около нас. Възпитаваме го според възгледите си, като му даряваме цялата си обич, на която сме способни и той ни отвръща със същото.

По отношение на неглижирането - не мисля, че има връзка с това кой е родил детето, а свързано с капацитета на родителите. За съжаление стигмите и предразсъдъците към осиновяването ни карат да си мислим, че в някои семейства това се дължи именно на осиновяването. Друг е въпроса, че при осиновените деца, които вече са преживели отделянето си от биологичните родители, втори път им се налага да преживяват неглижиране от родителите си, които са го осиновили. Именно заради това е важно родителите, които осиновяват да осъзнават какво им предстои и да имат капацитет да се справят както със собствените си травми, така и с тези на децата си.

# 3 838 8 юли 2021, 16:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: Анонимен в чт, 08 юли 2021, 15:56

Да, много грозно от моя страна. Ще се срамувам в ъгъла, ама после.
"Намеци" биха били, ако аз и Вие познаваме хората. В случая казвам толкова, колкото смятам, че имам право. Не намеквам, а ясно пиша толкова, колкото мога. Останалото не Ви засяга. Или да се конфронтирате по форуми е по-благородно, отколкото някой "да се травмира по форуми"?
За пореден път се убеждавам, че написаното често не се разбира така, както е замислено. Но каквото - такова.
А Вие сезирали ли сте институция? Знаете ли какво следва? Обявявате ли във форум ако сте сезирали? Или просто говорим велики неща на ангро...
Знаете ли от колко време наблюдавам ситуацията? Или сезирате институции за всяко срещнато мърляво дете?
За да се придобие ясна представа за ситуацията трябва време. Трябва обективно мнение не на един или двама. Защото мърляви деца има много. И повечето от тях са се омърляли в щастливи игри.

Дали сте ме разбрали или не, няма значение. Който е разбрал, разбрал е. Който не е, никога няма.

Мама Ру, вярвам, че е така! Че не е тъжна. А другото... Важно е вие какво усещате. Хората, както виждаме... са с много различна сенситивност.

Жени, благодаря за разумния и смислен пост. Първата част преживявам и аз.
Втората покрива моето мнение. Последното изречение е разковничето.
От там тръгна и моето споделяне, но очевидно е трудно да се разбере.

# 3 839 8 юли 2021, 16:40 ч.

Мнения: 140

Честно да ви кажа, не разбирам, защо масово хората искат бебета. Според моята гледна точка е малко мазохистично заради многото вечери липса на сън. Тук не съм виждала да се повдига тази тема. Аз също осинових дете на 6 месеца, но по принцип исках да е поне на 2 и половина че даже и по голямо но направих компромис, за да се получат нещата по скоро. Считам, че по големите деца не би трябвало да са по малко желани. Да с изградени навици ще са ама пък да ви кажа честно то не е лесно и да се възпитава едно дете 😉 Преди, да ви се случи естествено, няма как да знаете това.
Обмисляйте добре, как попълвате документите си и се съобразяват с това, което вие мислите и искате а не кой какво ви съветва. Желая успех на всички чакащи.

Мама ру точно тези думи ме мотивираха мен да се навия, за по малко ДЕТЕ цитирам ти не си ми майка. Но сега се замислих, така както ни се усмихва дали, като не го крием от нея ще ми го каже или пък напротив ще каже на жената която я е изоставила някой ден че не е вече нейна майка. Мисълта, че аз треперя над нея и да чуят ушите ми подобно нещо би ме разочаровало много. Но пък сърцето си ми подсказва, че тя си знае че е моя дъщеря без значение от това, че не съм ходила да се пъна и да ме боли, че да я държа в ръцете си.

Последна редакция: чт, 08 юли 2021, 16:53 от Бебу

Препоръчани теми

В Google Play липсват коментари от предимствата и недостатъците на потребители ползващи A1 Wallet

Осиновяне на бебе

10
Осиновители

Kак да намеря изгубена Mi Тротинетка?

През МАРТ има празник всяка мама, и ето идва бебче за награда! ❤💙 Тема 9

744
С термин март

Причина:

Причина: