Странно поведение – страх/срам от възрастни

  • 11 585
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 67
Дори учителката да е причината за отношението му към всички останали възрастни, смятам че трябва да се работи в посока адаптация, а не преустановяване на първоизточника. За мен "детето е чувствително" не е довод, колкото и грубо да звучи. Никой не е длъжен да приема изкуствено поведение, според чувствителността на другите - това е и невъзможно.



Аз даже харесвах въпросната строга учителка по други признаци, но го преместих в друга група. После спря да плаче и ходи с желание.


Извинявай, но как точно твоето дете се е адаптирало, след като си го преместила в друга група. Тоест това с теорията за "непреустановяването на първоизточника" как проработи? Питам съвсем сериозно без да се заяждам.

Аз бих посъветвала авторката да потърси други алтернативи, ако може.

# 46
  • Мнения: 21 648
Говорих вчера със учителката, не получих съвет, не ми помогна особенно. Попита ме дали съм говорила със педиатара на Алекс за състоянието му.Аз говорих със него но той ми каза че най вероятно още се адаптира .
Детето ми го е страх да говори защото смята че ще му се смеят като го чуят как говори. Вчера когато говорих със него каза че всички му се смеели когато говори. Казах му че той говори много добре, и никои не му се смее а хората му се усмихват и му се радват. Чувства се несигурен в речта си и изпитва страх да не му се присмиват. Не знам дали ще мога да се справя сама със тези страхове , и как да го убедя че никои не му се пресмива. Може и някои да му се е пресмята и сега да се е травмирал....защото към края на първата седмица учителката ми каза че станал по вербален и веднъж ми каза че говорел нещо на чужд език и ме пита какъв език говорим.
Въпроса е сега как да се справя със страха му и да го убедя че никои не му се смее. Как да го направя по уверен?

 А може пък и да му се смеят? Сигурна ли си, че в детската градина не са му се присмели? Достатъчно е да се е случило няколко пъти и дори един, за да загуби увереност. Той е малко дете още.

# 47
  • Мнения: 19
 Възможно е някое дете да се разсмяло, но всички деца в неговата група са малки и не-вярвам някой да му се присмива и подиграва.Детето ми говори добре и проблема е само в главата му, според него и продавачката в супера му се смее, всеки които не го познава. Но детската градирана не му влияе добре психически щом става по плах и несигурен, тези му е последната седмица там вече говорих със директорката.
Ще си го гледам аз сега, а на есен ще потърся друга градина.
Надявам се до тогава да е забравил неприятните спомени и случки от тази детска градина. Сега ще работим над тази несигурност!!!

# 48
  • Мнения: 1 107
Дори учителката да е причината за отношението му към всички останали възрастни, смятам че трябва да се работи в посока адаптация, а не преустановяване на първоизточника. За мен "детето е чувствително" не е довод, колкото и грубо да звучи. Никой не е длъжен да приема изкуствено поведение, според чувствителността на другите - това е и невъзможно.



Аз даже харесвах въпросната строга учителка по други признаци, но го преместих в друга група. После спря да плаче и ходи с желание.


Извинявай, но как точно твоето дете се е адаптирало, след като си го преместила в друга група. Тоест това с теорията за "непреустановяването на първоизточника" как проработи? Питам съвсем сериозно без да се заяждам.

Аз бих посъветвала авторката да потърси други алтернативи, ако може.




Разбирам какво ме питаш. Може би звуча противоречиво.

От една страна съм убедена, че съобразяването с авторитети (особено учителския авторитет) е важно качество (заради това не давах ухо на всекидневните ревове на детето, преди детска).

От друга страна, след като колежката на въпросната учителка ме посъветва да помислим в посока преместване, на фона на ежедневно ревящото ми дете, какво друго решение ми оставаше?

Разбира  се, тук важна роля играе и наличието на възможност. Ако я нямаше тази възможност за преместване в друга група, по-вероятно е да бяхме помислили други начини.

Най-интересното е, че след местенето (защото нежеланието на детето ми за детска отшумя още първата седмица), вместо аз да съм сърдита на учителката, че една година съм се мъчила и аз, и детето, тя ми е сърдита за нещо.

Колкото до адаптацията, оставила съм я за други ситуации. Така например той също отказваше да ходи и на спорт след детска, щото учителят нещо не му понасял (вече по неговите думи). Там не съм го отписвала, а и няма да го отпиша, защото знам, че не учителят му е крив, а това, че му се иска след детска да играе на таблет, вместо да тренира и се опитва да се възползва от вече видяното. За това съм споменала, че интуицията на родителя и ситуациите са най-важни и определящи за решенията.

# 49
  • Мнения: 67
Дори учителката да е причината за отношението му към всички останали възрастни, смятам че трябва да се работи в посока адаптация, а не преустановяване на първоизточника. За мен "детето е чувствително" не е довод, колкото и грубо да звучи. Никой не е длъжен да приема изкуствено поведение, според чувствителността на другите - това е и невъзможно.



