Шеста тема на чакащите

  • 587 574
  • 5 451
  •   1
Отговори
# 5 175
  • Мнения: 17 931
Не само осиновени дечица на самотни майки са нежелани от разширеното семейство. За съжаление, има и случаи, когато роднините изоставят и биологичните си племенници, внуци, ако са на самотна майка.

# 5 176
  • Мнения: 185
Не се отчайвайте.
Ние чакахме 5г. Не сме плащали на никой за каквото и да е. Миналата година си осиновихме 2 деца(10г. И 8г), момче и момиче. Първите 4-5 месеца бяха изключително тежки за нас, всичко ни се стовари от раз. Децата са в училищна възраст, бяха изключително изостанали в развитието си, за училището да не говоря. Някак си ,успяхме да преминем през този период. Важното е, че имахме силна подкрепа от всички покрай нас.
Децата се пооспокоиха, ние също.
Успех на всички и горе главите!

# 5 177
  • Мнения: 42
Здравейте, как се справихте с толкова големи дечица. Разкажете ми повече за адаптацията и трудностите, които имахте. Тъй като съм сама обмислям варианта за малко по голямо детенце, но все още не мога да реша каква да е възрастовата граница. Зная че е доста трудно.

# 5 178
  • Мнения: 185
Здравейте, как се справихте с толкова големи дечица. Разкажете ми повече за адаптацията и трудностите, които имахте. Тъй като съм сама обмислям варианта за малко по голямо детенце, но все още не мога да реша каква да е възрастовата граница. Зная че е доста трудно.

Трудно! Те бяха в ЦНСТ , незнаеха елементарни неща, момиченцето знаеше 5 думички и ги повтаряше. Момчето искаше да каже нещо, но неможеше да обясни. Въобще както обяснявах Аз, като ме попитаха.
Бяха Тотал щета. По ясно от това нямаше как да го обясня.
За 6м.имаше космическа разлика в поведението им и реалния живот. Сега вече се борим с училищната система. Това ни остана да преодолеем. Имаше и проблем в училището с адаптацията им. Другите деца не ги приемаха , не си играеха с тях, то при по-големия още хо има този проблем, но той е по свит,по притеснителен, докато тя е фурия. Познава и знае имената на всички в класа(28 деца).
Ааа збравих да кажа, че всяка седмица ги водим на детски психолог. Да се отърсят от неглижирането им. Подобрението е значително. Здравословно не бяха добре.
Това е. Не е хич лесно. Особенно първите3-4 мес.беше приключение за тях, а нас приключение х3.

# 5 179
  • при него
  • Мнения: 1 745
Yag, това е огромно, огромно добро!

# 5 180
  • Кърджали
  • Мнения: 143
Вашите ся били в ЦНСТ, а моето момиче беше при приемна майка. На 1 година лежеше и се хранеше с шише и спеше в количката. Като я сложихме в кошарата започваше да плаче. Така че според мен няма значение ка
къде са гледани, важното е как са ги гледали. Сега сме на 3.6 г. посещаваме детски психолог от 1 година и бавно напредва.



quote author=Dyado Yag link=topic=894277.msg49281308#msg49281308 date=1739029083]
Здравейте, как се справихте с толкова големи дечица. Разкажете ми повече за адаптацията и трудностите, които имахте. Тъй като съм сама обмислям варианта за малко по голямо детенце, но все още не мога да реша каква да е възрастовата граница. Зная че е доста трудно.

Трудно! Те бяха в ЦНСТ , незнаеха елементарни неща, момиченцето знаеше 5 думички и ги повтаряше. Момчето искаше да каже нещо, но неможеше да обясни. Въобще както обяснявах Аз, като ме попитаха.
Бяха Тотал щета. По ясно от това нямаше как да го обясня.
За 6м.имаше космическа разлика в поведението им и реалния живот. Сега вече се борим с училищната система. Това ни остана да преодолеем. Имаше и проблем в училището с адаптацията им. Другите деца не ги приемаха , не си играеха с тях, то при по-големия още хо има този проблем, но той е по свит,по притеснителен, докато тя е фурия. Познава и знае имената на всички в класа(28 деца).
Ааа збравих да кажа, че всяка седмица ги водим на детски психолог. Да се отърсят от неглижирането им. Подобрението е значително. Здравословно не бяха добре.
Това е. Не е хич лесно. Особенно първите3-4 мес.беше приключение за тях, а нас приключение х3.
[/quote]

