Шеста тема на чакащите

Опитвам, но при нас това е ежедневие. И то започна на 8-9. А още в детската прибираме играчки от шкафчетата децата и заплашваше учителката.В началото си мислех, че учителката нещо преиграва, до тогава в къщи беше по-ниска от тревата.2-3 клас вече започна да избуява. Иска друго семейство, чупи, вика, тропа.Вечно недоволна. Имам чувството, че й доставя удоволствие да е недоволна.А съм убеден, че й доставя удоволствие да ни прави напук и да ни дразни. А без нас не може.Никой те я отразява.

Опитвам, но при нас това е ежедневие. И то започна на 8-9. А още в детската прибираме играчки от шкафчетата децата и заплашваше учителката.В началото си мислех, че учителката нещо преиграва, до тогава в къщи беше по-ниска от тревата.2-3 клас вече започна да избуява. Иска друго семейство, чупи, вика, тропа.Вечно недоволна. Имам чувството, че й доставя удоволствие да е недоволна.А съм убеден, че й доставя удоволствие да ни прави напук и да ни дразни. А без нас не може.Никой те я отразява.
[/quote]

Вероятно при такива като нас (с биологично и осиновено дете) балансът е още по-труден.

Може да съм най-лошата майка на света, но в такива моменти съм казвала "Съжалявам, но с това разполагаш. Щом ти е толкова зле при мен, звъня на социалните да те вземат и да ти търсят друга майка, която да не иска нищо от теб и да ти позволява всичко" - и хващам телефона. Укротява се.
Тъй като моето дете е било посещавано до последния ден преди да я взема от БМ, поне две години след осиновяването ме отблъскваше и всеки път скандираше "Ти не си ми майка, искам другата си майка", а тя е живяла само около три месеца с нея. Ноооо, системата е насърчавала привързаност между тях и посещения, които не бяха прекратени след вписването на детето в регистъра за осиновяване - служебно, без отказ. Били са наясно, че реинтеграцията е невъзможна, но са насърчавали поддържането на връзка между тях докато детето чака осиновяване. Наясно съм, че това е частен случай, но и знам, че в системата влизат и малко по-големи деца, които са изведени от биологичното семейство или са загубили родител. В такива случаи е нужна адекватна работа с психолог.
Относно проблемите, да, при тръгване на училище стават видими някои обучителни затруднения, на които не е обърнато внимание преди това по ред причини. Аз над три години си бих главата в стената да разбера защо детето изостава и не наваксва с темповете, с които правят това други осиновени деца около нея, което са на сходна възраст при осиновяването. И всеки път чувах "Нещо й няма, ще навакса", "Дай й време, ще навакса", "Защо искаш да й има нещо?". А това е страшно много изгубено време за работа и развитие на детето. За капак детската невроложка, при което ме пращаха на няколко пъти ме посрещна от вратата с думите "Ще я разсиновяваш ли, защото аз съм експерт по разсиновяване в съда, сега ще ти обясня?". След като назначи ЯМР, заради диагноза от документите без налично изследване или резултати от такова и ЯМР потвърди постисхемично увреждане поисках да ми обясни какво значи това и какво да очаквам. Отговорът й беше "Ще ти кажа само, че ако ти я беше родила щеше да я оставиш". Стигнахме в София до адекватна диагноза и отношение чак след като започна първи клас. Но затрудненията, които не бяха озвучени до тогава доведоха до много трудна адаптация и последвал седемгодишен кошмар в училище, а най-лошото е, че доста неща са били скрити от мен (тормоз над детето) и детето е било заплашвана да мълчи пред мен, защото ако проговори ще стане по-лошо за нея. И тя е мълчала. А най-лошото е, че свидетелите в класа са мълчали пред класен, учители, ръководство и дори директно са лъгали, че това, което се оплаква не е вярно, че никой не я е закачал, пипал и т.н. Сега е осми клас и в това отношение е много по-добре. Вече няма забележки за поведение, справя се самостоятелно, ако някой от съучениците си позволява нещо другите я защитават... Ръководството на училището реагира адекватно и с грижа при възникнал проблем. 
И понеже говорим за проблеми да похваля днес малкия. И той е осиновен, но като бебе. Тъй като историята им е коренно различна, то и децата са много различни. Ако има нещо,  за което ме е яд, това е, че е енергоспестяващ и не обича да полага усилия, няма амбиция да е пръв. Но е дете, което въпреки дислексията и дисграфията завърши четвърти клас с Отличен (5,50), взе си НВО със 75 и 84 точки, спазва правила, умен е, харесван и желан е за приятел, лесно се вписва в средата си, лесно става любимец и предразполага към себе си, уверен е в себе си, има самочувствие и добра самооценка. Ако имаше поне малко от силата на кака си да преодолява препятствия щеше да е ТОП ъф дъ топ. Ако тя имаше неговите възможности - щеше да печели конкурси и медали. Тя е от тези, които с много труд и усилия постигат минимални за страничния наблюдател резултати, но на практика много високи.

