Шеста тема на чакащите

Не искам да обидя никой. Разбира се, че 50 е прекрасна възраст. Има жени, които раждат на тази възраст и да, това е божа работа. Но осиновяването предполага залагане на критерии. И аз лично смятам, че е редно да се сложат малко по-широки възрастови граници, за това следва и социалните да съветват. Разбира се, че "всеки сам си преценя" ама това не е пазар да идеш да си избереш. Нали уж се гледа интереса на детето.
Не целя да споря. Това е мнението ми, вие може да мислите по друг начин
Аз написах и преди това, стискам палци на всички вписани наскоро с пожелания за кратко чакане.

Tanya, ще помоля да не ми преиначавате думите. Никога не съм си позволявала да кажа кой заслужава или не дете. Всички тук сме с една болка и всички мечтаем за едно и също. Но в живота никой нищо не заслужава просто така. Логика: ще имаш по-малко време с детето си, затова чакай да искам 10 месечно бебе.. не е правилна според мен. Или понеже чакаш три години в регистъра и бам, ти заслужаваш. Ами не, съжалявам. Това не е пазар и да идва всеки със списъка като при дядо Коледа просто защото иска и да смята, че някой е длъжен да му го даде. А децата? Те не искат ли? Всеки, който е отворил сърцето си за осиновяване е и заслужава дете, не ми връткайте думите. Коментара ми беше единствено за възрастта на детето и то спрямо кандиат- ссиновителите. Аз също вярвам в Бог, но в случая решенията се взимат от съвета, не от Бог...

Да. Интересът на детето се гледа. Затова се чака дълго. Защо си мислите, че точно вие с вашата възраст сте интересът на детето? Интересът на детето го знае Дядо Господ - може да сте сигурна в това. В преден пост ви посъветваха да "пуснете" малко тягата, за да се сбъдне молитвата ви. Намерете си странични занимания, спортувайте, учете, четете - с две думи, успокойте топката, без да неглижирате нещата, разбира се. Нужна ви е задълбочеността и зрелостта на 50-йсе годишните.  🙂

Когато започнах това с осиновяването през далечната 2011 имаше нещо такова, че не се препоръчва разликата между осиновител и осиновен да е повече от 45г и по-малко от 15г, ако не греша.
Проблем с яслите и градините имат само софиянци. Синът ми два пъти беше приеман през системата на ясла, а имах и опцията да влезе където аз искам извън класиране като осиновен. За детските градини зависи за коя, защото има такива, за които се ползват чужди адреси и децата се карат от другия край на града и, които не са нещо повече от останалите градини, ама зор да са в определена и такива, в които се влиза спокойно. С училищата е същото, въпреки районирането. Хубавото е, че след 7-8 години райониране някои пренебрегвани квартални училища вдигнаха нивото и сега не отстъпват много на така наречените елитни по резултати на НВО 4 и клас.
Като самотен родител, на когото първото дете беше на 3г и 4м, второто - бебе на 4м мога да кажа, че с бебето ми е било по-лесно, отколкото с по-голямо дете.
Общо взето и аз мисля, че трябва да има някаква горна граница между родител и дете, която да е законово установена. За сега май няма, затова и се дават бебета на хора над 45г, дори над 50г. Докато не бъде въведено като правило/ изискване ще е така - и 50-годишните могат да осиновят бебе.
Като единствено биологично дете на възрастна двойка - 40 и 48 години разлика с родителите ми не съм усетила особени негативи от този факт, нито пък предимства. Отгледаха си ме, дори ме изучиха в много тежък период - първата половина на 90-те, когато и двамата вече бяха пенсионери и никога не са имали на кого да разчитат за помощ - финансова, продуктова или в грижите за мен. Баща ми почина на 77г след няколко инсулта, майка ми кара 91г. Кой колко ще живее никой не знае. Млада двойка, с която бяхме на курсовете осиновиха и скоро след това бащата почина. Говорим за хора на 30, не за 50+ годишни. Аз съм вече на 51, децата ми са на 13 и 9 и на този етап бебета не ми се гледат, но реално бих имала сили, отделен въпрос е, ако сега тръгвах по този път какво дете щях да искам, вероятно заради възрастовата разлика 3-5, за да има време за адаптация преди училище, но можеше да посоча и до 7г. Всъщност първоначалната ми нагласа преди курса беше за 3 - 9-годишно, там психоложката ме посъветва да сваля горната граница на 5, а аз в последствие реших да сваля и долната и за първото дете писах 0-5г.

