Синдром - стара мома

  • 64 270
  • 1 292
  •   1
Отговори
# 1 185
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Обичайно щеше да бъде, ако имаш поне пет такива познати. Или аз да имах поне пет такива познати. Само че се случва това, че от повечето ми познати мацки в последните години това, което правят е- работа-малко излизане- вкъщи. От поколението ми моят сценарий е доста необичаен, приоритет се поставя на "живеенето". Дори да не е "необикновено", щото това е силна дума, да кажем, че е извънредно и че изисква малко повече работа, отколкото наборите ми вкарват.

И ще се съгласиш, че ако моето е "обикновено", то животът на доста обикновени моми и ергени, ходещи на работа, трябва да се окачестви като "хептен мързеливо нищоправене".
Не разбирам кое ти е необикновенното? Че имаш 3 деца от 2-ма мъже ли? Или че си журналист? Или?

Съжалявам, има по-необикновенни хора от теб. А и необикновенните са рядкост. Повече са тези като теб, които се мислят, че са от тях.
Твоят живот пак е "работа-малко излизане- вкъщи." Сега работата ти е детегледане. После пак статии.

# 1 186
  • Мнения: 5 257
Скрит текст:
Iris04, ами такова бе човек... те са хубави, какво ся? Аз пък много харесвам мъже очиларки. Ако може и със спретнато пуловерче с подаваща се отдолу якичка ситно каре. Ако може и смотан и вглъбен. Да, секси са ми такъв тип. Особено ако пък е с очила, широки дънки, без епилация... О! Heart Eyes

да добавя... такива дето много говорят за... Абе куче дето лае не хапе. Толкоз.
И аз съм си харесвала някои отговарящи на горното описание, но говореха основно на датски.  Rolling Eyes

О, значи не съм само аз луда.
Ами ако не си ангажирана защо, по дяволите, не научиш проклетия датски?

# 1 187
  • Мнения: 30 802
Че не следвам модела, разпространен сред моите набори. Не следвам духа на времето и обичайния начин на мислене: да чакаме, да видим, да се наживеем, да не изпуснем.

Кукумицинка, мисля, че сама може да се досетиш защо гледането на дете не е само да си плащаш квартира и да ходиш на работа. Защото понякога е добре да дадеш на заден и после да наваксаш, отколкото само напред и да прегориш. Защото е маратон, не спринт.

# 1 188
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Че не следвам модела, разпространен сред моите набори. Не следвам духа на времето и обичайния начин на мислене: да чакаме, да видим, да се наживеем, да не изпуснем.
Това не е модела на наборите ти/ни. Измисли друг термин вместо необикновеност.
Защото по-често се срещат такива като теб - на 33 с децата, мъжа и евентуално развода.
Ако се сравнявам с теб, то аз трябва необикновена и нестандартна. Crazy
Както и доста списващи тук.

# 1 189
  • Мнения: 23 981

Кукумицинка, мисля, че сама може да се досетиш защо гледането на дете не е само да си плащаш квартира и да ходиш на работа. Защото понякога е добре да дадеш на заден и после да наваксаш, отколкото само напред и да прегориш. Защото е маратон, не спринт.

С налични 100-200 лева при напускането на мъжа щеше ли въобще да можеш да пробваш да се включиш в маратона? Разбира се, че е по-добрият избор да се прибереш при вашите, вместо детето ти да умира от глад и да живеете в някой кашон, ама сериозно, някои хора имат и други опции.

# 1 190
  • Мнения: X
Дам, парите не са всичко при гледането на детето, но са добър старт. Трудното и с пари и без пари не е лесно.

Защото да се смениш с друг отговорен и обичащ детето възрастен  е супер важно когато:
 се тръгне на работа и се изисква да си Худини и на две места по едно и също време, да си взимаш болнични и ваканции с у-щето през седмица, да будуваш цяла нощ с болно дете и да си в кондиция на другия,да намериш на подходящо учебно заведение, а не където просто има места за детето, последвано от ежедневието с логистиката по завеждане и прибиране в часове покрай работните , домакинстване, пазаруване, храна , дрехи, превоз и наличност на време да обърнеш внимание на другите не чисто базисни нужди на детето и на себе си....тогава си личи кога имаш партньор и колко е важен той.

Една издръжка не би била в никакъв случай кой знае каква помощ или  оптимална замяна на добър баща/ майка.

# 1 191
  • Мнения: 30 802
Точно такъв си е моделът, особено за един определен клас юпита. Да, ако вземеш цялостно населението на България, може да се окаже, че е стандартно, взимайки средно и Якоруда, и центъра на големите градове.

