ВТОРИ клас - 5тема

Ако подходя така здравословно към моите, представям си какъв бунт ще настане... 

Mалкият цял ден се търкаля, нали е болнични 25 дни, играе на айпада, гледа телевизия, привечер ми хрумва да му пробутам няколко интересни задачи от европейско кенгуру. И понеже гледам да са по теми, търся само с кубчета и намирам - коя във втори клас, коя за 3-4, коя за 5-6. Няколко задачи само намерих. Докато решава, обажда се баба му да го пита как е. И нашият с цялото си нахалство изтърсва:
- А мама цял ден ме кара да решавам задачи за 5 клас, а после ще уча по английски.

Защо го събуждам или защо пие чай?
По принцип излиза малко преди 8. Не мога да го накарам да погълне над половин литър чай и сок за времето, в което е буден. За това ги разделям през час.
Пие билков чай (мента, лайка, мащерка, липа, джинджифил...) с домашен мед и лимон. От миналата година започнах да им давам ежедневно и боледуването и на двамата драстично намаля. Особено се забеляза при баткото, който въпреки, че е толкова голям е много болнав и боледува по 3-4 пъти зимния сезон по 3 седмици.
Преустанових всякакви стимулатора - имунобори, коластри, витамини и т.н.

LUСY, то за другите (баби, дядовци, лели и чичовци) майките сме с болни амбиции, морим ги тез дечица. "Остави го това дете, вундеркинд ли ще го правиш"... Пък после с постиженията на детето се тупа цялата рода. Това от опит с големия. 

И у нас, и у нас.
Моето дете не ходи само още никъде, хич не смея, като гледам колко са издивели хората. То и сега - пресичаме с нея на зелен светофар, на пешеходна пътека и пак има вечно бързащи шофьори, готови и през пешеходците отгоре да минат. И това е най-малкото....
И вкъщи не стои сама, притеснено ми е, че може да се случи нещо. А и тя още не иска. Е за пет-десет минути колкото да прескоча за хляб или до аптека сме я оставяли, но не повече.

Поредната група софийски деца, които ще са с нас поне още...100-ина години... И те не искат сами, и ние не искаме...Свекърва ми ги оставя понякога сами, за да отиде до магазина, но ние още не сме. Училището им е на две спирки с автобус+огромен булевард за пресичане+2-3 квартални след това...Синът ни твърди, че ще си живее при нас, докато не се сдобие със свое семейство...

София си е София, за мое щастие отдавна съм се изнесла от там. Живеем в оживен квартал, но на детето ми не му се налага да пресича. По тротоара от вкъщи до училище са 10 минутки. Прибирането сам е по негово желание. Брат му тръгна сам на училище още от първи клас. Вече разрешавам да играе сам пред блока, за площадката, която е от другата страна - само с мен.

Мъчение ми се струна да събудищ детето толкова рано за един чай. брр

Моето по никой начин не бих могла да го накарам да пие чай в 6:30. Сутрин приема само корнфлейкс с мляко. Вечер обаче изяжда по една голяма чиния с плодове - ябълка, портокал, мандарина, киви, банан. Пазарува сам в магазина до нас. И си смята рестото до стотинка, и си го иска, така че там нямам притеснения.

хихи, Lucy, сега кажи, че на свекървата те е наколадил и картинката ще е пълна.

Вчера ми хареса, как си е написал домашното. Похвалих го. Мъж ми реши, че трябва да похвали и мен за усилията да обяснявам и повтарям да се пише подредено и чисто.

Живот и здраве, планирам догодина сам да се прибира от училище до свекър ми. Разстоянието е три минути лазене по корем по малките улички в центъра. От балкона се виждат двете преки, които има да пресече. Последното е за спокойствие на възрастните.

Моичкия се чувства ощетен, че не може да тича по улиците така, както сме го правили ние. И все пак му се струва неестествено, ако "няма кой да ме гледа".

Луси, после ходи обяснявай, че нямаш леля
Моята вчера след училище изтърси на баба си: Мама каза, че ще стоим само половин час у вас и си тръгваме. Така прозвуча все едно не искам да стоим там. А по пътя към баба й просто й казах, че тъй като отиваме пеша, не трябва да се заиграва там, за да не става много късно и да се приберем навреме за вечеря.

