Шеста тема на чакащите

  • 587 988
  • 5 451
  •   1
Отговори
# 3 840
  • Мнения: 260
Аз много добре разбрах историята с тъжното дете, защото и пред себе си имам такова. Не, не е моето, но дете на далечна позната. Е как нито веднъж не го е целунала, как не се е постарала за нещо. Нахрани детето с нещо си, после за себе си съвсем друго, вкусно ядене. И когато то поиска му се казва, че вече е яло. Детето също го усеща, питала е защо е така. Жената има и две големи биологични деца. Ами и с тах е горе-долу същото положението.  Момичето вече е голямо, на 16-17 години е, но още ми е жал за нея, когато я виждам. И, ако си мислите, че и аз не съм навътре в нещата, да кажа, че "майката" сама си разказва и даже не й прави впечатление как изглежда отстрани. Просто хората са такива и не винаги пърхат от радост и се раздават за децата си /за съжаление/. И тях не ги долюбва много.
А иначе моето дете много отдавна ми каза, че има две майки, тази, която я е родила и аз, но обича мен и на мен казва мамо. Другата е просто част от историята. И много биологични деца се отказват от родителите  си, поради една или друга причина, затова не смея да мисля, а още по-малко да твърдя категорично какво ще бъде, или няма да бъде след време. Но дори и да спре да ме смята за майка, аз никога не бих се отказала от тази си роля в живота й.

# 3 841
  • Мнения: 17 951
Бебу, аз съм имала точно две безсънни нощи със сина ми, който беше бебе на 4,5 месеца, когато го взех. Едната нощ беше заради отит и скрита пневмония, втората нощ не помня защо плака. С каката имах няколко месеца на нощен терор - около полунощ започваше да се мята, да блъска с крака и ръце и да плаче, понякога дори да пищи насън. Утихваше винаги в 6,00 и спеше спокойно до 8-8,30. Ама аз спрях от 21-22 до полунощ. И след обед с нея дремвах за час. Бях изтощена от безсъние и стрес, умирах за този час сън след обед е когато не искаше да заспи беше ад за мен.
Колкото до другото - синът ми е само мой, аз съм единствената му майка иначе е казвал, че има три майки - "Една, в чието коремче съм бил; втора, която ме е гледала като съвсем малко бебе и Мама", т.е аз. Но той никога не е имал връзка с БМ, докато дъщеря ми е била гледана от майка си първите няколко месеца от живота си и след това е била посещавана. Социалните разрешиха на БМ да я посещава дори след делото в седмицата, преди да влезе в сила решението и да си я взема. Затова и връзката между нас отне много време, за да бэде изградена.

# 3 842
  • София
  • Мнения: 651
Момичета,споделих  колко време чакам по повод въпроса на една дама от форума -дали да напомни за себе си и дали това ще ускори процеса.Затова споменах колко време чакам и,че и аз напомних за себе си,но това не доведе до нищо.
Да,чакането тежи,но аз не негодувам срещу това
Съвсем осъзнато съм задала критериите си и моля  ви,не ми давайте съвети как да ги променям! И без това
социалните също се стараят да ме съветват какво трябва да променя на всяка цена.
Относно биологичните майки-и аз като Мама Ру чувствам благодарност към жените,които въпреки всичко са избрали да родят детето,не да направят аборт.Не ги съдя,защото всяка от тези жени има своята история и причини да изостави детето си.И съм сигурна,че никоя от тях не е била равнодушна при разделянето с детето,което е носила девет месеца.

# 3 843
  • Мнения: 260
При мен нощният терор продължи повече от три години. Всяка вечер се събуждаше по някое време и наставаше ужасен рев, който никой и нищо не можеше да успокои. Е, беше ми тегаво, страдах от недоспиване, но оцеляхме. Сега вече всичко е на шест. Но тогава ми идваше да се пренеса някъде на другия край на планетата за през нощта. Не е имала контакти с биологичната майка, гледана е в дом, откъдето ми казах, че спи по цяла нощ непробудно. Да, ама не. Чак към четири години и половина, почти на пет започна да спи така.

# 3 844
  • Мнения: 17 951
Не знам до колко е вярно, но се говори, че в домовете са давали нещо на децата, за да са кротки и да спят. Моята след като навършва три я местят в ЦНСТ. Ами видях разликата там и у дома. Там беше едно вяло, апатично дете, липсваше й всякакъв живец. У дома имах едно енергично, живо дете с всичките му екстри.
Като ходех на срещи с бебето в друга област, социалните на бебето придружаваха приемната майка 1-2 пъти и видяха щерката. Тогава като я наблюдаваше как си играе докато ние пием кафе и си говорим, едната социална каза "Това дете не е за ЦНСТ, това е голяма грешка, там са щели да я съсипят, защото ги упояват да са кротки и да нямат проблеми"

# 3 845
  • Мнения: 234
Нашата приемна майка се "биеше в гърдите"така да го кажа,че детето не е боледувало изобщо.И ми даваше акъл,всяка вечер да и давам панадол да е по-спокойна.Аз останах шокирана.9 месеца и е давала панадол всеки божи ден.Каза,ми сигурно сега като я вземете ще вдигне температура давай и панадолче.Детето наистина десетина дена след като го осиновихме се разболя.Първо и спрях естествено панадола и второ,смяна на климата.Тя е от морето.Та въобще не се очудвам да ги упояват и с нещо по сериозно освен панадол.Нашата майка я водиха за отличничка.Не искам и да си представям тези със среден успех.Да не ви говоря че и не беше захранена.Давали и от техните манджи залци.Вкъщи нито пюрета,нито каши,нито попара.Абсолютно нищо.За тях това е работа.Отгонорността им е огромна,но въобще не се вживяват според мене.