Помислете за вариант 0-4 или 0-5 години.
Просто ще чакате по-малко.

Ние осиновихме детето си на 3 г. 4 м., здраво, напълно развито за възрастта си, посещавало ДГ дори ... Законите са такива, че когато нямат отказ се чакат да минат срокове, а децата растат ...

Знам, че при по-висока възраст се чака по-малко. Мисля да вдигна възрастта до 3 г, ако не се обадят до 7-8 месеца. Чакането започва през октомври, така че има време.

Може би една идея по-малко, но най-бързо става, ако детето е над 7г, защото за тази възраст има най-малко желаещи. Но пък такова голямо дете не е за всеки. 0-4 е най-разумното за мен, защото ще може да ползвате платен отпуск за една година или до навършване на 5г на детето, ако го вземете на 4+години.

Чака се дълго и защото има такива, които пререждат останалите и всички го знаете.
Това, че съм написала няколко пост-а във форума за тема, която ме интересува, не ме прави пренатегната. Една публикация се пише за няколко минутки. Денят е 24 часа, в които аз работя (и то много) и правя един милион други неща. Съжалявам ако съм засегнала някой, просто споделих мнението си
Както знаете няма много статистики, например до кой номер том са стигнали съветите при разглеждането, колко деца има, колко хора със същите или сходни критерии. За мен форума и ФБ групата са единственият начин да си направя някаква моя равносметка как вървят нещата, колко се чака и т.н . Ще гледам да не пиша много тук, за да не излиза, че нямам задълбоченост и зрялост.

На скоро някъде срещнап цифрата 1000 за чакащите деца. Ако е вярна значи поне 1,5-2 кандидати чакат за сено дете. И понеже тези деца са до 18 години, то излизат и по 3-4-5 кандидати за едно дете. Бавно става. Децата намаляват с всяка изминала година, кандидатите - не.

Да, но същевременно колко много деца не намират дом и родители. Не зная какви точно са причините, но е факт.

Основното е по-голяма възраст или здравословен проблем.

МамаРу, оригиналният акт за раждане, в който се виждат имената на биологичните родители, на осиновителя ли се дава, или остава в папката в съда?

За едното дете ми дадоха копието на удостоверението за раждане, в което има имена и ЕГН на родителя, между другото тях ги има и в решението на съда. Удостоверението беше в пакета документи, който получих пре предаването на детето от социалните/.ЦНСТ. Във втория случай социалните при предаването задържаха копието от удостоверението за раждане на детето и казаха, че на мен не ми трябва. В решението на съда също няма ЕГН на БМ, но тя е била и непълнолетна, може и това да има значение.

Има ги в съдебното решение. Колкото до статистиките, мисля, че за едно дете чакат по доста повече от 2-3 души заради масовото изключване на ромския етнос. Има и много деца с откази, както и семейства с вече предлагани им деца и отказали ги. Така, че трудно могат да се направят точни сметки.

Здравейте. Има ли някой от Бургас и областта? От скоро съм в тази група и имам нужда от насоки. Благодаря предварително

Ние бяхме в Монтана и нямаме съдебно решение. Каазха че когато дъщеря ни навърши 18год. може да разбере кои са биологичните и родители. Предадоха ни я с приемно предавателен протокол. Акта на раждане го видяхме докато попълвахме документите за осиновяване.