# 5 181
  • Мнения: 2
Здравейте, тръгваме по този път и след като съпругата изнесе ровенето по форуми що се отнася до ин-витрото, мисля сега аз да се заема. Ще помоля за разяснения:
 Каква е практиката относно "леко увреждане"? Как го определят какво се включва в това понятие?
До каква степен се следи състояние на жилището и брой стаи? В нашия случй сме със спалня, кухня, хол и един усвоен и вкаран в трапезарията  балкон, който в момента е в   лошо състояние и смятаме да ремонтираме, след дългогодишен теч, за да го направим на наша спалня, за след поява на детето. Сега ако дойде социален работник няма да види  втора спалня, а едно пространство с обелени стени и покрив, което се ползва за склад. Това би ли имало някакво значение.

И нещо, което е може би за темата след, но виждам, че в момента не е много активна. Вие слагате ограничение за сериозни увреждания и наследствени обременености, но реално повечето им майки не са се изследвали добре  и не са се пазилипо време на бременност. А някои състояния дори не са и видими до определена възраст, при това от специалист. Не ви ли притеснява като заложите от 0 до....Надявам се, че няма много такива случаи, но от това, което сме чували от работещи в домове-дори и да видят някакви такива проблеми, нарочно не ги оповестяват-разбирам ги.

И като допълнение, аз се чудя как изобщо остават здрави неосиновени деца след втората и дори след първата година. Предполагам, че повечето са такива, които просто са оставени на по-късна възраст.

Последна редакция: вт, 04 мар 2025, 19:30 от АнтонГ

# 5 182
  • Мнения: 13 599
Не съм писала "от векове", още повече синът ми вече е голям човек, не е редно да го коментирам по форуми. Но последният пост ме върна десетилетия назад, с моите страхове и въпроси.
"Леко увреждане" - често тези деца са недоносени и недохранени, нищо фатално. Моето дете беше с" бебешка анемия" и чести дихателни проблеми, нормално за родилка, която не може да си осигури най-добрия хранителен режим.Освен това, лек сърдечен проблем, към днешна дата нищо му няма, не мога да изброя спортовете, с които се е занимавал. Много от недоносен ите деца имат проблеми с очите, без да е нещо фатално.
За жилището-също нищо фатално. Важно е да се демонстрира ред и безупречна хигиена.
Наследствена обремененост - никога не може да се предвиди, защото се носят гени от поколения назад. Все пак, ако има информация за сериозно психическо заболяване на предци е поне основание за размисъл.
Възраст от 0 до..., да, притеснително е. Обикновено умствени и психични дефицити се откриват около втората година. Въпреки това, повечето кандидати се стремят към колкото може, по-малка възраст, защото и социалното изоставане при прекрасни генетични данни не е за подценяване. Решението е лично и трябва да е добре обмислено.
В крайна сметка, както обичах да казвам "преди векове" тук всяка история завършва щастливо. Аз имам малко особено мнение по темата "домове" (закрити) vs.   "приемни семейства", но това вече излиза от въпросите. И както казваше майка ми(която обожаваше и буквално обожествяваше моя син, вечна и памет!)" Едно кученце да вземеш и ти става мило, какво остава за детенце".Не е толкова страшно. Успех!