В моята среда обаче е супер необичайно, граничещо с екзотика. В Якоруда може да е съвсем обикновено.

Скрит текст:
Кукумицинка, кой ти говори за 100-200 лева? Как реши, че са били толкова? Да кажем, че имах сума за живеене за поне 3 мес. в София, моето "нищо" никога не е съвсем "нищо". Само че какъв щеше да е смисълът? Иначе тогава имах и работа за около 1000 лева, което не беше зле, но не беше и много приемливо, имайки предвид пътуване и натоварване. Всъщност ако бях поела по този път, може би щях да съм по-назад и материално, и житейски. В крайна сметка ти казах, за мъки точки не дават, значение има крайният резултат.

# 1 192
  • Мнения: 23 981
Ти си го казвала, Мамасита, че като си си тръгнала от него, си имала някаква много малка сума, със сигурност беше трицифрена от малките. Да, разбира се, че щеше да бъдеш по-назад, ако трябваше сама да се справяш. Затова, по-лекично с постиженията.

# 1 193
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Ми не, гледам моята среда. Mr. Green Гледам и комшийките в квартала, гледам и бг-мама.
Журналистите може и да не се женят на по 25-26, не знам там...
Хайде сега, да си обикновен не е лошо.

# 1 194
  • Мнения: 30 802
Повечко бяха, имаше и скрити резерви все пак. Плюс работа и предложения за работа. Обаче не беше там работата. Защо толкова държиш, че трябваше да се влача по корем, но да се справя сама?

Комшийките не ги броя за среда, само местоположението не ни свързва логически по никакъв начин. 

# 1 195
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 063
Повечко бяха, имаше и скрити резерви все пак. Плюс работа и предложения за работа. Обаче не беше там работата. Защо толкова държиш, че трябваше да се влача по корем, но да се справя сама?

Комшийките не ги броя за среда, само местоположението не ни свързва логически по никакъв начин. 
кАжи кого гледаш? Журналистите?
Че моите комшии са образовани хора, все пак. Не са завършили АУБ, ама все пак са образовани.
Във Варна същата работа - 90% от съученичките ми и колежките ми са женени с деца. Mr. Green

Кукумицинка и тя ровчи да разбере твоята необикновеност, ама нещо и тя не успява.

# 1 196
  • Мнения: 3 784
Цитат
От поколението ми моят сценарий е доста необичаен, приоритет се поставя на "живеенето". Дори да не е "необикновено", щото това е силна дума, да кажем, че е извънредно и че изисква малко повече работа, отколкото наборите ми вкарват.

Как става меренето на работа? Цъкаш нюзфийд и гледаш - снимки от дискотека, снимки от клуб, снимки от пътуване и си викаш "Еййй, тия живот си живеят, не се намързеливиха." Тук-таме някой статус по адрес на шефа - "Ха, какво знаят те." Те пък виждат в твоя снимка на Бебе 1, Бебе 2 и си мислят "Таа па не затъпя ли от скука, все с тия бебета вкъщи."

Искам да кажа, че колкото този поглед е "реалистичен" върху твоя живот, толкова и твоят - върху техния. Много е полезно човек да излезе от социалните мрежи, внушенията там нямат нищо общо с кой колко над какво работи (не само в тесния професионален смисъл) и какво друго прави освен видното по снимките.

# 1 197
  • Мнения: 23 981
Повечко бяха, имаше и скрити резерви все пак. Плюс работа и предложения за работа. Обаче не беше там работата. Защо толкова държиш, че трябваше да се влача по корем, но да се справя сама?


Е, тогава така казваше.

# 1 198
  • София
  • Мнения: 12 374
Бе аз може и да ходя по клубове и да обичам компаниите и Туул до дупка, но в същото време двама родители Телци-финансисти са ме научили да бъда материалист. Апартаментът е купен с мои пари, и е на мое име. Влоговете ми в банката също са изцяло мои и не давам обяснение нито на мъжа ми, нито на който и да било друг, с каква сума разполагам и какво я правя. Чувствата са си чувства, но човек трябва да има и малко мозък.

# 1 199
  • Мнения: 6 217
Апартаментът е купен с мои пари, и е на мое име. Влоговете ми в банката също са изцяло мои и не давам обяснение нито на мъжа ми, нито на който и да било друг, с каква сума разполагам и какво я правя. Чувствата са си чувства, но човек трябва да има и малко мозък.
Подкрепям.

Общи условия

Активация на акаунт