Познай коя е книгата - 13

  • 48 552
  • 739
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: X
Книгата е "Обреченият град". Силна антиутопия за най-големия социален експеримент на 20 век.

No me ames,  ти си на ход  Peace

Последна редакция: вт, 02 авг 2016, 09:39 от Анонимен

# 706
  • Мнения: 3 278
Аз всъщност не познах коя е книгата и май не е по правилата да задавам новата загадка. Ако има друг желаещ, нека пусне загадка, а ако няма - след обяд аз ще задам  Peace

# 707
  • Мнения: X
Аз всъщност не познах коя е книгата и май не е по правилата да задавам новата загадка. Ако има друг желаещ, нека пусне загадка, а ако няма - след обяд аз ще задам  Peace

Е, то никой не позна книгата, тя не е от популярните им, но затова пък (за мен) е уникално добра, макар и мрачна и тягостна. Но на Стругацки аз лоша книга не знам Simple Smile

И по правилата, мисля, задава този, който е познал поне автора. Така че, като имаш време, задвай  Peace

# 708
  • Мнения: 3 278
Сигурна съм, че няма да ви затрудни  Grinning


 В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше ..... Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони.
Някога ....... имаше татко, когото много, много обичаше; имала си е и майка, но тъй отдавна, че изобщо не я помнеше. Майка й умряла, когато .... била съвсем мъничко бебе и така врещяла в люлката, че никой не можел да се доближи. ..... вярваше, че сега майка и е на небето и надзърта през някоя дупчица за своето момиче, затова често махаше нагоре с ръка и се провикваше:
— Не се тревожи! Все някак ще се оправя!
........не беше забравила баща си. Той бе морски капитан и кръстосваше големите морета. .... пътуваше с него на кораба, но един ден по време на силна буря вятърът отнесе баща й в морето и той изчезна. Ала .... беше съвсем уверена, че някой ден той ще се върне. Не можеше да повярва, че е загинал и мислеше, че е слязъл на брега на някой остров, пълен с негри, които са го направили свой крал. И че сега той се разхожда цял ден със златна корона на главата.

# 709
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Ох, Пипи, любимата Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, или Пипи Дългото чорапче.  Heart Eyes

 Кой харесва със лунички
своето лице,
има чанта със парички
и добро сърце?
Кой на своята тераса
коня си държи
и умее да наглася
хубави лъжи?

# 710
  • Мнения: 3 278
Да, да, да  Hug
Ти си Neli  Peace

# 711
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251

 Ей сега!  Hug

# 712
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Събирам сечивата си: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, мозък, свечери се вече, свършва надницата, завръщам се като къртица в дома си, в пръстта. Не защото се уморих да работя, не съм се уморил, но слънцето залезе.
Слънцето залезе, потъмняха планините, по билата на мозъка ми се е задържала още малко светлина, но святата нощ настъпва, издига се от земята, спуска се от небето, а светлината се е заклела да не се предаде; но знае, че спасение няма, няма да се предаде, но ще угасне.
Хвърлям последен поглед наоколо; с кого да се сбогувам?С какво да се сбогувам? С планините, с морето, с отрупаната с плод лозница на балкона ми, с добродетелта, с греха, със студената вода? Всуе, всуе, всички те слизат заедно с мен в пръстта.
На кого да доверя радостите и огорченията си, съкровените донкихотовски пориви на младостта, грубият сблъсък по-късно с Бога и с хората, и накрая суровата гордост на старостта, която изгаря, но отказва до самата си смърт да се превърне в пепел? На кого да кажа колко пъти, катерейки се с ръце и крака по скалистата стръмнина на Бога, се подхлъзвах и падах, колко пъти се надигах, целия в кръв и отново почвах да се изкачвам? Къде да намеря някоя толкова наранена и непреклонна душа като моята, за да и се изповядам?


