Шеста тема на чакащите

  • 593 757
  • 5 451
  •   1
Отговори
# 4 860
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 293
Аз пък мисля, че е добре някакси да се изваждаме от розовия облак на желаното и изстрадано майчинство отвреме на време и да си казваме като ни е трудно.
Естествено, добре е и повече информация да даваме .. и да - при всеки е различно.

Ето - давам.
На мен ми е трудно да свикна, че малкия - на 5 и половина е вече, не ме чува. Той просто не чува. Гласът ми му е като за фон.
Голяма грешка направихме, че се карахме и викахме доста преди... Виждам понякога като му се тросна нещо, че сякаш се плаши от мен...
Ужасно е.
Но е факт.

Друг факт е и, че е голяма беля... Непрекъснато чупи неща, маже се и се търкаля... И въпреки всичките ми търпение и усилия... Често си изпускам нервите.

Не съм права - ама съм човек. Полагам много усилия да съм добра майка...ама не успявам, толкова често колкото ми се иска...

Това разбира се не значи, че не го обичам. Напротив. Той си е моят маймунчо и е най-прекрасният на света, но често ми е ужасно трудно да се фокусирам върху това, че го обичам...особено като натрупа големи глупости на малки интервали.

Hands V

# 4 861
  • Мнения: 65
Много дълго за писане е.
Стана ми смешно написаното от горната форумка,  че е интелигентен човек - много чете, пътува и прочие, а пък не й предлагат дете. Трябва да знае, че като дойде детето 2/3 от вещите си ще трябва да ги качи по гардеробите и шкафовете,  компютъра да го вади след 12 през нощта,  ако дете заспи, за четене дори да не си помисля, а за обществения резил,  който ще трябва да търпи от поведението на детето не ми се и пише. Мисля, че форумката живея с илюзията, че в дома й ще дойде кукла,, която ще храни с детска лъжичка.

# 4 862
  • Мнения: 50
Момичета, проблемите, които описвате са нормални, има ги и с биологичните деца ( личен опит ) Simple Smile
Оносно това, че приемат гласа ни като фон, съм стигнала до заключението, че забележки не трябва да се правят постоянно, а само за наистина сериозни неща. Иначе ставаме досадни и наистина не ни чуват.
При осиновените деца вероятно проблемите с т.нар."първична рана" се усещат на по-късен етап - пубертета. Предстои да разберем...

# 4 863
  • Мнения: 235
Дами, до тук описвате "проблеми" с които се сблъскват почти всички родители и нямат общо с това, че детето е осиновено. И аз като CvEtEmOe не мога да намеря правилния подход с моя пре-тийн. И аз си изпускам нервите. Непрекъснато обяснявам колко много го обичам, но това не ми пречи да му се сърдя, когато се държи не както трябва.

# 4 864
  • Мнения: X
Привет!

Писала съм назад, но понеже съм анонимна ще припомня накратко историята ни - вписани сме през 2019, подновихме след две години, сега предстои ново подновяване на документите.
Критерии - възраст 0-4 години, без значение пол, етнос, здраво и шаблонното вече без видими черти на ромския етнос.
За три години нито едно обаждане. Такова получихме в края на третата година. Второто обаждане беше миналия месец - в края на четвъртата година.
Не сме осиновили, два отказа направихме, тъй като имаше разминаване в критериите и това е причината да споделя тук.
Първото дете, бебе, беше с неврологично заболяване вследствие на екстремна степен на недоносеност, което беше потвърдено от педиатър и педиатър невролог. Три срещи, последната особено емоционална, защото тогава беше прегледа при невролога, който попари надеждите ни.
Второто дете с особено видими черти и белези заради ромския си произход - тази среща беше поучителна за нас, защото имаше леко стъписване от наша страна. Знам, че е изключително субективно това как различните хора възприемат и си представят какво означава "без видим черти на етноса", но няма да съм подробна, защото целта на поста е друга.

Защо и двата пъти от службите не бяха се съобразили с нашите критерии, нали затова се описват, когато подаваш документите?
За първото дете може и да се примиря и да си кажа, че го подготвят за международно осиновяване /ние бяхме вторите, които правят отказ за него/ и да се надявам, че с нашия отказ сме помогнали независимо от емоциите и надеждите, които бушуваха тогава в нас.
Но за второто дете ние бяхме първото семейство, на което предлагат среща с него и защо трябваше пак да се събуди надеждата ни, отново да ни връхлитат чувства, след като съм убедена, че има много кандидат осиновители, които не изписват в критериите си "без видим черти на етноса". Защо не извикаха тези кандидати?

Такива мисли са в главата ми от няколко седмици...

# 4 865
  • Мнения: 22
Здравейте! И аз съм във Вашата ситуация. Написала съм в критериите без видими черти на римския етнос, но въпреки това ми предложиха точно такова дете. Наистина всеки разбира по различен начин този критерий.

# 4 866
  • Мнения: 5
Привет отново. Мина срещата и като че ли се познахме с детенце. Първоначално представителя на Социални грижи леко ме притесни, защото каза че е родено с козметичен проблем детето, но при срещата се оказа че е леко преувеличено като сериозност /само защото знаех че има нещо си поставих за цел да гледам и търся следи, но пак бе едва забележимо/ И сега започва пак тичане за актуални документи, за да мога при следващите срещи да нося каквото имам готово, но се надявам живот и здраве до края на годината да сме си вкъщи

# 4 867
  • Мнения: 97
Честито ви щастие, пожелавам бърза адаптация и безброй щастливи моменти

# 4 868
  • Мнения: 103
Здравейте настоящи и бъдещи мамчета,имам въпрос -как минава прегледа в психодиспансера?

# 4 869
  • Кърджали
  • Мнения: 143
При нас провериха дали се водим там в регистъра им и ни дадоха бележки


Здравейте настоящи и бъдещи мамчета,имам въпрос -как минава прегледа в психодиспансера?

# 4 870
  • Мнения: 103
Благодаря.

# 4 871
  • София
  • Мнения: 35
При нас беше попълване на анкетна карта и нещо като интервю с въпроси за зависимости най-вече.

Здравейте настоящи и бъдещи мамчета,имам въпрос -как минава прегледа в психодиспансера?

# 4 872
  • Мнения: 1 831
Аз попълних анкета за зависимости и т.н., а след това минах преглед, който беше буквално 30 секунди. Докторът ме попита същите неща от анкетата и ми сложи печат и подпис. Срещу 40 лв.

# 4 873
  • Мнения: 4 423
При нас отидохме на едно гише в психодиспансера, платихме десет лева и просто ни написаха и подпечатаха бланките.
Нищо не сме попълвали или правили друго.
Не разбрах дали ни провериха дали фигурираме изобщо някъде като психично болни.
Става въпрос за малък областен град. Всичко беше проформа.

# 4 874
  • София
  • Мнения: 653
Попълнихме анкета и един след друг със съпруга ми влязохме при една докторка,която ни задаваше въпроси,свързани със зависимости и психични заболявания в рода.
Платихме по 40 лв.и от регистратурата си взехме документите.

Общи условия

Активация на акаунт