Странно поведение – страх/срам от възрастни

Аз никога не съм ходила на психолог, нито съм ползвала за децата си /дано не се налага/, но все си мисля, че няма да навреди няколко срещи. Все пак става въпрос за малко дете - при тях всичко е под формата на игра, рисунки и т.н Може с разговори и игри да го избави от лошото дяволче, което му втълпява, че ще му се смеят ако говори. Проблема с езика и промяната на средата също не е фактор за пренебрегване.
И да ти изпишат лекарства, не е задължително да ги даваш. А и лекарствата не се ли изписват от психиатър

Може проблема да е в градината или по скоро в учителката която Алекс не харесва Санда. Веднъж каза че тя вече не му приятелка и не харесва Сандра само мис Еими. И вчера когато го взех от градина бяхме в коридора сами и мис Сандра излаезна от стаята и той само като и чу гласа си запуши ушите и започна да тропа с крака никога не сам го виждала така. Много се притесних питах го какво му стара каза че Сандра му се смеела и той не искал да я чува.
Не знам учителката ли е проблема, градианата ли  или сина ми.
Но истината е че преди да трагне на градина не плачеше от непознати само не им отговаряше и се криеше зад мен, което не ми се струваше толква странно.....
А когато си е вкъщи е едно нормално щастливо пеещо песнички дете....затова баща му смята че аз се вманиячавам.....но той просто не го вижда как реагира със непознатите

Благодаря ти мимира и аз мисля че ще е най добре да идем на психолог, за да видим какво ще каже той може пък това да е някакъв период и аз да се притеснявам напразно.
А и психолога може да помогне......дори и да имам някакъв проблем

Аз насърчавам такова "срамежливо" поведение у децата си и щях да съм много доволна ако има беше вродено, но уви - много трудно ми беше да възпитам големия си син да не говори с непознати. На тази възраст(2-3г) той си харесваше други семейства в парка, хващаше случайни хора за ръка и тръгваше с тях, позволваше да го пипат и дори прегръщат, а аз търчах като идиот след чуждите хора да си взимам детето, което се дърпаше и тръшкаше и искаше да отива с тях, съответно те се ласкаеха и започваха да го насърчават с мили думи и почерпки, което още повече влошаваше положението. Най-големия куриоз беше веднъж като драсна по алеята в парка 500м спринт и докато го настигна се беше настанил между едни мургави тийнейджъри на една пейка и им ядеше картофките от дюнерите...Сега на 7 съм го "дресирала" да поздравява магазинерките и съседите и никога да не разговаря по никакъв повод с непознати възрастни, дори когато не е сам, пък храна да взима - абсурд!!!

Прекалената доверчивост също не е добре, но аз я предпочитам и намирам за сладка , сравнение със нашия проблем. И сякаш по може да се скараш на едно дете че говори с непознати отколкото обратното.
Като казвам на Алекс че трябва да поздрявявя той започва да се притеснява повече.....и проблема се влошава

 Детето ти е много малко. Може да е"сладко" тригодишно дете да поздравява непознати и да е комуникативно с възрастни, но нищо повече, и в никакъв случай не е проблем, ако не се държи така. Може тембъра на гласовете да не му допада. Може хората да му се виждат огромни. Може да не обича силни звуци - моето дете си запушваше ушите от всякакви силни звуци, музика, хорска глъч и панаирен шум до доста по-голяма възраст.
 Детето ти не харесва определена учителка и сигурно си има своите основания, които може на този етап да не са разбираеми за теб, но какво от това? Мисля, че е доста насилено да търсиш специализирана помощ за нещо, като това, но в края на краищата, ти и знаеш по-добре.

 В края на краищата, куп хора си вадят хляба точно с такава дейност и откриване на подобни синдроми, а точно зад океана са я довели до висини,  непостижими за други региони. На три години на психолог  за това, че детето се крие и притеснява от непознати възрастни и реве от определена учителка на мен ми се вижда доста пресилено действие, което би могло да доведе до влизане във верига от последващи... Според мен мъжът ти е съвсем прав. Вероятно ще намериш и психолог който да "работи" с детето с цел да поздравява. Желая ти успех.

Според мен е заради езика. Запушва си ушите защото протестира - някакви непознати хора му говорят неща, които не разбира вместо просто да му ги кажат на български, на всичкото отгоре му се хилят, а и отговор очакват Дай му време да се адаптира и не показвай пред него, че си притеснена от поведението му, ако се крие не го насилвай да говори и да се държи "прилично". Покажи му, че си на негова страна, усмихни се на хората и обясни, че все още не е свикнал с промените. Това, че с деца се разбира е нормално, те и без езици се разбират помежду си.

Ние също живеем в чужбина и до скоро детето ми реагираше по подобен начин когато му се говори български, не че не разбира, но му е по-трудно и го приемаше като дразнене, все едно нарочно го затруднявам аз или който там му говори. Доста време мина докато му обясня защо в България хората не искат да му говорят на италиански Сега се успокои, даже е много горд, че знае два езика.
Имахме и подобен проблем с учителка, страхуваше се буквално от гласа й, не искаше да ходи на градина. Тази година нея я няма и ходи с огромно удоволствие 
Ще се оправят нещата, просто е нужно време и здрави нерви.

Надявам се да сте прави и да е просто заради промяната и да му трябва повече време за адаптация, той е добре с английския разбира и говори добре за възраста си разбирасе повечето американчета на неговата възраст имат по богат речник но не всички.
Тук много деца още в ранна възраст ходят на психолог за какво ли не, аз съм раздвоена от една страна мисля че може да помогне, а отдруга като съпруга ми си мисля че може да кажат че му има нещо само и само да ходим всяка седмица.

