Шеста тема на чакащите

За съжаление ФБ е последното място, което да предлага сигурност, поверителност и анонимност. Може би примерно темичка в Зачатие или на друго място?

Така е. Интернет пространството не дава сигурност, по поне там има опция за скрити групи, което в търсачката да не излизат. И пак е относително, ако не се познаваме лично.
А тук, в любимия ни форум, всичко е публично.

Идвам да ви споделя за социалните. Отивам и им споделям, че има проблеми с детето. Сериозни поведенчески проблеми. Първо, появи се една нахакана госпожица, която започна да ми крещи, после каза че съм имала нисък капацитет, че аз съм отговорна за това, че детето е с поведенчески проблеми, които ги има от още преди да го осиновя.

Накрая над 20 пъти ми каза - хайде подпиши се тука, че искаш да го оставиш детето в приемно семейство. Да си починеш няколко месеца. Всеки път й повтарях, че това още повече ще задълбочи проблема с това дете и съвсем ще го направи изпуснат, тя едно си знае, едно си бае.

Да питам това приемните грижи някакъв бизнес за социалните ли е? Защото ми се стори крайно неадекватно да се рекламира нещо, което още повече ще задълбочи проблемите на детето, като решение на моето искане за безплатна психологическа помощ, която по принцип се полага на осиновители.

Защо при социалните търсите помощ?!??!

Може би има предвид възможността в рамките на 6 месеца след осиновяване да получи безплатна психологическа консултация ( от разните там ЦОП и т.н.)

Точно това имам предвид. Груба грешка. Просто нямам думи. Отидох да потърся помощ, която  помощ ми се полага, а те предлагат многократно приемна грижа и го офертират като почивка. Някакъв бизнес ли въртят?

Незная кога сте вписана в регистъра, и дали сте използвали услугите на "партньорите", които провеждат обучението за осиновители. Към тях се обърнете, ако сте минали такова обучение.
Друго, което мога да предложа е да Ви свържа с организацията, която ние посетихме. Бяха невероятни и сме ходили и преди да вземем решение за първото ни предложено дете.
Пишете ми на лични, ако искате информация.

Здравей, Анонимен.
Не знам за кой град става въпрос и много съжалявам, че си срещнал(-а) неадекватно отношение от социалните работници.
Аз имам и имах през годините доста поведенчески проблеми с дъщеря ми, но дори шест години след осиновяването срещнах подкрепа и ме насочиха за работа с психолог за детето (Далеч сме от София). Услуги съм ползвала и първите две години от осиновяването - тогава взех направление за психолог и плуване (водна терапия).
Ако сте склонни да търсите помощ извън София и големите градовете, мога да препоръчам психолог - специалист по проблемно поведение на осиновените деца.

Доста потресаващо наистина. Като цяло има много случайно попаднали и със сериозни дефицити сред служителите.

Благодаря много на всички, които писаха. Историята е и с продължение. Дадоха ми най-накрая направление, обаче са ме написали мен за дете, а детето за родител: Нямало проблем, то така си излиза. Не може да се промени. От ЦОП ще го приемат. Разговорът е приключен.

Егати. Аз отказах да го приема, защото ако държавна агенция няма проблем да издават документи с невярна информация, аз имам. Обаче не ми позволиха  да снимам за себе си официалния документ, на който нищо му нямало.

Някой да сподели добра новина. Има ли осиновявания?

Здравейте, има ли някои от вас, който вече има биологични деца и след това е осиновил? Как протекоха при вас нещата - как приеха биологичните деца новото дете?

Ние сме в процес и също ме вълнува тази тема! Ако има някой, ще съм благодарна да сподели😊

Аз... Ние
Имаме 1 биологично дете - момиче на 5г, и едно осинонено - момче на 2г.
Ние я подготвяхме доста време, че ще си има братче. В началото беше в еуфория, както и ние...
Водихме я с нас на всички срещи - имахме 2 предложения, взехме я и на двете. За пъртово предложение - и нейната реакция допринесе за решението, че не е нашето братче.
Второто братче се оказа нашето. Дори тя предложи да си го вземем веднага.
  Вече са от година и половина заедно и са както всички двойки - брат/сестра. Дори физически си приличат. Имат идентични бебешки снимки, на които все едно е едно и също бебе...
Общо взето - идилия... Бият се, гушкат се, обичат се, не се обичат.
Каката все по-често ми казва, че "не иска братче", "иска сестричка", "пречи ѝ да си играе", взема ѝ играчките, чупи ѝ куклите... И т.н. нормални детски неща.
Казва ми и, че ѝ липсвам, и иска да правим неща заедно.... И това е напълно разбираемо, не го приемам като проблем, защото правя максималното възможно, за мен, да им обръщам и персонално и групова внимание.

На общо основание са добре, ние също сме добре.

Адаптацията на мъника мина безпроблемно, доста бързо свикна с нас. Беше на 1г. точно като го взехме.
 Той си беше и адаптиран към семейна среда, с много каки и други  деца... Беше в приемно семейство от 11 ден след раждането. Почти никакви дефицити няма за наваксване, до момента.
Имаме още проблем само със зрителният контакт. Трябва време, за да ме погледне в очите и да задържи погледа.
Иначе - говори изключително много, дори ми разказва разни неща с по 2-3 изречения, което за 2  и половина годишно момче ми се струва перфектно.
Адски много прилича на мен по характер, и от там ни идват основните конфликти, но ще го преодалеем.
Единствено, като негатив, мога да споделя,че ми идва адски в повече с две деца. Непрекъснато искат контакт и внимание, а аз съм адски уморена в момента от всичко, имам си вътрешни проблеми, в моята си глава и душа, и често просто нямам душа и за тях...
Та това е аспект, върху който трябва да помислите, захващайки това начинание.
 
Като отглеждане и грижи - не намирам разлика дали са родени или осиновени деца, с малка разлика. Тяхната е 2г и 9м.

Синът ни си е наш - някога и някъде съм родила точно това момченце... Толкова сме еднакви, че става взривоопасно, понякога.

За въпроси - насреща съм!

Много изчерпателно! Впечатлих се от това как се справяте и напълно разбирам трудностите, с които се сблъсквате заради личния ми опит:)