Базедова болест - тема 5

  • 70 764
  • 750
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 11 745
Цитирам ти:

Цитат
Раздел II

Болести на щитовидната жлеза
1. Щитовидна хиперфункция (тиреотоксикоза), Болест на Базедов:
      1.1. средно тежка форма - рефрактерна на лечение или с хронично-рецидивиращ ход с органни увреждания без   траен функционален дефицит: 40 - 60 %
      1.2. тежка форма (значителна загуба на тегло, пулсова фреквенция при покой над 120 удара/мин., тиреотоксично   сърце, изявена (клас 4 - 6) ендокринно асоциирана офталмопатия); в оценката на окончателния процент на трайно   намалена работоспособност се вземат предвид и процентите, определени за функционалния дефицит на   сърдечно-съдовата система и зрителния анализатор: 70 - 80 %
Забележка 1. При деца до 16 години процентът при всички форми на заболяването се приравнява към т. 1.2.
2. Щитовидна хипофункция (микседем):
      2.1. добре компенсирана със заместително лечение: 0 %
      2.2. при незадоволителна компенсация въпреки заместителното лечение в зависимост от отражението върху общото  състояние и усложненията: 20 - 50 %
      2.3. при вроден хипотиреоидизъм в зависимост от психосоматичното състояние у деца (кретенизъм, наносомия,  костна дисплазия): 60 - 100 %
3. Карцином на щитовидната жлеза:
      3.1. след отстраняване на папиларен или фоликуларен тумор 1 - 2 стадий до 5-ата година: 50 %
      3.2. след отстраняване на недиференциран и медуларен карцином или на папиларен и фоликуларен карцином в 3 - 4  стадий, от първата до 5-ата година: 60 - 80 %

Забележка 2. При определяне на окончателния процент на трайно намалената работоспособност се вземат предвид и процентите, определени за остатъчните органни увреди и усложнения, включително вследствие на проведеното лечение. При деца до 16 години процентът на намалената възможност за социална адаптация по повод карцином на щитовидната жлеза се движи в границите от 80 до 100 %.
4. Високостепенна и ретростернална струма, преценена в клинични условия като иноперабилна, с компресивен синдром, съпътстващи заболявания и напреднала възраст, които са контраиндикации за операция: 50 - 100 %
5. Тиреоид-асоциирана офталмопатия (без изявени тиреоидни нарушения):
      5.1. клас 4 - 5 - 6 по Европейска тиреоидна асоциация (ЕТА) в активен стадий: 50 - 90 %
      5.2. клас 4 - 5 - 6 (по ЕТА) в неактивен стадий: 40 - 70 %

# 376
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Да,аз тези неща съм ги чела.По-скоро питах дали някой реално получава ТЕЛК,защото в моя пише-Базедова болест-0 процента,неспецифичен колит-0 процента.Тази година през есента пак ще се явявам на комисия и вече съм решила да обжалвам и в София.Не че ако ми дадат 70 вместо 50 процента нещо ще се промени,но все пак...

# 377
  • Мнения: 11 745
Нямам идея. Май никой с телк не е писал тук.

# 378
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Явно не дават.На майка ми и отстраниха цялата жлеза,има проблем с единия крак и се яви на ТЕЛК.Разкрещели и се,че няма повод да се явява, защото липсата на жлеза била компенсирана с Л Тироксина.А майка ми след операцията е друг човек.Преди много ме тормозеше да съм се стягала,сега,когато и дойде на главата каза,че просто не е вярвала,че човек може да се чувства така.От ТЕЛК и признаха 35 процента инвалидност.Аз подозирам,че и моите 50 ще ги намалят,но дано не съм права.

# 379
  • Мнения: 352
 Щом е автоимунно заболяване може би това взима силите на организма. И един път засегнат ли е този орган незавасимо дали сме в норма или не просто няма управия. Коварно заболяване е иска ми се и аз да бъда добре, но какво да се прави. Сега лятото ще имам изследвания дано всичко бъде ок с тези хормони.  Даже питах ендокриноложката за басеин каза ми,че мога до 11 часа няма да имам проблем просто трябва да хода по-рано,но кой знае защо аз не и вярвам.  Според мен всичко това е един голям и труден кръг.  Все едно няма оправия. 

