Неузнаваема съм и цвета смених

Днес се срещнах с един човек, с когото абсолютна случайност ни сприятели. Това момче сигурно е най-добрият човек, когото познавам. Толкова възпитан, толкова човечен, толкова реално мислещ, честен и земен човек. Толкова нормален на фона на всички странности, които хората притежават. Беше ми толкова драго да се видим след две години! Боже мой, той се разплака като му разказах това, което ми се случи през септември... Ама те всички плачат като чуят за това, не защото се е случило на мен, а защото наистина на хората им изглежда уникално и невероятно.
И то май е такова.
Щастлива съм, че животът му се развива така, че чакат бебче, че семействата ни ще се опознаят и ще продължим приятелството си. Безценно е да познаваш такъв човек и той да е твой приятел!