Аз в ПУК се пробвах да давам плод преди закуската, но бързо се отказах. Няма технологичното време за всичко. Сега пие малко чай сутрин плюс половин/рядко една филия правен хляб с масло/кашкавал или палачинка. Вечер давам сок или плод. Миналата година й цедях моркови, цвекло и др. и беше вдигнала ръце от мен. Сега повече цитрус или цял плод.
Тя не е много ящна по принцип и лесно може да издържи до обяд без ядене, но тъй като на училище не я знам какво яде цял ден, гледам да хапне сутрин малко.
Уикендите й правя ядково мляко с корнфлейкс.

За да се спазва подобен режим като на д-р Емилова, трябва цялото семейство да се храни по един и същи начин и децата от малки да се възпитават така. Иначе е много трудно всеки да яде различно, а и личният пример от родителите си оказва влияние (въпреки че аз обожавам авокадо, но кифличката не иска дори да го погледне )

Аз честно се надявам да не се налага сто години  да е до мен. По-скоро си мисля, че трябва да знаят как да реагират в опасна ситуация.
Онзи ден хванах някакво американско предаване за психоложка, която съветваше родителите колко свобода да дават на децата си. Двете бяха на 9г и 6г. Пусна ги с колелетата в близкия парк сами, после взеха такси и отидоха на пицария сами. В Ню Йорк било нормално  деца да се придвижват с такси в квартала. Стори ми се непонятно и прекалено.

Здравейте!
Коментирате самостоятелността... Матей го пращам до магазина редовно - пресича голямо кръстовище със светофар и по-малка улица. Редовно изхвърля боклука - минава през паркинг и по-малка улица пресича. В къщи сам (по-скоро със сестра си - на година и половина) ги оставям като трябва да се пазарува повече и няма да мога да нося продуктите, а ако пратя ММ - половината от списъка няма да го е намерил, а другата половина ще е объркал нещо...   Миналото лято го оставях сам да играе пред блока или в околностите (когато беше с колело), защото малката като се измори и ме дърпа да се прибира, а как да прибера батко и в 19,00 часа... До училище ходим двамата (пътят обикновено е 15 минути, сега 20-25) - пресичаме голямо кръстовище със светофар - 2 пъти, после 3 малки улички и на следващото голямо кръстовище го оставям. Пресича си сам, после има малка уличка, площад и пред училище още една уличка. Сега като няма листа по дърветата, от кръстовището, където го оставям, го следя с поглед до училище. След училище пресича 2 улици - в другата посока (не откъдето отиваме за училище) и отива при баща си - на работа. От там се прибират двамата. Мисля като се махнат снеговете и ледовете да започна да го пускам сам да ходи, а като се смени времето и в 17:00 вече не е тъмно - и сам да се прибира. Ключ не се е налагало да му давам, защото винаги е имало някой с него до сега, но ще трябва да започнем да упражняваме и това, защото догодина, така или иначе, ще му се налага и сам да ходи, и сам да се връща от училище, както и сам да си отключва и заключва и т.н.

      Докато живеехме в София-за ръка,плътно,заедно! Абсурд сама! Дори и до магазина...

На същото мнение съм.
Ние от бременността ми минахме на по-здравословно хранене. И Гушкан е кърмена и хранена доста подобно на коменираното от Емилова, без да съм чела и следвала нея.

За храненето - аз се шегувам, че ако всичко, което пише в нета е вярно, трябва да живея 300 години и да не боледувам от нищо  Любимите ми неща били толкова полезни - зелен чай, сурови ядки, плодове и зеленчуци, мед, канела, джинджифил, червено вино... Спрях да пия газирано на 16 - ей така, събудих се една сутрин с това решение  Покрай мен и Калоян хапва полезни неща. Откакто се е родил, фиксове и полуфабрикати не влизат у дома. Покрай баща си обаче яде кренвирши и пастет, а в училище редовно си купува бейк ролс. Та, горе - долу се опитваме да поддържаме баланс.

Явно е модерно това в Америка. Преди 2-3 години четох за някакъв психолог, който в Ню Йорк пускал децата си на училище сами с метрото и всички били скандализирани. Преди като пътувах с тролея за работа, всеки ден се качваха три дечица от арабски произход - най-голямото беше на 12-13 години, а най-малкото - на не повече от 6-7. Отиваха на училище.

Мисля, че нашият най-голям проблем като родители е, че имаме прекалено много информация. Поне 90% от нея е напълно безсмислена и ненужна, и ни затормозява ужасно. И за съжаление времето ни е такова, че едни от най-големите опасности са в къщи, докато детето седи пред компютъра. Още повече, че за тях никой не говори...
Не ме разбирайте погрешно - аз също съм майка орлица, но доста мисля по въпроса и се опитвам да се сдръжам. Повечето пъти не ми се получава