Шеста тема на чакащите

  • 581 433
  • 5 451
  •   2
Отговори
# 5 400
  • Мнения: 144
Обществото ни е много болно, чак е страшно. Ще Ви дам пресен пример от днес с нашето момиченце. Днес  сутринта в 8.00ч. ни връчваха удостоверенията за завършен II клас. Искаха родител/настойник/ заедно с детето ,за подпис.
След като са се разписали и получили удостоверението, са си казали довиждане. Няма драма до този момент.
След 10 мин. във Вайбър групата на класа, качвст общи снимки на класа , заедно с г-жата класна и г-жата на занималня. Естественно нашето момиче ,я няма на снимките, защото никой дори и не ни е намеквал за такива. Много добре видяха всички ,че си тръгват. Никой не обели нито дума. Хич не ми е за самата снимка,а за уважението и че това дете е част от този клас. Потресен съм от отношението. Ще направя всичко възможно, да разберът още на 15 Септември, че няма да се подиграват с нея/нас. Да не говорим, че за тази вечер са организирали купон в ресторанта на един хотел  от 18.00ч. Подаръци и то скъпи за госпожите, въобще пълна показност. Днес в групата писаха, че подаръците нямало да дойдат за днес, много съжалявали за това. И като за капак, ресторанта нямали достатъчно персонал и ги помолили да си донесът алкохол от дома. И Аз се втрещих, те за децата ли организират парти или алкохолна вечеринка за пишман родителите. По дяволите, те завършват 2 клас,а те им правят бал !!?
Пиша всичко това , за да сте наясно , че БГ училището е пълен фарс.
Явно някой, може би учителите са "изпяли" на родителите, че момиченцето ни е осиновено. Всички я избягват, все едно е прокажена. Вече имаме случай и на физическо насилие над нея(добре , че свърши учебната година).На малкото снимки на които я има, е постоянно сама.
Но и с това ще се справим. Както бях писал, само напред и нагоре.
Айде , че се отплеснах с обяснения.

# 5 401
  • Мнения: 17 262
До болка познато с голямото ми дете. Седем години тормоз, заплахи да не се оплаква, че ще стане по-лошо, булинг, подигравки, физическо насилие ... Мести си детето докато е време. Нашите деца не са добре приети в снобарските училища и класове.

# 5 402
  • Мнения: 811
Dyado Yag, аз съм писала в един от моите постове точно за такова отношение към моя син и точно в първи-втори клас.  Ти ще трябва да проявиш гъвкавост и да си приспособиш. Отиваш да я вземеш всеки ден, запознаваш се с родителите, гледаш къде отиват да играят и ти там, говориш си с тях, каниш ги на рождени дни, черпиш за имен ден и без повод и ще видиш, че нещата ще се получат. След като ги поканих на първия рожден ден само две-три го поканиха след това, но аз не се отказах, на следващия пак ги каниш и накрая вече навсякъде го канеха, партита с пижами и т.н Родителите ще трябва да прокарат пътечката. Не се заканвай, просто промени подхода и упорствай малко повече.

# 5 403
  • Мнения: 144
Dyado Yag, аз съм писала в един от моите постове точно за такова отношение към моя син и точно в първи-втори клас.  Ти ще трябва да проявиш гъвкавост и да си приспособиш. Отиваш да я вземеш всеки ден, запознаваш се с родителите, гледаш къде отиват да играят и ти там, говориш си с тях, каниш ги на рождени дни, черпиш за имен ден и без повод и ще видиш, че нещата ще се получат. След като ги поканих на първия рожден ден само две-три го поканиха след това, но аз не се отказах, на следващия пак ги каниш и накрая вече навсякъде го канеха, партита с пижами и т.н Родителите ще трябва да прокарат пътечката. Не се заканвай, просто промени подхода и упорствай малко повече.

Не не се заканвам, а споделям!
Може би само за физическото насилие, няма да се разберем.
Там ще съм безкомпромисен.