# 5 183
  • Мнения: 2
Не съм писала "от векове", още повече синът ми вече е голям човек, не е редно да го коментирам по форуми. Но последният пост ме върна десетилетия назад, с моите страхове и въпроси.
"Леко увреждане" - често тези деца са недоносени и недохранени, нищо фатално. Моето дете беше с" бебешка анемия" и чести дихателни проблеми, нормално за родилка, която не може да си осигури най-добрия хранителен режим.Освен това, лек сърдечен проблем, към днешна дата нищо му няма, не мога да изброя спортовете, с които се е занимавал. Много от недоносен ите деца имат проблеми с очите, без да е нещо фатално.
За жилището-също нищо фатално. Важно е да се демонстрира ред и безупречна хигиена.
Наследствена обремененост - никога не може да се предвиди, защото се носят гени от поколения назад. Все пак, ако има информация за сериозно психическо заболяване на предци е поне основание за размисъл.
Възраст от 0 до..., да, притеснително е. Обикновено умствени и психични дефицити се откриват около втората година. Въпреки това, повечето кандидати се стремят към колкото може, по-малка възраст, защото и социалното изоставане при прекрасни генетични данни не е за подценяване. Решението е лично и трябва да е добре обмислено.
В крайна сметка, както обичах да казвам "преди векове" тук всяка история завършва щастливо. Аз имам малко особено мнение по темата "домове" (закрити) vs.   "приемни семейства", но това вече излиза от въпросите. И както казваше майка ми(която обожаваше и буквално обожествяваше моя син, вечна и памет!)" Едно кученце да вземеш и ти става мило, какво остава за детенце".Не е толкова страшно. Успех!

Благодаря! Какво ви е мненито за домовете и приемните семейства? Поне по моите наблюдения, домовете, поне що се отнася до малките деца, вече не са онзи ужас от едно време.

# 5 184
  • Мнения: 17 931
Домовете са закрити, сега са в приемни семейства или ЦНСТ. И в домовете, и в ЦНСТ липсва персонална грижа и привързаност към един постоянен обгрижващ. Колкото по-малко е детето и по-кратко е било извън семейство, толкова по-добре.
Леки увреждания са такива състояние и увреждания, които подлежат на компенсиране или лечение, израстване и не оказват съществено влияние на интелектуалното, нервно-психическото, физическото развитие на детето - форамен овален се затваря обикновено сам, различните проблеми със зрението се компенсират с очила, намален слух с апаратче, детската астма се израства...
Обучителни затруднения като дислексия, дисграфия, дискалкулия стават видими след петата година и се диагностицират вече в училищна възраст 1-2 клас. Срещат се често и при деца в биологичните си семейства, без значение на социалния статус.
Деца с ДЦП, Даун или други генетични увреждания по правило се смятат за не осиновяеми у нас и рядко се предлагат на наши кандидат осиновители с цел трупане на откази, за да бъдат вписани в международния регистър и да им бъде даден шанс за семейство.
Като човек, осиновил дете на 3 години и 4 месеца и бебе на 4 месеца - колкото по-рано, толкова по-добре. Пак като човек, осиновил дете от ДМСГ и ЦНСТ и такова от приемно семейство - последното е за предпочитане.

Последна редакция: вт, 04 мар 2025, 21:35 от Mama Ru

# 5 185
  • Мнения: 185
Всичко е много,ама много относително.
Мога да пиша до утре сутрин по темата, но докато не се сблъскаш с товарния влак , няма да разбереш реалността.
Домове няма, всъщност са май само 2 или 3 , но те са за деца с тежки увреждания. Приемни семейства и ЦНСТ, това са възможностите за осиновяване към този момент от България.
За бъдещите осиновители , мога един съвет да дам. Когато имате предложение за дете, ще Ви се обадят по телефона или ще получите писмо от дадения регионален център. Първо ще отидете в този център и ще Ви запознаят с документите на даденото дете. Ще Ви запознаят с досието му, тук е ключовия момент, че това което ще прочетете , няма въобще да Ви хареса, ще прочетете доста медицински термини които няма да са Ви ясни, въобще ще Ви се стъжни положението и е си зададете въпроса, аз какво правя тук. Сега само да вметна, че час от досието е попълвано от хора,(социални работници),които никога не са виждали детето. Таааа, моя съвет е, ВИЖТЕ детето, тогава си вадете изводите, Вие веднага ще разберете това ли е вашето дете !
Ние минахме през всичко за 5те години чакане, а самия процес по осиновяването приключи за по-малко от 1 м.
Ако имате въпроси(сигурен съм, че имате безбрай такива) , питайте.