Сложни отношения родител-дете и нарушена привързаност може да има и има и между биологични родител-дете. За нарушената привързаност има различни причини. Липсата на постоянен обгрижващ в бебешка възраст (под годинката) е причина при осиновените деца. При биологичните деца и родителите такава нарушена привързаност може да се наблюдава също, ако детето е било отделено от майката за дълго време поради смърт, изоставяне, заболяване на майката или детето или при майка, която е с нарушена привързаност спрямо своите родители. В този случай може да се предава с поколения и няма да изчезне от само себе си, ако в някое поколение не се отработи тази травма с психолог. Като се замисля, в моето семейство тръгва от баба ми, която оставя без майка при раждането си, а по-късно губи баща си и мащехата си (постоянният обгрижващ).  Майка ми носи също тази травма на нарушената привързаност, предадена й от нейната майка. В добавка е от поколението, в което децата са били възпитавани без глезени, без прегръдките целувки и проява на обич, без да се зачита мнението им. Подозирам, че има нещо и от страна на баща ми, поне доколкото съдя по някои негови истории от детството му.
Конкретният случай за убийството на майката вероятно става въпрос за психопатия поне от страна на сина. В добавка може да убие, но да транжира трупа вече е прекалено, ако говорим за детска възраст. Вероятно е бил или в горните класове на гимназията, или вече възрастен, има някой му е помагал, или някой се крие зад него - като дете ще го изпратят в Бойчиновци в ТВУ, ще излезе на 18 и досието му ще се затвори. А ако е под 14 май и това не го грози.

При нас поне си казват, че си искат нас като мама и тате. Не искат "старата" си майка, не искат ЦНСТ-то, хич не им е харесвало там. Казвам им, щом сме ние семейството Ви, ще спазвате правилата .
Също така им обяснявам, че Аз карам влака,а те само се возят. Но малката, е неспасяем случай. За да ме разберете точно и ясно. Все едно пускате Тарзан в цивилизацията.

Dyado Yag, ще се цивилизова, обаче трябва време. Детето е било доста голямо, има натрупано минало, което не е способствало да изгради правилни модели на социални отношения и очаквания към него. Ще се справите, ама се заредете с търпение, че докато успеете да превъзмогнете миналото ще влезе в пубертета и ще забушуват хормоните.

Добре го каза...Танзания в цивизацията.Ние сме така само че на 12

Имаме си тема за споделяне на проблемите и предизвикателствата, с които се сблъскваме  - "Проблеми малки и големи с нашите деца осиновени". Нещо я позабравихме и пооспамихме тук. Обаче на мен ми липсва тема, в която да споделяме позитивното, това, което ни усмихва, това, което ни изпълва с гордост за нашите деца. Заповядайте в една позитивна тема.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1784837

Добре де, какво следва след такова поведение от ваша страна?! Явно не е единичен случай. Игнорирате ли го? Компенсирате ли го? Има ли последствия, наказания? Защото на 12 осиновено или не, това НЕ е нормално.

Наказания, разговори...нищо не помага!От наказанията се озлобява още повече.От разговорите ефект никакъв. И психолог посещавахме. Ходехме с големи мъки и ефект нулев. Казах, че няма да й търпя магариите и прищевките. Ако нещо не й харесва, никой не държа насила.
В крайна сметка няма много какво да се направи. Все едно си с вързани ръце.И ако детето няма съзнание, усещане за граници какво може да се направи. За това и в първия си пост писах, че ми минават мисли за разсиновяване. Ще получи това което иска.

Моят син във втори-трети клас реши, че ще си ходи. Събра някакви дрехи в раничката, сложи и плюшени играчки и каза, че тръгва. Преди това ме беше изкарал извън нерви, защото категорично отказваше да чете, пише, истерии, просто нетърпимо. Казах му да си тръгва, отключих вратата и той излезе. Беше зимата, късно вечерта. Демонстративно заключих след него и седнах да пуша цигара. Минаха 20-30 минути и щях да се пръсна. Какви ли не сценарии ми минаха през главата. После той звънна и каза, че се бил ядосал и никъде не е ходил, стоял на площадката на 8 етаж. Настоях да ми се извини, направи го и повече никога не поиска да си ходи.

Много съм далече с моя маймун на 7 от проблемите на ден-за-ден, но понеже и аз удрям на дърво от известно време със синчето и желанието ми да го вправя в разни приемливи граници - за момента, подчертавам, добре работи да му гласувам доверие и да му давам свобода да свърши нещо сам. На мен ми е адски трудно. Майка хеликоптер съм и това е вредно и за мен и за децата. Ние също сме с едно биологично момиче, първо, и едно осиновено момченце - той ни е второто дете.
Но, давайки му шанс да си счупи главата, сам да добие опит и да не му бръмча непрекъснато - май работи по-добре за него, отколкото да меля нонстоп за едни и същи неща.
Хора, адски ми е трудно. Но виждам, че за него е по-добре да види и пипне сам. Не може да възприеме нещата така, както ми се иска - с говорене, с обяснение... Все едно на стената говоря. Кака му, разбира се, разбира от 1 път и е доста по-лесна, за сега.
Имахме проблеми в градината - бие се, не слуша, а според целия колектив на градината е много умен. Аз също го виждам - умен е и има голям потенциал. Но дисциплината му е просто скандална...
Моля се само да устоим с мъжа ми на този напор и да излезе добър човек от него и от сестра му.

