Шеста тема на чакащите

  • 593 798
  • 5 451
  •   1
Отговори
# 4 635
  • Мнения: 743
Благодаря за отговора. Не разбрах първоначално. Вълнувам се с Вас и пак казвам, от сърце Ви желая това да е Вашето детенце. Дано, дано, дано 😍


Аз лично много пътувам, за съпруга ми да не отварям дума даже, че живота му е в куфар и винаги много се притеснявам като тръгнем за някаде, да не получим заветното писмо. Сега лятото ходим на морето, имаме апартамент и се чудя на коя съседка да поверя ключа с молба да проверява пощата.
Въпреки, че се отчайвам вече като чета по колко се чака.

Тези дни си мисля дали да не сменя критериите отново и да пиша здраво дете. Искам и да намаля възрастта. Някак си се надявах с широките критерии, които имаме да се случат по-бързо нещата. Виждам, че не става. Освен това бях писала, че имахме едно предложение за детенце с много сериозен здравословен проблем.  Тогава ни казаха, че са избрали нас, защото сме писали, че сме съгласни на детенце с лек, лечим здравословен проблем. Беше си чисто подвеждане, и на тях и на нас ни беше ясно, че проблема не е никак лек.Не мога да го преживея пак.
Сега критериите са ни:
Пол: момиче
Възраст: от 0 до 4 годинки
Без претенции за произход, с желание за по-светъл цвят на кожата, здраво или с лечим здравословен проблем, може да е преживяло насилие без сексуално такова.

Мислех да сменя на:
Пол: момиче
Възраст: 0 до 2.6 години
Без значение за произход. Здраво.


Просто е ясно, че ще чакаме. Забелязам и как супер малки бебета и дечица се дават на възрастни родители, което за мен е грешка и е ужасно. И си викам, ние на по 30+ искаме дете до 4, уж за да си увеличим шанса... Не знам. Лутам се и аз в някакви чуденки. Няма по-голям тест за волята от това чакане. Всеки ден си казвам, че един ден ще стане. Ще се обърна назад и ще си кажа, че всичко си е струвало. Но докато този ден дойде..е много, много трудно. Всички тук знаете ❤

# 4 636
  • Мнения: 234
Здравейте,отново се завръщам в темата,не съм спирала да ви чета.Ето,че в момента подготвяме документите за още едно детенце да осиновим.Вълнувам се.Вече минахме веднъж по този път,но отново се вълнувам.Тези дни тичаме за документите и се надявам другата седмица да ги подадем.Нареждам се редом с вас, както се вълнувам с всяка от вас,така започва и нашето ново чакаве.За инфо,аз съм на 40 години точно, мъжа ми преди 2 седмици беше юбиляр на 50.Аз съм едно дете,нямаме помощ от никой,майка ми деца не и се гледат,гледа си живота.

# 4 637
  • Мнения: 18 642
Мама Ру,
вашето второ дете с небългарски произход ли е?
И двете са с български произход, поне по документи и второто, на външен вид - също. За първото е потвърден - видях майката на снимки и като влизаше в съда, живяла е с ББ и социалните са го виждали.
Всъщност аз за второто сложих най-ограничаващите критерии с цел да пазя номер - момче, до 6 м, български произход, здраво и изобщо и не се надявах да стане. Мислех, че просто ще изтекат двете години и тогава ще разширя/ махна ограниченията при следващото подаване на документите. Като дойде предложението беше голяма изненада. Тръгвайки за срещата изобщо не вярвах, че отговаря на всичко, посочено в профила.

Последна редакция: вт, 11 юли 2023, 13:18 от Mama Ru

# 4 638
  • Мнения: 65
В тази тема има ли хора, които са осиновили дете с ромски произход?  Да споделят нещо. Особено осиновители на пораснали вече деца - как се развиват, има ли предизвикателства, какви...

# 4 639
  • Мнения: 18 642
Мисля, че има. И в старите теми има. Развиват се като всички деца, предизвикателствата са като при всички. Нашите деца, независимо от какъв произход не са масово деца на професори и доценти и някоя студентка.