# 5 186
  • Мнения: 692
Здравейте, тръгваме по този път и след като съпругата изнесе ровенето по форуми що се отнася до ин-витрото, мисля сега аз да се заема. Ще помоля за разяснения:
 Каква е практиката относно "леко увреждане"? Как го определят какво се включва в това понятие?
До каква степен се следи състояние на жилището и брой стаи? В нашия случй сме със спалня, кухня, хол и един усвоен и вкаран в трапезарията  балкон, който в момента е в   лошо състояние и смятаме да ремонтираме, след дългогодишен теч, за да го направим на наша спалня, за след поява на детето. Сега ако дойде социален работник няма да види  втора спалня, а едно пространство с обелени стени и покрив, което се ползва за склад. Това би ли имало някакво значение.

И нещо, което е може би за темата след, но виждам, че в момента не е много активна. Вие слагате ограничение за сериозни увреждания и наследствени обременености, но реално повечето им майки не са се изследвали добре  и не са се пазилипо време на бременност. А някои състояния дори не са и видими до определена възраст, при това от специалист. Не ви ли притеснява като заложите от 0 до....Надявам се, че няма много такива случаи, но от това, което сме чували от работещи в домове-дори и да видят някакви такива проблеми, нарочно не ги оповестяват-разбирам ги.

И като допълнение, аз се чудя как изобщо остават здрави неосиновени деца след втората и дори след първата година. Предполагам, че повечето са такива, които просто са оставени на по-късна възраст.


Здравейте. Разбирам абсолютно притесненията Ви. За съжаление, както и при биологично дете, гаранция за здравето няма как да имате на 100%. Децата обаче преди да бъдат вписани в регистъра, минават прегледи и ако има нещо сериозно, то няма как да бъде прикрито. Леки, лечими заболявания биха могли да са алергии, нужда от лека операция, кривогледство, т.н. Ние бяхме вписали "с леки, лечими заболявания, но без генетични обременености" основно заради майки шизофренички. Помислете добре също така за критериите си като възраст и пол. Вписването на критерий за почти бебе Ви гарантира дълго чакане. Ние осиновихме нашата дъщеричка на 2 годинки и 8 месеца, още си беше бебенце и адаптацията мина бързо.

Моят съвет също е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да видите детето. Наистина документите се попълват от хора, които понякога дори не са го виждали. Вие също така ако желаете имате възможност за консултация със специалист преди да дадете отговор за осиновяването. Относно домът Ви, не мисля, ч би било проблем, социалните ще впишат в доклада, че Ви предстои ремонт.


Домове вече няма,  както са Ви писали, освен няколко за деца с много тежки увреждания. Основно дечицата са в приемни семейства.

Изчела съм всички теми докато чакахме, намерила съм тук много, много полезна информация и съм насреща ако имате въпроси. Успех и кратко чакане

# 5 187
  • Мнения: 342
Здравейте,
все още не сме сме пред подаване на документи. Ще сключваме брак и искам да ви питам, според вас има ли значение дали сме регистрирани на един и същ постоянен адрес и важно ли е да си сменя фамилията?
До колко дирекции може да се кандидатства и вие как решавате кои да изберете?

# 5 188
  • Мнения: 17 931
Дали ще си смените фамилията няма никакво значение, щом сте сключили брак, осиновяване двамата и детето се записват с презиме и фамилия на бащата като дете, родено в брак.
Давате постоянен адрес, където ще живеете, защото там ще ви наблюдават две години след осиновяването, там ще минавате обучение и т.н
Изборът колко и кои дирекции да впишете си е ваш. Повечето кандидати пишат всички 28, но може и да посочите само тези, които са ви удобни за пътуване, все пак, ако сте в Петричка област и посочите Добрич или Силистра и от там дойде предложение ще е доста път.

# 5 189
  • Мнения: 342
Постоянният адрес по лична карта ли трябва да е?

Общи условия

Активация на акаунт