Моят син ( 4 годишен)  през лятото мина през някакъв период на срам от познати и непознати възрастни. Само като да го закачи някой ела да видиш- стигал е и до обиди при някои по-досадни хора- " не ме закачай, лоша, грозна баба"-примерно.  Опитвах се да му обясня, да не се притеснява, да не обижда хората- не и не! От само себе си после му мина и спря Мисля,че и при вас е нещо подобно, не бързай да се притесняваш

Не мисля, че детето има някакъв проблем, според мен се държи напълно нормално. Повечето деца около нас и моето включително, минават през такъв период. При момчетата е по-изявено, момичетата държат да покажат самостоятелност, въпреки че и при тях има големи срамежливки.

И аз като малка съм била много срамежливо дете, ама много. Е, към днешна дата нямам нито психически, нито физически отклонения.
За голяма част от срамежливостта на едно дете имат вина само и изключително възрастните.
Помня кума на родителите ми (лека му пръст). Ужасявах се от този човек и ревях като го видех.  Не стига, че беше огромен, че беше грозен, но и беше адски досаден "Аууу, каква си голяма кукла, аууу ама защо така се криеш зад мама, ауу, бауу, маууу", гарнирано с тъпи физиономии. Ами спри се бе, човек! Добре, че моята майка не е гледала на мен като на играчка за показване и никога не ме е тикала да общувам с досадници. Представям си някоя майка, която непрекъснато бута детето си с "не се срамувай, излез, поздрави чичо/леля..., ама, маминото, много си ми срамежливо, така ли съм те учила?". Ужас! Пълен ужас. 

За справка, кумът на нашите си е бил съвсем нормален човек (погледнато през призмата ми на 30 годишна жена), но и винаги е бил противно досаден.

Не съм се пускала от ръката на майка ми за да ходя след други хора, не съм заговаряла чужди, предпочитала съм да си играя с определени деца в детската градина.

Е, днес съм нормална жена, мога да заговарям непознати и мога да вдигам скандали на обществено място! 


Към авторката: Оставете детето ви само и постепенно да навлезе в новата среда. Канете някое негово приятелче, с което му е приятно, вкъщи. Нека постепенно да свиква с новото, около себе си.
Ето и в детската градина - харесал е едната госпожа, а другата не. Може да не я разбира какво говори, може да има акцент, може да използва по-сложни думи, много "може"...
Детето ви не е болно, а много чувствително.

Децата минават през какви ли не периоди , а ние родителите каквото им да им говорим те всякаш не ни разбират или просто не са сагласни със нас. Важното е да са живи и здрави и всичко да минава!!!

Благодаря ти Ice Queen,
когато чета такива коментари се чувствам много по добре и разбирам че може да се притеснявам напълно излишно. И в действителнос Алекс е много чувствителен

Здравей, като човек, който се интересува от психология, в частност детска, мисля че детето ти е съвсем нормално, без нужда от помощ, освен семейната. А най-добрата помощ, която можете да му дадете е да го изслушвате, да го приемате и да се опитвате да разберете неговата гледна точка, без да го осъждате и поучавате. Детето расте и се учи от вас, то така или иначе приема от ваште модели на поведение. Има един лаф - не се притеснявай, че детето ти не слуша, притеснявай се, че непрекъснато те гледа. Ние не поздравяваме, защото някой ни е натяквал да поздравяваме, а защото сме виждали как нашите родители поздравяват; защото ни е приятно да поздравяваме и защото това е споделеност и уважение. Първо е любовта към човека, после е уважителното поведение. Децата съвсем интуитивно приемат останалите хора и чак по-късно идват социални умения, като любезност, тактичност, очаквано поведение и т.н. Тоест дете, което расте в спокойна и хармонична обстановка, без да е насилвано да влиза в моделите и очакванията на родителите си преждевременно, ще има шанса на израсте като пълноценен и уверен човек. И обратното, реплики от сорта "не се притеснявай, не се срамувай, защо правиш това" не са особено окуражителни, защото чрез тях родителят показва незачитане на позицията на детето. Което, ако се замислите, не е добре, защото родителите са най-близките му хора и то няма на кой друг да разчита.
По някаква причина детето не харесва възрастни. Може да са много неща - шум, досада, външен вид, смяна на обстановката и т.н. Ако ви се занимава може да изследвате причините, но съвсем бавно и тактично от позицията на приятел, не на родител. Но в общия случай, дори това не е нужно. Ако се разбирате и детето расте в подкрепяща среда, то бързо ще се научи, че възрастните не са страшни. Пък и всеки носи своя темперамент.

И накрая, според речника на чувствата - http://psyglass.net/?p=208, срамът се класифицира, като слаб страх, тоест има нещо, което го причинява и кара детето да се чувства несигурно. Научете го как да се справя със страховете си по принцип и то само един ден ще иде при някой непознат възрастен и ще му изтърси, че "тати снощи пръцна на масата" Това е най-сигурният знак, че периодът на срамежливите три е отминал и е дошъл периодът на яките думички.

Успех, забрави за темата и послушай мъжа си.

Само да допълня, че е добре да се стараеш да не слагаш етикети на детето. По-скоро, мисля че ти се засрамваш от това, че той има конкретно отношение към учителката, която не харесва. Той искрено и еднозначно показва отношението си, но ти незнаейки причините, осъждаш последствията, чувствайки се неловко в ситуацията. Което не е редно. Ако трябва да дам конкретен съвет е, че трябва да си гушкаш детето при всяка подобна ситуация и да му демонстрираш, че си на негова страна, а не на страната на възрастния. Това е подкрепящо поведение, а не пазейки своята репутация да изискваш поведение, неприсъщо на детето ти.