Шеста тема на чакащите

Благодаря Ви.
Ще кажем, да. Четох по темата, че е грешно да се създава връзка с детето, базирана на лъжа. Но при всички случаи ще се консултирам с психолози и социални работници.

Ще преминете курс и там ще Ви кажат всичко по темата. Задайте си въпросите, ако имате такива.

Успех и скоро да се похвалите с харесано детенце.

Не е съвсем по темата, за което се извинявам, но в интернет отскоро следя сигурно стотици филмчета от Русия за детските домове и за дечицата там търсещи семейства. Правят и видеовизитки на децата, интервюта, показват разкази на възпитателите за тях. Тук по някаква причина това е забранено, но не пречи ли това всяко дете без родители да си намери бързо дом?

В Русия кандидатът посочва критерии, в това число има право да посочи цвят на косата и очите. По тези критерии му се дава достъп до визитките със снимка на децата от базата данни в дадена област. Ако кандидатът прояви интерес към някое дете, тогава вече му се дава достъп до самото досие на детето.
В България процедурата е обърната. Тук пак може да се посочат критерии - здравословно състояние, произход, пол, възраст, но комисия преценява на кого да предложи дадено дете. От днешна гледна точка за нашата страна считам, че е правилно - осиновяемите деца в регистъра са малко. Имам предвид децата под 5годинки. Рядко някой би погледнал досиета на по-голямо дете. В такъв случай, ако желаещите кандита осиновители имат достъп до досиетата има вероятност 3-4 или дори 10-20 семейства да си харесат конкретно дете. Кой тогава ще го осинови? В Русия ситуацията е обратната - повече деца и по-малко желаещи кандидат осиновители.

Забранено е по принцип, защото така им се нарушават правата, а и децата не са стока за продан.

На практика, обаче, на българските деца, които са включени в международния регистър се правят рекламни видеа, които са малко по търговски и детето се хвали как се обръща, как ходи, как си кръстосва краката. Тези видеа и снимки се показват по сайтовете за международно осиновяване и чужденците не само могат, но и си избират детето от България и по вид, и с чрез видео.

Вътрешната процедура е да се търси родител за детето, но и у нас има специален списък към АСП, който също като международния регистър е с обърната процедура и детето се дава на този, който го поиска (избере). Така се дава малко по-голям шанс някой да пожелае тези деца, те шанс при стандартното осиновяване нямат.

Цял ден чета темите. Нямам търпение да стане понеделник и да задействам процедурата. С извинение, че отново пиша аз, не бих искала да обсебвам темата, но наистина много се вълнувам, а нямам с кого друг да го обсъдя.

 Та.. Ние сме от София, къде трябва да отида първо? Трябва ли набора от всички документи да е готов или първо подавам заявление и после събирам документите?
Доста прочетох из темите. Склонна съм да не формулирам искането с обосновка за ромския етнос, но се чудя как да го напиша.. Честно казано, осъзнавам, че ако напиша да не е ромче, шансовете ни неимоверно ще намалеят. Не ми пречи да е смесен произхода, честно казано. Просто да не е 100% доказано ромче. Мразя се, пишейки това, но наистина не знам дали мога да се пречупя. Убедена съм, че видя ли такова детенце, мнението ми ще се смени, но на този етап бих искала да опитам по такъв начин.
Бихте ли ме посъветвали как да го напиша по-точно, примерно възраст от 0 до 5 годинки.. И после?! Как да обясня, че не искам да е ромче, ама не ми пречи да е смесено?! Или от турски произход.
И последно, исках да ви питам: има ли организации, съдействащи с осиновяването? Четох ужасни неща в стари теми, свързани с искането на подкуп, не го изключвам, имайки предвид къде живеем. Има ли смисъл от такива посредници или можем да действаме и сами? И последно, доколко финансовото положение на семейството оказва влияние?

Не. Няма посреднически организации при вътрешните осиновявания.
Адрес не мога да дам, но отивате в "Закрила на детето" във Вашия район и казвате, че искате да станете кандидат осиновители. Ще ви дадат списък с нужните документи, те се събират за около седмица. Ще ви дадат и въпросник да попълните, той служи от една страна вие да премислите нещата, от друга да Ви поопознаят. Ще минете задължително курс за осиновители. Курсовете се организират от ОЗД или организация, с която имат сключен договор за това. Да курса ще се запознаете с други кандидати, ще говорите за историите си, за нагласите си, за мотивите си. Ще ви говорят за спецификите при адаптацията, отглеждането и развитието на децата, ще засегнете темите кога и как да кажем на детето, че е осиновено, смяна на името при осиновяване и подобни практически неща. Всичко това ще Ви е от полза. Ще имате посещение от социален работник в дома Ви, ще имате среща със социален работник... Процедурата по подготовка за вписването ще отнеме до три месеца, но Вие няма да сте ангажирани през цялото време. След това ще бъде издадена заповед да бъдете вписани в регистрите с кандидат осиновители. След което започва чакането, средно 18-20 месеца поне. И в един прекрасен ден ще получите писмо или телефонно обаждане, че сте избрани от някой съвет по осиновяванията за най-подходящите осиновители на детенце Х и Ви канят на дата ХХ.ХХ в дирекция Х , за да Ви запознаят с досието на детето. Ще Ви покажат снимка на детето и накрая ще попитат искате ли среща. След това ще имате до един месец време, за да вземете решение искате ли да осиновите детето или се отказвате. Решите ли плащане държавната такса, подавате исковата молба и чакате за дата за делото.
Средствата са минимални - различни такси при вадене на документите - от 4лв за гербова марка, до известна сума за медицинските изследвания, които ще Ви поискат, но да кажем, че излизаше до около 50-60лв на човек, не е нещо фрапиращо. Другото са лични разходи при пътуване за среща с детето или за делото. За самото дело може да се наложи да подновите документите, което са със срок на валидност 6м и да пратите държавната такса, която по времето, когато аз осиновяват беше от сорта на 25лв. Никакви други пари няма при осиновяванията. Дори адвокат не Ви е нужен за делото, което не пречи да си наемете, но просто няма нужда.