# 5 404
  • Мнения: 54
С абсолютно уважение към Ден за Ден за споделеното, аз имам по-различно виждане за нещата.
Генетиката е все още ненапълно разгадана. Няма категорични доказателства, че въобще генът би могъл да е отговорен за мързелът и небрежното отношение. Това е по-скоро нещо, толерирано от средата, въпреки че разбирам колко по-лесно е да се обвини гена.
Без да нападам, просто питам: детето винаги ли е било такова? Допускате ли, че може и Вие да сте допуснали грешка във възпитанието си, в стремежа да му осигурите всичко? При много чаканите деца, родителите са склонни на много толеранси. Наблюдавам много отношения дете-родител около мен, и с осиновени и с биологични деца и забелязвам колко грешки правят всъщност родителите. Имам близка, която изпусна възпитанието на детето си генерално, сега ще го води на психолог и казва, че то е проблемно.. Просто разсъждавам, истината е винаги по средата. Много демотивиращо звучи всичко, сякаш осиновяването не е за всеки, а всъщност родителството не е за всеки и дори биологично, детето може да има същите проблеми.
Здравейте!След осиновяването се появи и нашето биологично дете. Възпитавам ги по един и същи начин, примерът които давам се вижда и от двете деца, грешките, които съм правил се виждат и от двете деца. Мога да ви кажа, че разликата между двете е огромна. При едното дете трябва да повторя нещо няколко пъти и накрая да се развикам за да се случи.При другото още не съм довършил изречението и става. При едното е постоянно мрънкане , недоволство от този или онзи. При другото приемане с мир и спокойствие, едва ли не с благодарност.Гледам и не вярвам колко различни могат да са две деца делящи една стая, един дом. Не казвам, че утрешния ден ще бъде така и другото няма да го завърти пубертета и всичко да се преобърне.
Може би и този контраст между двете деца може да ме е провокирал да пиша за гена. Мислех си че моя подход, моето възпитание ще води, изгражда, оформя.Че ще пиша на бял лист. Листа определено не е бял и там вече има писано и рисувано и трудно подлежи на промяна. Искаш да дадеш, да помогнеш. Но както са казали старите хора... Насила не можеш да дадеш, дава се на онзи които иска и търси.
А иначе моите грешки са си там. И аз съм се учил и се уча от тях. За тези години доста се промених. И ако съм знаел какво ме очаква още в началото и какво предстои... Но то май така е за много неща в живота.

# 5 405
  • Мнения: 17 262
Твоето отношение към децата е различно и те го усещат и виждат. Едното тества дали ще бъде прието, дали няма да бъде отхвърлено, дали няма да се откажеш. Другото има увереността, че няма да го направиш.
И двете ми деца са осиновени и са коренно различни. Все пак носят различни жени, осиновени са на различна възраст и са различни индивидуалности.

# 5 406
  • Мнения: 144
Нашите две деца са коренно различни. Въпреки, че са брат и сестра.

# 5 407
  • Мнения: 54
Твоето отношение към децата е различно и те го усещат и виждат. Едното тества дали ще бъде прието, дали няма да бъде отхвърлено, дали няма да се откажеш. Другото има увереността, че няма да го направиш.
И двете ми деца са осиновени и са коренно различни. Все пак носят различни жени, осиновени са на различна възраст и са различни индивидуалности.
Извинявай, не те разбрах. В какъв смисъл отношението ми към децата е различно?

# 5 408
  • София
  • Мнения: 1 180
Всяко дете е индивидуалност. И нашите две са коренно различни. Младежът ни е доста по-подреден, послушен и организиран, за разлика от сестра си, която е като една "маймунка" - своенравна, тропаща с краче, разхвърляна, даже мърлявка.
А разликата им е само 1г и 7м. Брат и сестра са.
Подхода уж е един и същи, но не работи по един и същ начин. На нея се налага по-често да се повиши тон, защото просто се прави на "приятно разсеяна" най-вече когато не й изнася. Типично.
Характер. При нея има огромна липса на емпатия. Тръгваш да я гушнеш - тя се пази. Така беше още от началото, за съжаление.
Но, това са предизвикателствата при възпитанието на децата.
А den_za_den, аз бих ви посъветвала да смените психолога, но да продължавате да посещавате такъв. Успех!

# 5 409
  • Мнения: 17 262
Твоето отношение към децата е различно и те го усещат и виждат. Едното тества дали ще бъде прието, дали няма да бъде отхвърлено, дали няма да се откажеш. Другото има увереността, че няма да го направиш.
И двете ми деца са осиновени и са коренно различни. Все пак носят различни жени, осиновени са на различна възраст и са различни индивидуалности.
Извинявай, не те разбрах. В какъв смисъл отношението ми към децата е различно?
Не те упреквам, но сам каза, че осиновеното дете е трудно, че няма здрава връзка между вас, че се държи предизвикателно и имаш чувството, че се проваляш като родител, дори на моменти обмисляш разсиновяване. Разбирам те, защото и аз се боря с нарушена привързаност и е много трудно да обичаш, да подкрепяш безрезервно, да се опитваш да стигнеш до детето, а то да си играе с чувствата ти и да тества непрекъснато търпението ти и границите. Сякаш те предизвиква "Хайде, откажи се и ти от мен". Ако това е биологичното ти дете, би ли си помислил дори веднъж да го оставиш? И друго, едното дете поглъща силите и енергията ти, за да не остане за другото. Добър психолог за детето и семеен терапевт за всички ви, цялото семейство. Но е много трудно да се намерят специалисти по такъв специфичен проблем.