# 4 640
  • Мнения: 1 831
Добро утро. Дали някоя от книгите, коментиращи темата са налични в електронен вариант? Ще проверя в нашата библиотека и за хартиени, но би ми било по-удобно иначе.
Ден с обаждане ни пожелавам!

# 4 641
  • Мнения: 22 350
Мисля, че има. И в старите теми има. Развиват се като всички деца, предизвикателствата са като при всички. Нашите деца, независимо от какъв произход не са масово деца на професори и доценти и някоя студентка.
То не че последните пък задължително ще станат гении, нали? Средата, средата и възпитанието, както и личният пример играят много важна роля. Образованието също, но на по-късен етап.

# 4 642
  • Мнения: 18 642
Това беше легендата някога - дете на сутеднтка и преподавател, демек с "умни" гени. Не знам преди 30 години кой си е оставял детето за осиновяване (за самотните майки знам), но към днешна дата не вярвам в мита за студентката, макар че може и някоя такава да има.
Често чета, че осиновени деца имат някои затруднения, които стават видими на етап предучилищна подготовка и училище. Ако някой мисли, че осиновеното дете трябва задължително да стане някой шампион или професор ще остане разочарован.
Моята тийнка от бг произход ми създава дежурните проблеми на тийн - отговоря , не й се полагат усилия, носи забележки, че е без домашно или е неподготвена с материали за час, без спортно облекло и т.н. както и останалите й съученици. Има някои обучителни проблеми, но това го има и при неосиновени деца. С две думи - дете като дете - не е талантлива, обикновено дете. Такива са и други познати осиновени деца с различен от бг произход - едни спортуват, свирят на инструмент, други са отличници, трети имат затруднения и успехът им не е висок, едни са по-темпераментни, други по-спокойни.

# 4 643
  • Мнения: 235
В тази тема има ли хора, които са осиновили дете с ромски произход?  Да споделят нещо. Особено осиновители на пораснали вече деца - как се развиват, има ли предизвикателства, какви...

Това не сте ли го обсъждали на курса?
Иначе подкрепям Мама Ру.

# 4 644
  • Мнения: 743
Какво би следвало да е различно при ромско дете, отгледано в нормално семейство? Наистина ще ми е любопитно да направим дискусия.

Все едно някой в Щатите да пита как се развива в училище чернокожо дете, сравнено с бяло. Това е цвят на кожата. Останалото идва от манталитета и средата.
Генът е нещо много субективно и мисля, че всяка от нас го е виждала в собственото си разширено семейство. Дори детето да произлиза от семейство на професори, каква е гаранцията, че няма да тръгне по лош път? Нима бели българчета не стават наркомани, крадци или не израстват неуки? А колко деца на супер талантливи българи повтарят таланта им? Почти никое..
Генът не действа така..да се предава по права линия. Най-общо казано е една торба с шарени топчета, разбъркваш като в тотото и каквото излезе. И ми е много нарцистично някой като каже "ама то, детето да си е наше". Все едно е Нобелов лауреат, някаква велика личност, чиято семка сакън да не се загуби. Има една велика мания за предаване на гени, които в повечето случаи аз лично не намирам за достойни за чак такава необходимост да се увековечат ама хората си се харесват.
България е страна, изтъкана от комплекси. Забелязвам го все повече. На мен съсед, който считах за близък ми каза, че в момента, в който осиновя "циганче" ще спре да разговаря с мен и ще ме подминава . И според него аз и съпруга ми трябва да се изнесем от блока 😁😁😁😁 , защото хората щели да гледат на нас като на полу-човеци. Много здраве му пратих и един поздрав към всичките му роднини.

# 4 645
  • Мнения: 22 350
Какво би следвало да е различно при ромско дете, отгледано в нормално семейство? Наистина ще ми е любопитно да направим дискусия.

