Здравей те,
имам дете на 3 и половина и напоследък се държи много странно. Той винаги е бил по срамежлив и когато някои непознат го пита нещо или го поздрави той навежда глава и не отговаря. Преди си мислех че е просто по срамежлив, но сега си мисля че проблема е по сериозен. Досега живяхме в БГ от 6 месеца живеем в САЩ и той ходи на детска градина вече 2 месеца и от срам или страх не говори със учителките, само кима когато го питат нещо. Със децата говори. От както ходи на детска градина вместо да стане по социален стана обратното. Ако някой непознат го заговори се крие зад мен, ако някои го поздрави и му се усмихне той започва да плаче и да си запушва ушите със ръце. Казва че плаче защото му се смеели. Казва че не искал да говори със учителката. На детската площадка е ок със децата , но не харесва родителите до го заговарят. Преди говореше със моите приятелки а сега просто кима когато го питат нещо, сякаш проблема се засилва.
Някой сблъсквал ли се е със такъв проблем и как сте се справили? Мисля си за психолог но съпруга ми мисли 4е детето е още малко и сякаш е скептичен. Дали е просто период или нещо по сериозно? Моля ако някои е имал такъв проблем да ме посъветва, вече съм много притеснена и не знам какво да правя.
имам дете на 3 и половина и напоследък се държи много странно. Той винаги е бил по срамежлив и когато някои непознат го пита нещо или го поздрави той навежда глава и не отговаря. Преди си мислех че е просто по срамежлив, но сега си мисля че проблема е по сериозен. Досега живяхме в БГ от 6 месеца живеем в САЩ и той ходи на детска градина вече 2 месеца и от срам или страх не говори със учителките, само кима когато го питат нещо. Със децата говори. От както ходи на детска градина вместо да стане по социален стана обратното. Ако някой непознат го заговори се крие зад мен, ако някои го поздрави и му се усмихне той започва да плаче и да си запушва ушите със ръце. Казва че плаче защото му се смеели. Казва че не искал да говори със учителката. На детската площадка е ок със децата , но не харесва родителите до го заговарят. Преди говореше със моите приятелки а сега просто кима когато го питат нещо, сякаш проблема се засилва.
Някой сблъсквал ли се е със такъв проблем и как сте се справили? Мисля си за психолог но съпруга ми мисли 4е детето е още малко и сякаш е скептичен. Дали е просто период или нещо по сериозно? Моля ако някои е имал такъв проблем да ме посъветва, вече съм много притеснена и не знам какво да правя.
Не разбира, че му се усмихват, мисли си че му се присмиват. Ще свикне, ще му стане ясно че съществува и усмивка на тоя свят, дори при възрастните. 