Последна редакция: чт, 13 апр 2017, 17:39 от Angelov255

# 380
  • Мнения: 352
Не знам дали ви се е случвало но,понякога ми се случва да ми се спи през целия ден и да ми е малко отпаднало това от време на време се случва. Все едно не съм си доспал.  Иначе тренирам вкъщи от време на време с лека тежест за разлика от преди време когато дигах 70-80 килограма във фитнеса. Жалко,че няма кои да обърне внимание на хора с нашите проблеми. Когато говоря с майка ми по-тези въпроси тя смята,че това заболяване не е само за телк,а също и за пенсиониране по-болест. А,това явно е не възможно след като нищо не е направено по-въпроса,и се питам били станало някакво чудо за да няма толкова хора да се мъчат по-този начин.

# 381
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Ангелов,дори да си пенсиониран по болест,не виждам как млад човек ще се справи.Тези като мен,които имат ТЕЛК 50 процента имат право на пенсия.Аз получавам точно 137 лв и стотинки на месец.Сам прецени дали стигат.С тях успявам да си купя само лекарствата за месеца и дребни неща.С дете съм,разведена.Бившият ми съпруг преди десет години си тръгна сам с думите"На мен болна жена не ми трябва."Родителите ми са ни прибрали с детето и ако не бяха те,досега да сме умрели от глад.Постоянно се опитвам да намеря работа,имам образование български и немски език от Пловдивски Университет.До 2014 все си намирах по заместване работа,но сега няма.И търся нещо друго,но съзнавам,че човек с много болести няма равен шанс със здравите хора.Да не говорим,че видят ли ТЕЛКа,работодателите подскачат като ужилени от стършел.В Бюрото по труда имат заявки за хора с ТЕЛК,но от там ми предложиха място като чистачка в училище.Бясна бях,защото имам диплома,в която пише "учител".Предложиха ми и лека работа в едно производство и там пък отказаха да ме вземат,защото съм била прекалено квалифицирана за мястото.Вчера опитах в друго производство,на интервюто говорихме за работа на компютър,а изведнъж ме пратиха в цеха.Дванадесет часова смяна,работи се прав,без право на сядане,една почивка на обяд.Е,опитах.На осмия час бях толкова каталясала,че едва се прибрах.И плаках до два снощи,че за нищо не ставам.

# 382
  • Мнения: 352
Здравейте,аз съм майката на Ангелов. Прочетох това което сте написали и смея да кажа,че нямам думи.
Той е на 20 години моя син. И не знам просто какво да го посъветвам мисли на напусне мястото в което учи,ако изкара едни курсове за книжка B-категория не знам какво ще излезе от всичко това. Плюс това той има проблем с един преподавател който нарочно не му даде изпита. Има четири успешни изпита,но предпочете да не запише втори семестър, а го отложи  за една година. Мислеше след като завърши успешно висше да изкара 6 месеца в една полицейска школа. Физически беше готов за това. Но, с този проблем който се яви и това вече е химера. Следя всичко което пишете но, е правилно той да контактува с вас. Неговата ендокриноложка при едно от посещенията при нея беше казала пред мен,че можел да стане какъвто иска, на което аз и отговорих,че това са глупости. Така,че както и да го мисля явно няма ясен отговор на проблема.  Вие също си имате вашите проблеми аз самата обичам да се движа да ходя и ме е яд,че има тъпи хора които не могат да разберат истинската сериозност на това заболяване и последиците от това. Надявам се някоя от вас да ми отговори. И да не забравя весели празници на всички вас от този форум.

# 383
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Здравейте.Аз и него го посъветвах да не си прекъсва обучението.Когато успявах да си намеря работа съм ходила,независимо от това колко ми е зле,колко не съм спала и т.н.
За полицейската школа не мога да коментирам,той ще реши дали ще има сили.Задължително го заведете на кардиолог.Възможно е да се овладее това сърцебиене и да се почувства доста добре.Аз от сърце ви пожелавам този вариант.

