Шеста тема на чакащите

Разбрах: Не знаете. Приятна вечер.

Ха-ха! Приятна и на Вас!

В дирекциите, където изискват снимки от кандидатите, съветите по осиновяване сравняват И визуалната съвместимост между семействата и децата, освен останалите критерии, а те доколкото ме уведоми директор на една от дирекциите са: основния - предпочитанията на кандидатите за дете. Значи рецитирането на наизустени постулати от сорта на "търсят подходящи осиновители за детето, а не обратното"
в реалността не отговаря на истината. Оттам на сетне следват доходи, социален статус /разбирай професия/, здравен разбира се, преимущество е личното жилище /ако има такова/ и в общи линии е това. Ако нещо съм пропуснала, то е неволно и моля да бъда допълнена.

Сега искам да питам по-опитните от мен мами сблъсквали ли са се с безсъние при техните деца след осиновяването? Някой да сподели опита си по въпроса. Ще бъда благодарна.

Моето си е поспаливо, та не съм се сблъскала с безсъние, но първите две седмици постоянно ми се събуждаше през нощта и плачеше часове наред. След това не съм имала проблеми. Детето просто си будува, или плаче? Ако само будува може би е период и ще премине. То и другото да е - пак ще премине, но ако плаче може да го боли нещо, или да има друго нещо, което да го притеснява. Забавленията през нощните часове не са ми любими, но и ние сме имали такива. От вчера е закачила някакъв вирус и се събужда в пет сутринта. После заспива сама на дивана, докато си лежи. Племенникът ми се будеше в четири сутринта всяка сутрин и вдигаше майка му да си играят докато не стана на три години. Просто си беше ранобудник. Дано при вас да е само временно.

Детето почти всяка нощ пищи без сълзи, но насън, събужда се наспан. Тежко на мъжа ми, който спи с него. Ние с дъщеря ми не издържахме и на втория ден се преместихме да спим в друга стая. Нямаше как да се буди цялото семейство. Продължава да пищи вече 8 месеца.

И какво излиза - пак документите и най-вече доклада, в който са упоменати предпочитанията. Аз нещо различно ли казах?
Разбира се, че когато се разглеждат кандидатите, се подбират такива, чиито предпочитания съвпадат с профила на детето, за което ще се търсят осиновители. Нормално е това да е първият критерий. Когато ще подбират хора за  момиченце на 4 години, няма да разглеждат кандидати с предпочитания за "момченце до 2 години". Оттам нататък останалите фактори, които се документират с купчината бумаги, които подготвяме.
Не разбрах като как това противоречи на наизустения, според Вас, постулат.

Което не изключва, че Дирекциите, в които искат снимки, може да гледат за визуална прилика. След всичко останало. Не мисля, че гледат цвят на очи и форма на скули. Приликата, за която се говореше вчера, е детайлна, а всички знаем колко се изменят децата с времето.
И още нещо... Във вашата Дирекция може и да искат снимки и на нейните съвети да се гледат, но нали знаете колко от нас са осиновили от своя град... Та каква е гаранцията, че в град Х са ви гледали снимките...



За безсънието... Не знам колко е голямо детенцето ти, но нашето от известно време спи малко по-неспокойно. Имаше периоди, в които се будеше с проплакване, както и такива, в които в ранни зори се събуждаше и бърбореше половин-един час, а после си доспиваше. Това някак съвпадаше с други признаци на тормоз от зъбите. Сега пък посред нощ от легнало застава в седнало положение, а после се "захлюпва" напред и ако не го оправим, ще спи така, "сгънат" на две. Редовно се завърта така, че главата му отива на мястото на краката... Изобщо, не спи така кротко както в началото. Но той си поспива през деня. Което ще бъде проблем, когато тръгне на ясла, защото няма режим, все още. Та, можеш ли да го свържеш със зъби или някаква промяна, превъзбуда?
Познати са споделяли за такива периоди (при биологични деца), които просто отминават от само себе си. Но докато отминат, си е трудно за цялото семейство. Повечето взеха децата да спят при тях на спалните, което донякъде помага за проблема, ама пък после връщането в детското легло става проблем.
Когато взехме детето, почти всяка позната, която срещах, ме питаше "Спиш ли?!" и когато недоумявах защо е този повтарящ се въпрос, масово споделяха как не са спали по година-две-три, докато децата им израснат. Явно си е често срещано и може би няма връзка с осиновяването. Дано отмине скоро!

