Шеста тема на чакащите

Здравейте и от мен! По какъв начин са работили с тях на курса? При условие, че не чуват, би следвало обучението им да протече по друг начин, поне по мое мнение. Най-малкото, за да "разберат" всички теми, може би е добре да се говори с тях на жестомимичния език, но едва ли има водещ на обучението за кандидат-осиновители, който го владее. Има ли човек до тях, който би могъл да им помага? Въобще по какъв начин протича процедурата - срещите и със специалистите от отдел "Закрила на детето"?
Също така много важно - има ли пак такъв човек, който би могъл да им помага след осиновяването? 

Решението за осиновяването не се взима само от нуждата/желанието да имаш дете. Водещото би трябвало да е детето, което ще дойде в къщи със своето минало, темперамент, травми и т.н. Всеки кандидат-осиновител би следвало да постави на първо място детето и след това себе си. Те как си представят да общуват с детето си след осиновяването и да посрещат неговите нужди, може би чрез близък който да е 24 часа на тяхно разположение? Каква възраст са посочили в критериите си?
Ако семейството добре осъзнава решението си, то вероятно са наясно, че след осиновяването ще им е още по-трудно, от колкото ако чуваха. В този случай и в случай, че с тях и с детето, което ще решат да осиновят, се работи по подходящия начин, то осиновяването е мисия възможна.

Поставяйки се на мястото на детето, според мен нещата стоят така:
Детето ще се премести от едно място, на което чувства сигурност на ново място, което не познава с хора, които не познава. Дори живота на детето да е лош там където е било преди осиновяването си, там то чувства сигурност. Въпреки, че осиновяването е за хубаво, то подобна генерална промяна разтърсва живота на всяко дете. Родителите са тези, които трябва да се научат да го разбират, като наблюдават държанието му и постепенно го опознават. При Вашите приятели този процес може би ще бъде много по-труден, тъй като те няма да го чуват и то допълнително ще се чувства неразбрано. Ако детето е по-голямо и може да говори, би могло да се работи с него преди осиновяването, за да научи жестомимичния език и комуникацията с родителите му след осиновяването е по-лесна. Това разбира се отново е допълнителен стрес за него. По-малките деца не могат да говорят и много хора си мислят, че нищо не разбират, но съвсем не е така. Разбират всичко, но е трудно възрастните да ги разберат какво искат да им кажат.

Относно курса - аз бях на работа, почти не съм ходила, накрая ми дадоха на флашка всички теми да си ги чета.

А може би хората са посочили, че искат да осиновят глухо детенце и ще са перфектните родители за него, защото то за пръв път в живота си ще е в своя среда и ще се чувства разбрано и прието. Много, много зависи от социалните!
Лично аз се възхищавам на тези хора и от сърце им желая да срещнат скоро своето детенце!

Благодаря за коментара! Не бях погледнала от тази гледна точка


Абсолютно съм съгласна. Голяма част от кандидат-осиновителите, тръгваме с нереалистични представи за детето, което бихме осиновили, мислейки единствено за нашите нужди, без да се поставим на мястото на детето и неговите нужди. Според мен няма нищо ненормално, особено ако нямаме деца около нас или познания по темата. Ролята обаче на социалните е не само да ни проучват и изискват от нас, но и да ни предоставят нужната информация и ни подготвят за предстоящото.


Тези думи сами по себе си показват колко отговорно социалните са подходили към тях.

Съвсем нормално и естествено е, когато години наред си се влачил по репродуктивните клиники, да ти е изместен фокусът и да не мислиш за потенциалното дете, а за себе си.

Здравейте, момичета!
Идвам малко да разчупя гипса
Имаме второ предложение за детенце!!! Момченце е, от ромски произход, на 9-10 месеца, от Бургас!

Странното е, че този път не се обадиха по телефона... Не, че не подскачам вътрешно при всеки непознат номер, който ми звъни.... Направо си получих писмото по пощата онзи ден. Имаше известно време между известието за нещо в пощата, и получаването му, но аз си знаех вътрешно, че е това!!!
Радвам се много и се надявам искрено това да е нашето момче! 
Ще отидем да го видим другата седмица за 2 дни... И така...
Похвалих ви се!
Дано съм дала сили и на други майчета в очакване!

За протокола: Вписани сме януари 2018г.
Първо предложение - април 2018. След него си сменихме критерият за възраст - от 0-2 г., на 0-1г.
 Второ предложение - май 2019.
Стискайте ми палци!!!

Късмет, Цветемое. Дано наистина е вашето момченце.

От дома в Бургас не се обаждат, а пращат писма. И по-лошото е, че те казват кога да бъде срещата, не може веднага обикновено.
Ние бяхме видели нашето осиновено дете и на другия ден получихме писмо от Бургас. Обадихме се, за да отидем веднага и да не бавим първото дете, понеже вече течеше едномесечният срок за отговор. Казаха - не може, ще дойдете, когато е удобно за детето /явно и за персонала/. И повече от седмица чакахме. После за кратко време трябваше да избираме между двете деца.

Нашето предложено детенце е в приемно семейство. Това малко улеснява нещата, но все пак Детето е на първо място и ще се съобразим с режимът му на 100%. Затова отиваме и за почти 2 дни до там.


Благодаря ти, Мама Ру

Успех Цветемое. Дано е вашето детенце. Стискаме палци и те мислим. И да кажеш после как е минала срещата.

Здравейте и ние сме осиновили и двете ни дечица от дома в Бургас.И за двете срещи след получаване на писма ни насрочваха дати за срещи.
Успех дано е вашето детенце.

Да, посочили са, че могат да осиновят глухо дете и даже се надяват да има такова и с него ще се справят, както писахте вие. Социалните малко се съмняват, че ще се справят като родители, а не би трябвало да е така. Времето ще покаже какво ще стане.

Нищо не пречи глухите хора да бъдат родители. Даже често децата им се раждат чуващи. Предполагам, че четат и по устните Вашите приятели. Ако осиновят малко детенце/бебе то ще научи езика на жестовете, но и ще говори като всяко друго дете. За по-голямо дете, ако е чуващо може наистина да е малко по-трудно в началото.
Когато осиновявах през есента на 2013г дъщеря си, в ЦНСТто имаше и две сестрички 2-3 клас, които бяха глухи. Доколкото знам никой от възпитателите не владееше езика на жестовете, но се мъчеха да общуват на елементарно ниво с децата с някакви си техни жестове и посочване.

за мен беше важно да бъда родител, не на всяка цена, но без значение как/инвитро, осиновяване и т. н/. Независимо през какво преминавате, всичко си струва и след пристигането на малкото човече, всичко се забравя.