Кариера (работа) или бебе ?

  • 14 730
  • 142
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 827
Здравейте ! Как мислите -кое е по-важно да се направи първо-да имаш стабилна работа и доходи или да бъдеш родител ? Как трябва да ги подредим и кое помага и пречи на другото ? Ако си без постоянни доходи ще се чувстваш ли добре да имаш дете и да стоиш в къщи без да си си подсигурил след майчинството да се върнеш на работа ? Или пък докато изградиш стабилна кариера минава времето и годините , в които е най-добре да бъдеш родител и заради пари и привилегии губиш най-прекрасното усещане-да си родител ? Споделете вашето искрено  мнение по въпроса , моля !?

Понякога израза "искам да градя първо кариера" ми е странен като понятие за нашата малка страна, където много жени искат да градят кариера. Сякаш ще оглавят някоя голяма фирма или ще застанат начело на някой "холдинг". Не го виждам като "кариера" да застанеш на някакъв по-висок пост в някоя фирма у нас. Но това са мои разсъждения и не бих искала с тях да влизам в безсмислен спор с друг форумец. Всеки вижда нещата различно.

Кое да е първото? - няма универсален отговор. Някои първо създават потомство, след това се развихрят в работата, други - обратното. Зависи какво искаш, как се целиш, какви са ти способностите, колко реално преценяваш ситуацията, как се усещаш ти самия. Обаче, в никакъв случай не препоръчвам на някой току що завършил училище и в нестабилна семейна/социална среда да създава семейна такава. По-добре финансово да е по-стабилен и тогава да мисли за потомство. Макар че точно такива ситуации за някои са стимул да изплуват на повърхността, но не са много.

# 106
  • Мнения: 30 802
Този израз се чува често от жени, които работят в много заети и натоварени фирми, където се гледа с лошо око на всяко отсъствие. Организацията е такава, че малко да не си там, си вън от играта. Сега защо висят в такива фирми е друг въпрос, но ето- някои си висят като Гюро Михайлов и чакат Годо. Междувременно вършейки супер тъпи действия като например да форматират на ръка текст в Word, преди да се налее в уеб страница, щото програмистите се чешат и не са направили автоматично форматиране. Или работейки във фирма с прекалено интензивна комуникация, където се пращат мейли залудо и трябва да си на линия за отговор нон-стоп, но без съответния резултат като печалба за фирмата или заплащане за теб.

Аз лично съм пропуснала страшно много "нови" неща за годините на майчинство, само че те вече нито са нови, нито са релевантни и дори е по-добре, че не съм си морила главата да ги уча.

# 107
  • София
  • Мнения: 31 416
Ами факт е, че колкото повече не си работил, след като си завършил, толкова по-трудно ще си намериш желаната работа.

Абсолютен факт. И като започнеш, после да се стабилизираш и хвръкнали едни 5 години минимум. Peace

# 108
  • Мнения: 30 802
Стига бе, 2 г. е максимум да се закотвиш в някоя работа, ако до 6 мес. не си станал незаменим, за 5г. трудно ще стане.

Израстването ако има да става, става бързо; ако чакаш 5 години, значи оставяш нещата на случайността.

# 109
  • Мнения: 8 001
Не разбрах. 2 години е максимума за всяка работа или е максимума, ако до 6 месеца не си станал незаменим?

# 110
  • София
  • Мнения: 31 416
И аз това не разбрах. newsm78

# 111
  • Мнения: 30 802
За 2г. трябва вече да знаеш дали си закрепен или не. Даже по-рано може да го знаеш, поне за своята страна на сделката- можеш ли да се задържиш на тази работа или не те кефи. Какви са тия 5 години, че то на повечето места технологиите се менят по-бързо...

# 112
  • Мнения: 8 001
Ясно....да, вярно е.

# 113
  • София
  • Мнения: 31 416
За 2г. трябва вече да знаеш дали си закрепен или не. Даже по-рано може да го знаеш, поне за своята страна на сделката- можеш ли да се задържиш на тази работа или не те кефи. Какви са тия 5 години, че то на повечето места технологиите се менят по-бързо...

Да, но работата увлича. 2г. да се закрепиш, после искаш още малко, че нова позиция се задава и така се отплесваш. Поне при мен беше така и на 4-та година ММ каза, че спира да чака "още малко". Laughing

# 114
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Ако наистина говорим за кариера, а не просто за работа 9-5, жена с деца трудно прави такава. Може, но не и без да липсва често от къщи и всъщност без да познава децата си. Това въжи и за мъжа.

Ако си говорим за работа с професия (лекар, адвокат) тогава първо квалификация, работа, дете. Другият път дете, квалификация, работа е труден и много трънлив.