Аз даже харесвах въпросната строга учителка по други признаци, но го преместих в друга група. После спря да плаче и ходи с желание.


Извинявай, но как точно твоето дете се е адаптирало, след като си го преместила в друга група. Тоест това с теорията за "непреустановяването на първоизточника" как проработи? Питам съвсем сериозно без да се заяждам.

Аз бих посъветвала авторката да потърси други алтернативи, ако може.




Разбирам какво ме питаш. Може би звуча противоречиво.

От една страна съм убедена, че съобразяването с авторитети (особено учителския авторитет) е важно качество (заради това не давах ухо на всекидневните ревове на детето, преди детска).

От друга страна, след като колежката на въпросната учителка ме посъветва да помислим в посока преместване, на фона на ежедневно ревящото ми дете, какво друго решение ми оставаше?

Разбира  се, тук важна роля играе и наличието на възможност. Ако я нямаше тази възможност за преместване в друга група, по-вероятно е да бяхме помислили други начини.

Най-интересното е, че след местенето (защото нежеланието на детето ми за детска отшумя още първата седмица), вместо аз да съм сърдита на учителката, че една година съм се мъчила и аз, и детето, тя ми е сърдита за нещо.

Колкото до адаптацията, оставила съм я за други ситуации. Така например той също отказваше да ходи и на спорт след детска, щото учителят нещо не му понасял (вече по неговите думи). Там не съм го отписвала, а и няма да го отпиша, защото знам, че не учителят му е крив, а това, че му се иска след детска да играе на таблет, вместо да тренира и се опитва да се възползва от вече видяното. За това съм споменала, че интуицията на родителя и ситуациите са най-важни и определящи за решенията.

Благодаря за отговора. Аз имам също подобен проблем и затова питам. От една страна искам да дам на детето най-доброто, и то да се чувства щастливо там където е, от друга не ми се иска да го лишавам и от негативен опит, защото той така или иначе ще се сблъска с всякакви хора в живота и ще му се налага да се справя с тях, било то авторитети или не.

# 50
  • Мнения: 100
Може проблема да е в градината или по скоро в учителката която Алекс не харесва Санда. Веднъж каза че тя вече не му приятелка и не харесва Сандра само мис Еими. И вчера когато го взех от градина бяхме в коридора сами и мис Сандра излаезна от стаята и той само като и чу гласа си запуши ушите и започна да тропа с крака никога не сам го виждала така. Много се притесних питах го какво му стара каза че Сандра му се смеела и той не искал да я чува.
Не знам учителката ли е проблема, градианата ли  или сина ми.
Но истината е че преди да трагне на градина не плачеше от непознати само не им отговаряше и се криеше зад мен, което не ми се струваше толква странно.....
А когато си е вкъщи е едно нормално щастливо пеещо песнички дете....затова баща му смята че аз се вманиячавам.....но той просто не го вижда как реагира със непознатите

Здравей.Според мен има някакъв сериозен проблем в детската,ако можеш да я смениш го направи.Моят син след като тръгна на градина стана страшно агресивен,пред възрастните мълчи и се срамува .Започна да се бие,даже и на мен ми е посягал.Разпитай детето,някак измъкни информация от него за поведението и държанието към него от децата и леличките.Ще каже рано или късно какво го притеснява.По-добре пробвай първо сама,защото ти познаваш най -добре своето дете!

# 51
  • Мнения: 742
Детето няма проблеми с психиката.Simple Smile Няма да Ви развивам тук теории,не бих си го позволила без да познавам Вас и детето Ви.Ако това силно чувство за срам се задълбава,продължава прекалено дълго и Ви притеснява,моят съвет,като вече завършил психолог (макар че без специализация в детската психология) е да посетите психолог на първо време сама-без детето.Той,ще прецени съдейски по Вас дали имате нужда от него,дали само с Вас трябва да работи или и с детето.Момичета,психолозите не са лекари,не лекуват хора с болна психика ,такива хора препращаме при психиатър.Никой психолог няма да тръгне да изписва лекарства на толкова малко дете! Психологът може единствено и само да помогне на родителите и детето да преминат по-леко през тези тежки понякога периоди,като направят всичко възможно това всичко да не се отрази на психиката,в случая на възможността за социални контакти на вече израстналия индивид.Защото при толкова тежко преминаване през тези периоди,не обръщането на внимание,може да доведе до неприятни последствия в бъдеще.Иначе да...със сигурност,ще мине,но не само това е важното.Навярно детето е много чувствително,ето защо трябва да му се обърне внимание.И все пак...не знам как е там.Тук в Германия аз също не бих си завела детето на психолог.Там не знам как работят.Преценете преди да действате...най-важното е първото посещение да направите сама.