Последна редакция: ср, 04 юни 2025, 15:36 от Mama Ru

# 5 410
  • Мнения: 144
Да Ви кажа, тези детски психолози са нож с две остриета. Понякога ровят много на дълбоко в съзнанието на детето и 2-3дни след това са като парцали. Нашето момиченце, вдига много висока температура след някои от срещите(сеансите), стигаша 40°. Казват че било нормално, но според мен не е много нормално за детето. Добре ,че сега сме  във ваканция и от психолозите.

# 5 411
  • Мнения: 17 262
На мен също не ми се вижда нормално детето да вдига температура след срещата. То и при толкова малки деца трябва да протича повече под формата на игра, не на разпит. По-скоро подтикване на детето да изкаже това, което го мъчи, даване на пространство за движение и разтоварване на напрежението...

Последна редакция: чт, 05 юни 2025, 11:18 от Mama Ru

# 5 412
  • Мнения: 54
Твоето отношение към децата е различно и те го усещат и виждат. Едното тества дали ще бъде прието, дали няма да бъде отхвърлено, дали няма да се откажеш. Другото има увереността, че няма да го направиш.
И двете ми деца са осиновени и са коренно различни. Все пак носят различни жени, осиновени са на различна възраст и са различни индивидуалности.
Извинявай, не те разбрах. В какъв смисъл отношението ми към децата е различно?
Не те упреквам, но сам каза, че осиновеното дете е трудно, че няма здрава връзка между вас, че се държи предизвикателно и имаш чувството, че се проваляш като родител, дори на моменти обмисляш разсиновяване. Разбирам те, защото и аз се боря с нарушена привързаност и е много трудно да обичаш, да подкрепяш безрезервно, да се опитваш да стигнеш до детето, а то да си играе с чувствата ти и да тества непрекъснато търпението ти и границите. Сякаш те предизвиква "Хайде, откажи се и ти от мен". Ако това е биологичното ти дете, би ли си помислил дори веднъж да го оставиш? И друго, едното дете поглъща силите и енергията ти, за да не остане за другото. Добър психолог за детето и семеен терапевт за всички ви, цялото семейство. Но е много трудно да се намерят специалисти по такъв специфичен проблем.
Здравей!Силите и вниманието ми отиваха и отиват към по-голямото дете. Усетил съм го, а и са ми казвали, че малко пренебрегват малкото. Школи, уроци,състезания(обиколили сме страната по такива), желания, дрехи, всекидневна работа по домашни от училище до голяма степен за голямото. За малкото каквото остане.И така до скоро. От същото скоро започнаха и мислите за разсиновяването. Ако има някой който да бъде недоволен то това е малкото и ще бъде право.
Въобще не искам да звучат като оправдаващ се, но съм дал в повече от колкото са ми силите за това дете. Исках да не се чувства различно.Да е щастливо и да расте възпитано, културно, интелигентно.

# 5 413
  • Мнения: 17 262
Точно, то поглъща енергията и времето ти, ресурсите, силите, за да не остане за другото.
А още по-кофти ти става като си помислиш, че ощетяваш биологичното си дете.
Опитваш се да дадеш всичко най-добро, да компенсираш изоставянето, а то започва да се държи като център на вселената. Познато ми е, с тази разлика, че моите и двете са осиновени, я голямото има нужда от помощ заради затруднения.

# 5 414
  • Мнения: 66
Точно, то поглъща енергията и времето ти, ресурсите, силите, за да не остане за другото.
А още по-кофти ти става като си помислиш, че ощетяваш биологичното си дете.
Опитваш се да дадеш всичко най-добро, да компенсираш изоставянето, а то започва да се държи като център на вселената. Познато ми е, с тази разлика, че моите и двете са осиновени, я голямото има нужда от помощ заради затруднения.
Весело, ползотворно и щастливо лято мили родители. Бъдете здрави, щастливи и безгрижни. На тези които все още чакат своите мечтани рожби желая скоро ПИСЪМЦЕ. На тези които вече имат пожелавам безгрижни и весели дни изпълнени с радост и щастие.
Усмихнато лято!

Общи условия

Активация на акаунт