# 115
  • Мнения: 8 001
Значи казваш, че кариера не може да се прави на "работа 9-5"?

# 116
  • Мнения: 30 802
За 2г. трябва вече да знаеш дали си закрепен или не. Даже по-рано може да го знаеш, поне за своята страна на сделката- можеш ли да се задържиш на тази работа или не те кефи. Какви са тия 5 години, че то на повечето места технологиите се менят по-бързо...

Да, но работата увлича. 2г. да се закрепиш, после искаш още малко, че нова позиция се задава и така се отплесваш. Поне при мен беше така и на 4-та година ММ каза, че спира да чака "още малко". Laughing

Нищо никого не увлича, ако си правиш преоценка на целите и докъде е стигнал процесът. А най-много време се губи да се надяваш, че нещо ще ти се случи отгоре или ще дойде, като му дойде времето.

# 117
  • София
  • Мнения: 31 416
Скрит текст:
За 2г. трябва вече да знаеш дали си закрепен или не. Даже по-рано може да го знаеш, поне за своята страна на сделката- можеш ли да се задържиш на тази работа или не те кефи. Какви са тия 5 години, че то на повечето места технологиите се менят по-бързо...

Да, но работата увлича. 2г. да се закрепиш, после искаш още малко, че нова позиция се задава и така се отплесваш. Поне при мен беше така и на 4-та година ММ каза, че спира да чака "още малко". Laughing
Нищо никого не увлича, ако си правиш преоценка на целите и докъде е стигнал процесът. А най-много време се губи да се надяваш, че нещо ще ти се случи отгоре или ще дойде, като му дойде времето.

Каквото съм чакала, е дошло, но не даром. Преценката си я направих отдавна! Намерих(ме) точния момент и баланс.

Успех на авторката! Peace

# 118
  • Мнения: 19 489
Привет!Зачетох се в темата, и ми стана интересна, защото до голяма степен и аз си задавам сходни въпроси и те стоят и пред мен.
За авторката-на тези години не знам защо се чуди изобщо. Винаги съм си мислела, че трябва да имаш работа,доходи,добър и стабилен мъж до теб -тогава дете.
Ако обаче чакаме дълго време, то най-идеалният моме Naughtyнт кой знае кога би дошъл.А времето и най-вече биологичният часовник неумолима си тиктака.
При мен ситуацията е следната-смених доста работи за срок от самодве години.Никъде не се чувствах себе си, нито ми харесваха.От три месеца съм на нова работа,която не ме устройва много като дейност, но заплащането и условията са добри,освен това по специалността ми- и едва ли не броя дните до изтичане на изпитателния срок, с идеята да ме назначат на постоянен, и почваме да бебеправим.
Да обаче при нас проблемът е,че нямаме жилище-което много ме измъчва като факт.Под наем сме,а не ми се нрави идеята с малко дете под наем.Обаче на днешно време да имаш жилище, добра работа,доходи,преди 30 години трудно,малцина са тези късметлии.
С ясното съзнание съм,обаче че повече не мога, а и не искам да си позволя да чакам-на 27 съм-ако има някакво значение за вас.
При мен професионално нещата винаги са били доста трудни.
Ако тръгна да чакам да купим жилище, да градя кариера още 3-4, 5 години,е го е-станала съм след 30.За мен след 30 е късно за първо дете,но това е мое мнение,а и на всеки човек живота се развива различно.
Изобщо толкова е трудно днес, а аз не съм от хората,които ей така ще се впуснат и все премислям.
Идеален момент обаче осъзнах, че скоро няма да настъпи.Затова и съм взела такова решение. Simple Smile

# 119
  • София
  • Мнения: 24 839
Хем си права, хем не съвсем.
Можеш да си избереш специалност, която те интересува и да отидеш в някакъв вид професионална гимназия.
Като почнеш първи клас на 6г., ще завършиш на 17- 18г.
Което е добре, защото трябва да си пълнолетна, когато решаваш каква професия да избереш.
Нищо не ти пречи, както много хора го правят, да учиш и да намериш  фирма, в която за по някой и друг час, да практикуваш това, което учиш.
Дори и без да ти плащат.
Само че, едва ли ще го направиш.
Когато завършиш на 23- 24г., ще си напред с материала и няма да ти трябват 10 години да " градиш кариера", каквото и да значи за теб този изтъркан термин.
ПП. Няма да повдигам въпроса, защо всеки се смята длъжен да запише " вишу"?
Има толкова възможности да се сдобиеш с професия, която умееш да вършиш качествено и от която има нужда на пазара, вместо да се стремиш неистово към разнасянето на бумаги в някой офис.

Общи условия

Активация на акаунт