# 52
  • Мнения: 117
Темата ме заинтригува  Confused Моят син макар и 1 клас има почти еднакви реакции, каквито  Confused Вашето детенце има. Не сте писали от месец, дали пък вече не се е адаптирало детенцето  Rolling Eyes
Аз ще попитам: освен, че се притеснява от присмех има ли страх от тъмното? Крие ли се зад и под мебели или в ъгли в детската градина? Търпи ли силен шум, силен смях и говоренето на висок тон? Г-жата в детската градина наказва ли го - ако Да - как? Как реагира то на наказанията? Обича ли да рисува? Рисува ли цветно? ... имам много въпроси... ще изчакам да споделите развитието си!

# 53
  • София
  • Мнения: 17 595

Елективен мутизъм

Това НЕ е шега.
Детските психолози НЕ са чудовища, търсещи начини да издоят родителите и да осакатят децата.

# 54
  • Мнения: 19

Здравей Кика, отдавна на сам влизала вав сайта..... може да ми пишеш и на лични съобщения
Детето ми не се адаптира аз го спрях от въпросната детска градина...просто са доста строги и реших да си го гледам аз. Откакто не ходи на градина е много по добре. Има много страхове да страх го е от тамното, дори във колата вечер си вклучва лампата, не обича високи шумове запушва си ушите, дядо му например кото говори по телефона направо вика и Алекс започваше да плаче още на година и полвина. Когато аз и баща му се карам в началото плачеше много , но сега се извинява и си взима поука, но ако друг  му направи забележка плаче или се крие със ръце. Не се крие в детската градина обича децата, оцветява в градината използва всички цветове много обича със боички да цапа.
Така се беше наплашил когато ходеше на градина, че изпитваше страх от касиерките в магазина криеше се зад мен....а сега сам им дава играчките и дори плаща но още не им казва чао или благодаря.
Но на майките в парка вече казва благодаря когато му дадат нещо. Има напредак ....но има и много налепи страхове страх го е от всякакви кучета дори и от малки...страх го е да ходи по голяма нужда в толетната казва че щял да падне....много е превързан към мен понякога си мисля че аз имам вина за това му поведение може да сам прекалено обсебваща майка.....
Тази есен пак ще го дам на градина .....и ако отново стане така ще ходим на психолог със сигорност.   

# 55
  • Мнения: 135
Благодаря за съвета! Аз се старая винаго да го подкрепям и не го насилвам да разговаря със възрастни. Гушкам го и му обяснявам че хората са добри и няма от какво да се страхува. Претеснява ме че от както ходи на детска градина нещата се влошиха , не само от учителката която не харесва. А изпитва истински страх от продавачката в магазина, от хората в мола от всички непознати които го погледнат а ако му се усмихнат направо плаче! Не мисля че това е нормално и ме е страх да не се влоши ако просто чакам да отмине.
Мислите ли че ако спре да ходи на градина ще се отпусне? Мисля че в градината са доста строги , докато ние вкъщи сме доста либерални , почти никога не му повишаваме тон. Той е много чувствителен и лесно се разстройва.

Този постинг е притеснителен. Аз бих завела детето си на детски психолог, дори само за да се успокоя, че няма нищо тревожно.

# 56
  • Canada
  • Мнения: 649
Kremena30,
и ние имаме подобен проблем със сина ни. След като се преместихме в чужбина, адаптацията му беше много трудна - в началото ревове, прояви на несигурност, беше се закачил за мен или за сестра си, не искаше да играе по площадките с никой освен със сестра си.
Това премина, тръгнаха и двамата на училище с голямо желание. Но, там децата ги отвхвърляха, отбягваха, защото нашите не говореха и не разбираха езика.
Сега вече говорят и разбират, но акцентът им е различен. Съответно на няколко пъти вече се случва децата да се смеят, когато синът ми прави презентация или нещо друго. Той той започна отново да се чувства несигурен, смята, че му се подиграват дори и когато вероятно не е така. Наскоро учителката му ме привика, за да предложи интервенционен план с психолог и  т.н. Тя също смята, че децата се усмихват, а той смята, че му се подиграват. Добавят се и други фактори, но няма да навлизам в подробности. Аз отказах този план, защото също смятам, че се прекалява с тези неща.
Истината е, че рано или късно това ще се израсте, както при твоя син, така и при моя. Просто трябва много търпение, подкрепа и разбиране от наша страна. Отделно, че децата далеч не винаги са толкова добронамерени, колкото учителите ги изкарват. Всички имаме примери от детството си.

# 57
  • Мнения: 19
Благодаря за подкрепить и съветите!!!
Надявам се да сте права и да го израстат, успех на вашето семейство!!

# 58
  • Мнения: 135
Всеки родител сам решава как да постъпи в съответната ситуация и той е този, който понася последствията от решенията си.

Общи условия

Активация на акаунт