Все едно някой в Щатите да пита как се развива в училище чернокожо дете, сравнено с бяло. Това е цвят на кожата. Останалото идва от манталитета и средата.
Генът е нещо много субективно и мисля, че всяка от нас го е виждала в собственото си разширено семейство. Дори детето да произлиза от семейство на професори, каква е гаранцията, че няма да тръгне по лош път? Нима бели българчета не стават наркомани, крадци или не израстват неуки? А колко деца на супер талантливи българи повтарят таланта им? Почти никое..
Генът не действа така..да се предава по права линия. Най-общо казано е една торба с шарени топчета, разбъркваш като в тотото и каквото излезе. И ми е много нарцистично някой като каже "ама то, детето да си е наше". Все едно е Нобелов лауреат, някаква велика личност, чиято семка сакън да не се загуби. Има една велика мания за предаване на гени, които в повечето случаи аз лично не намирам за достойни за чак такава необходимост да се увековечат ама хората си се харесват.
България е страна, изтъкана от комплекси. Забелязвам го все повече. На мен съсед, който считах за близък ми каза, че в момента, в който осиновя "циганче" ще спре да разговаря с мен и ще ме подминава . И според него аз и съпруга ми трябва да се изнесем от блока 😁😁😁😁 , защото хората щели да гледат на нас като на полу-човеци. Много здраве му пратих и един поздрав към всичките му роднини.
Е чак не ми се вярва да има такива отрепки по тоя свят!

# 4 646
  • Мнения: 4 432
Според мен, единственото предизвикателство, свързано с ромския произход, ще бъдат изказвания като на съседа на beache please. Особено когато детето ги чуе в детската градина от другите деца, които пък са ги чули в къщи и просто повтарят. Ще трябва човек добре да обмисли какво да каже на детето в такива случаи, може би ще е добре и консултация с психолог за точните думи.
Обаче напоследък осиновявания на деца от ромски произход стават постоянно и е нещо нормално да видиш по-светли родители с по-тъмничко детенце. Така че това вече не е изключение и все по-малко хора ще обръщат внимание и ще говорят.
Други особености и предизвикателства не смятам, че ще има. В семейството ми гените не са перфектни, не вярвам, че детето ми ще има по-лоша наследственост. А и освен природните таланти (музика, рисуване, танци), останалото е продукт на даване на любов, внимание, възпитание и живеене в добра среда.

# 4 647
  • Мнения: 18 642
Оф, има го този момент на отхвърляне или дразнене, защото заради цвета на кожата или чертите го определят като ромче. Аз имах случай, когато дете от българско семейство, биологично дете, но къдраво и мургаво беше определяно като циганче заради външни белези. И съответно тези хора говорехас пренебрежение за него като за "оня циганин". От друга страна ми познати деца от ромски произход, ако съдя по кожата, печелят медали в спортни дисциплини илисвирят на музикален инструмент, докато моите беличките нито свирят, нито спортуват.

# 4 648
  • Мнения: 743
😁 ама на мен това ми е поредния коментар. Вече предизвикват само пренебрежение в мен такива хора и ги режа от раз. Бях ви казала преди време за една друга съседка, която каза, че нейното дете (тъкмо щеше да ражда тогава) нямало да се допре до моето мръсно циганче 😁  Бих разказала малко за съпруга ми, произхода му, образованието му, къде по света е живял. Но няма смисъл. И аз и той сме с хубави професии, чудесен приятелски кръг на интелигентни хора, пътуваме много, имаме различни интереси и хобита. Детето ще живее и ще се отглежда в прекрасна среда и ми е точно все тая дали детето на някаква такава ще контактува с моето. И имайте предвид, че ние дори не сме осиновили все още. Просто си чакаме кротко Simple Smile

# 4 649
  • Мнения: 235
Оф, има го този момент на отхвърляне или дразнене, защото заради цвета на кожата или чертите го определят като ромче. Аз имах случай, когато дете от българско семейство, биологично дете, но къдраво и мургаво беше определяно като циганче заради външни белези. И съответно тези хора говорехас пренебрежение за него като за "оня циганин". От друга страна ми познати деца от ромски произход, ако съдя по кожата, печелят медали в спортни дисциплини илисвирят на музикален инструмент, докато моите беличките нито свирят, нито спортуват.

Още не са си открили тяхното нещо. И това ще стане.

Общи условия

Активация на акаунт