Но защо не искаш да правиш нищо заедно с жена си? Разбирам, че правиш разни компромиси, но звучи сякаш ги правиш за да няма разправии, а не за да я зарадваш... Ти не се ли чувстваш също щастлив и да ти стане готино, ако я видиш нея много ентусиазирана, грейнала, щастлива от нещо?
Не го проумявам, защо съпругът ми може да направи всичко, за да види една усмивка на детето, а не му доставя удоволствие, ако ме зарадва мен?
Виж, N.E.V., аз се виждам по-скоро в твоята роля, отколкото в тази на мъжа ти. Щастлив не, но ми е приятно, когато и на нея и е приятно, особено в секса
Но ми е писнало инициативата да е все моя. Ако и на нея и е приятно, нормално е да си поиска понякога. Никога не отказвам. Обаче жените предпочитат мъжа да си иска за да могат по-късно да се обявят за жертви и страдащи от животинския нагон на мъжете. Това е най-древния и винаги модерен подход на социална манипулация в борбата за надмощие. Все едно. Идеята е че на мен ми е приятно ако мога да я зарадвам, но не обичам, когато се преструва че иска тя мен да зарадва. Семейния ми опит ми показва, че след известно време, в определен момент (на скарване) това ми излиза през носа - виждаш ли, тя добрата все се старае да ми угоди, а аз съм темерута и безчувственото животно (примерно само, опитваме се да избягваме вербални ексцесии ). Предпочитам да не прави нищо специално за мен защото подозирам лицемерие, просто да се държи естествено ми е достатъчно. Ако една жена не иска да живее с мен, а съм последния на тоя сват, който ще се опитва да я задържи. Но още по-лошо е ако всъщност не и е приятно с мен, но е преценила, че по някакви причини и е изгодно, удобно, а го представя все едно че се жертва едва ли не за мое удовлетворение. ---------------------
Трябва да кажа, че нашия случай не е такъв, по простата причина че това е само една страна от взаимоотношенията мъж-жена. А в реалния живот нещата се променят постоянно. Тук се каза, че мъжът ти няма да се промени. Според мен не е вярно. Всеки се променя, ежедневно, ежечасно. Въпроса е дали ние го забелязваме - ако сме ежедневно заедно, твърдо не, както не забелязваме как растат децата - а ако го забелязваме, дали ни харесва промяната.
Значи, казвам как е според мен, а ти си прецени дали във вашия случай е приложимо, дали ти виждаш нещата по подобен начин. Секса е много важен, но не може да бъде основа нито за събиране, нито за разделяне. Децата могат да са причина за събиране, но не и за разделяне. Сега мамите ще ми скочат, но за мен децата са по-важни от всичко останало. Писал съм в друга тема, че не виждам нищо лошо да преспя с друга жена, ако ми липсва секс, и на другата и е приятно, уважавам жените, които правят секс с удоволствие, и го показват (удоволствието). За разлика от тези (съфорумничките не са от тях
) които го използват като лост за управление на мъжа. Не те подтиквам да си търсиш любовник, даже телефона си няма да ти дам
, но ако с мъжа ти се разбирате за гледането на детето ви, нищо по-нормално липсващите ти емоции да ги потърсиш извън семейството. И умната


Даже на снимките си от оттогава изглеждам перфектно, не знам как е станало