# 3 846
  • Мнения: 6 166
Отличничка е, защото не й се разболяват децата, които ги гледа. Не се разболяват, защото панадолчето. И така кръгът се затваря.

# 3 847
  • Мнения: 17 951
Панадолът не предпазва, а тушира един от симптомите - температурата. Но това, че няма температура не значи, че е здраво.
Синът ми при мен след ваксина направи отит. Заради отита давах Панадол (заради болката). Излекувахме отита за месец, но междувременно детето направило пневмония, обаче трябваше да влезем в болница, за да се установи. Единственият симптом, че нещо не е наред беше, че Емо се изпълваше и пищеше кански на педиатърката ни вкара в болница. Така й не й хрумна поне да го прегледа.

# 3 848
  • В градината...
  • Мнения: 16 106
От деня, в който го взехме, цяла нощ пищеше. Успокояваше се като пие глътка мляко. Шишето с мляко го пиеше на по една глътка до сутринта. Това означаваше през 15 минути будене и даване на мляко. Повече не искаше, въртеше глава. Спеше и пищеше. И до днес е така. Повече от 3 години. Като го взехме, тъкмо дъщеря ми беше станала на 2 и се беше поуспокоила (тя беше страшно ревливо бебе). И се започна сагата. Вкъщи сме омаломощени. Рев до дупка. Сутрин като се събуди - ни лук ял, ни мирисал. Не помни, човекът си спи и пищи. За капак малкият продължава да се напикава(почти на 5).

# 3 849
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 234
И нашата приемна майка ми го пробутваше това с панадолчето, но в никакъв случай не е било ежеднивно. И при нас пак имаше доста противоречива информация боледувало ли е детето или не... Пък на нас едно от условията ни беше здравето, и много държахме да изясним статуса на сина ми преди да го вземем. Писала съм го и преди - доведохме го заедно с ПМ до София, за да го види конкретен лекар.
И после дадохме съгласие и си го взехме у дома ...

Страх ме хваща през какво прекарват децата ни всички инстанции, през които преминават...

Относно пишкането - малкия е на почти 3г и още спи с памперс. Миналата година се опитах да го махнем, но и аз съм доста сприхава и прекалено много го притиснах... До ден днешен го отчитам като огромна грешка, но освен да съжалявам - нямам друг ход Head Band

За щастие, той спи. От самото начало спи спокойно, почти не се е будил нощем. Но си беше свикнат на това от ПМ.

Друга забележка към нея, отново ми е свързана с храненето... Той на 9м беше 13кг, дебел, дебел, като човечето на Мишлен .... Активно хранен с кисело и прясно мляко от магазина, и с вафли, солети, хляб... До сега предпочита да не дъвче, ако може да глътне нещо - гълта го... Голям цирк беше докато свикне на нормална храна и на ограничаване на захарта...
Беше му много трудно да проходи заради дебелината, крачетата му можеха само на буквата "Л" да застанат..
Сега е на почти 3г и е 15 кг... Съвсем различно дете е вече, не е бучица Blush

Много съчувствам на майките с неядящи и неспящи деца.. Брагодаря всеки път за това, че моите не са нито едно от двете... Пу-пу...

Стискам палци!

# 3 850
  • Мнения: 16
Здравейте,мами!Да ви се похвалим,че сме вписани от януари,но вече имаме предложение за две биологично свързани деца!Съвет при осиновяване на по-големи дечица?На 3 и 5 годишна възраст!Нямаме търпение да се срещнем,но чувствам и страх.😁😁😁

# 3 851
  • Мнения: 48
Здравей, Petafche! Аз не мога да помогна със съвет, но те моля, ако нямаш нищо притив, разбира се, да споделиш какви бяха критериите ти.
Много, много стискам палци да се харесате! Simple Smile

# 3 852
  • Мнения: 16
Eleazaraa, две деца,с биологична връзка от 0-5(по препоръка на социалните),без предпочитания за пол и произход,с леки и лечими заболявания.Утре ни е срещата и стомахът ми е на възел:хем се вълнувам,хем ме е страх!Чувствам се изключително емоционална,няма да се изненадам,ако тръгна да плача.😁😁😁

# 3 853
  • Мнения: 48
Petafche, разбираемо е голямото вълнение Simple Smile И аз бих се чувствала така Simple Smile Мога само да те посъветвам да направиш повече от една срещи, за да имаш време да се успокоиш и да направиш трезва преценка. Имаш един месец за срещи.
Успех! Simple Smile

# 3 854
  • Мнения: 16
Какви са тия психолози, да ги пратя тях на едно усъвършенстване.
КАКВО значи да си забрави човек болката по починало дете, кой нормален родител го  може това!?
И пак идваме до мотивацията на осиновителите.
До колкото знам това било доста важна точка.
Поправете ме, ако греша.


[Всъщност,в Англия не разрешават осиновяване поне година след инвитро,за да си имал достатъчно време да се възстановиш от травмата,защото е травма.Както и не можеш да осиновяваш,паралелно с инвитро или ако осиновяваш и забременееш съдът няма да те одобри като осиновител.Има логика като се замислиш,а и тези решения в законодателството се базират на данни от практиката.

Общи условия

Активация на акаунт