За съжаление тази болест се развива най-вече при млади хора.Бях на 24 когато се разболях,сега съм на 34.Все още съм млада,а като тръгна да вървя през лятото съм по-зле от възрастните жени.Запъхтявам се,зачервявам се,плуввам в пот и ми прилошава.Пулсът ми стига до над 130,хем съм с лекарства.

Искрено ви пожелавам момчето да се оправи,а също и да се научи да живее добре въпреки това състояние.Казвайте му да излиза,когато го канят навън,да не се затваря сам с лошите мисли.Ако трябва и психиатър потърсете.Не е срамно,и аз пия антидепресанти и съм доста по-спокойна откакто ги пия.

# 384
  • Мнения: 352
Благодаря за това,че ми отговорихте. Що се отнася до следването и на мен ми се иска да продължи,но той трябва да вземе решение. Мисля,че като вишист би имал повече шанс в живота. Наистина не знам какво да го посъветвам вече. От опит знам,че хората са лоши по-принцип. Нямам напред вид  всички а,такива които не могат да разберат проблемите на другите.  Повечето работодатели са ми ясни какво представляват те предпочитат такива хора където да им вършат работа. С една дума за мен това е една патова ситуация. Но ще видим нататък все нещо ще решим.  Иска ми се всички хора да бъдат добре не съм от злобарите,но бързо кипвам. С една дума да не ви занимават повече утрешния ден нека бъде по-добър за всички.

# 385
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Може при Вашето момче да се развият по-добре нещата.Щом е хванато навреме заболяването и при добро проследяване и лечение може значително да се подобри.Аз седем месеца се влачих без диагноза,после пък направих агранулуцитоза от Пропицил и дълго ме беше страх да опитам с Метизол.Голям кошмар беше.На практика може би повече от година съм била без лечение.То и затова толкова ми се увредиха червата.

Дано бързо да се съвземе момчето и наистина отидете на кардиолог,важно е.Аз и при кардиолог не ходих в началото,а е трябвало.

# 386
  • Мнения: 11 745
Със заболяването се свиква, колкото и неприемливо да звучи и нагаждаш живота си съобразявайки се с него.
Разбирам притесненията на Angelov255, тепърва се запознава с болестта и всячески ще се опита да си помогне и овладее нещата.
Истината е, че само човек с тази диагноза може да разбере друг човек с диагнозата и никой друг.
Само човек с тежки последици от Базед, може да разбере друг такъв. При някои заболяването протича леко, или влизат бързо в ремисия, нямат последици върху други органи и кратко казано - абе не е кой знае какво за тях. Такива хора като нищо могат да те обвинят, че едва ли не се гевезиш, че едва ли не преувеличаваш, сам си влошаваш положението, като не излизаш, като не спортуваш, като се храниш нездравословно и т.н. и т.н. Причини! Един вид измисляме си причини.
Всеки си знае от неговата камбанария какво е, но като цяло се подкрепяме и разбираме и горепосочените случаи са единици, защото самото заболяване е с хроничен ход и това че днес си в ремисия, не е гаранция, че цял живот ще си. На приливи и отливи, отключващо се от различни събития, боледувания и препятствия и с труден начин на постигане на ремисия.

Операцията не е решение - факт, но с нея може да се каже, че до известна степен някои хора се чувстват по-добре, но... има и такива, които се чувстват по-зле. Има и такива, които след операция са дълги години в ремисия и дори забравят за заболяването. Много добра опция, но знае ли човек, дали ще е щастливец в това отношение!

