Познай коя е книгата - 13

  • 48 786
  • 739
  •   1
Отговори
# 615
  • Варна
  • Мнения: 287
Ще пусна отново аз загадка, понеже няколко дни вече темата е "тиха", а нямам търпение да отгатвам и аз Simple Smile Нещо, което в момента чета:

"Принципът е като с всеки друг порок - продължи той. - Наркотици, игри, и както в твоя случай, внимание и признание. В главата цъкат същите механизми. С нарастване на зависимостта мозъкът постепенно губи способността за критичен анализ. Чисто и просто си се превърнал в recognition junky! Всичко, което не помага или подсилва твоя buzz, се отстранява и мозъкът ти запълва празнините. Вярваш, защото искаш да вярваш и по този начин помагаш на Играта да скрие шевовете в приложението. Истина или лъжа, правилно или грешно играят все по-малка роля. По-големи, по-дълги и повече kick-ове са единственото, което има значение. Но всичко е просто игра - it's all a fucking Game, схващаш ли?!...Класирането, което са ти показали, може да е било истинско, но със същия успех може да е било нещо, което са съчинили само за теб. Защото такива неща те надъхват. Играят си с теб, HP, точно както ти си играеш с нещастниците от другата страна на мисиите. Което ни отвежда до по-неприятната част от Играта."

# 616
  • Мнения: 859
Не знам коя е книгата... Може би е време за нова загадка...

# 617
  • Мнения: 3 291
Нова загадка  Grinning

"Широкото съпружеско легло беше дигнато на две ниски стъпала край отсрещната стена, под балдахин от синя коприна. Агата чу в късния си сън стъпките на мъжа си и отвори сънени очи, но не се и помръдна. Сетне се приподигна и се облегна на купчината възглавници зад гърба и. Розовата сянка на продължителния сън изчезна от нежно закръгленото и лице, в тъмните и, влажни очи застина остър, недружелюбен блясък. Тя чакаше мълчаливо."

# 618
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Нова загадка  Grinning

"Широкото съпружеско легло беше дигнато на две ниски стъпала край отсрещната стена, под балдахин от синя коприна. Агата чу в късния си сън стъпките на мъжа си и отвори сънени очи, но не се и помръдна. Сетне се приподигна и се облегна на купчината възглавници зад гърба и. Розовата сянка на продължителния сън изчезна от нежно закръгленото и лице, в тъмните и, влажни очи застина остър, недружелюбен блясък. Тя чакаше мълчаливо."
Агата и недружелюбен блясък - това е "Самуил"

# 619
  • Мнения: 3 291
Да  Peace в момента го чета.

Ти си  Hug

# 620
  • Варна
  • Мнения: 2 437
И аз с откъс от книгата, която чета в момента:
"В небето пред нея, може би на левга разстояние, блесна огън. Лумна за миг в зелени и сини цветове и изчезна. Старата се напрегна. Това бе някаква магия, макар никога да не беше виждала нещо подобно. Когато стигна мястото, където се бе появил огънят, въздухът около нея я обля, нажежен и влажен, с миризма на кости, която й напомни за… тя кривна глава… за изгорели пера.
Някъде напред се чу крясък, гневен и уплашен. Старата отвори клюн, за да му отвърне, но веднага го затвори. Беше сигурна, че извика някой от близките й, но по някаква причина изпита необходимост да замълчи. И тогава блесна ново огнено кълбо, този път достатъчно близо, за да види какво погълна огънят: Велик гарван.
Дъхът й излезе със съсък от клюна. В този кратък миг на ярка светлина беше видяла неколцина свои братя и сестри, които възвиха в небето пред нея и поеха на запад. Изплющя с криле и полетя косо към тях.
Когато чу изплашеното им пляскане от двете си страни, им извика:
— Деца мои! Насам, при Старата! Великата майка дойде!
Гарваните нададоха радостен грак и се струпаха около нея. Всички закрещяха наведнъж, надпреварваха се да й разкажат за случилото се, но Старата им изсъска и тутакси ги усмири."

# 621
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 783
"Лунните градини" - Стивън Ериксън. Peace

# 622
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Тя е Peace
Бела, хареса ли ти? Съфорумка, чийто вкус прилича на моя и чието мнение уважавам, горещо я препоръчва вече няколко пъти в други теми, но аз се мъча с тази книга и все още се чудя да я зарязвам ли или ще стане по-интересна, като се има в предвид, че е част от доста голяма поредица.

# 623
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 783
Тя е Peace
Бела, хареса ли ти? Съфорумка, чийто вкус прилича на моя и чието мнение уважавам, горещо я препоръчва вече няколко пъти в други теми, но аз се мъча с тази книга и все още се чудя да я зарязвам ли или ще стане по-интересна, като се има в предвид, че е част от доста голяма поредица.

Не, на мен въобще не ми хареса, но пък аз не обичам фентъзи. Беше ми попаднала случайно и реших да ѝ дам шанс, но това наистина не е моята бира. Peace

# 624
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Аз харесвам фентъзи и то много, но може би очакванията ми бяха да е като "Песен за огън и лед" на Мартин или "Тъмната кула" на Кинг. Ще я дочета, а за другите ще видя.
Очакваме загадка, Бела

# 625
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 783
Ето и загадката:

"Изглежда, това бе сигнал за мишката, за да си тръгне. Тя дояде парченцето месо, подуши онова, което беше останало (предимно хляб, напоен с жълта горчица), и после отново погледна към нас, като че ли искаше да запомни лицата ни, ако се случеше пак да се срещнем. След това се обърна и заприпка по пътя, по който бе дошла, този път без да спира, за да оглежда килиите. Припряността й ме накара да се сетя за Белия заек от „Алиса в страната на чудесата“ и аз се усмихнах. Животинчето не спря на вратата на карцера, а изчезна под нея. Стените на стаята бяха меки, за хора, чиито мозъци малко са поомекнали. Когато не се налагаше да я използваме по предназначение, в нея държахме неща за чистене и няколко книги..."

# 626
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Любимият Стивън Кинг -"Зеленият път" Peace

# 627
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 783
Любимият Стивън Кинг -"Зеленият път" Peace

Позна! Hug

Ти си! Peace

# 628
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Нова загадка:
"Имаха късмет. Добичетата бяха здрави, ала очевидно бяха изплашени, понеже нервно потропваха с копита, нетърпеливи да излязат час по-скоро навън. Спуснахме рампата и ги отведохме до платформата между двата вагона, където те наведоха глави и присвиха уши срещу знойния, прашен западен вятър. Междувременно ние се върнахме в пътническия вагон, за да вземем принадлежностите си. Машинистът — широкоплещест, кривокрак мъжага — се затътри към нас, придружен от стария прислужник. Щом ни доближи, здравенякът посочи с ръка в далечината.
— Онуй там, дето лъкатуши като змийче по хребета, е главният път на Дебария — нали виждате стълбовете? Тръгвате по него и ще стигнете до свърталището на женските за по-малко от час, ама най-добре не си давайте зор да ги питате за каквото и да било. Нищо няма да научите от тия проклети кучки: — Той внезапно понижи глас: — Освен туй ядат мъже, да знаете! Тъй съм чувал. Туй не са празни приказки, момчета! Казвам ви — ония верно… ядат… мъжове!"

# 629
  • Ямбол
  • Мнения: 2 415
Ще е изстрел в тъмното, но по нещо ми напомня на Кинг и на някоя от книгите от "Тъмната кула"  Thinking .

Общи условия

Активация на акаунт