За произход пишеш: всякакъв, без силно изразени черти на ромски етнос.
Възраст:  0 - 5 години или 0 - 10 месеца ...
Имай в предвид, че няма такова нещо 100 процента ромски, понеже в повечето случаи жените, които оставят децата си пишат "таткото" НЕИЗВЕСТЕН. И другия момент - всяка ромка може да се определи като българка.

Децата ги вписват веднага, само когато имат отказ от майката.
Нашето дете е вписано в регистъра на 3 години и 3 месеца, защото:
1/ Чакали са майката да навърши 18 години.
2/ След това и се пращат 3 писма с покана да си вземе детето. Поканите се пращат през 6 месеца.
И така ... времето минава в приемно семейство ...

П@нди, странно, че са я чакали да навърши 18 и да я канят да си вземе детето. И синът ми е от непълнолетно момиче, но семейството отказва да вземат детето и явно те подписват съгласие да бъде даден за  осиновяване, защото е вписан още на два месеца в регистъра и е разгледан на съвет малко преди третия месец. 🤔
Доколкото помня, БМ има 30 дена след раждането да размисли и да си вземе детето и тогава подписва. Ако не се появи след 30 дена, за да оправи документите, тогава става това чакане и то само едни 6м, след което социалните започнат процедурата. Явно в различните дирекции различно четат правилника.

Цял ден вчера, цяла нощ снощи и от ставането сутринта чета темата. Сигурно всяка от нас е минала по този път, но.. Толкова много се вълнувам. Ревах, страда, смях се с историите, които прочетох. Разбирам, че няма да е лесно и гледам да не го захаросвам. Мъжа ми има такава професия, че непрекъснато пътува, няма го по 2-3 седмици, аз съм сама. Хубавото е, че сме финансово независими и аз работя от вкъщи. Но с детенце ще ми е много, много трудно да се справям сама. Обаче..толкова се вдъхнових от историите на всички силни жени тук, че.. шапка ви свалям. Вие сте героини, наистина.
Усещам се как изпадам в мечтания, мисля непрекъснато за момента, в който ще имам детенце.. Прочетох един стар пост на мама Ру, в който беше написала, че преди децата е съществувала, сега живее. Ах, колко рев изревах на това. Защото ние на пръв поглед имаме всичко. Млади сме, страхотно семейство, бля бля, но живота ми е празен. Имам толкова много обич, грижа и нежност, които искам да дам. Само се моля да имаме този шанс. Благодаря на всяка една от вас за мненията, съветите. Ако някой от чакащите е от София, Стара Загора или морето и иска да се запознаем, ще се радвам много.
Утре отивам да взема/подам, и аз не знам какво документи, че желаем да осиновим и после започваме да действаме. Както ви казах, опитваме и за нормална бременност, но искам да чакам и осиновяването, да тече срока. Дори не мога да си представя ако ми се обадят за дете. Сигурно ще се пръсна от вълнение. Аз от вчера не съм на себе си. Благодаря ви. Още веднъж

Мама Ру, нашия син няма отказ. Затова са я чакали да стане пълнолетна. И затова някои деца ги вписват доста по-късно.

Отказът не се ли пише в този случай от семейството й? Или и те не са го направили? Извинявай, стана ми интересно.
Дъщеря ми също е без отказ, но там са насърчавали посещения от страна на БМ и дори при насрочено дело й разрешиха да посещава детето. Даже и след делото имаше достъп. Идиотска работа.

Мама Ру, няма как да питат семейството и. Трябва тя самата да го даде. Тя е около 16 годишна и я чакат да навърши 18 години.
Междувременно върви приемното родителство и се дава работа в места, където няма такава. На никой не му пука за децата - къде растат, кой ги възпитава, че чакат майчина ласка, а я няма ... Моят син е вече на 9, още търси прегръдки, целувки ...

Ние се взехме малко преди да стане на 3,5 години с изисквания за възраст от 2 до 4 години. Тъкмо беше вписан в регистрите.
И най-важното - чакахме само 3 месеца. Късмет имахме ...

Първо поздравления за решението! Вече си направила най-важната крачка
Аз съм от Стара Загора, ако искаш ми пиши. Ще се радвам да се запознаем като имаш път насам. Ще ти обясня и ние какво записахме за етноса. Въпреки, че откакто сме със сина ни, вече не го считам за никакъв проблем това дали някой от родителите му може да е от този толкова отбягван етнос.