Както и да е. Отклонение голямо направих.
С цялата история исках да кажа на Angelov255, да не се отказва от нищо. Да се бори да живее, както досега го е правил. Плавно ще свикне с болестта и ще му се подредят нещата, дай Боже и да влезе бързо в ремисия и да спре хапчетата.
Важно е по-малко стрес. Спортът не пречи. Да не е интензивен в началото, след това според възможностите ще прецени натоварването.
Учението също. Аз започнах на дърти години да уча и макар да обвинявам чичо Базед за това, че не можех да запомням материал... като тръгнех да пиша на изпит се оказваше, че всичко си помня. После може да съм забравила, но важно е на изпита, нали?  Laughing
За работата вече - там не смея да се обадя. Там всеки преценява. По-нататък ще се мисли, но не трябва да е натоварваща интензивна. Нещо спокойно, в малък екип.

Ендокринолозите - за каквото и да ги питате, дали причина е болестта, ще чувате само - не. Питайте тук, патило... ние ще споделим от опит Mr. Green Едни други установяваме кое е от болестта, кое не. Като ни се покриват на всички симптомите и болежките, няма от какво друго да е.

И още нещо, просто като насока. Да изследвате витамин В12 и витамин Д. Ако нивата на двата витамина са в ниски стойности да се вземат навременни мерки.
Ако има някакви стомашни проблеми, да се лекуват.
Ако има някакви инфекции (бактериални, вирусни - независимо какви), нещо хронично - да се лекува.
Всякакви възпаления и тлеещи инфекции, рефлектират на щитовидната жлеза. Включително проблеми със зъбите. Да се лекуват навреме.
Засега това се сещам. Ще допълваме в движение.

Приятна вечер от мен.

# 387
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Аз подкрепям мнението за изследване на витамин Д.На мен никой не ми беше казал и преди година и нещо започнаха да ми се чупят жестоко зъбите.Дори корените се счупваха и зъболекарят ме насочи към такова изследване.Имам силен дефицит на витамин Д и калций.Ендокринолозите твърдят,че на са виновни те,от колита било.Не се усвоявала храната добре при тежък колит като моя.Виновни на практика няма,но и зъби в устата ми няма.Е,има,но само 4.Жена на 34 с 4 зъба.Направиха ми протези,но не мога да свикна с тях.
Витамин Б не съм правила,но щом Merelenda казва,ще пусна по- нататък.Така или иначе пия в момента витамини,дано има някакъв ефект.

# 388
  • Мнения: 11 745
Мария, недостигът на един от двата се спряга като причина за развитие на автоимунни заболявания. Улцерозния колит спада към тях. А и да не беше той, Базеда сам по себе си е автоимунно. А и по принцип знаеш, че едно автоимунно рядко протича самостоятелно и почти винаги си води опашка (някое друго). При мен за Болест на Крон имаше съмнения, но така и не стигнах до по-сериозни изследвания.
А съвсем отделно напомням, че повечето имаме някой стомашен или чревен проблем, което пречи на усвояване на витамини и минерали и ей ти причина за поява на други заболявания (включително автоимунно).
В алтернативната медицина нерядко се споменава, че всички болести тръгват от стомаха. За мен - факт!
И от вирус да се започне, и някаква бактерия да е причината, все се стига до дисбактериоза и отслабване на имунитета и се отключват други заболявания.
Стресът е другият фактор, който също удря стомаха. При тревога, уплаха и стрес, боледуване, първо там удря. После всичко останало.

# 389
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Merelenda,благодаря за информацията.Пия си витамините,нямам друг избор.Дано се усвояват.Опитвала съм да пия витамин Б комплекс,на няколко марки,но не ми понася на червата (то какво ли им понася изобщо),чист витамин Ц под каквато и да е форма много трудно също ми понася.Сега съм си взела детски сироп с витамин Б комплекс,но не съм го пробвала още.Пия и Центрум,те най-малко ми дразнят.
Много се измъчих с тези автоимунни заболявания.
Да се редактирам-купих и Калмацин,и обикновен калций и Вигантол.Вигантолът ми го изписа един професор,за калция каза да купя каквото си реша.Дадах 50 лева в аптеката и сега се моля да има полза от това.

Последна редакция: пт, 14 апр 2017, 01:21 от mariqivanova799

Общи условия

Активация на акаунт