Със спането и при нас е трудно.Зависи в колко ляга още работим за режим/два пъти на вън и спи много/после заспива към 10.30ч, проплаква към 5сутринта. Изпива едно шише сок с вода и заспива пак.

https:// Благодаря на всички за отговорите. Значи не сме единствените с подобен проблем... В началото като я взехме спеше без проблем. Будеше се по веднъж за сокче и продължаваше да спи до сутринта. Обаче....от известно време насам нещата коренно се измениха. Приемните ми казваха, че е трудна със спането и се оказаха прави. Тя просто не иска да спи. Педиатъра препоръча един сън на ден. Следобед. Така и направихме. Никакъв ефект. Вечерно време заспива към 8 макар и трудно, но аз я слагам защото виждам, че й се спи. Търка очи и киселее. Ала през ноща към 1:00 започва да спи на пресекулки...и аз я люлея /кошчето на леглото е такова/ преди хващаше декиш, ала вече и това не помага. Или поне не винаги. Има нощи в които се опулва.... и почва едно будуване до 6 сутринта. Тя не заспива изобщо. Не плаче, но и не спи. Или плаче и не спи....всеки път е различно. После през деня търка очите и в 11:00 е нетърпима. Иска сън. А следобедния сън е понякога по 3 часа. Превръща деня в нощ и обратно....абе ужас.  И най-интересното следва: Ако спи с баща си няма проблем. Или той не я чува или тя не му прави същите номера като на мен. На сутринта той отпочил и свеж като краставичка ми вика: "Няма проблеми." И ми иде да си сложа въжето. Дали малката действа избирателно... Ама тя е на 1г. Направо не знам. Това ми напомня на кумувете чието дете е на 1,8г. Ако го приспива майка му й отнема час, а при баща му става за около 15 мин. И съответно само той го приспива. Може би просто не трябва да спя в една стая с нея....

Може наистина сега да я мъчат зъбки. Моята беше така по едно време. Е, не чак толкова будуване, но все пак не спеше както обикновено. Но каквото и да ви се е паднало ще си го гледате и ще се настройвате според него. И много "обичам" като ми каже някой, че дете, както си го научиш. Ама на тях са им се паднали научени, пък моето мен ме учи. А и аз не искам много да я уча, че тя си има характер и не искам да й го пречупвам. Засега оживяхме вече три години, ще оживеем и още поне 30.

Ама разбира се, че тати е "доброто ченге".
През деня ме прави на луда, понякога - буквално се тръшка, когато не стане на неговата. На година и два месеца е. Посинява от рев, което ми е докарало още куп бели коси, вероятно. Добре, че имам тренинг с племенничките ми. Уча се да не се поддавам, защото ще ми се качи на главата.
Но... като се върне баща му от работа... стой, та гледай.. няма по-усмихнато, послушно и прекрасно дете. Първо имаме поне пет минути овации под формата на всякакви радостни възгласи, подскоци и всичко, което се сещате. Разбира се, баща му също се прави на маймуна в това време. Следват прегръдки, игри и изобщо пълна идилия. После обикновено той му дава вечерята. И понеже тя е супа, а нашият обожава, в 99.9% от случаите се изяжда за 10-15 минути без хък, без мък. Вечерта пие мляко, което също се приема без протести.
Е, върви обяснявай, че закуската, обяда и следобедното хранене често ми отнемат по около час, в който само дето на главата си не заставам, за да се нахрани.

Като цяло, почти всички деца са много привързани към бащите си (дори и те да не са от най-активните в грижите) и ги слушат повече, отколкото нас.
Затова, когато мога да прехвърля хранене или някаква игра на таткото, го правя. Виж, преобличане, къпане, смяна на памперси... това си е моя грижа. Мъжът ми казва "Май се е на.кал, да го проверим (и сменим)?" и ме гледа с очакване. Съответно аз проверявам, почиствам, мия, сменям, обличам и му връчвам почистеното прекрасно и усмихнато дете.

Щом спи добре с татко си, значи да спи с татко си. Това бих направила. Ако има възможност да си отделно, де. И ако си склонна. Аз спя при тях, но спя дълбоко. Познай кой става да го завива...

И това ще мине!

Цвети, докато не му дойде на главата на човек и не види, че характерът си е характер и трудно може да "си го научиш" както на теб ти се иска, няма как да разбере.
Във форума има една многодетна майка, която в профила си е написала "Преди имах поне четири теории как се гледат деца... Сега имам четири деца... и нито една теория." По-точно от това, здраве му кажи.

Момичета как се справяте с никненето на зъбките? Аз давам по три хапченца на мама натура, още сме на четири зъбчета на годинка.

Ние имаме 16 зъбчета на 1г.8м. Давам дентокинт 3×2.При нас кучешките по трудно ни избиха и пред пътниците.

На година и два месеца сме с 5 зъба и един, който още се чуди дали да излезе. Два отдолу и 3(4) отгоре.
Не давам нищо. Много рядко мажа с гелчето на Бочко, но имам чувството, че повече го радва вкуса, отколкото сериозно да го облекчава.
Първият изби на 8 месеца и малко, вторият след седмица. После я караме яваш-яваш.