Добре, ако на теб не ти е пречело, на Ана и Мария им пречи и поради това не желаят да имат децата на този етап, а вероятно и на по-късен. Имането на деца не е задължително условие за щастлив и пълноценен живот.
- Публикувана: 23 ян. 2016, 12:53 ч.
- Последно мнение: 9 март 2016, 13:10 ч.
Кариера (работа) или бебе ?
Не да си припомниш, а да наваксваш пропуснатото в извънработно време. Направи го няколко пъти ако можеш. Аз не бих могла. И това не е заради кариера, а за да не те изхвърли въртележката.
Съгласна съм с Касита. Твърде различни са обстоятелствата, а оттам и решенията, които всеки взима.
Съгласна съм с Касита. Твърде различни са обстоятелствата, а оттам и решенията, които всеки взима.
О, като се хванете за тая кариера.
Има хора със собствен бизнес, за които 6-месечно отсъствие е цяла вечност, има професии в динамична среда, за които едно майчинство връща в първи клас.
Има хора със собствен бизнес, за които 6-месечно отсъствие е цяла вечност, има професии в динамична среда, за които едно майчинство връща в първи клас.
И затова избират да нямат деца? Честно, учудена съм.
Тоест, не съм учудена, че го използват за оправдание, но не смятам, че това е истинската причина, по-скоро просто не искат и не им се занимава с деца. Асос, ти също не си останала без дете, въпреки динамичния бизнес.
Не да си припомниш, а да наваксваш пропуснатото в извънработно време. Направи го няколко пъти ако можеш. Аз не бих могла. И това не е заради кариера, а за да не те изхвърли въртележката.
Съгласна съм с Касита. Твърде различни са обстоятелствата, а оттам и решенията, които всеки взима.
Съгласна съм с Касита. Твърде различни са обстоятелствата, а оттам и решенията, които всеки взима.
Това вероятно зависи от сферата. При мен не се е налагало да правя подобно нещо-
Добра, ако на теб не ти е пречело, на Ана и Мария им пречи и поради това не желаят да имат децата на този етап, а вероятно и на по-късен. Имането на деца не е задължително условие за щастлив и пълноценен живот.
Абсолютно. Аз вече дадох конкретен пример. Когато въпросната дама се връща в БГ, се събираме често. Еми, не иска деца. Радва се на моето, на това на брат си, на други деца, но казва, че не иска свои. С мъжа си имат кабинети вкъщи, огромна библиотека, ежедневието им изобщо не включва присъствието на деца в къщата.
Е, то голяма част от работещите жени са се върнали назад, ама какво да се прави.
Аз напр. изпуснах много добра позиция докато бях в майчинство, но здраве да е. Наваксах бавно, но не е болка за умиране. Да, трудно е, ама в крайна сметка си струваше.
Сега много се колебая за второ, защото второ такова изоставане ще е още по-трудно за наваксване.
Аз напр. изпуснах много добра позиция докато бях в майчинство, но здраве да е. Наваксах бавно, но не е болка за умиране. Да, трудно е, ама в крайна сметка си струваше.
Сега много се колебая за второ, защото второ такова изоставане ще е още по-трудно за наваксване.
И според мен е въпрос на желание. Всички успели в професията си жени, които познавам, имат деца. С частния бизнес пък е още по-лесно. Назначаваш си кой да движи нещата и си следиш всичко най-спокойно от вкъщи. Нито дете ще ти пречи, нито нищо.
Сега вече като не искаш - няма лошо, нямаш. Ама да казваш, че заради работа си се отказал от дете - не знам кой ще повярва.
За едно дете поне имам предвид.
Сега вече като не искаш - няма лошо, нямаш. Ама да казваш, че заради работа си се отказал от дете - не знам кой ще повярва.
За едно дете поне имам предвид. 
Ако въпросът за детето е решен, т.е. ще има дете някога и желание за такова има, то тогава е по-добре да е преди започването на утвърждаване в работата, отколкото някъде по средата, ако е толкова важно да не се откъсваш. Но ако колебанието е дали изобщо да го има детето повече от това как ще се развиваш в работата, то по-добре да се отдадеш на работата, след като вземеш окончателно решение да нямаш дете. Е, някой ден може да поискаш и това ако е достатъчно силно, никоя работа или кариера няма да са пречка да се осъществи, освен възрастта.
то тогава е по-добре да е преди започването на утвърждаване в работата, отколкото някъде по средата,
И това не винаги е така...в някои области колкото по-малко ти е било началото или никакво, толкова по-трудно ще започнеш или ще продължиш.
Възможно е Лиляна да е права.
Сега съвсем благородно завиждам на приятелки с отгледани деца, на които не им се налага да носят по три дини под мишница.
Сега съвсем благородно завиждам на приятелки с отгледани деца, на които не им се налага да носят по три дини под мишница.
Скрит текст:
Едната дори сега драсва за Рио тези дни. Детето ѝ е голямо и спокойно може да се обгрижва само, с малко помощ от бабите. Аз Рио ще видя след 5 години минимум. Но това са бели кахъри, де 