Тук вече опираме до характерови особености и обективни затруднения/ състояние. Не е въпрос на зодии или липса на родителска грижа или разглезвате. Просто има деца, които НЕ могат да спазват правила и указания чисто физиологически. Свързано е с нарушения на математическото мислене. Не е задължително детето да има нарушени математически умения, може да бъде засегнато в друга област като разбиране и следване на правила, като наличие или не на чувство за ритъм, умение или отсъствие на такова да рисува, не разбиране да парите и неумение да се извършват финансови операции, ориентиране във времето и пространството - детето/ възрастният изпитва затруднения да се ориентира във времето - с колко време разполага за изпълнение на задача, дали му стига, колко време му е нужно, за да стигне до точка В и кога трябва да тръгне, за да не закъснее, ориентиране в пространството - посоките, лошо преценка на разстояние, блъскане в предмети или хора при разминаване или страх, че ще се блъсне...
Детето на Ден_за_ден може би има точно такива обективни затруднения с разбирането е следването на правила. В детска възраст един от признаците е неумението да се играе на различни игри, които са свързани със следване на поредица от стъпки и правила. Детето се опитва да хитрува или не може да запомни правилата на играта.

Ако е така какво да предприема?

Няма лечение. Ако откриеш как, работиш върху подобряване на математическото мислене. Пробваш ролеви игри, при които тренирате реакции в определени ситуации, не даваш достъп до парите и говориш за последствията от определени постъпки. Може да пробваш да поговориш с инспектор от ДПС и да помолиш за неофициална среща с детето и той да поговори... Но най-вече намираш добър психолог, който да даде нужното пространство на детето. И, много е трудно, но в един момент започва да схваща необходимостта от следването на правила и ползите. Вгледай се в средата, в която е детето и отношенията там. Децата ни са адски уязвими за привличане в групички, в които не искаме да ги виждаме и, в които са на крачка от противообществени прояви и въвличане в проблеми с полицията. Те са като магнит за такива групички, разпознаваема лесна жертва. Пробваш дали и при твоето дете няма да проработи гласуване да доверие, даване на малко свобода. Проверяваш всички реални и онлайн контакти на детето. Зад определен тип поведение може да стоят лоши съвети от такива "приятели". И говориш до откат за причинно-следствените връзки. Защо не може, защо трябва какви са последствията, каква е причината за нещо, което се е случило на детето... Дишаш дълбоко, броиш до 101, излизаш да тичаш/ да изпушиш една цигара докато се успокоите и говориш, когато и двамата сте спокойни.
Даваш пари за деня. Правилото е 50ст за всяка година, т.е на 12 години - 6 лв/ ден. Максимум. Зависи за какво са и колко можеш да си позволиш.

Нашето момиче е някаква смесица от всички проблеми описани от Вас.
Не иска да учи или го прави ,само когато реши. За секунда не се спира. Не може да се концентрира върху нищо, никаква играя не я впечатлява. Въобще, много разпиляна. В училището много се оплакват от нея. Ходи и отваря вратите на тоалетните, няколко пъти изсипва препаратите на чистачките. Взема на децата химикалките и моливите. Един ден, беше избягала от час, слезнала на двора. Беше разбила носа на едно момче с кутията за храна(от тогава е без кутия), удря два пъти шамари на няколко момиченца, сега те не искат да играят с нея, добре че свърши училището. Няколко пъти и нея я удряха и то доста сериозно. Откраднаха и суичъра(униформенния). Въобще на нас тази образователна система ,наречена училище ни е много проблемна, пак казвам, добре че свърши. Иначе е много жива и пъргава, яде като за 100кг.мъж, но грам кг.не качва. Преди няколко дни я мерих и теглих , 134см ,28.8кг. Перфектни мерки. Та така , за нея. Момченцето ни е на почити  11г. Той е много послушен , вече се вслушва в нас , има ни доверие и прави каквото трябва. Беше изключително изостанал, децата бяха в 3ти клас, той не знаеше за 1ви. Индивидуална подготовка, ресурсен учител, частен учител. Днес ни беше последното посещение при частния учител, края на м.Август продължаваме
Добре, че е изключително умен и почити успя да догони съучиниците си, не че някои от тях са много наупени. Вече виждам, че има деца които са по-зле от него. За сега само математиката ни куца.
Не че не се справя, но не е достатъчно.
Има ум като бръснач, но много неща са му липсвали, най-вече нормално семейство. Много обича да подрежда  Лего, последно сглоби една огромна кола
от 1200 части. Аз лично ,трудно бих я сглобил! Аааа и най-важното, вече от 1м.насам има мечта. Та така и за него.