365 тайни от моя живот /4 тема/

  • 238 079
  • 1 229
  •   1
Отговори
# 60
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Мъжът ми в рамките на месец ме пита дали съм изпитвала потребност да имам дете  Confused Нещо съм го съмнявала дали го искам. Явно очаква всеки ден да подскачам и да викам "Искам бебе, искам бебе". Ако трябва да съм честна искам, но съм ужасена от това, които ме чака като стана майка - всичко ли ще е ок с бебето, ще бъда ли добра майка, ще успея ли да му дам всичко, от което има нужда и пр. Обидих се, защото полагам реални действия, за да имаме дете. Едно от тях е, че зарязах работа, която обичам и колеги, които много харесвам за друга такава, която не ми носи особена радост заради по-високо възнаграждение и осигуровки.
Абе хич не ми стана приятно.....

Последна редакция: ср, 06 яну 2016, 10:31 от miss july

# 61
  • Мнения: 5 435
Джулка, ще бъдеш чудесна майка, остави тези мисли. Все едно мен описваш преди няколко години , но повярвай ми да бъдеш майка е най-прекрасното чувство на света!  Hug

# 62
  • Мнения: 341
Джули, не се обиждай! Четейки те, усетих, че мъжът ти има голямо желание за дете! Това е прекрасно!
Готови сте и двамата! Остава само смело напред!

# 63
  • Мнения: 902
Джули, опитай се да погледнеш нещата така...Всеки човек си има страхове и притеснения...И ги споделя по един или друг начин. Мъжете понякога не успяват да подберат подходящия, но поне ти е споделил какво го притеснява. На моя трябва да му мъкна всичко с ченгел, защото никой не го е научил да споделя. Трудно е да даваш рамо на хора ако не знаеч къде ги боли и къде им трябва това рамо...Още по трудно е, като го очакват от теб, а не ти дават никаква информация. Поговори с човека. Нека обясни защо го притеснява това- кажи му че те е обидило, но и че искаш да разбереш откъде му идват тия мисли.

# 64
  • Мнения: 4 209
Е, в този случай каква информация да й даде - просто е задал въпрос, по-лесно би било Джули да го попита защо той си мисли обратното.... Понякога комуникацията трябва да бъде по-опростена Sunglasses

Джули, ще бъдеш добра майка, когато това се случи, убедена съм, особено четейки много от твоите постове по най-различни теми. Вие сте отдавна заедно, нормално е да се замисляте върху това, но, след идването на детенце, живота коренно се променя - с плюсове и някои минуси.... Това е отговорно решение.

# 65
  • Мнения: 23 097
Крайно изнервена съм. Факторите са много, решенията - трудни.

# 66
  • Мнения: 5 435
Страх ме е за бебето на сестра ми. Дано всички изследвания са наред, плаче ми се, много ми се плаче. Но не мога за да не я притесня. Тя също се прави на силна пред мен. Моля се за тях всичко да е наред.  Praynig

# 67
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Благодаря ви, момичета  Hug
Обяснението на въпроса му е, че му се струвам притеснена /то все едно няма за какво/, а и предния път като ме бил питал, не съм му отговорила нищо.
В момента правим и голям ремонт и толкова си го е сложил на сърце. Само се нервира и притеснява дали всичко щяло да стане добре и както го искаме. Явно го е подгонила депресията.

Цвети, не се навивайте негативно предварително. Стискам палци всичко да е наред и скоро да се радвате на здрав и прекрасен племенник  Hug

# 68
  • София
  • Мнения: 23 769
Джулка, аз не се съмнявам, че ще бъдеш прекрасна майка!  Hug
Желанието за дете и чувството за готовност да бъдеш майка са две различни понятия. Второто го осъзнаваш доста по-късно, понякога след като родиш, поне при мен така беше.

# 69
  • Мнения: 15 057
Ако трябва да съм честна искам, но съм ужасена от това, които ме чака като стана майка - всичко ли ще е ок с бебето, ще бъда ли добра майка, ще успея ли да му дам всичко, от което има нужда и пр.

Това си идва с времето. Когато родих първото си дете, ми го донесоха, увито като пашкул, а то като ревна и затресе брадичка... Така се уплаших какво ще го правя това ревливото, как ще се справя? Припомних си, че бях със страшно голяма епизиотомия и много ме болеше. Вечерта си плача, а акушерката дойде и ме пита: "за кой плачеш сега?", а аз: "за себе си". Жената така се изненада, че не знаеше какво да ми каже.  Joy

# 70
  • Мнения: 4 560
Позволих си лукса да повярвам в/на друг човек. Знам, че някога ще ме боли много от това.

# 71
  • Мнения: 29 479
Позволих си лукса да повярвам в/на друг човек. Знам, че някога ще ме боли много от това.
Не е задължително да те боли.
Моята тайна е, че ми омръзна едни и същи хора да споделят едни и същи тайни. Чудя се не се ли усещат колко са досадни

# 72
  • Мнения: 2 650
Естел, дано тази вяра  не произвежда болка.  Hug Обикновено  е лукс  да повярваш в себе си, а да вярваш на някой друг е  последствения бонус, обратния вариант е по-трудно възможен!
miss july,  добрите майки най-много се съмняват в качествата си на такива - преди зачеване, по време на бременността и мнооого дълго след раждането  Hug

Моята тайна е, че обмислям раздяла с прекрасен, любящ човек, който обаче  показва любовта си само към мен...  Confused

# 73
  • Мнения: 4 560
Лукса да повярвам в мен си още не съм си го позволила. Дано и той да се случи скоро!

# 74
  • София
  • Мнения: 5 197
Зандали, ще е трудна раздялата предполагам.
Оставам с впечатление, че като реша да се разделя с работа,хора,вещи хората казват: това е най-лесното, но за мен да си тръгнеш/напуснеш е по трудно.
Имам една тайна и тя е ,че понякога се изчервявам, когато говоря с един човек,  това ме влудява и не мога да се контролирам. Един път си представих, човека гол и ми беше по-лесно общуването. А човекът е мил и приятен  искам да си разговарям с него нормално. . Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт