Шеста тема на чакащите

А, исках да отбележа, липсата на емпатия и наличието на тесногръдие у тази клета женица, която ти визираш. Пак ще повторя съвета си - отстрани я от обкръжението си. .

Проблемът е, че тази лесно ще бъде отстранена. Обаче тези като нея не са малко. Т.е. решението трябва да бъде малко по-всеобхватно.
И по отношение на моето дете е имало въпроси дали баща му не е арабин, например, но честно казано просто не обръщам внимание. За съжаление, хората доста често са откровено глупави и невъзпитани, така че май просто трябва да гледаме да сме обкръжени от другия тип и да избягваме, доколкото е възможно, кретените, тип "бай Ганьо се изявява".

Здравейте, искам да изкажа разочарованието и възмущението си от Фондация "За Нашите Деца", които организират курс за осиновители !
Същите са некомпетентни в оценките които изготвят, проявяват субективизъм и пишат невярни неща ! Още в началото на курса си избират хора с които да работят и на които да симпатизират. Опитват се да ви насочат и убедят да осиновиш дете от ромски произход, а като не се съгласиш се опитват да те разубедят да се откажеш въобще. Курсовете за безполезни и не дават никаква информация, непрекъснато се гледаха филмчета и репортажи от телевизионни предавиния, които човек може и сам да си гледа! След курса ни заплашиха с негативен доклад, защото не сме се включвали с камери и микрофони в дискусиите, въпреки, че преди курса ни казаха, че анонимността ни е гарантирана ! И така и стана - доклада е негативен и пълен с лъжи, на база субективно тяхно мнение! Не се лъжете да се записвате при тях! Който го интересувт подробности да ми пише !

Няма нужда. Потвърждавам написаното от теб. Точно така е. Моят опит е същият.

Много странно. Доколкото знам, не провеждащите курса изготвят докладите.

И ние бяхме при тях на курс, но моите мнения са по-скоро положителни. Оценката не помня дали съм я видяла, честно казано, но аз съм от дейните, взимам участие много в разговори и като цяло ме запомнят.
Наистина имаше доста пускане на филмчета.

А иначе, относно ромския произход истината е, че почти всички деца са с такъв. Очакването да осиновите дете с доказан български произход е само по себе си равнозначно на отказване. Защото такива деца няма. Аз самата минах през много метаморфози в мнението си за ромския произход. И вече не ми пука особено. Искам дете и токкова. Черно, бяло, розово...,но да е наше..

Да, но отказването да осиновят такова дете не може да е причина да им попречат да кандидатстват.
Ние също бяхме активни на курса. Имаше както филмчета, така и игри, в които просто няма как да не участваш. Все пак темата за произхода беше силно застъпена, но аз се радвам, че стана така.

Да, разбира се. Всеки сам решава какво дете иска и с какви бъдещи проблеми може да се справя. Аз напълно разбирам, учудвам се на негативния доклад. Просто си мисля възможно ли е да има друга причина все пак. И при нас имаше семейства, които не се включваха много, но не съм чула нищо негативно

Във Фондация "За нащите деца " дават оценка-доклад на участвалите и се оказа, че без тяхнота положителна оценка не може да се продължи напред!

Момент, момент! Какви камери и телефони и каква анонимност?!
На курса се подписвахме с трите си имена и бяхме там наживо от началото до края на деня в продължение на 10 дни.
Вие да не сте били на он-лайн курс?
Ако не сте били видими за останалите, как да потвърдят, че сте изкарали курса?

В интерес на истината, аз също имах възражения към неща, написани в доклада от курса.
Например, когато обсъждахме смяната на имената и ни набиваха в главите как не бива да сменяме имена, аз казах, че ако детето се казва Ибрахим или Айше, или Брунхилде, аз ще сменя името, защото смятам, че освен за мен, и за детето няма да е добре да носи такова име, защото нито аз ще го харесвам, нито то, нито обкръжението ни. В доклада пишеше, че съм казала, че ако детето е с мюсюлманско име, ще го сменя.
Обсъждахме кой какви очаквание има към курса. Аз казах, че нямам очаквания, първо защото нямам представа какво представлява курса и второ, защото според мен предварителните очаквания стесняват "зрителното поле". Човек не слуша това, което се говори, а "търси" това, което отговоря на неговите очаквания и така пречи сам на себе си. Подсъзнателно може да пропусне важни и интересни неща, защото очаква да чуе друго. В доклада пишеше, че аз съм казала, че нямам очаквания, защото ако не се изпълнят, ще съм разочарована.
Коментирах със социалните на най-последната среща, в която участваше и шефа на РДСП-то и даже казах, че ми се иска да пусна оплакване срещу водещите курса, и заради доклада и явните несъответствия, а и заради начина, по който се справяха /или по-скоро не се справяха/ с определени ситуации на курса. Казаха ми, че ако държа да го направя, разбира се е мое право, но те биха ме посъветвали да не го правя. Според тях, на този доклад почти не се обръщало внимание, а за останалото щели да имат грижата да говорят с организаторите на курса. Тогава реших да не се занимавам повече и оставих нещата така. Но като цяло, аз имах доверие на социалните и не съм имала поводи да съм разочарована от тях. В моя случай всички бяха много подкрепящи и помагащи. Затова се доверих и тук.

А и много ми се иска, обаче, за да съм обективна, да кажа, че въпреки че имаше моменти, в които нещата излизаха от контрол /например с моите емоции по повод на разни разказвани истории и коментирани проблеми; в един момент излязох от стаята и зверски се разревах/ и водещите на курса нямаха престава как да управляват ситуацията за да не се стигне дотам, курсът беше изключително полезен. Всечки тези истории, които ни разказваха; всички казуси, които разглеждахме; са ми от изключителна помощ сега. Единствено трябваше да са по-добре балансирани като количество и подредба, защото за човек, който ги изживява емоционално, а не просто приема на ниво съзнание, бяха в повече.

По въпроса с името и аз на курса бях категорична, че ще го сменя, независимо дали е модерно, старовремско, християнско и т.н, ако не е моето име, т.е от имената, които аз бих дала на детето си и бих обмислила въпроса, ако детето е с име, което и аз бих избрала. Моята позиция беше и е, че детето с осиновяването си започва нов, с ново семейство и в зависимост от възрастта му аз като майка трябва да имам право да избера името на детето си.
Едното дете беше с християнско име на голям празник, но за мен е остаряло и не ми харесва. Другото дете беше с модерно, популярно в един момент име, но пък с варианти за изписване. Смених и на двамата, нямат проблем с това.

А моето дете си остана с неговото си име. Не беше от тези, които не бих приела и изобщо не възникна такъв проблем за обмисляне

И на моето дете му смених името. Беше много странно, но не за това го смених.

Докато ходех да си го гледам в дома за деца ми правеше впечатление, че не слуша и една-две от лелите там много го увикваха и във викането използваха името му доста често.

Прецених като Мама ру, че след като започва нов живот, ново начало е добре да има и име, което аз съм му дала, име което за него не е негативно. След време се заговорихме за старото му име.  Беше го забравил какво е, но като го казах и веднага ми каза, че е лошо и не му харесва. Значи, била съм права да го сменя.

От всичките обучения аз със сигурност разбрах едно и то е, че детето не започва нов живот, а продължава стария си. То не става друг човек, който да ни е удобен на нас, а идва с всички свои преживявания, травми, емоции, биологичните си родители, потребността от тях в един момент. В този ред на мисли не разбирам смяната на името.