 Авторът и преводачът са страхотен тандем. Без този преводач, книгите на този автор едва ли щяха да имат толкова висока стойност. Това е просто подсказка, макар и недобра.  Wink

# 713
  • Мнения: 3 784
Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко"? Вчера си я купих. Още съм в началото, но съм очарована!

# 714
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко"? Вчера си я купих. Още съм в началото, но съм очарована!

 Браво! Това е верният отговор, Ники!  Hug А ако знаеш колко се радвам, че си тук и те виждам отново след дълго, дълго време.  Heart Eyes

 Мен книгите на Казандзакис ме приковават. Тези дни дочетох "Христос отново разпнат". Отново красиво написана и преведена книга. Но, може би, ако трябва да ги нареждам по степен на харесване, тя ще е последна в класацията ми. Леко ме отегчаваше на места, защото историята се протакаше ненужно, имаше факти, които можеха да бъдат предадени по-сбито, без да се губи идеята и смисълът.

Последна редакция: вт, 02 авг 2016, 14:13 от Neli M*

# 715
  • Мнения: 3 784
И аз много се радвам да ви "видя" отново, Нели!  Hug Hug Прехвърлих набързо темата, която сте изписали междувременно - страхотни книги сте давали. Някои ги "познавах" от първото изречение, други си отбелязах, че трябва да намеря.

Ето загадка:

Мама все ни предупреждаваше да не си пъхаме плодчетата в носовете и, естествено, първото, което направи Иджи, след като проходи, бе да излезе на двора и да напъха няколко не само в носа, но и в ушите си. Наложи се дори да извикаме доктор Хадли! Той каза на мама: „Госпожо Т, изглежда, малката ще стане голяма разбойничка“.

Бъди, разбира се, беше безкрайно доволен от думите на доктора и непрекъснато подкокоросваше Иджи. Но в големите семейства е така. Всеки си има любимци. Истинското й име е Имоджин, но Бъди й викаше Иджи. Беше на осем, когато тя се роди, и я разнасяше като кукла. Когато проходи, Иджи се клатушкаше около него като пате, повлякла след себе си дървеното си петле на колелца.

Бъди бе невероятно чаровен с тъмните си очи и белите си зъби… Можеше така да те омае, че да ти се подкосят краката. Не се сещам за нито едно момиче, което да не бе влюбено в него по едно или друго време.

Мама беше баптистка, а татко методист. Затова всяка неделя татко тръгваше наляво към Първа методистка църква, а ние поемахме надясно към баптистката. От време на време Бъди придружаваше татко, но после спря. Каза, че баптистките момичета били по-хубави.

# 716
  • София
  • Мнения: 12 579
Ооооооооооооо, много много любимоооооооооооо

"Пържени зелени домати" на Фани Флаг  Mr. Green

# 717
  • Мнения: 3 784
Да!  Grinning bouquet Ти си, Нана!

# 718
  • София
  • Мнения: 12 579
Изведнъж се почувства много уморен. Представи си всичките изминали години, всичките извършени убийства, а ето че сега за първи път беше зад решетките заради убийство, което не бе извършил. Не се оставяй да те хванат! Единайсетата заповед на Шамрон. Направи всичко възможно, за да избегнеш арест! Пролей кръвта на невинни, ако се налага! Не, помисли си Габриел. Не проливай невинна кръв.

Стисна очи и се опита да заспи, но не можа: тази неизгасваща светлина на Петерсон. Светлините със сигурност бяха запалени и на булевард „Цар Саул“. И телефонът щеше да иззвъни. Не го събуждайте, помисли си Габриел, защото дори не искам да видя отново лъжливото му лице. Оставете го да спи. Нека Стареца спи.

# 719
  • Мнения: 23 266
Даниъл Силва-"Габриел Алон:Английският убиец"Поредица от 14  книги,12  преведени  на български.Майсторски  написани,със силно израелско присъствие,освен службите и  историческите събития присъства  искрена обич към евреите и  възхищение как пазят своите хора и отмъщават за всеки един .На  фона на световната омраза към евреите се забелязва симпатията .

Общи условия

Активация на акаунт